Най-добре е като начало да се прочете решението на Светия Синод на БПЦ. Там се казва накратко, че такова посещение ще има, и че папата може да бъде приет в сградата на Синода, и то лично от патриарха. Обръща се внимание на невъзможността за общи богослужебни действия: но не защото това не е очевидно за православния християнин, а за да не се допускат излишни коментари по вестниците. В решението не се споменава за никаква „католическа църква“, „свети отец“, „апостолически“ пътувания, нунции и монсеньори.
Посещението на римския папа и медийния шум - какво трябва да се знае

 

 

Ето какво е нужно да се знае и повтаря, за да се разбере смисълът на такива прояви и медийния шум около тях.

 

Като духовно лице (лидер) папата посещава не България, а своите последователи в България. Дори да са много, те не са част от българската Църква. Макар и български граждани, в духовно отношение те са чужденци. Това, което казвам, не е обидно, тъй като няма нищо лошо в това, някой да е чужденец. Аз примерно съм чужденец в Италия и Гърция (макар да разбирам италиански и гръцки), и ако някой ми го каже, няма да се засегна. Дори да стана италиански или гръцки гражданин, в някакво отношение ще си остана чужденец.  

 

Като политическо лице папата посещава българските политици. Това също не е беда, защото няма нищо лошо политиците да се срещат и да обсъждат отношенията между своите страни. Особеното е, че папата е държавен глава и духовен лидер едновременно: и не случайно, а защото това е заложено в самото устройство на държавата му. Не зная дали другаде в света има аналогично положение. Някой би си спомнил за Иран, но и там не е така, защото до неотдавна те имаха президент (Ахмадинеджад), който беше светско лице, а не духовник. 

В православния свят положението е друго: архиереят не е политик/държавник по начало, макар да е възможно това да се случи (някогашният президент на Кипър, архиепископ Макарий). Според Църквата политическата и духовната власт трябва да са отделени, защото събирането им в една институция може да доведе до злоупотреба и с двете.

 

Патриархът и Синодът на България не отказват да се срещнат с папа Франциск,  първо поради това, че той е политически влиятелно лице; и второ, защото се явява религиозен лидер на част от българските граждани. Но трябва да се забележи, че инициативата за срещата идва не от тях, а от самия папа (от неговата религиозна общност). Същевременно, поради съчетанието на тези две роли в папския институт, както и поради други особености на вероизповеданието, което папата представлява, те не могат да го посрещнат така, както биха посрещнали предстоятеля на някоя от православните църкви. 

 

Медийният шум около това посещение и повечето коментари относно решението на Синода се стремят - първо чрез самия език, с който си служат - да внушат, че в България идва висш християнски духовник, комуто не се оказва подобаващата чест. Истината обаче е друга. Римският епископат не е част от християнската Църква, а на папата се оказва дори по-голяма чест, отколкото е редно той да получава при идването си в една християнска страна.  

