Никой не обърна внимание на последните думи на руския патриарх, заснети на летището, в които президентът Радев се определя като: “интелигентен, православен, патриот на родината си”. Това бяха финалните думи на патриарх Кирил. Но те не носят сензация. Не са адресирани до целия български политически елит, а лично до президента Радев, а това трябва да се заглуши. И от руските либерални и казионни медии, и от българските обидени и възмутени журналисти и общественици – защо ли? Защо обидата от тона измести смисъла на думите? Защото те са верни: не размивайте руското в българската свобода!...България дарява духовната свобода на Русия през Х век, Русия връща жеста, дарявайки ни политическата свобода на 3 март 1878 г. Обща духовна и историческа съдба. Над конюнктури и идеологии, над обиди и огорчения. Без българското православие нямаше да има руско православие, без руската държава нямаше да я има третата българска държава.

 

 

“Без българското православие нямаше да има руско православие” – с тези думи започна посещението на патриарх Кирил в България 140 години след финала на Руско-турската освободителна война. Признание, което Руската православна църква винаги е помнила за разлика от избирателната памет на политиците, сред които и Путин с характерната му двойственост. От една страна специалното му обръщение към македонския президент Георге Иванов на връх 24 май 2017 г. за “славянската писменост, дошла към нас [Русия] от македонските земи”. [Формално позоваващ се на историческата география, забравящ обаче, че същото може да се каже и за Русия, приела православието насред украинските земи – Киевска Рус]. От друга страна, през същия ден на Червения площад се пее “Върви, народе възродени!” на български език, за България. Руската слабост към македонизма е стара тема, наследена от съветското, но да не забравяме любезното съдействие на българските политици и до ден днешен.

 

Присъствието на патриарх Кирил разтревожи местната русофобия, но нямаше повод за ропот, освен възмутата, че не са поканени и други православни патриарси (част от размиването на руското в българското освобождение) и опитът да се “чества” Брест-Литовският договор като “българска победа над българската освободителка”, пред която дори и Ньойският договор е една дребна и незначителна подробност. Какво тук значи някаква си национална катастрофа, след като Русия е загубила почти една трета от земите си от нашите тогавашни европейски партньори. Как да не празнуваш? 

 

Шипка след 140 години, български и руски флагове, патриарх Неофит и патриарх Кирил с президента Радев и словото му “за вечна признателност към воините на Царя-Освободител”. Дочу се телевизионно мърморене за “неспазен протокол”, откъде накъде българският президент ще е на Шипка? Забравя се обаче, че на 3 март 2003 г. президентът Първанов с президента Путин именно на Шипка честват националния ни празник. 

 

Следват телефонните обаждания на българския премиер Борисов до държавните глави на Сърбия, Черна гора, Полша, Украйна и Финландия, благодари и на Румъния и Молдова. Русия липсва. Защо ли? Защото се почва изтърканият сценарий на размиване на руската роля в българското освобождение. Вместо руска армия, водена от руски император, армията е интернационална (при президента Плевнелиев руснаците или не се споменаваха, или бяха накрая на дългия списък), нещо като битка на народите. Някак се забравя, че войните се водят от държави, в нашия случай Русия срещу Турция. Сърбия и Черна гора се включват накрая, след Плевен, когато е ясно кой ще победи – и целта им е разширяване на територии и независимост. С Полша е деликатно, поляци има на страната на турците, както и в руската армия, впрочем има поляци православни, загинали за България. Няма я Полша обаче, нито Украйна, а Финландия е с автономен статут, но част от руската империя. Руските полкове не са създавани на национален принцип, както и административното делене на империята е по губернии. Болшевиките въвеждат националния принцип със съветските републики като част от “коренизацията” (създаване на местни националности с цел размиване на руското). Болшевишкото отношение към Руско-турската освободителна война е крайно отрицателно, едни от първите паметници, които заличават са свързани с паметта за нея. 

