- Автор: Андрей Фурсов*, „Миру-мир“
- 10 Sep 2020
- 1025
- 79
Тази година отбелязваме 70-годишнината от великата победа на съветския народ над Третия райх, над национал-социалистическа Германия, организиран поход над Съветския съюз, тоест против историческа Русия и народа й.
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/51280_E3OvcR6IguPi6lbKjlsWY8EsIJlXpf.jpg" style="height:354px; width:500px" /></p>
<p> </p>
<p>Сегашната годишнина съществено се отличава от от 50-годишнината (1995г.) и още повече от 40-годишнината (1985г.). През последните години (дори не може да се каже „определени кръгове на Запад“, доколкото позицията, за която иде реч, всъщност стана официална, особено в англо-саксонските страни) разгърната масирана пропаганда с цел изопачаване на механизмите за възникването, основните събития и резултати от Втората световна война, която за съветските народи и особено за неговото руско ядро (доколкото именно русите бяха обект на планирано изтребление от нацистите), стана Великата отечествена война.</p>
<p>На СССР се опитват да вменят вина за отключването на Втората световна, удряйки с пакта Молотов-Рибентроп (истинското название е „Съветско-германски договор“ от 23 август 1939г.), подчертавайки уж сходствата между хитлеровския и сталинския режим като „тоталитарни“, превъзнасяйки материалната помощ на съюзниците, преди всичко на САЩ; поставяйки под съмнение самия факт на победата на СССР.</p>
<p>Аргументите: победила е не държавата, не режимът, а народът „въпреки сталинската система“, загубите били толкова големи, че трябва да се говори не за победа, а за поражение. Тези „аргументи“ подхвана „петата колона“ в РФ, открито пропагандираща гледната точка на сегашния ни политически противник (всъщност вечния, още след края на Наполеоновите войни).</p>
<p>И ако днес по отношение на патриотизма ситуацията съществено се подобри в сравнение с тази отпреди 10-15 години – днес е невъзможно да се покаже по телевизията подлото и провокационно обсъждане на въпроси от типа „кой фашизъм е по-лош – немският или руският“, както беше направено по една програма „Културната революция“ – но ситуацията изобщо не е безоблачна: информационната, психоисторическата война против Русия продължава, а после ще продължат опитите да се принизи ролята и значението на победата на СССР, да ни лишат от тази победа.</p>
<p>Целите тук са няколко:</p>
<p>Първо, победата във Великата отечествена – доскоро обединяваше духовно и исторически много хора от постсъветското пространство, при това става дума не само за възрастни хора, но и младежи.</p>
<p>Второ, да се вмени вина на СССР за предизвикване на Втората световна война и чувство за историческа непълноценност, което е мощно оръжие против народа.</p>
<p>Трето, приравняването на сталинския СССР към хитлеристка Германия и да вмениш на СССР такава или почти такава вина за развоя на Втората световна война, каквато е вината на Третия райх; да избутат Русия като правоприемница на СССР от редицата на победителите с всички произтичащи от това последици.</p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/51280_8D2qJdW31aDdIp2FKXquNlYt2htn53.jpg" style="height:224px; width:302px" /></p>
<p><em>Последният парад на Червения площад преди нападението над СССР </em></p>
<p> </p>
<p>Достатъчно е да се припомни, че договорът за ненападение СССР сключва с Германия последен след европейските държави (тоест те могат, а СССР - не). Достатъчно е да припомним и това, че вторият фронт на съюзниците се открива едва тогава, когато става ясно, че СССР и без тяхна помощ ще разгроми Третия райх и ще стигне до Атлантика.</p>
<p>Струва си да погледнем на Великата отечествена в цялост, в контекста на широка историческа панорама, да погледнем към някои моменти, принципно важни от гледна точка на историята, паметта, както и сегашния етап от световната борба за власт, информация и ресурси.</p>
<p>На Запад широко е разпространена следната представа за световната война. Според нея в световната война за хегемония в капиталистическата система се сблъскват морските и континенталните държави: Холандия – империята на Хабсбургите, Великобритания – Франция, САЩ – Германия. Всеки път побеждават морските държави и затова, че на тяхна страна се включва и предишният хегемон – морска държава: на страната на Великобритания – Холандия, на страната на САЩ – Великобритания.</p>
