Първата световна война: Надпреварата към морето - 3

Влизането на Шеста германска армия в Лил

На юг от нея Шеста германска армия също подема офанзива със силите на три пехотни корпуса. Английските сили, които се оказват в окото на бурята, са изправени пред критична ситуация, като избягват поражението само благодарение на непрекъснатия поток от френски подкрепления и грешните решения на немското командване.

Още на 21 октомври към Фландрия е насочен един корпус от Четвърта френска армия, а на 25 октомври - един корпус от Първа френска армия. Същевременно успешното начало на офанзивата при Изер кара Флакенхайм да се надява, че може да нанесе флагови удар по съюзниците, след като разгроми белгийците, така че на 25 октомври немските съединения приемат изчаквателно поведение, с което позволяват на противника си да се окопити в известна степен.

Когато става ясно, че спечелената победа на Изер може да служи само за престиж, но не и за полагане началото на един нов флангови удар от север, Фалкенхайм трябва отново да пренасочи вниманието си към Ипр.

Снемайки по един пехотен корпус от Втора и Седма армии и по една дивизия от Първа и Четвърта армии, германският главнокомандващ сформира ударна групировка югоизточно от Ипр, която на 30 октомври преминава в атака. Под командването на генерал Фабек тя успява да помете позициите на Втора кавалерийска и Седма пехотна дивизии на англичаните и да напредне с около 5 км на северозапад.

Новата съюзническа отбранителна позиция е изградена пак посредством изпращането на френски подкрепления, които успяват да локализират напредването на врага. Източно от Ипр е почти разгромен Първи английски корпус, като само решителността на неговия командващ, генерал Хейг, не позволява паниката да довърши това, което немците са започнали - пълното му унищожаване. Но въпреки че са принудени да отстъпват почти повсеместно, съюзниците успяват да дадат ожесточен отпор на атакуващия противник.

Всеки метър на немското напредване е свързан с понасянето на чувствителни загуби, което рефлектира върху техния количествен и качествен потенциал. Всяко селце, всеки хребет и горичка се превръща в могила за голяма част от атакуващите и за отбраняващите се, разбира се. Но така или иначе, силите на Фобек се оказват неспособни да осъществят пробив, който да им позволи да излязат на оперативен простор. В допълнение, в началото на ноември времето се разваля, което допълнително наводнява терена, превръщайки големи части от него в подобие на блата, а и започват да се ширят масови заболявания сред войските.

Английска контраатака

Може би тук е бил подходящият момент битката за Фландрия да приключи. Но Фалкенхайм не мисли така. Привърженик на принципа, че победата може да бъде постигната чрез едно пределно усилие, чрез максимално напрягане на силите на военния организъм, той решава да продължи офанзивата чрез вкарването в боя на нови сили. Групата на Фабек е подсилена с три нови дивизии[i], а в района източно от Ипр е създадена нова група под командването на генерал Линзинген в състав от два пехотни корпуса.

Веднага след като тези формации са съсредоточени в указаните им места, те преминават в настъпление. Но то започва крайно несъгласувано със силите на Четвърта германска армия. Последната атакува на 10 ноември, но единственото, което постига, е, че изтощава силите си в една поредица от локални сражения, които с нищо не допринасят за постигането на голямата цел, която дори не се заключава в превземането на Ипр, градът просто е препятствие, което трябва да бъде преодоляно, за да се установи пълен контрол върху френското крайбрежие около Ла Манша.

На 11 ноември преминават в атака и споменатите вече две армейски групи. Но и те не съумяват да предизвикат така очаквания прелом. Ожесточените сражения започват да затихват както вследствие на изтощените морални и физически сили на противниците, така и поради започналото прехвърляне на части от Шеста германска армия към Източния фронт.

Германската тежка артилерия в действие

Ето и равносметката от Битката за Фландрия. През цялото ѝ времетраене в нея вземат участие 29 пехотни и 12 кавалерийски дивизии на съюзниците и 30 пехотни и 8 кавалерийски дивизии на немците. Загубите в жива сила при белгийците достигат до 20 000 човека, при англичаните - 58 000, при французите - 50 000, а при немците - 130 000.