 

Следва зарята, на която в словото на президента Радев, за разлика от Шипка, се изброяват политкоректно: “руснаци, румънци, финландци, украинци, белоруси, поляци, литовци, сърби и черногорци”. Впрочем тази традиция на размиването на руското е още от Тодор Живков и не без съветско съгласие. Съветският страх от руския национализъм е свързан и с паметта за нашата руско-турска Освободителна война, защото създава неоспорим нравствен образ на империята. А “царизмът” в съветската историография е негативен, разлика има само в ноюнсите на отрицателния прочит. Характерна е фразата на Андропов: с интелигенцията ще се справим за един ден, нашият враг е руският национализъм. 

 

На 4 март в “Александър Невски” в тържественото си слово след литургията патриарх Кирил заявява: “Тази победа носи и духовния смисъл на победата над земното зло и несправедливост. Тя е дадена заради вярата на нашите народи: като награда за беззаветното мъжество на руските войници и в отговор на молитвите и страданията на безчислените български новомъченици, свети ходатаи за своето Отечество”. 

 

Руски войници и български новомъченици. Няма изброяване на народности. Впрочем и на стената на храма със златни букви е изписано: “Вечна слава на падналите за свободата на България руски воини”. В надписа за туристи се изброяват някои народности. Впрочем и ние говорим за българска армия, а не за българи, арменци, каракачани, власи, цигани, помаци и прочее, когато описваме военни победи. Държавата е водеща. Руската държава срещу турската в най-кратката руско-турска война, в която руската армия побеждава турската.

 

Последва реакцията на огорчение на руския патриарх пред президента Радев. Остър тон, гневен, с болка и разочарование, назидателен, личен, няма безразличие, няма и дипломация, има страст. Но думите му са верни. Изречени пред президента, те са адресирани до целия ни политически елит (привет и от Путин). Тонът на руския патриарх отключи стари обиди, чийто тон у нас далеч не му отстъпваше. Поеха го и руските медии, първо жълтите, гонейки сензация, после официалните руски канали, а на шоуто на Соловьов се фиксираха всички руски неразбирания на България от всякакви политически лагери – милитаристично невежество, но с искрен потрес от изкривяването на паметта за войната. 

 

Всъщност тонът на руския патриарх би бил на място пред папата, защото униати превземат православни храмове в Украйна по време и след “революцията на достойнството”, а Рим не пречи. Но на срещата на летището в Хавана нямаше страсти… Тонът пък на Путин на речта му пред федералното събрание беше много френдли, описвайки “Сармат”, “Кинжал”, “Армагедон”, интерактивно при това, фешън, обаче… тонът меден, а съдържанието? Имаше известен синхрон между него и руския патриарх у нас – общото послание е: “достали!” [писна ни!].

 

Никой не обърна внимание на последните думи на руския патриарх, заснети на летището, в които президентът Радев се определя като: “интелигентен, православен, патриот на родината си”. Това бяха финалните думи на патриарх Кирил. Но те не носят сензация. Не са адресирани до целия български политически елит, а лично до президента Радев, а това трябва да се заглуши. И от руските либерални и казионни медии, и от българските обидени и възмутени журналисти и общественици – защо ли? Защо обидата от тона измести смисъла на думите? Защото те са верни: не размивайте руското в българската свобода! 

 

Никой не обърна внимание на Безсмъртната чета на 3 март – да, една шепа българи ентусиасти, но смисълът! Представете си по покана на България да дойдат децата на руските воини, участвали във войната, заедно с нашите наследници на опълченците и с всички останали, които све наследници на незнайните ни новомъченици. Безсмъртна чета – общ, руско-български безсмъртен полк. Да, ще бъде като архаично сантиментална машина на времето от ХIХ век на фона на американските бази на българска земя, продънената ни граница с Турция, обезлюденото ни село и прочее преимущества на демокрацията. Но така се предава паметта, от ръка на ръка, поне на 3 март. За останалите дни на годината паметта е в молитвата на Църквата, невидима за съвремието, но и неуловима от него.

