„За“ независимостта на Каталуния и Шотландия съм. Сините колеги автоматично пренасят върху Каталуния шаблоните си от Украйна. Те са против сепаратизма на Крим, Донецк и Луганск, значи и против независима Каталуния. Някои са и против сепаратизма въобще. Сините казват също, че са за „демокрацията“ – на десните, ЕНП, и против сепаратизма на левите, уж насъскван от Путин, за да отслаби демократичния Запад.

Хубаво, но в случая с Каталуния не разбрах къде точно е „демокрацията“ и защо сините колеги призовават призрака й. Виждаме по телевизора брутален десен режим, да го наречем „кървавият режим на Рахой“, който се мъчи с изпратена от Мадрид полиция да потуши общонародното въстание за независимост на Каталуния и ни връща в мрачните времена на хенералисимо Франко. Рахой няма гъвкавостта на Лондон към Шотландия. 

 

Виждаме по-нататък всеобща стачка, стохилядни шествия, местната пожарна да тероризира мадридските полицаи през нощта в хотелите им със сирени и светещи буркани, народът да изхвърля „окупаторите“ от хотелите, дето са ги настанили. Има и автомобилни гуми, но само на барикади, не ги горят. 

 

Ако Путин, Орбан, Мадуро или Си Цзинпин бе пратил полиция да бие така мирни гласоподаватели, сините колеги щяха да са опищели орталъка, а сега хвалят Рахой и размахват фейкови снимки с кърви. 

 

Колкото до сепаратизма, той е винаги исторически конкретен и не търпи абстрактните позиции „за“ и против. Дали едно сепаратистко движение има реална историческа, икономическа, политическа и културна основа, дали може да доведе до създадаване на устойчиво ново държавно образувание, което да подобри живота на хорат?  Ние българите сме „за“ нашия собствен сепаратизъм в османската империя, на сепаратизма на Източна Румелия спрямо същата империя. Кастилците са „за“ своя сепаратизъм спрямо арабския халифат Ал-Андалус. Американците се гордеят със сепаратизма си спрямо Англия. Латиноамериканците – спрямо Испания.



Има различни видове сепаратизъм, към които можем да имаме различно отношение. В Каталуния сепаратизмът е като българския преди 1878 г. В Крим е като българския в Източна Румелия в 1885 г. Такива движения могат да доведат до желания резултат. Крим например беше 87% етнически руски и бе попаднал в Украйна случайно, в нарушение на конституцията на СССР. В 1991 г. той пак гласува да не е в Украйна. 

 

В последните седмици всеки ден средно 12 хиляди украинци минават пеша и с коли в Крим да работят в строителството. Сега в Крим се строи много. Ще работят и на оградата, която се вдига да ги пази от украински бежанци. Надниците за бетонджии и арматуристи в Крим са като в Полша, а обстановката им е по-близка и пътуването по-лесно. Става дума за западни украинци, които са и най-бедни.

 

В Чечня сепаратизмът беше като този на турците в Османпазарска околия на Княжество България от 1879 докъм 1882 г.: масово разбойническо движение, черпещо сили от слабостта на държавата – Княжеството след Освобождението, РФ след разпадането на СССР. Без никакъв капацитет да създаде устойчива държава, поминък и ред. 

 

С укрепването на държавата разбойничеството утихва, дотогавашните разбойници – турците в Османпазарско, чеченците в Кавказ – макар войнствени и юначни по традиция, много обичат здравата ръка – ген. Ернрот, Путин – и й се подчиняват с респект и гордост в продължение на векове до следващата криза и отслабване на държавата. Там значи няма истински условия за сепаратизъм. Изглежда Косово е по-близко до Чечня, отколкото до Източна Румелия. 

 

Разбира се, в  Източните Родопи и другаде у нас нито има сепаратистко движение, нито би имало изгледи да постигне успех. Сега е моментът обаче да бъде разчистени саудитските вахабитски проповедници у нас – Турция се съюзи с Русия и шиитите срещу кюрдите и саудитите. Няма кой да им помогне, пък и винаги могат да бъдат набедени и за гюленисти. 

 

В Украйна проблемът не е в сепаратизма на Крим и Донбас, а в сепаратизма на самата Украйна по отношение на Русия. И тук виждаме големите различия с Каталуния. 