<p>Трудно е да се каже, кое е повече в тази схема: наивността или лъжите. Работата е там, че решаващият военен принос за победата на холандската коалиция над Хабсбургите е на континентална Франция. Ако се започне със Седемгодишната война, решаваща военна роля в победата на морските държави над континенталните е играла Русия/СССР. Именно Русия нанася поражение на „непобедимия“ Фридрих Втори Велики. Именно Русия разбива Наполеон. Именно Русия забавя немските войски през август 1914г. и така спасява Париж и западния фронт, а през 1915г. с един удар – по принцип карате – изключи Австро-Унгария от войната, а де факто – от историята. И накрая, именно СССР чрез подвига на своя героичен народ и силата на своята Червена армия разгроми нацистка Германия.</p>
<p>В този смисъл може да кажем, че нашата Велика отечествена като част от световната война в средата на ХХ век се вписва в дългосрочната геополитическа логика, според която континентална Русия, без да е претендент за ролята на хегемон на капиталистическата система, застана на страната на морските англосаксонски държави, решавайки не само свои проблеми в борбата с континенталните европейски държави: Франция, Германия, стремящи се да обединят Европа (напразно – както забелязал Ф. И. Тютчев след образуването на империята на Петър Първи възраждането на империята на Карл Велики в Европа става невъзможно), но и способствайки за англосаксонските победи. С това приликите между световната война, традиционно наричана „втора“, и предходните войни завършват и започват различията: принципни и твърде сериозни.</p>
<p>Преди всичко за първи път в историята се разгоря борба между капиталистическите и социалистическите (тоест антикапиталистически) държави. В това е принципното социално-икономическо различие на последната война в сравнение с предишните: тук освен геополитическите и световноикономическите борби има място схватката между различните социални системи, различни идеологии и различни социални проекти.</p>
<p>Освен това в предишните световни сблъсъци нито един противник на Русия – нито Фридрих Втори Велики, нито Наполеон, нито Вилхелм Втори – не са си поставяли задача за физическото и метафизическото изтриване на русите от историята. Но точно такава задача си поставиха нацистите, Хитлер. Става дума за физическото унищожаване на няколко десетки милиона руснаци и изтласкването им зад Урал – с последващото им превръщане в роби, в скотове, в хора, лишени от историческа памет и етнокултурна идентичност.</p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/51280_ODvKOZvHeoReiBy03ihcgFiRTapta0.jpg" style="height:389px; width:519px" /></p>
<p> </p>
<p>Но основното в германо-руския пласт, в този „сегмент“ от световната война, е огромната целева роля, която е играел расово-етническият елемент, което никога не се е случвало преди в световни сблъсъци и войни.</p>
<p>Цената за руския народ за последната световна война била много висока – ние се сражавахме за правото да останем в историята във вид на народ с културно-историческа идентичност, цивилизация. И победихме. В този смисъл Великата отечествена в никакъв случай не може да се сравнява с „Германската война“ от 1914-1917г.</p>
<p>В последно време, особено във връзка със столетието от началото на Първата световна война, се правят опити – главно от тези, които у нас е прието да се наричат либерали - да противопоставят Първата световна на Втората, принизявайки значението на последната. Тези опити се правят на основата на противопоставяне на Руската империя като един вид позитив на Съветския съюз.</p>
<p>Първо, както вече бе казано, в 1914г. немците не са си поставяли, за разлика от Хитлер, задачата да изличат руснаците от историята. Сметката във Великата отечествена била неизмеримо и несравнимо по-висока, отколкото през 1914г. – да бъде или да не бъде Русия и русите изобщо, и затова никакво сравнение не може да има между двете войни, при цялото ми уважение към загиналите през Първата световна.</p>