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

46 коментар/a

Helleborus на 10.04.2019 в 16:21
10.04.2019 в 01:20 Мисля, че авторът нямаше предвид духовна националност, съвпадаща с етнически групи или политически обединения. Той имаше предвид тялото на всяка една църква, всички, които ядат един общ хляб и пият от една чаша и се причастяват заедно. Не е казано, че хората вътре в едно тяло, са от една нация или етнос. Но за всеки вярващ е от особено значение към какво тяло се причастява, за да не участва и в неговата съдба, ако в него има нещо нечисто. Затова никой не може да изисква от криво разбрана толерантност да се причастиш с всеки, а литургията включва това. Освен това църквата действително е една единствена, когато говорим за възкръсналите в Христа, всички те пред Бога са „една нация Христова“. Християните често се разделят, по-тесногръдите не приемат по-напредналите и тяхната свобода, духовното слово им е чуждо, по-напредналите не приемат плътското ходене и буквализъм, някои пък са направо на духа на света. Въпросът е, че Царството има различни достъпи и не е задължително всеки, който не е като теб, да „гори в ада“, както казват някои православни. Словото казва, че някои хора едвам ще се избавят, като през огън, като цялото им дело ще изгори, защото е плътско, а други ще имат награда и похвала. Затова никой не бива да съди прибързано, едно е заблудата, която се стреми към всички ни и успява да нахлуе и в някои общности, друго са конкретните души на вярващите, за повечето от които има надежда да се спасят, защото едното е нечистият дух, чиято съдба е ясна, а другото е човекът, на когото се показва и милост и му се дава прошка, според каквото се види вътре в сърцето му. Приемаме, че католици и православни съставляват различни общности със свой вътрешен живот и сме длъжни да им отдадем правото да имат такъв. Но разговорите помежду им за съдбата на народите и за съвместни каузи с нищо не пречи на това.
Ивайло на 10.04.2019 в 21:49
Helleborus еретиците няма как да се спасят освен , ако не се откажат от погрешните си вярвания и приемат Православието. И това не го казват някакви си обикновени грешници , а много свети отци на Църквата като : св Игнатий Брянчанинов, преп. Максим Изповедник, св Атанасий Велики, преп Амвросий Оптински, преп. Пайсий Величковски , преп. Козма Етолийски, преп Теодосий Киевопечерски, блажени Августин, св Киприян Картагенски и т.н.
Helleborus на 11.04.2019 в 12:45
Ивайло, толкова ли е просто, да се съотнасяме към книга, към теория? На везните от едната страна стои човешкото сърце, а от другата страна стои Истината. Какво има в човешкото сърце, нима това са богословски теории и учебникарски постулати? В човешкото сърце няма теория, има чувства, любов, която или е към света, или е към Бога, има вяра. Само че тук не става дума за любов към някаква църковност, а към проявения Бог. Какво правеха фарисеите, спазваха книгата, разпнаха проявения Бог и Го преследваха навсякъде, където Го видеха, във всеки пророк и пратеник, Той им беше съперник, те обичаха положението си на законоучители, първенството си. И не разбираха, че Бог е определен характер, нравственост, определен тип духовност, каквато те не притежаваха и не ценяха. А не просто наука. Тяхната книга не беше ли правилната, както и онова, което четем ние днес е правилно? Но буквата ще премине, защото законът е като детеводител, да ни доведе до истината. Не е ли казано, че ако дори без закон, по естеството си човекът е добър, тогава той сам е закон за себе си? Аз не казвам, че един съзнателно повярвал човек не трябва да развива ума си и да търси ден и нощ истината. Но все пак има такива хора, които са прости спрямо закона, но бидейки чувствителни към съвестта си и обичайки истината и справедливостта, заради чистото си сърце, те изпреварват законниците и книжниците в Божието Царство. Защото когато се яви Човешкият Син, такива Го разпознаха, докато книжниците Го убиха. Бог може да прости много грехове, а някои няма да прости. Но много от непростимите грехове бяха извършени от добре обучени хора, с тъмнина в сърцето.
Ивайло на 11.04.2019 в 13:50
Ако сравняваш изброените от мен светци с фарисеи, значи си много заблуден ... А еретиците няма как да са с чувствителна съвест и да обичат истината, след като изповядват лъжливи и богохулни догмати.
Ивайло на 11.04.2019 в 14:17
И още нещо, човешкото сърце е обхванато от страсти ( Марко гл 7 , 20-23 ст), и Църквата учи, че процеса на очистването му обикновенно не е никак лесен и кратък. Ако в него имаше само - любов , вяра в истинския Бог и т.н. както ти твърдиш, Господ нямаше да дава толкова много на брой заповеди, а да каже примерно : Водете се по чистото си и праведно сърце , и ще се спасите...
Helleborus на 11.04.2019 в 17:18
