Карузо е едно от най-големите явления на ХХ век. Започнал професионалната си кариера на 22 години, знаменитият неаполитанец успява да покори буквално всички най-големи оперни сцени по това време.

 

За своите 25 години певческа дейност той пее на 4 различни езика в Миланската Скала, в Лондон, Петербург и Буенос Айрес, но най-продължителната част от кариерата му е свързана с Метрополитън Опера, където изнася над 850 представления. Карузо прави и многобройни записи на плочи за RCA Victor (много позната чрез придобилото огромна популярност лого – фонограф и куче, слушащо His Master’s Voice). Записът на Карузо от февруари 1904 година на арията Vesti la giubba („Смей се, палячо”) от „Палячи” на Леонкавало става първата плоча в света, продадена в повече от 1 милион копия – и това е по времето, когато фонографите (някогашните грамофони) са били луксозна и рядка вещ. За въпросния запис Карузо получава хонорар от 4000 долара – сума, която по това време се равнявала на 3 годишни заплати на квалифициран работник. Чуйте този знаменит запис: 

 

 

 

Немалко моменти от живота на Карузо са станали легенди. Един от епизодите, за които биографите му разказват, бил по време на представление на „Кармен” в Буенос Айрес. Внезапно част от музикантите започнали да свирят фалшиво. Разяреният местен диригент напуснал подиума и се втурнал сред оркестъра само за да разбере, че много от музикантите свирели със сълзи на очите. Чуйте Арията на цветето от тази опера:

 

 

 

Малко от професионалната му кариера. Дебютът на Карузо в професионален оперен спектакъл се състои през 1894 г. в театър „Нуово” в постановката „Приятелят Франческо”. Операта няма никакъв успех, но гласът на Карузо предизвиква възторга на публиката. През 1895 г. импресариото му организира първото задгранично турне на артиста в Кайро. След завръщането си Карузо обикаля градовете на Италия. В Салерно става знаменитата среща на младия изпълнител с диригента и преподавател по пеене Винченцо Ломбарди, който изгражда бъдещия велик тенор. Истински триумф и признание постига в Милано. В 1898 г. почитателите на Джордано, които идват в „Театро Лирико”, за да се запознаят с неговата опера „Федора”, стават свидетели на голямото събитие от артистичния живот на певеца. Безбройните бисове на зрителите да се повторят отделни места с участието на Карузо и възторжени възгласи по адрес на новия любимец отекват из страната. Възхищението на критиците няма граници: „Един от най-прекрасните тенори, които сме слушали някога!”. Чуйте Amor Ti Vieta от тази опера:

 

 

 

В периода 1898 – 1899 г. Енрико Карузо гастролира в Петербург с „Травиата”, а с „Бохеми”, „Селска чест” и особено с „Фауст” окончателно спечелва симпатиите на руската публика. След Русия тенорът посещава Буенос Айрес, „Театро Колон”, а след това пее и в Римската опера. В Милано този път е на сцената на Ла Скала (1900–1902 г.) – „академията” на италианската музикална култура. Успехът му в „Любовен еликсир” на Доницети е така зашеметяващ, че дори диригентът Артуро Тосканини, който е твърде строг, суров и скъп на похвали, прегръща Карузо и казва: „Ей богу! Ако този неаполитанец продължава да пее така, ще накара целия свят да заговори за него!”. Чуйте един от най-популярните му записи – арията Una Furtiva Lagrima от тази прекрасна опера:

 

 

През 1901 г. отново в Ла Скала се срещат Карузо и Шаляпин, това запознанство поставя началото на едно голямо приятелство. Именно от Шаляпин артистът получава един от най-добрите отзиви в цялата си кариера: „Вашият глас е идеалът, към който аз досега така напразно се стремях!”.

 

Първото десетилетие на ХХ век носи на неаполитанеца триумф след триумф. През 1903 г. Карузо става солист на Метрополитън Опера, Ню Йорк. В продължение на 17 години свързва творческия си живот с този театър. Изпява 37 партии – около две трети от ролите, които влизат в репертоара му: Лионел, Манрико, Самсон и др. През март 1919 г. театърът тържествено празнува 25-годишния творчески юбилей на артиста със спектакъл, в който се представят сцени от „Любовен еликсир”, „Палячи” и „Пророкът”.

 

Но на 11 декември 1920 г. в Бруклинската музикална академия се представя „Любовен еликсир”. Още в началото на операта Карузо получава кръвоизлив в гърлото. Мъчейки се напразно да го спре с кърпи за ръце пред очите на потресената публика, той продължава да пее и едва след завършването на арията напуска представлението.

 

Великият тенор намира сили да излезе още четири пъти на сцената на Метрополитън. Тези участия окончателно влошават здравето му. Последват няколко операции, но състоянието му продължава да бъде тежко. Стотици хора идват в нюйоркския хотел, в който е отседнал, за да изразят своята обич и признателност.

 

Карузо умира на 2 август 1921 г. на 48-годишна възраст. Погребан е в родния си град Неапол. След смъртта му тялото му е балсамирано и положено с кралски почести в стъклен саркофаг в параклис в Del Pianto Cemetery в Неапол, посещаван от непрекъснат поток от почитатели в продължение на цели осем години. През 1929 г. тялото му е положено в постоянен каменен саркофаг в същото гробище, където се намира и до днес.

 

Популярните му песни и неповторимият му глас (обем от две и половина октави), известен със сила, красота, широк диапазон и отлична техника, го правят един от най-известните тенори. Артистът прави опити и в други области на изкуството: карикатури и дружески шаржове; пише романси, участва и във филми. През цялата си музикална кариера той прави около 250 записа – нещо нечувано по онова време. След смъртта му са издадени на дискове много сборни албуми с неговото творчество. Животът му е документиран през 1951 г. в холивудската продукция „Великият Карузо”, като завършвам представянето на този велик тенор с откъс от филма:

 

 

 

 

 

 

 

 

 


 

Още от категорията

Езерни молитви*

Езерни молитви*

Възкресител е моят Господ. Възкресява мъртви от сутрин до вечер и от...
Беседа за смъртта

Беседа за смъртта

Митрополит Антоний (в света Андрей Блум) е роден през 1914 г. в Лозана...
Бог като Творец

Бог като Творец

Актрисата Лайла МакКарти описва как веднъж отишла при Дж. Бърнард Шоу...
Разпаднатият свят

Разпаднатият свят

Разцеплението на днешния свят се вижда с просто око. Всеки наш съвреме...

1 коментар/a

коко на 05.05.2015 в 02:00
Имам отлично запазена плоча на His Master\'s Voice от баща ми на 78 оборота с 2 арии на Карузо. Пазя я, презаписал съм я и ще я предам на сина ми. Записът е превъзходен, въпреки характерния шум.

Напиши коментар