<p>Второ, „Първата германска“ за Русия завършва с поражение и разпад на държавата. От Великата отечествена СССР излиза не просто победител,но и една от двете свръхдържави – на фундамента на победата СССР просъществува почти половин век, а РФ съществува само поради това, че досега този фундамент остана непокътнат.</p>
<p>Трето, двете световни войни на ХХ век – са ясна илюстрация за това, че в единия случай (Руската империя) ние имахме болно общество, в другия (СССР) – здраво. През 1941г. бил отстранен довоенният офицерски корпус, рухнала армията, загубихме милиони пленени. Но само след няколко месеца друг, отново създаден офицерски корпус, друга армия нанесе поражение на ремахта под Москва, след което идват Сталинград, Курск и червеното знаме над райхстага.</p>
<p>Обикновено когато говорят за победата, се обръщат или към решаващите битки, или към финалните месеци на войната. Бих искал да се обърна към по-близката предистория и самото начало на войната, предполагайки, че именно тогава действията на съветското ръководство и преди всичко на Сталин през 1939-1941г. и Червената армия през лятото на 1941г., без да гледат пораженията и отстъпленията, залагат фундамента на победата. В същото време именно предисторията на Втората световна и Великата отечествена, както и първите месеци на войната най-често са обект на фалшификации от съветофоби и русофоби.</p>
<p>В тази връзка ще се спра на три взаимно свързани въпроси:</p>
<p>1. Кога действително започва Втората световна война?</p>
<p>2. Каква роля за нейното начало изиграл съветско-германският договор от 23 август 1939г.</p>
<p>3. Готвел ли се е Сталин за нападение над Хитлер в началото на юли 1941г. (пребоядисалият се предател В. Резун, чиито книги излизат под псевдонима „Суворов“, смята, че Хитлер изпреварва удара на Сталин буквално с две седмици, тоест агресията е планирана от Сталин, а Хитлер само се защитава)?</p>
<p>Да започнем с втория въпрос. Добре известно и документирано е, че през първата половина на 1939г. правителството на СССР се е стремяло да се договори с Великобритания и Франция за създаването на система за безопасност в Европа.</p>
<p>Вяло течащите (от страна на западните плутокрации) преговори убедили съветското ръководство, че в случай на немско нападение над Полша Великобритания и Франция ще се отдръпнат от всякакви активни действия и ще оставят всъщност СССР лице в лице с агресора. На такава въдица СССР не може да клъвне. На 21 август 1939г. британците практически направили преговорите в Москва невъзможни (информация на адмирал Дракс), бидейки уверени, че СССР ще се окаже в изолация, провокирайки конфликт между тях и Германия. Обаче само след ден избухва информационна бомба: СССР и Германия подписали пакт за ненападение, като по този начин се блокират британско-френските планове за война. На 1 септември Германия напада Полша. Този ден по традиция се смята за начало на Втората световна война. Строго погледнато, това е било началото на европейска война, а евразийска тя става през юни 1941г., световна – през декември. Но наистина ли европейската/световната война започва на 1 септември 1939г., а не по-рано?</p>
<p>Британците активно водели Хитлер към властта от 1929г., за да го хвърлят срещу СССР. През 1933г. станалият райхканцлер на Германия лидер на нацистката партия не разполагал нито със златен резерв, нито с добре въоръжена армия, нито с обща граница със СССР. Всичко това в течение на няколко години му било „поднесено на табличка“. Аншлусът на Австрия донесъл златния резерв. Подарената част от Чехословакия решавала три проблема: увеличаване на златния резерв (включително част от златото на Руската империя, изнесено от „белочехите“ от Русия), мощен военно-промишлен комплект (всеки трети танк, воюващ на Източния фронт, бил направен в заводите „Шкода“, преименувани на „Херман Гьоринг верке“) и граница със СССР. Обаче през 30-те Хитлер нямал намерение да воюва със СССР – искал да увеличи мощта си.</p>
<p>А след това направил следното: превърнал Чехия в „протекторат на Бохемия и Моравия“, а Словакия обявил за независима държава, като Хитлер лично гарантирал тази независимост.</p>