Ивайло, мисля, че можеш да си говориш и сам със себе си, моите постове не са ти нужни. Защото нито едно от нещата, които твърдиш, че уж казвам и спориш, не ги пише там, не знам с кого спориш. Първо изобщо не коментирам изброените от теб имена, но нима Синът Божи не е авторитета над всички авторитети? Той никъде не е казал, блажени книжниците и законниците, които прилежно изучават богословие, казал е, блажени чистите по сърце, защото те ще "видят" Бога. А Самият Бог е Истината, Той не е мъртва книга, както написах и по-горе, става дума за определена нравственост, характер, чувства, вяра, поглед, Истината е ЛИЧНОСТ. Често книжниците не разпознават реалните въплъщения на Христос, христоподобните личности, те ги презират. Защото на думи следват, но сърцата им стоят далеч... сещаш се Кого цитирам. И второ не твърдя, че сърцата на "всички" хора са чисти, точно обратното, казвам, че това е плода, който трябва да се постигне. Въпросът е дали го постигат онези, които се облягат на закона и на писанията и смятат, че това е достатъчно. И накрая, Господният ден ще изяви на всеки работата каква е, ние сме пратени тук, за да помагаме на всеки, на когото можем, а има кой да раздели житото от плявата.
Ивайло на 11.04.2019 в 21:31
Така е, чистите по сърце ще видят Бога, но очистването на човешкото сърце става с помощта на благодатта и изпълнение на Християнският закон, което пък е възможно само в Христовата Църква, която е Православната .
Re: Дочакахме мултикултурниците! на 12.04.2019 в 07:57
Както и православните фундаменталисти! Ако може, дайте конкретния източник за цитираното изказване на Бжежински (но не разни фейкови сайтове). Не че той беше приятел на православието, но не беше такъв глупак, че да каже такова нещо.
Helleborus на 12.04.2019 в 11:47
До Ивайло на 11.04.2019 в 21:31 „само в Христовата Църква, която е Православната .“ Пропускаш най-важното, което ти казвам, че не говорим за форма и етикет, а говорим за съдържание. Не случайно ти дадох пример с фарисеите, не за да обидя някой на фарисей, защото не ми е работа да съдя никой и не го правя, но за да обясня процеса на отпадане от истината, защото точно това изяви и изобличи и Сина Божи. И би трябвало да е като вечна обеца на ухото за всеки вярващ. Фарисеите имаха пратеничество и канон, приет с ангелско служение, имаше писания, свещена история и традиция. Но убиха Христос. Защото нищо от това не прави църквата истинска. Съответните хора свещенослужители имаха гордостта на единствени наследници, на пазители на божиите тайни и на писанията, изучаваха ги прилежно, бяха прецизни в даване на десятък, спазване на всякакви норми за хранене, спазваха съботния ден и т.н. Но защо не разпознаха пратеника, защо никога не разпознаваха пратениците и ги избиваха? Бог с етикети ли трябва да ги праща? Защото самата тази претенция за първенство, за вседостатъчност, за затвореност на благодатта, която е само при тях, самото самочувствие на богоизбрани, тъй като дори родът им беше посочен отгоре, им беше станало по-скъпо от това да се покайват за греховете си и да смиряват сърцата си, да бъдат слуги и да разпознават и другите слуги, които Бог има. Защото Той винаги има и други. Те и някои пророци си мислеха, че са само те, сами останали глас на истината, но имаше и други, които Бог си беше отделил. Тук не става дума да си кажеш, да де, ама ние вече знаем кой е Христос, те и старозаветните знаеха какво трябва да правят... на книга! А Живият? Спрял ли е Бог да праща пророци и учители? Няма ли Той право да говори и днес чрез хора, „които не ги знаем откъде са“, за да изпитва сърцата и вярата? Длъжен ли е да се идентифицира с човеци, ако в тях няма място за съответната духовност, макар да пазят традиция? Всеки Христов пратеник има правото да се нарече православен, без да те пита, макар да не „членува“ в конкретната църковна структура. Защото това е духовно наследство, наследяват го верните чрез Духа, чрез духовното си РОДСТВО с отците на църквата. Но ако няма такова духовно родство, може ли по плът да сложиш ръка на това наследство и да кажеш, само аз съм православен? Плътта нищо не ползва. Не е юдеин, който се нарича такъв, това помниш ли го? Същото е, не е православен, който се нарича такъв... ... а който е православен по дух. Да затвориш Божието дело в структурите и манастирите си е по-трудно дори от това, да задържиш вода в пясък, невъзможно е.
Ивайло на 12.04.2019 в 13:44
Helleborus, и аз ти говоря за съдържание... Само в Православната Църква са благодатните тайнства и неповредения Христов Закон. А иначе е ясно, че християнина трябва да се пази от това да не замени вярата си с лицемерие, и така да заприлича на книжниците и фарисеите от Евангелието. За тази цел трябва да изпълняваме Божиите заповеди, а когато ги нарушим - да се каем и да се поправяме.
Ивайло на 12.04.2019 в 14:55
" Всеки Христов пратеник има правото да се нарече православен..." Така е , " ...Той постави едни за апостоли, други за пророци, други за евангелисти, други за пастири и учители..."(ефесяни 4, ст 11) И всички те са членове на Едната, Свята , Съборна Църква която е Православната.
Helleborus на 12.04.2019 в 19:40