 

Никой не обърна внимание и на почитането на паметта за Руско-турската освободителна война в Донецк. Защото в непризнатите ДНР и ЛНР има признателни на общата ни памет руснаци, украинци, българи, новоруси, ако щете. Но за медиите с атлантически намордник те са терористи. Историческата памет може да бъде системно заличавана, но може и да пробие като подземна вода на най-неочаквано място в най-неочакван момент. Достатъчен е един човек, едно помнещо сърце, което бди, докато другите спят.

 

Обидата от тона на руския патриарх пред българския президент дава храна на русофобията, легитимира я, факт. Да беше пред екс президента Плевнелиев, щеше да бъде посрещнат с фурор. Но факт е и упоритото наследство от времената на Тодор Живков – размиването на руското, дали в крайна или в лека форма е според президента, но е последователно. Интересни са нашите демократи, живковисти и болшевики по стил. 

 

А може просто държавните власти да последват Църквата, която споменава “нашия освободител император Александър Николаевич и всички воини, паднали на бойното поле за вярата и освобождението на нашето Отечество”. Русия, руският император и всички воини – всички, и руси, и осетинци, и чеченци, и поляци… всички знайни и незнайни, но е ясно кой води и благодарение на кого сме свободни. 

 

Скандалът ще отмине, ще остане като извор на своеобразна руска църковна дипломация и в споровете на обществената, и на академическата мисъл, повече у нас и по-малко в Русия.

 

Няма да отмине друго: България дарява духовната свобода на Русия през Х век, Русия връща жеста, дарявайки ни политическата свобода на 3 март 1878 г. Обща духовна и историческа съдба. Над конюнктури и идеологии, над обиди и огорчения. Без българското православие нямаше да има руско православие, без руската държава нямаше да я има третата българска държава.   

 

 

 

 

 