<p>Британците разбрали, че фюрерът се опитва да прескочи капана и решили да го обуздаят с помощна на поляците. Последните - дали от наивност или по принцип, но били уверени в абсолютната британска поддръжка и поискали от Хитлер да им даде Словакия в качеството на протекторат. Хитлер отказал и предявил контрапретенции за „данцигски коридор“. Ситуацията се закучила, но войнствената позиция на поляците убедила фюрера в това, че британците ще го смачкат с помощта на Полша. Оттук възниква задачата с решаването на полския въпрос, но за това трябвало да се договорят за ненападение с СССР. Съгласен съм с тези историци, според които фюрерът бил уверен: британците няма да воюват заради Полша, а ако обявят война, то, така да се каже, ще е за забавление. Но той се е лъгал. Впрочем, войната на Западния фронт действително започнала „за забавление“ – до превземането на Франция.</p>
<p>В такъв смисъл, без да подценяваме историческата вина на Хитлер, не бива да забравяме тези игри, които доведоха до завземането на Полша и тези, които ги почнаха, минаха рубикона в Мюнхен на 28 септември 1938г. Именно тази дата по мое мнение трябва да се смята за начало на Втората световна война и едновременно с това създаването на антисъветски политически блок на четири европейски държави, който Сталин пробива с договора от 23 август 1939г., правейки първата крачка към победата през май 1945г.</p>
<p>Мюнхенският договор не просто отдал част от Чехословакия и се канел да глътне и останалото. Било нещо много сериозно. Това бил акт за съвместна агресия на четири европейски държави: Великобритания, Германия, Италия и Франция. Сам Хитлер подчертавал, че войната на Изток, тоест с прицел СССР, трябва да започне с внезапна операция против Чехословакия. Началото на своя „Дранг нах Остен“ той смятал вземането на Чехословакия.</p>
<p>Без да са посветени в плана на британско-френските върхушки, немските генерали смятали, че агресията срещу Чехословакия ще се обърне за Третия райх в катастрофа. Генералите изхождали от чисто военна оценка – чехословашката армия разполагала с 34 дивизии, повече от милион въоръжени хора.</p>
<p>Във връзка с това генералите измислили заговор: в средата на септември 1938г. по заповед на Берхтесгаден в Берлин трябвало да се арестува Хитлер и в случай на съпротива – убит. За своите планове обаче генералите съобщили на британците – и те направили всичко, за да провалят заговора. Преди всичко на визита при Берхтесгаден се отправил Чембърлейн – това удържало Хитлер да пътува до опасния за него Берлин. И самият „мюнхенски сговор“ сложил кръст на целесъобразността на заговора. „За да съхраним мира, спасихме Хитлер“, написал Н. Хендерсън. С каква цел? Разбира се, те спасили Хитлер заради война против СССР.</p>
<p>Кой можел да се усъмни, че всичко това е свързано със световната война. До войната все още било далече, Чехословакия била „похарчена“ мирно. Но Чърчил (както и Хитлер) мислели различно. Скъпо ще струва писмото, написано от един от активните участници в заговора. „Аз съм уверен – писал Чърчил – че пресичането на чехословашката граница от немската армия или авиация ще доведе до избухването на световна война (...) Такава война, ако започне, ще се води като последна – до горчивия край, и ние трябва да мислим не за това, което ще се случи в първите месеци на войната, а за това, къде ще се окажем всички ние след третата или четвъртата година.“ По-късно Чърчил писал, че Великобритания и другите „демократични нации“, без значение какви ще са загубите, ще направят всичко, за да съкрушат агресора, тоест Хитлер, и да победят.</p>
<p>Всъщност Чърчил обяснил в своите писма на генералите-заговорници следното: първо, не трябва да излизат със свой заговор, не трябва да се пречи на Хитлер да завземе Чехословакия. Второ, това превземане де факто означава началото на нова световна война (към която го тласкала и определена част от британската върхушка – очевидни подпалвачи на война). Писмото на Чърчил с цялата си очевидност показва кой е истинският подпалвач на войната.</p>
<p>На Запад прекрасно разбирали и разбират, че пътят към световната война е открит в Мюнхен, именно затова изтъкват съветско-германския договор от 1939г., премествайки стрелките към СССР и скривайки Мюнхен и своето геополитическо поражение.</p>