Трябва да внимава, Ивайло, ами ако не внимава? Ти приемаш за даденост, че всички внимават, но това не е даденост. Нито пък тайнствата са даденост, ако едната от двете страни не е читава. То е като тайнството на брака, свят човек не би се съчетал с блудница, така и Бог не би участвал като страна в тайнство, където от другата страна стои нечестив човек, защото какво общо има светлината с тъмнината. Отново казвам, аз също не приемам за даденост, че има нечестиви хора и не правя опит да съдя някой. Обяснявам ти само, че онова, което подценяваш, то е най-важното пред Бога. Качеството на хората е преди всичко друго, понеже Бог не гради Църквата си на писания и традиция, а на хора, които носят добре тази отговорност и имат общение с Духа. Бог повери Църквата първо на светите апостоли, които лично избра, а те предадоха щафетата на подходящите хора, които също им бяха посочени от Духа. И до днес Бог издирва човеци, на които може да се довери. „Не вие Мене избрахте, Аз вас избрах!“ Пак ти казвам, че Бог не е ограничен до това къде и с кого да работи, защото нито писанията, нито Духът е заключен някъде в БПЦ, всичко това е на свободен достъп. И Бог многократно е пренасял огъня от едно място на друго, по една единствена причина – не е харесвал хората. Напускал е, отивал си е, като мъж, който напуска блудната жена. Какъв непокътнат закон, ако хората не са одобрени в личен план, те не могат да носят и Христовия Закон, защото той също не е буква, а живот, който се изпълнява в новия човек. Къде ще обитава божеството, където види вярност, чест, покорство на истината. Не може да ограничите онова, което не може да бъде ограничено.
Ивайло на 12.04.2019 в 21:11
Тая глупост, че вярвам, че всички внимават и никой не може да отпадне от Църквата след като е влязал в нея посредством Кръщението няма какво да я коментирам , защото е само във въображението ти. А ти щом знаеш , кога Бог участва в тайнствата и кога не значи, че си някакъв уникален човек... Аз знам, че с благодатните Тайнства е дадено да се разпореждат свещенниците и епископите. На какви хора ще ги раздават е тяхната работа, и те си носят съответната отговорност пред Господа Иисуса Христа. Също никъде не твърдя , че Светият Дух е затворен само в БПЦ, ясно е ,че тя е само част от Вселенската Църква в която обитава Той... С този пост завъшвам спора си с теб, тъй като осъзнах Слава Богу, че грешник като мен не е достоен да говори много -много за истините на Християнската вяра... Бог да ти помага. Амин.
Helleborus на 13.04.2019 в 12:52
Не казвам, че твърдиш, че никой не може да отпадне. Но ти приемаш за даденост, че всеки, който е завършил съответното богословско училище и е вещ в практикуването на обредите и ритуалите, както са му преподадени според православната традиция е достоен да бъде и свещеник на Бога. Същото са вярвали и фарисеите. Приема се на доверие, че човекът се е покаял искрено в сърцето си и че се е преборил с плътските страсти, както приемаме на доверие, че един завършил учител ще обича учениците, а един дипломиран лекар ще мисли за пациентите. Назначаваме ги по документи, а ако допуснат непростими грешки, просто ще ги уволним. Само че в Църквата е обратното, да вземем за пример ранноапостолската, първо човекът се доказва и после се назначава. Там се е случвал основно този живот на очистване и смърт на старото естество с неговите похоти. Не са се давали знания на плътски човек, освен за това как да надмогне над своята плът, включително плът в мисленето и чувствата, не говоря само за пости. И едва след като се видят плодовете на това очистване и се яви новата природа, в нея се проявяват и дарбите на Духа и духовното осмисляне и на знанието. И според тези проявени дарби, човекът е ставал свещеник, но вече е било ясно и че този човек е обновен, има общение и покорство на истината и Бог е с него. Аз не искам да те притискам, ни най-малко, нито който и да било, затова искам да изясня нещо, ако ти не беше толкова категорично отсъдил, че само Православната църква като конкретна организация от хора е в истината, нямаше да вляза в този спор. Защото тук имаме оценка навън, над други вярващи, сред които попадам и аз и много други хора! Има разлика православието като наследство, което всички почитаме и ползваме, както ползваме цялата свещена история на света, православието също ползва чужда история извън себе си. И от друга страна православието като човешки фактор и способности. Ти поставяш равенство, аз не. Много християни в България, които не са активна част от вътрешния живот на БПЦ, но са практикуващи християни извън структурите на БПЦ имат всяко едно право да се нарекат православни и да ползват същото това наследство, ако те са наследници по дух. Наследник на свещената история е този, който е такъв по дух, а не който се нарича с някакво име. Затова БПЦ няма как да твърди, че само чрез нейните служители протича благодат или се извършват тайнства или се спазва Христовия закон. Не знам, дали ще се съгласиш, но аз също така вярвам, че Бог ще ти помага.
Запознат на 20.04.2019 в 15:34
Папата няма нищо общо с християнството... Затова пък българският патриарх има. Затова не са съвместими? Абсурдно твърдение!

Напиши коментар