Снимки, които разтърсиха света

1972 г. - Малко момиче и напалм, снимката, която изобличи жестокостта на войната във Виетнам

 8 юни 1972 г., войната във Виетнам. Снимка: Nick Ut/AP

Малкото момиче, Ким Фук, днес е на 52 г. Но когато фотографът Ник Ут от “Асошиейтед прес” я снима, тя е на девет години. 

Снимката е направена в родното й село Транг Банг, в Южен Виетнам, на 8 юни 1972 г. В разгара на войната във Виетнам, малкото момиче бяга от бомбардировката с напалм, който я изгаря и едва не отнема живота й. На станалата вече историческа снимка, тя крещи: Nong qua, nong qua!, което означава “Много е горещо!”.

Конската й опашка е опърлена, от изгорялото й тяло падат парчета плът. Както и други членове на семейството й, тя е станала жертва на грешка: два самолета на южновиетнамската армия, които смятали, че се прицелват в мишена на Виен Конг, бомбардират пагода, пълна с войници и цивилни. Взривени са не по-малко от четири бомби с напалм, полята пламват, а хората са тежко ранени. 

Скоро, след като е направена снимката, журналист полива с вода малкото момиче и Ник Ут я отвежда в болница, още преди да е проявил кадъра. Снимката ще обиколи света, на първите страници на вестниците, въплъщавайки несправедливостта, болката и лудостта на войната. Тя предизвиква международно възмущение и подклажда яростта на противниците на войната във Виетнам. 

За снимката Ник Ут печели наградата “Пулицър” и други отличия.

1985 г. - Омайра Санчес, малката колумбийка, която умря пред очите на света

Омайра Санчес умира няколко часа, след като е направена тази снимка, на 16 ноември 1985 г. 

Младата колумбийка с големи черни очи загива при изригването на вулкана Невадо дел Руис, който се е активизирал три дни по-рано след 140-годишен сън. В яростта си, вулканът изригва тонове кал и прах, които поглъщат град Армеро-Гуаябал.

При катастрофата младата Омайра Санчес е заклещена между бетонни блокове и други останки в продължение на три дни и три нощи. Видеозаписи, в който Омайра говори с работниците, дошли да й помогнат, усмихната и жестикулираща пред камерите, обикалят света. Но спасителите не успяват да я измъкнат. Загиват общо 20 хил. души. Омайра Санчес става емблема.

Фотографът Франк Фурние възнамерявал да изобличи бездействието на колумбийското правителство, както обяснява тогава пред “Франс Ентер”: “Много е важно тази и други снимки да бъдат направени: благодарение на тях, колумбийското правителство осъзна своята отговорност и дълг. Искаме да покажем безотговорността на народните избраници, военните и духовниците, които избягаха от своята отговорност”.

1985 г. - Шарбат Гула в бежански лагер в Пакистан

По онова време Шарбат Гула е на 13 г. Снимката е направена през 1985 г. от Стив МакКъри за “Асошиейтед прес” и става световноизвестна, след като се появява на корицата на “Нешънъл Джиографик”. 

Малкото момиче току-що е загубила родителите си при бомбардировка по време на войната в Афганистан, продължила цяло десетилетие (1979-1989 г.) след нашествието на съветските части. Снимката е направена, докато детето се намира в бежански лагер в Пакистан.

18 г. по-късно, фотографът открил следите на Шарбат Гула. Тя била омъжена и имала деца, като дори не знаела, че снимката й е обиколила света.

1993 г. - “Момичето и лешояда”, снимката, която показа ужасяващия глад в Африка

Дело на Кевин Картър, тази снимка е направена през март 1993 г. в село Айод, в южната част на Судан, която по онова време е в плен на гражданска война и глад. 

На кадъра се вижда измършавяло от глад дете, което изглежда, че повече не може да се изправи. Зад него, лешояд очаква смъртта му. 

“Ню Йорк Таймс” публикува снимката на 29 март 1993 г., като илюстрация в обширен репортаж за положението в страната. Реакциите са светкавични. 

“Вестникът получил толкова много писма от хора, които искали да узнаят каква е съдбата на детето от снимката, че няколко дни по-късно трябвало да бъде написана уводна статия, за да бъдат информирани, че то е било прието в център, но не се знае дали е оцеляло”, припомня “Монд”.

За тази снимка Кевин Картър получава на следващата година наградата “Пулицър”. Част от общественото мнение обаче го упреква в липса на етика. Изпаднал в депресия, той се самоубива през 1994 г. в колата си.

Превод от френски: Галя Дачкова