Още от категорията

61 коментар/a

еволюция на 13.03.2018 в 08:03
Абе накрая правилните ще избият неправилните и въпроса е приключен.
Уточнител на 13.03.2018 в 08:12
Никакво православие не дарява България на Русия. Православието го дарява Византия през 988 г. и понеже се случва същото, както и при покръстването на България - никой не разбира гръцкия на византийските свещеници и монаси, се налага да се търси нов език за свещените книги. Слава Богу, че при покръстването на България вече съществува славянската (СЛАВЯНСКАТА!) азбука, създадена, впрочем, също във Византия от византийските чиновници Кирил и Методий. Така Византия и на двете страни дарява и Православието, и азбуката. Но аз не съм чул до ден-днешен някой да благодари на гърците за религията и азбуката. Така, че българите са двойно неблагодарни - и към Византия за религията и културата, и към Русия за Освобождението. Явно дребнавата, низка, кокошкарска неблагодарност е главната българска национална черта.
жжж на 13.03.2018 в 08:15
водопад от думи за да замаже провокацията на руснака. не се получава така . русофилите станаха анти българи вече. паниката е сред тях русофилите. сега не знаят накъде да се кланят.
Priest на 13.03.2018 в 08:37
Българската драма е тоталната, перманентна, историческа дезориентация. Русофилите в България мерят квадратурата на кръга като се опитват за своите нужди да “опитомят” руската душевност, култура и аспирации. Няколко противоречия, в които се оплетохме и заседнахме в плитчините на времето: - Русия отдавна няма нищо общо с глобалисткия заговор на комунистите. - Русия се възприема като православна империя, която е призвана да спаси правата вяра в света. Апропо същият този религиозен фанатизъм поведе 200 000 души, които загинаха за свободата на православна България 1877—1878 ма. - Русия не ни е виновна за малодушието ни. Иска ни се да сме свободни, богати, равноправни, светски и уважавани, но не ни стиска да се борим за тези привилегии. Чакаме някой да ни ги даде и страшно люто се обиждаме, когато ни ги откажат. Псуваме тихо. Спотайваме си се в крадливата, вонлива, провинциална действителност. Надяваме се да няма драматични последствия за нас, да не бъдем наказани. Но последствията винаги ни настигат. И неизменно са кофти за нас, дори и когато се стремим всячески да угодим на днешните началници. А новите идват по-бързо отколкото ние можем да осъзнаем...Затова и на тази прекрасна територия никога не може да има единна, силна и независима държава. Затова и случващото се в територията наречена България е най- нормалното нещо за нея...
observer на 13.03.2018 в 08:59
Авторката задава тон. А склонността към самоунижение, едно такова старорелигиозно самобичуване някои си я имат, наследили сме я от робството. Впрочем, не беше ли то първоначалният повод? Да почетем като свободни хора освободителите си или с преклонени глави да посрещнем господаря? Захари описва сцената с впрегнатите в каляската на княза български опълченци в Русчук, като израз на върховно почитание. Как го беше казал Путин по друг повод - Вы хоть понимаете теперь, чего вы натворили?
whit на 13.03.2018 в 09:09
Уточнителю, ами че той самият патриарх Кирил каза, че православието и азбуката са дарени на Русия от България. Аз лично нищо не натяквам и не споря, според мен тези спорове са напълно излишни.
Великолепен на 13.03.2018 в 09:11
коментар!Браво и поздрави!
всичко е вярно на 13.03.2018 в 09:14
Но лошото чувство остава.
Аха- @ Уточнител на 13.03.2018 в 09:33
Поздравления...!
observer на 13.03.2018 в 09:37
Да се върнем към фактите, реакцията към думите на патриарха съвсем не беше ограничена до русофобите в България. Ако за тях това се оказа удобен повод за изява, доказателство за правотата им, за мнозинството добронамерени, признателни на Русия граждани, политици, за Българската православна църква това беше огромно огорчение, мишена се оказа не ГЕРБ, а президента. Каква вина имаме ние за Брест-литовския договор, резултат от продажността на Ленин към финансиралия го германски империализъм, в усилията му да закрепи болшевиките на власт? А кое е вярното в думите на патриарха, та и авторката, и читателите са запознати с речта на Радев, почела и руското общество, и руската армия, и царя, а патриархът подмени тезите в нея, търсейки аргументи за критиките си. А нашето търпение, да доказваме, че азбуката на която пишем е българска, че не сме нападали в две световни войни Русия, че няколкостотин руски паметника, катедралният храм посветен на руски светец и имената на улици и булеварди означават много? И да стигнем до нелепото обвинение към Тодор Живков, че размивал руското в речите си заОсвободителната война. Не ние създадохме модела на Съветския съюз с националните му републики, като начален етап на една световна комунистическа държава с център Кремъл, мечтата на идеолозите на световната революция Троцки и Ленин. Не е толкова трудно да се разбере, когато сме оцеляли пет века като народ в една многонационална империя, за нас споменаването на всяка една народност в руската армия е израз на нашето българско разбиране за благодарност.
