- Автор: Стефан Антонов за "Гласове"
- 04 Авг 2023
- 4185
- 21
Автор: Стефан Антонов за "Гласове"
Денят е девети април, годината е 2010-та. Гранитната зала на Министерски съвет. Пресконференция дават министър-председателят Бойко Борисов, финансовият му министър Симеон Дянков и управителят на Българска народна банка Иван Искров. Тази иначе тържествена атмосфера се оказа прелюдия към новината, че Бълария се отказва да кандидатства за чакалнята на еврозоната – само осем месеца, след като ГЕРБ сформира първото си правителство и го обяви като цел номер едно на фискалната и стопанската ни политика като цяло.
Припомням това, за да подготвя публиката за шокиращата прилика с вчерашната пресконференция на премиера Николай Денков, финансовия министър Асен Василев и транспортния министър Гвоздейков.
Половината трето тримесечие и цялото четвърто тримесечие на 2009 година минаха в орязване на бюджетни разходи за да се балансира бюджета и да покажем стабилни публични финанси пред Европейската централна банка. Държава с публичен дълг към брутния си продукт от 14%, в условия на глобална рецесия реши да си съсипе системите и да балансира бюджета си, въпреки, че бе във възможно най-добрата форма за провеждане на класическа антициклична политика и смекчаване на външните шокове.
Неграмотността на Дянков доведе до там, че просто спря да плаща на фирмите без да знае, че Европейската комисия и Европейската централна банка измерват бюджетното представяне по друг счетоводен стандарт, който взима предвид като разходи не само конкретните плащания, но и издадените фактури, по които плащане не е направено, а стои задължение, което ГЕРБ просрочваха.
За да обясни кашата, в която се намира, Дянков каза, че били открити договори, крити по чекмеджета, които създавали задължения за разходи. Това, което не можа да отговори на журналистически въпрос е как така тези чекмеджета са останали затворени осем месеца. Това, което не му се зададе като въпрос беше как може през април да се оправдава с неща, за които е знаел през януари, когато публично обяви, че е спрял плащанията, докато фирмите не опростят част от претенциите си.
И сега към днешния 3 август, 2023 година - същата правителствена зала, отново премиер и финансов министър се оплакват с тежкото наследство.
Премиерът Николай Денков обяснява, че правителството си е съставило управленска програма, но тя е възпрепятствана от завареното тежко наследство по министерства от служебното правителство и дори имало „пожари“, за чието „гасене“ се отделял ресурс на министерствата и това щяло да продължи с месеци. Заради тях щели да произлязат тежки последици върху икономиката на страната. Имало очевидни управленски грешки и нарушения на правилата.
Като пример посочи, че служебното правителство не внася проект на бюджет за 2023 година миналата есен, с което нарушило Закона за публичните финанси. Интересно Асен Василев спази ли ЗПФ като върна закона за бюджет 2022, съставен от служебното правителство на Стефан Янев, през есента на 2021 година, само за да предложи свой бюджет през февруари 2022 година. Който оцеля само четири месеца, преди да се наложи да се актуализира.
После пък правителството на Гълъб Донев представило бюджет с дефицит, който в отношение към брутния продукт стига 6.4%, благодарение на завишени разходи и понижена приходна цел. В контраст изтъкна, че неговото правителство и финансовият министър Василев са повишили целта за събираемост с 4.1 милиарда лева. 700 милиона от дивидент от БЕХ, 1.4 милиарда, ако дойдат от Плана за възстановяване и устойчивост и два милиарда лева допълнителни приходи за събиране от държавата. Те, иначе, при предишното правителство, биха „изчезнали от хазната“. По Плана за възстановяване и устойчивост имало сериозно забавяне на реформи и инвестиции, които е трябвало да се завършат до декември миналата година, били реализирани наполовина. И затова имало риск парите от плана за възстановяване да не постъпят в бюджет тази година.
Както се казва в рекламата: стига глупости!
Нечестно е Денков, както и Василев, а и всички по веригата да се оплакват, че има пари под риск по ПВУ. Хората с нормална памет веднага ще се сетят, че имаше и парламентарни дебати, и призиви за предоговаряне на рамките на Плана за възстановяване и устойчивост с цел да не се прилагат строгите мерки за зелени политики, които биха предизвикали масови уволнения в енергийни предприятия от въглищния сектор. Най-малкото това беше легитимно заявена позиция от политически сили, към която правителството се отнесе отговорно. Това, че Денков и компания разглеждат ПВУ като догма и разчитат на парите, а за тях са готови на всичко, е техен проблем, с който никоя друга партия, или правителство не са длъжни да се съобразяват.
Това, че парите по ПВУ може да не дойдат тази година е риск, срещу който Асен Василев би трябвало да заложи буфер, а не да го калкулира смело, когато казва, че служебното правителство раздувало дефицита. Ако тези средства не постъпят тази година, дефицитът автоматично се увеличава с с 1% спрямо БВП и отива на 4%.
Когато Денков говори за завишени разходи, той навярно визира държавните инвестиции, но това не е пилеене на пари, а вложение в създаването на потенциал в българската икономика. Да, ПП и миналата година не си изпълниха инвестиционната програма, а предпочетоха да харчат спестеното за популизъм. Даже в един от предизборните си клипове ги нарекоха пари за кражби, а в следващ обещаха те самите да инвестират 50 милиарда лева – по 25 в Северна и в Южна България. Та, с какво им бодат очите инвестициите на служебното правителство, ако така или иначе ще инвестират 50 милиарда. Оставяме настрана, че такава сума не е инвестирана от държавата за изминалите десет години общо и няма как да се случи в рамките на един управленски мандат. ПП също имат право да лъжат по избори. Но ние имаме право да помним и да им обръщаме внимание, че ги наблюдаваме, когато се омотат в собствената си мрежа от лъжи, изхвърляния и постфактум оправдания, целящи да скрият общата некомпетентност.
Относно последните два милиарда допълнителни приходи, за които Денков пита защо не ги е планирало предишното правителство и къде е щяло да ги остави, можем да му пожелаем да ги събере и тогава да показва, че е било възможно. За момента това са пожелания. Според мнозина неизпълними.
И пак имало сигнали към прокуратурата. И през 2010 година имаше. И каквото стана с тях, същото ще се случи и с вчерашните сълзи на правителството.
Междувременно бюджетът за месец юни приключи с излишък, съобщиха медиите. И докато останалите чакаме какво ще се има в края на годината, правителството побърза да представи като успех, това всъщност малко успехче. И като Дянков финансовото министерство пуска новинки за малки успехчета и успехченца.
От нас зависи дали ще се хванем на същия номер. От тогава минаха само 13 години и би трябвало както нормалната, така и политическата памет все още да не са избледнели. Ако обаче през 2009-та глупостите на Дянков предизвикаха трагедия в българската икономика, днешното повтаряне на същото представление е чист фарс.
