Централната част на знамето на Голямоконарската чета, участвала в Съединението на Княжество България и Източна Румелия, с изображение на лъв в хералдична поза; 1885 г.; Исторически музей –Пловдив
Мрачни предчувствия пълнят душите ни и поради още нещо. Съединението е сред ония бляскави събития в българската история, които се завъртат редовно в калната политическа центрофуга. По своята същност Съединението е пряко продължение, следствие и завършващ етап от Освобождението на България, от Освободителната руско-турска война от 1877–1878 г. Противно на историческата правда, дипломатическите и финансовите дела около това наистина чисто българско дело, често се ползват несправедливо в съвременните политически противоборства. Сега не би било възможно да се разпростираме в подробен исторически разказ – всяка търсачка ще даде достатъчно отговори на правилно зададен въпрос; целта тук е да се посочат ония исторически и чисто логически връзки, които да ни съдействат при очертаването на отражението на Съединението в днешния ни ден.
Това отражение, за жалост, е уродливо. Вече повече от четвърт век в България се извършва процес, настойчиво и сякаш по чужда заръка, който е обратен на съединение и обединение. Да, Югоизточна България, която така наречените велики сили приеха в процеса на Българското освобождение да наричат с чуждоземното Източна Румелия, за да прикрият чисто българския характер на тамошното население, е още част от България. Но обезлюдяването на цялата българска земя, постепенната замяна на населението поради разреждането на нас, българите, е исторически процес, който ще има тежки последствия за българското землище; вече има две области, в които небългарското население е преобладаващо, засега – с малко. Очертаването и изучаването на това уродливо огледално отражение е задача съдбоносна за българската народност, неизмеримо по-важна от всякакви чествания.
Противопоставянето на Съединението от 1885 г. на Освобождението от турско робство от 1978 г. носи изцяло дъх на политическа гнилоч; освен че е и напълно невярно исторически. Тази чисто политическа теза не е безцелна, разбира се. Тя е пряко свързана с ония, които претворяват в дела мерките по съзнателното обезлюдяване на България – по правило напускат страната борбените, младите. Тези, които остават, се предполага, че са инертни, безинициативни, неспособни на съпротива; очаква се те да бъдат управлявани с лекота. Това е политическият смисъл на обезлюдяването на българската земя, на подмяната на населението върху нея. Употребата на фалшив вариант на българската история е само средство за постигането на тази политическа цел.
Стенен килим с изображение по литографията на Николай Павлович „Съединението на Северна и Южна България”; края на ХІХ – началото на ХХ в.; Национален исторически музей – София
Може и да стана ясно заглавието вече, а може още да се чудят някои за каква вина става дума. Неоспоримо е, че България бе обезлюдена от българите – два милиона наши сънародници не издържаха и подириха други родини за себе си и за децата си. Ясно е, че всеки от тези два милиона е самостоятелен, частен случай и казвал съм го многократно, не възнамерявам да съдя никого.
Но вината за съвременното състояние на България – бедна, обезлюдена, циганизираща се, не може да не се подели; вината е на всички нас. За вината на българската политическа класа – ясно; съставена е от алчни и невежи люде, подчинени на външни сили. Вината на тези, които не издържаха на гаврата да живеят в непрекъснати унижения, страх и бедност или пък от алчност и безхаберие за съдбата на България заминаха по чужди земи – и това е ясно. Но и ние, които живеем на собствената си земя, не сме невинни; какво чакаме, та не възроптаем страховито...
Така че никой не е невинен – всички ние целокупно предадохме идеалите на ония безупречни българи, които подигнаха Априлското въстание и жертваха децата си и „себе дори“, на ония, които помагаха при Освобождението, на ония, които с безразсъдна смелост извършиха Съединението. А него, Съединението, нека го празнуваме кой както може, докато все още ни има...
* * *
Успоредици
Обобщено представяне на малоазийските земи, в които се заселват славяни от българската група след средата на VIII в. (вж. Свързани текстове). Всички те до няколко столетия се претопяват напълно без следа. Карта на автора
Днешните успоредици няма да са никак дълги; сравнително често сме обобщавали историческите извори в тази посока. Един важен извод трябва само да бъде направен. Резултатът от катастрофалното обезлюдяване на България трябва да е станал ясен за всеки – заплашена е вече целостта на българското землище.
Ще е добре да се потърсят и ония исторически примери, които да помогнат да си отговорим какво ще се случи с тези два милиона българи, които напуснаха страната. Историческите успоредици (вж. Свързани текстове) показват недвусмислено, че най-вероятният изход за тях е пълно и ускорено претопяване.
Това се е случило, в крайна сметка, с малоазийските българи, това вече се случва с децата на ония българи, които потърсиха други родини за себе си и за децата си през целия ХХ в. И в последните 26 години – огромната част от тези деца вече не говорят български. Може да се очаква, че малобройна група от изселниците ще се завърнат, но както и при малоазийските българи, завръщащите се ще бъдат наистина малко. И без младите.
Свързани текстове:
http://glasove.com/categories/komentari/news/razrejdaneto-na-bylgariq
http://glasove.com/categories/komentari/news/prokudeni
http://glasove.com/categories/komentari/news/otnovo-prokudeni