- Автор: Георги Георгиев
- 14 Май 2024
- 5222
- 40
Автор: Георги Георгиев, "Гласове". Следвайте ни в Телеграм
Решението на Ваня Григорова да оглави предизборната листа на нова политическа формация е поредния опит да се създаде ляв проект, способен да замени явно губещата всякакъв потенциал БСП. Това обаче може да бъде само първата стъпка, но не и крайната цел на едно ново ляво формирование.
За да бъде то обществено полезно, трябва да се превърне в конкурентоспособна сила не на столетницата, а на българската десница. Това е истинското призвание на левицата, още повече в условията на българската действителност, която е построена на възможно най- антисоциалните условия в рамките на Европейския съюз. На нас е необходим завой наляво, не за да се впуснем в някакъв опасен социален експеримент, а просто за да се превърнем в нормална европейска държава.
И истинското призвание на Ваня Григорова не е да измести Нинова, а да постави в центъра на политическия дебат въпроса за социалните измерения на управлението. И тук нейната харизма е от огромно значение, но не е достатъчна. През личната харизма пробиха и Жорж Ганчев, и Волен Сидеров, и Бареков, та дори и Яне Янев. От тях по-трайна следа остави само Сидеров, защото наред с харизма, притежаваше и някакво идейно послание (не бих го нарекъл идеология), внушавано чрез интерпретиране на определени националистически теми.
Нещо подобно Григорова се опитва да прави и в момента, артикулирайки темата за защитата на правата на трудещите се, но това е по- скоро рефлекс от синдикалното ѝ минало. В което няма нищо лошо, само по себе си, стига да не я подхлъзне в грешния коловоз, при който тя ще затъне в конкретната трудова проблематика и ще загърби политическия хоризонт. Което означава, че Григорова ще копира (дублира) развитието на Мая Манолова. С харизмата си, тя може да надмине оригинала, но не с много. Лявото може да добие ново звучене у нас не като се приближи към синдикализма, а като заеме категорични антиелитарни позиции.
В условията на силно социално неравенство и на крайно дясна икономическа политика, в България са налице перфектните условия за появата на радикална левица, която не просто да поиска смяна на политическия елит, а да предложи коренна промяна на данъчната политика, с акцент пренасяне на данъчната тежест върху богатите.
И колкото повече тези предложения звучат крайно и скандално, толкова те ще бъдат повече възприети от масата на избирателите, на които постоянно трябва да се обяснява, че причината България да е бедна, е данъчният комфорт на богатите, който продължава вече двадесет години и кумулативния му ефект е като един тих геноцид, лишаващ мнозинството от българи от нормално здравеопазване и пенсионно осигуряване.
За да бъде преодолян са необходими стъпки поне в следните пет направления:
1) Въвеждане на прогресивно и то остро подоходно облагане;
2) Повишаване на корпоративния данък до 30%;
3) Въвеждане на данък наследство за имущество над 1 млн лева;
4) Рязко повишаване на данъка върху имущества с пазарна стойност над 1 млн. лева;
5) Повишаване на осигурителните вноски, заплащани от работодателя.
Точно шокът от подобни предложения може да открои новата левица и да я направи атрактивна за българския избирател, който в огромната си част продължава да не осъзнава до колко е „прецакан“ от данъчната ни система. Това, че бедните и хората със средни доходи са подложени на данъчно третиране, съпоставимо с това на милионерите, е само малката част от проблема.
По- голямата е, че прекалено ниското облагане на богатите, оголва на първо място социалната сфера и е основен фактор за ниското качество на живот у нас. За да функционира нормално социалната система на една държава, е необходимо държавния бюджет да преразпределя поне 45% от БВП на страната.
У нас процентът е 38. И разликата от 7% е за сметка основно на здравеопазване и пенсии. Здравните разходи на почти всички европейски страни са над 10% от БВП (за САЩ той е 18%), докато у нас те са 8,5%. Пенсионните разходи представляват 13,1% от БВП средно за ЕС, а у нас те са едва 8,1%.
По същество ние сме опитни зайчета в един десен експеримент, който се провали точно по отношение на своята икономическа ефективност. Въпреки ниските данъци и широките права на работодателите, ние така и си останахме последни по отношение на икономическите показатели в ЕС. И това, че продължаваме да стоим твърдо на това си място, означава, че възприетата икономическа политика няма за цел да обслужва общото благо.
Тя е призвана да осигурява икономическия комфорт на елита и нищо повече. А самият елит, за да поддържа крайно изгодното за себе си статукво е готов щедро да финансира, прокарва и налага икономическите доктрини, които го обслужват и да ги представя като справедливи и ефективни. И всяко едно предложение, което нарушава наложения „консенсус“ бива остракирано, охулвано и представяно като път към завръщането на социализма или отключването на процеси на икономическа катастрофа.
Точно поради силно вкоренения пазарен фундаментализъм в България е нужен радикален подход за неговото събаряне. И всеки опит за търсенето на някакъв компромис, за признаване на известна правота в съществуващия ред, означава признаване на статуквото.
Това е изборът пред който се изправя Ваня Григорова. Или тя ще провокира появата на обществен гняв към (не)съществуващата социална система в страната и ще предложи нейна радикална алтернатива, или ще заложи само на харизмата си и ще се превърне в поредния политически феномен, с ограничен срок на годност.
Саморазрушаването на сглобката е стъпка към нормализация на политическия ни живот