 

Както знаем, Украйна за Русия е като Македония за България. Ето например в Ню Йорк има украински националистически вестник „Свобода“, който излиза без прекъсване от 1893 г. и всичките му броеве са в интернет. В първия брой от 1893 г. подзаглавието му е „Часопись для руского народа въ Америцѣ", и така до 1900 г., когато се променя на „Часопись для руского народа въ Америцѣ и орган „Руского Народного Союза", а в 1910 г. – на „Орган Руського Народного Союза в Америцi". 

 

В началото на Първата световна война – 13 октомври 1914 г. – в заглавката на вестника освен „Руский народный союз" (Р.Н. союз) фигурират като синоними и „Little Russian Nat'l Union“ и „Ruthenian Newspaper“ (Ruthenia е латинското име на Русия). Заглавията възвестяват немско-австрийските успехи и отстъплението на „москалите" от западна Галичина. И от следващия брой, 15 октомври 1915 г., всичко е украинизирано – „Орган У. Н. Союза в Америцi", „Ukrainian Nat'l Ass'n", „Ukrainian newspaper”; враговете вече освен „москали“ са и „росийски войски“. Това сякаш става по команда от австрийския генерален щаб. 

 

В Украйна Пантелеймон Кулиш с лъкатушенията си има много общо с Кръстю Мисирков или Венко Марковски. Трафаретното географско, но не и етническо име „Украѝна”, с полско ударение на предпоследната сричка, произволно лепнато на днешната обширна и разнородна територия – прилича на древното, напълно забравено в Средновековието, поне на днешното си място – име „Македония", възкресено в ново време от западните елинисти и лепнато на дотогава наричаната от българите Долна България. 

 

Конструирането на украинския книжовен език в Лвовския университет, Австрия, в разрез с историческата логика на южноруските говори и на руския московски книжовен език от времето на Петър Велики, който е пряко продължение на киевската висока норма от XVII-XVIII в. Фабрикуването на многотомната украинска история от австрийския стипендиант, бивш руски историк Грушевски напомня на изобретяването на македонската книжовна норма от Скопската академия на „академиците“ Ристоски и Конески. Расистките спекулации с „москалите-татаро-фини” са същите като тези с „бугаротатарите“. Спекулациите с „руското“ като идентично на „авторитарното“, „самодържавното", „монархическото“ са като отъждествяването на „бугарското“ с „фашистичкото“ и „врховистичкото“. 

 

За разлика от Украйна Каталуния има своя държавност – Барселонското графство, Арагонската корона – отпреди Кастилия, дори само защото така се развива Реконкистата. Каталуния има свой етнос и език със своя висока литература – трубадурската поезия – преди да има такава на кастилски, а и на френски. В XII век това е най-важният жив език в западна Европа. Кралство Арагон е велика сила, владее Неапол, Сицилия и Сардиния. 

 

Обединена Испания възниква с лична уния между крал Фернандо Арагонски и кралица Исабела Кастилска, както става и обединението на Англия и Шотландия. Христофор Колумб е на служба у Арагон, пристига да му докладва откритията си в Барселона, дето сега е паметникът му до пристанището. Но и след това Каталуния има периоди на автономия и дори на пълна фактическа независимост. 

 

Каталуния първа в Испания се индустриализира. Архитектурният модернизъм на Гауди се финансира от барселонските текстилни магнати. И досега е първа по БВП на глава от населението в страната. В испанската гражданска война Каталуния е на страната на републиката – и до сега не приема монархията на Бурбоните за своя. И до днес не особено набожната Барселона е значително по-лява от консервативния католически Мадрид. 

 

Най-важното – освен всичко това сега сепаратизмът се подхранва мощно от недоволството на хората от рецесията – икономическото положение в Испания и Италия е катастрофално главно благодарение на ЕС и еврото. Миналата година слушах един италиански икономист в Колумбийския университет, който разказа, че при обединението на Италия в 1870 средният доход в Торино и Палермо бил еднакъв, а сега бил 3:1. Така и сега – при създаването на ЕС (предшествениците му) Германия и Италия били равни по доход. 

