Възхваляван или оплюван, Рикардо Мути е наистина последният от плеядата диригенти, които завинаги ще останат в историята на музиката. Маестрото е легенда приживе в Лондон, Филаделфия, Залцбург и Милано. Почти всеки меломан има поне един запис с чепатия италианец. Мути има поклонници, както и врагове навсякъде, където е дирижирал. Той е владеел изкуството да се скара с почти всички интенданти на оперни театри и оркестри. 19-те години, през които Мути ръководи Ла Скала, са забележителни с това, че той настоява партитурите да бъдат изпълнявани точно както са били написани от композиторите, без съвременни интерпретации – нещо, което често го изправя пред конфликт с певци и музиканти – споделя един оркестрант от Ла Скала.
Поредица „20 бележити диригенти на ХХ век” – последният титан – Рикардо Мути

За Мути музиката е универсален език, тя има важна социална и дори политическа роля като обединител на хората, тъй като по думите му слушателите по целия свят реагират еднакво. „Музиката трябва да вълнува, да извиква чувства, емоции, да се усеща, а не да се разбира”, смята маестрото. Той е един от най-великите интерпретатори на Верди и всеки негов запис на композитора е крайъгълен камък в историята на интерпретацията. Вижте част от един от най-гледаните му концерти в YouTube – увертюрата към операта „Силата на съдбата” с Виенската филхармония:

 
 

 

Кариерата си Мути започва от Залцбург още през 1971 г. (на 30 години), където става прочут с находчивите си интерпретации на Моцарт. Две години по-късно наследява легендарния Ото Клемперер и неговия Philharmonia Orchestra в Лондон. Тук идва световното признание – Мути успява да задържи и развие високото ниво на състава и прави някои от знаменитите си аудиозаписи като симфониите на Чайковски за EMI. Вижте един много любопитен видеодокумент, в който Рикардо Мути разказва за първите си стъпки в този изключителен лондонски оркестър:

 

 

През 1980 г. Мути става музикален директор на оркестър „Филаделфия”, като наследява легендата в състава Ойген Орманди. В Америка маестрото остава 12 години, където прави едни от най-емблематичните съвременни аудио- и видеозаписи, отново за британската EMI – симфониите на Бетовен, Брамс, Скрябин, произведения на Чайковски, Прокофиев и Пучини . Вижте Бетовен – Трета симфония, с този тандем, запис от концерт:

 

 

През 1986 г. Мути поема оркестъра на Ла Скала от Клаудио Абадо (с когото никога не са имали цветущи отношения, въпреки че нито един от двамата открито признава или отрича тази тиха вражда) и през следващите 19 години изнася огромно количество интернационални концерти.

 

Интересно е, че Мути се придържа към буквалистиката на Тосканини в оперните партитури. Неговата ера в Ла Скала се открива с новопоставения „Набуко”, в който маестрото изпълнява „Хора на евреите” sotto voce и без повторение, точно както е написано от Верди. За наше щастие Мути и Ла Скала гостуваха в София през март 2004, малко преди скандала на маестрото със състава и неговото шумно напускане. Ето и сканирана програмата от този знаменит за нас концерт в НДК преди 10 години, на който имах щастието да присъствам и аз: http://melomem.wordpress.com/2004/03/17/lascala04/ 

 

Следва да се отбележи, че Мути има чудесни контакти с Виенската филхармония, като е канен регулярно последните 30 години като постоянен гост-диригент. Неговите 4 новогодишни концерта са високо ценени от публиката и критиците. Освен във Виена Мути е канен често и в Берлинската филхармония (където преживява тежко отказа им да наследи Караян през 1989 г.), както и в оперните театри в Рим, Равена, Мюнхен и (за последно) в Ню Йорк. Америка в последните години е отново притегателна сила за италианеца – през май 2010 Мути става музикален директор на Чикагската филхармония. Чуйте Малер – Първа симфония в изпълнение на този великолепен тандем:

 

 

За запалените почитатели на Рикардо Мути бих препоръчал и неговата автобиография на английски First the music, then the words, издадена преди 3 години в Америка: (http://cso.org/shop/Detail.aspx?id=17399

 

 

 

 

 

 

 

 

    

Още от категорията

Напиши коментар