Димчо Дебелянов: Идиотите най-често изглеждат дълбоко замислени

Димчо Дебелянов: Идиотите най-често изглеждат дълбоко замислени

Следвайте "Гласове" в Телеграм

Срещи и поздрави

Вие можете да се смеете на това, което ще чуете или прочетете сега. Все едно. И да ме съжалите, по-леко няма да ми стане.

Искам, за да се намеря на работа, да ви разкажа за две-три от своите хиляди нещастия. Ако обичате, слушайте.

Трябва да ви кажа, че обикновено, когато лежа и когато ходя, дълбоко се замислям. Разбира се, с това не искам да се хваля, защото от опит зная, че да се замислиш дълбоко, то не значи непременно да мислиш дълбоки неща. Идиотите най-често изглеждат дълбоко замислени.

Димчо Дебелянов, художник ~ Борис Ангелушев (1902-1966)

Една сутрин аз станах от сън. Умих се, облякох се и понеже считам трудолюбието, освен когато ни се налага, за плебейска черта, тръгнах да се шляя из улиците, широко разпуснал ширококрилия си балтон, унесен в хармоничното и апетитно мляскане на левия си галош.

Но ето че при един завой на една улица виждам една жена с един офицер и едно дете. Кой знае защо, преди три деня някой беше ме запознал с нея. Може би защото нямаше как да се избегне това.

Щом я видях, понеже бях дълбоко замислен, твърде неясно съзнах, че ще трябва да се направи някакъв жест, да се каже нещо като поздрав. Отдавна съм престанал да употребявам обикновените думи "добрутро", "добър ден" и "добър вечер", защото по някаква страшна орисия винаги ги бъркам. Вървя аз, прочее, изравнявам се с дамата, все така дълбоко замислен. И ето че дигнах глава, погледнах я веселичко и като махнах с ръка към челото си, твърде ясно, даже височко извиках "здрасти"!... Зная само това, че след "здрасти"-то краката ми се запреплитаха, ушите ми се изпотиха и аз почти бежешком развях балтона си, за да се отдалеча от това проклето място.

Подпоручик Димчо Дебелянов - първият прав вляво, на фронта край Вардар по време на Първата световна война, 1916 г.

Също тъй по неволя се запознах с една персона, следвала в Париж, макар и по зъболекарството. Аз зная, че Париж е градът на маниерите на елеганцията, но виновен ли съм, че забравям това тогаз, кога случаят я изпречи насреща ми? Горката! Изглежда, че скромната ми личност толкова я е наплашила, че не зная дали и насън тя не вижда ужасите, които аз й съм причинил неведнъж. Когато привечер тя ме зърне през навалицата, някакво смущение я обладава и тя бърза да се затули зад някой гръб или бомбе. Още повече че се разхожда твърде често с хора, на които аз като че ли не приличам. И тя има право. Защото аз вече два пъти съм й викал "здрасти", а веднъж, смутен до замайване, само я погледнах, ухилих се глупаво (ръцете ми бяха в джобовете) и заклатих глава. А погледът ми трябва да е изразявал: "Как си! Харничко ли? И ние сме добре!" Помня, че след тая среща, аз, пак тъй познал нещастието си, се сблъсках с нещо като жена и след мене дълго хвърча една безцеремонна ругатня сред най-голямата навалица към Борисовата градина.

Димчо Дебелянов - в средата, със свои роднини, 1915 г. Снимка: ДАА

Една вечер отидох в една бирария. Пълно като всякога. Гледах насам, гледах нататък - най-после намерих на една маса хора, познати на един мой познат. Разбира се, наместих се на масата. Лицето ми обърнато към огледалото, окачено на стената (не лицето), а гърба ми - към музиката. Трябваше може би да бъде обратното, но тъй си беше. По едно време, загледан в огледалото, оправяйки връзката си, която с безумното си стремление да бяга към врата ми неведнъж ме е засрамявала, аз съзирам две женски лица. В самия тоя факт няма, разбира се, нищо необикновено. Необикновеното е там, че те бяха лицата на две мои познати учителки, впрочем твърде презрели, в една от тукашните гимназии. Гледам аз в огледалото, гледат ме и те. И под звуците на "валс долорес" от Валдтайфел, аз подставам малко от стола, почтително дигам ръка и поздравявам в огледалото впрочем твърде презрелите възпитателки. Пак стана нещо, което ме забърка. Видях само, че лицата на възпитателките в огледалото неудържимо се раздвижиха, а зад истинския си гръб, не този в огледалото - чух как звуците на "валс долорес" се сливат със звуците на неудържимия им смях.

Впрочем, и аз се смях, само че след като се завърнах вкъщи...

 

Гробът на поета в Демир Хисар

Източници: webstage.bg, impressio.dir.bg

 

 

Коментари

  • Черна песен

    31 Март 2024 17:43ч.

    Аз умирам и светло се раждам - разнолика, нестройна душа, през деня неуморно изграждам, през нощта без пощада руша. Призова ли дни светло-смирени, гръмват бури над тъмно море, а подиря ли буря - край мене всеки вопъл и ропот замре. За зора огнеструйна копнея, а слепи ме с лъчите си тя, в пролетта като в есен аз крея, в есента като в пролет цъфтя. На безстрастното време в неспира гасне мълком живот неживян и плачът ми за пристан умира, низ велика пустиня развян.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Неведа черна заслони... (помня за какви глупости се карахме в родния му град, прости ми!)

    31 Март 2024 18:09ч.

    СЛЪНЧОГЛЕДИ (сонет) // Ах, ето де ме ти изведе, ти, който нявга властно обеща на мойта гордост - вихрени победи и жар всерадостна на любовта. Скърбя в градини глъхнали и бледи, обител на покрусена мечта. Аз чувам тиха жал по утринта на слънце невидели слънчогледи. Кому бе нужна моята съблазън? Защо съм обнищен, защо наказан - не знам. Неведа черна заслони бездънното небе на мойто Време и то ми праща днес нощи и дни, които само Тя ще ми отнеме.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Анонимен робот

    01 Апр 2024 4:54ч.

    Надявам се наследниците на Санде Педито да не са бастисали и гроба на Димчо Дебелянов. Впрочем Демир Хисар е близо до селото Слепче където Самуил среща ослепените български воиници...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Друг робот

    10 Апр 2024 18:39ч.

    Демир Хисар не е в днешна Сандия, а в още по-древната й роднина по джендър линия Гърция - Сидирокастро, малко по- на юг след границата при Кулата, по пътя за Сяр. Дебелянов е препогребан в България още през 30те години. Ако не бъркам в спомена, гробът му е на Централните гробища в София (т.е. Орландовци).

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Не звучи много "поетично"

    18 Апр 2024 10:04ч.

    съдилището му за "Идиотите най-често изглеждат дълбоко замислени"

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи