Акценти от печата: Показно покушение в София помете хвалбите на кабинета пред Брюксел

<p>Заради инцидента опозицията поиска оставката на Цветанов и на премиера Бойко Борисов. ГЕРБ геройски защити лидера си, а министър-председателят неглижира атентата.</p> <p>"Рикошети по поръчка", коментира "Стандарт". Какво общо има между нападението над Ахмед Доган и вчерашната стрелба срещу Златко Баретата? Че и двете събития имаха съвсем различна цел от тази да ликвидират обекта на покушението. Както и че се случиха на възможно най-публични места с гарантирано присъствие на камери и журналисти. Публичните разстрели винаги са служили и за втора употреба.</p> <p>Важни са не куршумите, а отзвукът. Рикошетът от изстрелите нанася истинските поражения - как ще реагира обществото. Без да изпадаме в плен на теориите за световната конспирация, заинтересуваните от дестабилизацията и създаването на обществено напрежение сили трябва да се търсят сред кръгове и хора, за които подобен сценарий идва дюшеш. Възможно е кукловодите да се търсят навън. Но по-логично е това да е задкулисен играч, който е загубил вяра в политическия арсенал. И просто сменя тактиката.</p> <p>"Явно става дума за някакви пипалца, които имат интерес от нестабилност, напрежение, компрометиране на управлението. У нас има много хаотични неща, които се опитваме да свържем, а после се оказва, че са случайни. Ние, които сме отстрани, нямаме достатъчно факти, за да докажем, че има нещо сенчесто, планирано", посочва в интервю за "24 часа" Тихомир Безлов, експерт от Центъра за изследване на демокрацията.</p> <p>"Аман от хленч и оправдания!", коментира "Сега". "Смачканата" от ГЕРБ организирана престъпност вчера прати снайперист, който да ликвидира илюзията, че България е сигурно място. Инцидентът бе силно натоварен със символика - посред бял ден, в самото сърце на София, пред храма на Темида, на метри от сградите на правителството и президентството, някой простреля строго охраняван арестант. При това става дума за една от емблематичните фигури на прехода - Златомир Иванов-Баретата, който, преди да се сдобие с прякор, бе служител на МВР. Как реагират управляващите? Традиционно - стовариха цялата вина върху съда и закона. Но нали правителството внася, а пък управляващото парламентарно мнозинство приема по-добри закони, след като сегашните пречат. Така че постоянното хленчене е повече от абсурдно. Проблемът е един-единствен - и той е в срастването на организираната престъпност с държавата. Практиката да се удрят едни групировки, за да могат техните места да се заемат от други групировки, по-приближени до властта, няма да доведе до по-голяма сигурност.</p> <p>"Борисов предрече апокалипсис, ако ГЕРБ загуби изборите, съобщава "Сега". "Можем да говорим за евроатлантическо сътрудничество и усвояване на еврофондовете до 7 юли - датата на изборите. Ако ГЕРБ не спечели изборите, евроатлантическото сътрудничество приключва." Тази апокалиптична картина очерта премиерът Бойко Борисов на работен обяд с посланици и представители на едрия бизнес, организиран от Американската търговска камара. Борисов бе поканен да изнесе презентация за приоритетите на правителството в бъдещите оперативни програми и стратегия "Европа 2020", но предпочете да говори за отделни политически събития в страната. Така темата на срещата почти не бе адресирана, но според премиера проблем с европейските пари и приоритети така или иначе няма. Още в началото на изказването си Борисов обясни, че няма смисъл да говори за новия програмен период и бъдещите оперативни програми, защото изборите предстоят.</p> <p>"Ерата "Игнатов" в образованието приключи твърде късно", коментира "Сега". Ерата "Игнатов" в българското образование приключи безславно и с голямо закъснение. За целия си мандат Сергей Игнатов така и не успя да влезе в ролята си на министър, а остана бившият ректор на НБУ, който под прикритието на реформаторските идеи за реформи и въвеждане на ваучерна система за университетите всъщност лобираше за своя университет. Сега образованието се приема като един от най-забатачените сектори - не само по отношение на законодателните промени, което Брюксел написа в съкрушителен доклад още преди година, а и в усвояването на средства от еврофондовете. Ако в края на мандата трябва да се пише оценка в бележника на Игнатов - тя ще е "тройка" по милост, защото въпреки министъра, а не благодарение на него се случиха и някои положителни неща в сектора - рейтингът на висшите училища, въвеждането на бонуси за добрите университети и студентското кредитиране. А завещанието му за следващия министър на образованието са четири пропилени години за образованието.</p> <p>"Страхът от Брюксел ускори оставките", смята бившият министър на образованието и депутат от десницата Веселин Методиев. В интервю за "24 часа" той посочва, че оставките се случват, след като се видя, че ГЕРБ излиза в позицията на губещ от референдума за АЕЦ "Белене". Политическият отговор, който властта дава, е ясен - и двете засегнати сфери са изключително чувствителни - колко плащаме за ток и парно и какво става с образованието. Дъждът от оставки в момента прилича по-скоро на опит министър-председателят Бойко Борисов да покаже, че контролира политически ситуацията в страната, казва Методиев.</p> <p>"Борисов, Игнатов и глава лук", коментира "Труд". Оставките на Ангел Семерджиев и Сергей Игнатов са основната част от представлението "Подпри имиджа". Основното е главата лук, която изпрати на Бойко Борисов жената от фалиралия ВМЗ "Сопот", и отговорът на премиера тя да си продаде златните пръстени. Жизнеутвърждаващото заглавие "Борисов и жената с лука и златните пръстени се сдобриха" обиколи медиите. Хората може и да не разбират много от научни изследвания. Можеш да ги залъжеш, че увеличението на тока, парното и газа са всъщност намаления. Но да се погавриш с гладуващия, с мизерстващия от предприятието, за което ти самият отговаряш, е прекрачване на всякакви граници. Не можем да не се възхитим обаче от силния обществен нюх на премиера. Той прекрасно осъзнава, че може да уволни целия кабинет, но без снимка с жената с пръстените е свършен.</p> <p>"Референдумът свърши, чакаме референдума", коментира "Преса". Следващият референдум няма да е по-успешен, ако не са изпълнени три условия. Първо, гражданите да знаят какво ще последва от тяхната активност. Второ, да осъзнаем, че допитването е сцената, на която звучат различни позиции. Това е начин да опознаем групите, от които е сглобено обществото ни, и да се съобразяваме с тях. Трето, политиците да не яхват пряката демокрация на всяка цена. Проблемът е, че точно третото е на път да се случи в пълен обем поради задаващите се избори. Партиите би трябвало по-трезво и смирено да разтълкуват случилото се на 27 януари, но засега подобни симптоми няма.</p>