След толкова драми, натрупани във фотографските му архиви и задръстили душата му с угнетителна скръб, той започва да търси отчаяно изцеление на собствените си рани. Открива го във фермата на дядо си в бразилския щат Минас Жераис, където се установява през 90-те години на ХХ век. Заедно със съпругата си Лелиа той основава Институт Земя, който залесява обширен терен, опустошен от човешката дейност.
Започва да диша по-леко и осъществява най-позитивния си проект до момента – изложба и албум „Генезис“, с които показва красотата на дивата природа и малко познати племена в недостъпните кътчета на планетата.
Салгадо и неговите произведения са във фокуса на документалния филм на Вим Вендерс „Солта на земята“ (2014), който спечели специална награда на кинофестивала в Кан.