- 10 Sep 2020
- 248
- 8
Документи от първия мандат на бившия британски министър-председател Маргарет Тачър, които досега са били класифицирани, вече са на разположение на широката публика. Те разкриват какво се е случвало зад кулисите на водената от нея политика и дипломация, пише „Фигаро”.
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p>Добре известно е, че малките анекдоти правят голямата история. От петък британците вече имат достъп до стотици страници от националния архив и могат да узнаят повече за решенията на Желязната дама. Там се разкрива едно друго лице на Маргарет Тачър, нейната решителност, но също така и миговете на колебание по време на конфликта за Малвинските острови, или пък за напрегнатите й отношения с чужди държавни лидери.</p>
<p>През 1982 г. аржентинската военна хунта нахлува на Малвинските острови, разположени на юг от латиноамериканската държава и провокира 74-дневна война с Обединеното кралство. Националните архиви разкриват, че първият ден от инвазията е бил за Маргарет Тачър „най-лошият ден в живота й”. <em>Тази нощ никой не можеше да ми каже дали бихме могли да си върнем Малвините. Никой. Не знаеха. Не знаеха</em>, повтаря тя пред британска анкетна комисия четири месеца след конфликта.</p>
<p><strong>Желязната лейди била изненадана от нашествието. </strong></p>
<p><em>Това беше толкова глупаво нещо</em>, заявява тя. Архивите разкриват, че тя била „ужасена” от идеята да изпрати морски сили, за да бъде възстановен териториалния контрол над Малвинските острови. Загубата на тази война, по думите й, щяла да бъде <em>най-голямото унижение за Великобритания</em>. Тя дори временно предвиждала мирно решение на конфликта и била готова да изостави британския суверенитет над островите, ако жителите им искат това.</p>
<p>За желанието й да бъдат избегнати човешки жертви при въоръжен конфликт, свидетелства една телеграма в националните архиви, написана от Тачър, която трябвало да бъде изпратена на аржентинския лидер Леополдо Галтиери: <em>С вашия военен опит, нямате никакво съмнение за изхода от конфликта. След няколко дни британското знаме ще се развява отново над Порт Стенли. След няколко дни вашите и моите очи ще четат списъка на жертвите. За мен траурът ще бъде смекчен от факта, че тези мъже са загинали за свободата, справедливостта и върховенството на правото. А за вас? Само вие можете да отговорите на този въпрос</em>.</p>
<p><img src="/uploads/editor/TACHER.jpg" alt="" width="481" height="320" /></p>
<p><em>Тачър и Митеран</em></p>
<p><strong>Хладни дипломатически отношения с Франсоа Митеран</strong></p>
<p>Декласифицираните документи разкриват също понякога напрегнатите отношения между бившия британски премиер и френския президент Франсоа Митеран. По време на войната за Малвинските острови Франция възнамерявала да продаде ракети на Перу. Маргарет Тачър направило всичко, за да попречи на тази продажба, от страх, че впоследствие тези ракети могат да бъдат дадени на Аржентина и да бъдат използвани срещу Великобритания. Тачър пише в една телеграма, че целият й кабинет „е ужасен” от плановете на Франция.</p>
<p>Тачър предупредила френския президент. Тази доставка <em>би имала опустошителен ефект върху отношенията между двете страни</em>, пише му тя в телеграма. Тя уточнява впрочем, че подобна перспектива би имала <em>катастрофален ефект върху Алианса (НАТО – б.ред.) като цяло. Това е последното нещо, което някой от двама ни желае</em>. Предупреждението й довело до анулиране на предвидената доставка на ракетите.<strong></strong></p>
<p><strong>Гибралтар под въпрос<br /></strong></p>
<p>Архивите разкриват също, че по време на конфликта за Малвините, Тачър се тревожела от възможно военно нахлуване на Испания в Гибралтар. Слаба, но допустима вероятност за нейния кабинет. <em>Разбирам, че министър-председателят е изразила своята загриженост за отражението на кризата на Малвинските острови върху Гибралтар</em>, пише по онова време един от частните й секретари, преди да уточни, че изглежда малко вероятно испанското правителство да опита някаква маневра. Заради съществуващото съмнение обаче били изпратени два британски самолета, които да подсилят съществуващия гарнизон в Гибралтар.</p>
<p><strong>Джими Савил</strong></p>
<p>Бившия водещ педофил на Би Би Си Джими Савил имал добри отношения с някои членове на консервативното й правителство, както и със самата Тачър. По онова време тя не се съмнявала, че Джими Савил упражнява сексуални посегателства върху млади момичета. През 80-те г. водещият бил поканен лично от Тачър на обяд, в къщата й в провинцията, за да й разкаже за данъчните облекчения, които да й помогнат да развива благотворителна дейност.</p>
<p><img src="/uploads/editor/SAVIL2.jpg" alt="" /></p>
<p><em>Савил и Тачър</em></p>
<p>Някои писма на Маргарет Тачър до водещия започват със „Скъпи Джими”. Архивите разкриват също бележки, писани от Савил до Тачър, в които той й обяснява, че <em>неговите пациентки изглеждат полудели от ревност</em> заради времето, което той прекарва, за да обядва с премиера.</p>
<p><strong>Търсенето на изгубения й син в Сахара</strong></p>
<p>Според националните архиви „Маги” трябвало да плати лично фактура на стойност 1789 британски лири на Министерството на външните работи, за да намерят изгубения й в продължение на шест дни син в Сахара, по времето, когато той участва в ралито Париж – Дакар. Били нужни четири алжирски самолета, един хеликоптер и три френски самолета, за да намерят сина й. Цената на операцията, определяна на 2359 лири, била силно намалена с мотива, че спасителната акция може да мине за официална дипломатическа или консулска дейност.</p>
<p>Временното изчезване на Марк Тачър станало причина за изпращането до Тачър на послания за подкрепа от Франсоа Митеран, Индира Ганди или Роналд Рейгън, който й писал: <em>Сърцата ни са с вас</em>, а Желязната лейди му отговорила: <em>Благодаря ви, че се обадихте Рон. Поздравете Нанси</em>.</p>
<p><img src="/uploads/editor/RONI.jpg" alt="" /></p>
<p><em>Тачър и Рейгън</em></p>
<p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>