Трети март: обида всяка тука оставете! на 13.03.2018 в 09:46
И да изберем Решетников пред Радев? Не, благодаря! Ресто, не струва, както беше казал Поетът.
Cicero на 13.03.2018 в 09:55
Хубаво, хуваво, но научете, че Русия не губи "една трета от земите си" с Брест-Литовския договор. Все пак губи 1 млн. кв. км. от 22 милиона. Тази грешка упорито се повтаря последните дни от различни автори. Загубите в население и икономика са по-тежки.
легисти на 13.03.2018 в 09:57
Най-после усмивка на лицето ми след потискащото впечатление, което оставиха у мен статиите на Румяна Михнева и Велислава Дърева по темата! Най-после, защото представеният тук анализ е всестранен, а не придирчиво-изнасилващ читателя с презумпцията, че гражданско би следвало да е равно на политическо и следователно - политкоректно, в изказаните становища по проблема. Благодарности на г-жа Григорова, че най-после в българското публично и медийно пространство излезе компетентнатаби провиденчески далновидна позиция, която и българската, и руската страна биха искали да чуят!
С антибългарски тези привърженици не се печелят на 13.03.2018 в 10:06
Сервилно-русофилските коментари отдолу, толкова различни по тон от нормалното за всеки обичащ Русия българин огорчение, навеждат на мисълта, че ставаме свидетели на организирана контраатака. Да можеше някой да им обясни, че по този начин вежди не се изписват, а се вадят очи.
Helleborus на 13.03.2018 в 10:26
До уточнител, може и да се наречеш манипулатор. Първо никой народ не може да даде нещо, което няма. Вярата в Дион Исус е разпространявана от нашия народ към останалите, а не обратно. Гърците чуват за нея едва след пристигането си по тези земи. Някои от тях се обучават в тракийски храмове, но болшинството я изопачават, омесвайки я със своя светоглед и традиции в техните езически храмове, за да се появят „дионисиевите“ вакханалии. Апостолите са хора посветени в Божието дело и знаят онова, което е от началото, кои са народите и родовете, посветени в опазването и живото съхранение на традицията, която е една и съща от праотеца Атам и никога не е била променяна. Защото не е възможно да се промени нито Божия език, нито истините, написани на него, които са истини за Сътворението и Възкресението, книгата на Живота. Нито е възможно да бъде прекъсната нишката на приемствеността, защото винаги по благодат в света има остатък от хора, които пазят и следват онова, което е от началото. Затова всички са клонки от едно стъбло, защото без такава приемственост, нищо не се случва, Египетските династии са клонка на древна Тракия, а Евреите са клонка на Египет, чрез служението на Мойсей. Това, че някой глупец гледа на богопознанието като внезапен порив на вдъхновение си е негов проблем, но то би означавало да третира човечеството като умишлено потопено от Бога в тъмнина и мрак за хиляди години, което никога не се е случвало. „И други овце имам, които не са от тази кошара, и тях трябва да доведа; и ще чуят гласа Ми; и ще станат едно стадо с един пастир.“ /Йоан 10:16/ На Траките трябва да се благовести, че се е сбъднало пророчеството, което имат, защото и те очакват Месия. Само че знаят и Кой е Той – Дион Исус, Слънцето на душите Исус или Туонх Ре, Възкръсващото Слово! В посланието до филипяните , днешен Пловдив, съвсем ясно се казва следното, как апостолът е отишъл край реката и как там е ставала молитва, как една жена е обявила, че тези са слуги на Всевишния Бог и т.н Т.е. – никой няма там да открие какъвто и да било намек за разминаване между местната вяра и внесената отвън. Никой апостол не би споменал думата молитва или бого-боязливи, за хора изповядващи езичество, нито хората биха разбрали думите Всевишния Бог, с които местната врачка назовава апостола, ако това не беше древното тракийско име на Бога, всевишен, всевиждащ. Така че народ, който от хилядолетия носи познанието като своя традиция, не може да бъде поставян под имперската църква с имперското си християнство, както години наред се мъчи да прави Византия. Нито пък нормален вярващ ще нарече светите равноапостоли нечии имперски слуги. Нито пък ще нарече божествения език, на който първо се е говорило и на небето и на земята, а и до днес се говори, измислен. Как са ставали всички тези чудеса в древна Тракия, чрез Орфей, после в Египет, чрез Мойсей, ако не чрез този език, който се слуша и изпълнява от силите? Някой май се опитва да затули слънцето, за да си прокара имперските тези. Гърция няма никакво по-специално място от всеки друг народ, приел на своето време вяра, нито езикът им, нито вярата им с нещо превъзхождат нечия друга. Какво е казал апостолът ца църквата в Крит - „Защото има мнозина непокорни човеци, празнословци и измамници, а особено от обрязаните, чиито уста трябва да се запушат, човеци, които развалят цели домове, като учат за гнусна печалба това, което не трябва да учат. Един от тях, някой си техен пророк, е казал: "Критяните са винаги лъжци, зли зверове, лениви търбуси." Това свидетелство е вярно. Поради тази причина ги изобличавай строго, за да бъдат здрави във вярата!

Напиши коментар