 

Каталония губи 17 млрд евро годишно от поданичеството си на Мадрид. Макар малка по територия, тя е колкото България по население, а етнически е много по-голяма – от Валенсия до Кунео в Италия. Във Франция асимилаторският империализъм на Париж винаги е бил много по-мощен, но и там малцинствата се борят за културна автономия. Каталонците в Испания отговарят приветливо на кастилски, но са каталонци. Името „Испания“ всъщност е архаично, на римска провинция, нещо като „Британия” и се отнася до всички етноси на полуострова, не бащиния на кастилците.

 

Всички тези фактори напълно или в значителна степен липсват в Украйна – освен, че историческото име „Рус“ е също общо за трите клона на източните славяни. Затова украинският антируски сепаратизъм е нежизнеспособен. 

 

А каталунският има всички изгледи за успех. Той не е антикастилски, както украинският е антимосковски, защото си има своя субстанция, докато единствената субстанция на украинизма е русофобията. Той не е екстремистки и диктаторски, защото с него е силата на народа. 

 

Независимостта на Каталуния ще направи Европа и по-демократична, и по-самостоятелна във външната си политика, защото новата република няма да наследи колониалния статус на монархията. С победата на новата република ще бъде нанесен тежък удар на ЕНП и брюкселските елити, ще се даде нов импулс на Шотландия, може и на други недоволни испански и западноевропейски региони. 

 

Пожелавам успех на каталунското ръководство в следващите решаващи дни – и да продължава да се радва на най-широка народна подкрепа! 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