<p>Още един въпрос, който следва да се засегне в годината на 70-годишнината: готвил ли е Сталин нападение над Германия, за което не му достигнали буквано две седмици, както твърди това пребоядисаният предател Резун (визира се книгата на Виктор Суворов „Ледоразбивачът“ – бел. пр.)?</p>
<p>Още през 1937г. президентът на САЩ Франклин Рузвелт заявил, че в случай на възникване на конфликт между Германия и СССР позицията на САЩ ще бъде следната: ако Германия нападне СССР, то САЩ ще помага на СССР; ако СССР нападне Германия, то помощ ще бъде оказана на Германия. През април 1941г. конгресът на САЩ официално приема това като решение.</p>
<p>САЩ не ги устройвала една съветско-германска война, тя не била в интерес на онези фракции на американската буржоазия, чиито интереси изразявал Рузвелт. Хитлер прекрасно знаел за това решение и се опитвал да провокира Сталин на такива действия, които от гледна точка на международното право биха могли да се квалифицират като агресия. Именно такива цели от немска страна преследвали преговорите, които тайно (но не за Сталин) се водели във Великобритания някъде между 10 май и 18 юни 1941г. между прелетелия до Англия Хес, за когото се твърди, че бил арестуван от британците, и представители на британския истаблишмънт (не случайно във Великобритания всички материали за Хес са засекретени до 2050г!).</p>
<p>Опасявайки се, че немците и британците могат да се договорят и да направят провокация, като обвинят СССР в агресия и възползвайки се от затишието, да нанесат съвместен удар по СССР, Сталин, изхождайки от данни на разузнаването, инициирал знаменитото изявление на ТАСС от 13 юни (публикувано в пресата на 14 юни) 1941г., издържано в подчертано миролюбив тон.</p>
<p>Това изявление се използва от хулителите на Сталин в качество на доказателство от типа „глупостите на вожда“, „желанието му да се подмаже на Хитлер“, опитвайки се по този начин да отложи войната. Тези хора кой знае защо смятат, че адресатът на това изявление е бил Хитлер. Истината е, че Сталин отлично разбирал неизбежността на войната и главната задача пред тази неизбежност (знаел, че е въпрос на дни) било да лиши когото и да е на Запад, преди всичко САЩ, от възможността да припишат на СССР и най-малките агресивни намерения по отношение на Германия – именно такова е впечатлението в САЩ, на президента Рузвелт - опитвайки се всячески да провокира СССР през юни 1941г.</p>
<p>Сталин прекрасно разбирал какво стълкновение заплашва СССР с колективния Запад и неговите азиатски сателити. Простата сметка на военния потенциал практически не оставял на СССР шансове не само да участва, но и да оцелее. В станалата класическа творба „Възходът и падението на великите държави“ П. Кенеди представил следната оценка на военно-икономическия потенциал на великите държави през 1937г. САЩ – 41.7%; Германия- 14.4%; СССР – 14%; Великобритания – 10.2%; Франция – 4.2%; Италия – 2.5%; Япония – 2.5%; за останалия свят – 10.5%.</p>
<p>Сталин не е бил безумец, и затова, ако е можел да планира някакъв удар срещу Германия, то той би могъл да бъде само ответен, контранастъпателен. Друг е въпросът, че съветското контранастъпление през 1941г. не се получило. Анализът на причините за този изход отбелязва, че шансовете за победа на Хитлер давал само блицкриг – пълна победа в продължение на два-три месеца.</p>
<p>В противен случай Третият райх е можел да воюва с неголеми шансове за успех (неслучайно няколко немски генерали заговорили за поражение още през септември 1941г.).</p>
<p>Активната съпротива и контраударът на Червената армия през лятото на 1941г. стават фундаментът на победата, прологът към Московската, Сталинградската и Курската битка, предтеча на червения флаг над райхстага, надупченото от куршуми знаме над Брестката крепост.</p>
<p><em>Следва </em></p>
<p>Превод: Рени Нешкова</p>
<p><em>*Андрей Илич Фурсов е руски историк, публицист и социолог, специалист по Азия и Африка. Той е директор на Центъра за руски изследвания към Института за фундаментални и приложни изследвания към Московския хуманитарен университет. Фурсов е главен редактор на специализираното научно списание „Изтоковедение и африканистика“</em></p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