Изключително болезнено отеква в Германия битката при Ланжмарк, където съствавени от студенти доброволции дивизии атакуват английските позиции по един крайно лекомислен начин, въобразявайки си, че ще победят само благодарение на високия си ентусиазъм. Равносметката е повече от плачевна, загубите достигат до 60% от личния състав и тази касапница е определена от съвременниците като Kindermord (избиването на младенците).

Сраженията около Ипр бележат края на активните операции на Западния фронт през 1914 година. Но заедно с това те полагат и края на няколко илюзии: за германците - че ще успеят да разгромят съюзниците в рамките на една кампания и няма да им се наложи да водят дълга и ожесточена борба на два фронта; за Англия и Франция - че е достатъчно само да удържат на първоначалния германски напор, а след това победата ще им бъде „сервирана” от руснаците, както и надеждата, че „Чудото на Марна” ще ги отведе бързо едва ли не до Берлин.

Очевидно е, че предстои дълга и упорита борба, в която ще трябва да се търсят както нови способи за водене на бойните действия, така и за мобилизиране на националните ресурси и конслидация на обществото в името на постигането на заветната цел.

Започва процес на стабилизиране на Западния фронт, който ще се прероди в патова ситуация, превърнала се в символ на цялата война. Напук на предвоенните теории, става ясно, че отбрана, която съчетава картечници, скорострелни оръдия и залегнали пехотинци, е способна да срине и най-самоотвержената щикова атака.

Първи като че ли това го разбират германците, които започват да изграждат планомерно фортификационни съоръжения по цялата бойна линия. Без да имат напълно изградена концепция как трябва да изглежда на практика бъдещият фронт, все пак идеята им е ясна - в рамките на окопната система да бъде вкарано функционирането на целия военен механизъм. Нещо невиждано дотогава в световната история. Не просто по-своята дължина - от Швейцария до Северно море, но и като ширина и дълбочина.

В окопите са вкарани не само войниците, но и голяма част от тила, комуникациите и щабовете. Много скоро германскитя почин е възприет и от останалите воюващи страни. Те разбират, че само така могат да придадат устойчивост на една огромна фронтова линия с наличния си човешки и материален ресурс. Защото „заравянето” в земята въпреки ужасяващите санитарни условия, които пораждат значим морално-физически дискомфорт, все пак се оказва най-добрият способ за оцеляване на живата сила. „Пот вместо кръв” и „По-добре десет метра окопи, отколкото два метра гроб” се превръщат в аксиоми за бойци и командири.

Англичани и германци играят футболен мач

На фона цялата кървава вакханалия и националистическа истерия, която съпътства първите месеци на войната, изглежда като истинско чудо едно събитие, случило се в края на 1914 годнина. Така нареченото Коледно примирие. Смята се, че е инициирано от немските войници, които издигат над своите позиции окичени елхи и запяват коледни химни. На припевите им скоро отговарят англичаните и изведнъж оръжието замлъква.

В неутралната полоса излизат санитари, които започват да изнасят гниещите трупове от неутралната полоса, а скоро към тях се присъединяват други войници, водени просто от желанието да се срещнат с врага. Започват импровизирани срещи, при които се обменят шеги и подаръци, а се стига дори до приятелски футболни мачове.

Съюзническите и немското командване вземат бързи мерки, за да прекратят тези инициативи. Те се страхуват, че кошмарът, който са избегнали в началото на войната, може да се реализира през зимата: войниците и от двете страни, в голямото си мнозинство работници, да вземат да обявят „стачка” на фронта и да откажат да се подчиняват на заповедите на висшите инстанции.

Чрез разместване на войски, арестуване на „подстрекатели”, осъществяване на местни настъпателни операции и други способи не е позволено „заразата” на примирието да се разпространи масово и да се превърне едва ли не в алтернатива на войната. Въпреки това Коледното примирие може да се разглежда като индикатор, който показва, че копнежът по мира и живота не може да бъде заличен дори и от такова силно средство, каквото представлява компилацията от дисциплинарните мерки на военните и пропагандния ресурс на политиците.

-----------------

[i] Взети съответно от Първа, Втора и Шеста армии.