42 коментар/a

Спиноза на 04.10.2017 в 08:44
Браво Фичо, добър анализ, всичко е вярно и безпристрастно, но, продължи докрай разсъжденията си за украинския сепаратизъм, а именно - че е изцяло работа на твоята втора родина, САЩ, че е имперска политика, за завладяване и ограбване на страни по целия свят! Че именно на тази политика се дължи богатството на Америка, на нейното излизане от икономическите ѝ кризи от края на XIX век насам. Че без контрибуциите които САЩ задължават със сила да плащат по-слабите страни, американците щяха да са два пъти по-бедни от сега, че САЩ и сега са във фактически фалит, и ако не ограбят богатствата на Русия, ги чака такава икономическа криза, пред която онази от 30-те г. ще бледнее. САЩ са ракът на света!
Хм... на 04.10.2017 в 08:50
От което следва, че сепаратизмът бива добър и лош, според гледната точка и интересите. Както и присъединяването. В историческия преглед би могло да се спомене и Чечня. Старо е като света и се нарича правото на силния.
Хм... на 04.10.2017 в 08:56
Естествено, на твърдения като това, че САЩ са ракът на света други ще отговорят, че Русия е империя на злото и така спорът ще придобие такива висини на интелектуалност, че ако се разсее човек, може да се изтърси и да си счупи главата съвсем реално. Като протестиращ в сблъсък с брониран полицай.
Спиноза на 04.10.2017 в 09:13
САЩ произвеждат 20% от СБП, но харчат 40%, потребяват 30% от цялата световна добита енергия, кой плаща - останалият свят, когато покореният плаща на своя господар, това е контрибуция, известна е от древността и средновековието, а американските медии тръбят че живеем в "модерни и демократични" времена, колко е демократично да те ограбват? Къде е демокрацията?! 45 г. бяхме владяни от империята СССР, наречена империя на злото, покажете ми примери че СССР ни е ограбвал, съизмерими с грабежа на САЩ?! Кой сега е "империя на злото"?
observer на 04.10.2017 в 09:57
Интересно е да хвърлим един поглед върху най-голямото разпадане на една държава в близката история, това на Съветския съюз. Днес руснаците имат недвусмислено отношение към некадърното управление на Горбачов и престъплението на Елцин в Беловежката гора. Какво се получи, една остатъчна Русия, която враговете и очакваха да продължи да се разпада и тя, един куп азиатски държави, потънали в ислямизъм и мизерия, нещастната объркана Украйна, върнала се във времената на хетман Скоропадски и батка Махно, воюващите Азербайджан и Армения, бедните разпаднали се Грузия и Молдова без никакви шансове за прогрес, процъфтялата за кратко Прибалтика, от която половината население емигрира на Запад. Сигурно е било възможно страната да остане единна и демократична едновременно, но не се случи. Да разрушаваш е винаги по-лесно, отколкото да изграждаш.
В. Николова на 04.10.2017 в 10:57
"Независимостта на Каталуния ще направи Европа и по-демократична, и по-самостоятелна във външната си политика, защото новата република няма да наследи колониалния статус на монархията. С победата на новата република ще бъде нанесен тежък удар на ЕНП и брюкселските елити, ще се даде нов импулс на Шотландия, може и на други недоволни испански и западноевропейски региони." И моето мнение е такова . С друга част от анализа не съм съгласна ...няма ли да се престане българите да протягат ръчички към една романтична част от своята история . Ако сме демократи да бъдем докрай , а не както ни изнася... да оставим хората сами да решават какви са .
Както и да го казваш на 04.10.2017 в 11:02
както и да го увърташ, колкото и верно да пишеш, главното е, че ако нямат подкрепата и признанието поне на една от страните имащи право на вето в СС на ООН, перспективата е провална! Косово, Абхазия, Приднестровие са прекрасен пример! Като цяло - границите в Европа започат да се движат! А това вече е опасен сигнал! Време е да започне поредният Хелзински процес от 70-те години на миналия век при съвременните реалности. Има смели и перспективни планове, но мизерията на някои страни ги тласка към вулгарен национализъм, т.е търсене на външен враг, а не осъзнаване на своите глупави и изключително користни постъпки.
observer на 04.10.2017 в 11:53
И още примери могат да се дадат. Можем да направим паралел на днешна Европа с разпада на Римската империя с нейния Пакс Романа, висок стандарт и префинен живот за сметка на ограбваната периферия, културни и научни постижения и перверзни наслаждения. Следват нашествията на гладни варвари, цивилизационен срив и повторно изграждане. Две хиляди години по-късно европейците отново имат течаща вода и започват да се къпят. Целият този процес няма нищо общо с демокрацията. Демокрацията е система и порядък, не и хаос породен от емоционалните желания на тълпата.
Тошо Спиридонов на 04.10.2017 в 12:15
Като имам предвид етническите сепаратистки настроения в Европа, предвиждам бавното им, но неудържимо разширяване. Все повече етнически групи, противно на твърденията на американските и западноевропейски учени, ще проявяват такива желания поради запазената етническа принадлежност. И това е естествено мисля - напредването на производствата и технологиите, които позволяват на малко хора да защитават своята територия, ще доведе до все по-голямото разделяне на Европа на все по-малки части, така, както е била, мисля, през Средновековието.
OLD на 04.10.2017 в 13:36
RE : Спиноза на 04.10.2017 в 09:13 Орлов поглед за истината за заболяването ! Това е което трябва да гледаме, ведно със същите цифри за всички страни / повечето / от ЕС, били и все ощи колониални господари : Холандия, Португалия, Испания Франция, Великобритания ....... .Можем спокойно в часта на колонизираните да напишем пак и България. Другото е " бля бля " без значение дали от болест към чистата истина / - : )) / или платена работа.
Да бе на 04.10.2017 в 14:20
Орлов поглед и измислени цифри от някой пропагандист. Дето една с една не се вързват. И за капак нямат нищо общо с темата. Пропуснато е, че там бият негрите.
OLD на 04.10.2017 в 14:48
Re : Да бе на 04.10.2017 в 14:20 Моля за просвещение, спрямо истината в цифри и отсъствие или наличие на връзка между тях или философската и страна ,или поне логическата ! От Посветените или по скоро вечно отричащите , по някаква причина. А темата е една, справедливост в начина на експлоатация на каквото и да е и съразмерност в консумацията на плодовете и !
Фичо пак позна на 04.10.2017 в 16:01
И кво сега, Фичо пак позна. Обявена е независима Каталуния!
блу спениш айс на 04.10.2017 в 16:14
Изключително ценна и добре написана статия, с много нови за мен исторически фактологични данни! Авторът все повече се очертава като един от най-нужните дописници на сайта.
Муйо на 04.10.2017 в 16:42
Браво на Фичо! С едно допълнение - когато на братските САЩ им отърва, те с удоволствие създават "независими държави" в Европа, а Брюксел услужливо им помага. Става въпрос за Босна и Херцеговина, дето е населена с измислената нация "босненци" (всъщност сърби-мохамедани) и Косово, населено с измислената нация "косовари" (всъщност албанци).

Напиши коментар