Поредица „Великите интерпретатори на ХХ век” – виртуозът Давид Ойстрах

<p>През 1927 г. (на едва 19 години) се случва съдбовна среща в живота му &ndash; Ойстрах свири пред Прокофиев. &bdquo;Докато свирех скерцото от неговия Първи цигулков концерт, лицето на автора ставаше все по-мрачно. Когато се чуха аплодисментите, той остана безучастен. С няколко големи крачки се озова на сцената и без да обръща внимание на шума в залата, помоли пианиста да му отстъпи мястото. Прокофиев се обърна към мен: &bdquo;Младежо, вие свирите съвсем не така, както трябва&rdquo;. И започна да ми показва и да обяснява характера на музиката. Чудех се къде да се дяна, а скандалът бе невероятен!&ldquo; Чуйте бясното темпо на Ойстрах на това скерцо; дирижира Рафаел Кубелик, аудиозапис от 1947 г.:</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/No6GGvhEoDs?wmode=transparent&amp;jqoemcache=g9DlH" width="425"></iframe></div> <p><br /> Така започва пословичното приятелство между двама велики музиканти &ndash; Сергей Прокофиев и Давид Ойстрах. Приятелство, продължило повече от четвърт век. Той е първият изпълнител и на двете цигулкови сонати на Прокофиев. Втората, в ре мажор, е писана за флейта. Появява се през 1943 година, а авторът уточнява: &bdquo;От сонатата за флейта се заинтересуваха цигуларите и заедно с Давид Ойстрах направихме цигулков вариант. Не беше мъчна работа. Стана ясно, че партията на флейтата удобно се нагажда към цигулковата техника. Броят на промените бе минимален и те засегнаха главно щрихите. Клавирният съпровод пък остана непроменен&hellip;&rdquo;. Предлагам ви едно от най-добрите световни изпълнения на тази соната &ndash; Ойстрах с руския пианист Владимир Ямполски, аудиозапис от 1955 г:</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/PZCis9f4who?wmode=transparent&amp;jqoemcache=TU0Zg" width="425"></iframe></div> <p><br /> Прокофиев и Ойстрах изпитват един към друг огромен респект и топли приятелски чувства. Освен музиката според признанието на сина Игор Ойстрах и двамата имали друга страст. Били ненадминати майстори на шаха сред музикантското съсловие. Не случайно на партитурата на Първия си цигулков концерт Прокофиев е написал: &bdquo;На забележителния артист, страшен противник и много мил човек Давид Фьодорович &ndash; от автора, 1939 година&rdquo;. На което Ойстрах отвръща: &bdquo;Неудобно ми бе да спечеля последната партия шах. Знаех, че Сергей Сергеевич няма да мигне цяла нощ и ще анализира партията докрай... Колкото до музиката му, мога да твърдя, че десетилетия наред сред цигулковите произведения в световен мащаб не се появи друг опус, равен по красота и дълбочина на изказа на Първия концерт на Прокофиев. Горд съм, че ми го посвети. Това е един от най-скъпите подаръци в моя живот&rdquo;. Ето може би неговото най-емблематично изпълнение на този концерт, запис от Москва 1963 г., дирижира Кирил Кондрашин:</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/3h2qbU1EZ-w?wmode=transparent&amp;jqoemcache=1bTWI" width="425"></iframe></div> <p><br /> Давид Ойстрах среща в артистичния си път много от великите музиканти на ХХ век: Хиндемит, Сибелиус, Хачатурян, Крайслер, Шостакович. Те му посвещават свои опуси, а Шостакович го нарича &bdquo;ненадминат майстор, който свири с необикновена лекота и виртуозитет&rdquo;.&nbsp;</p> <p>Емблематичен остава видеозаписът му на Първи цигулков концерт от 1967 г. с Щатскапеле &ndash; Берлин, който остава еталон на цигуларите до ден днешен:</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/mXBugKoo7L0?wmode=transparent&amp;jqoemcache=BXQea" width="425"></iframe></div> <p>&nbsp;</p> <p>Не по-малко прочут бе Давид Ойстрах и като педагог. Сред многобройните му ученици извисява ръст синът му Игор. Двамата изпитват върховна наслада, когато свирят един до друг на сцената. Не по-малка е тя и за публиката, чуйте Сарасате &ndash; &bdquo;Навара&rdquo;:</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/pmrzVVu4FUM?wmode=transparent&amp;jqoemcache=3mUDr" width="425"></iframe></div> <p><br /> Не случайно на Давид Ойстрах се носи славата на педагог с безпогрешен нюх в шлифоването на млади таланти. Ойстрах извежда на големия път не само сина си Игор, но и Валери Климов, Виктор Пикайзен и още, и още прочути цигулари. Сред учениците на маестрото са изявени родни музиканти като Стойка Миланова и Боян Лечев. Давид Ойстрах многократно е гостувал у нас, още от края на 40-те години, и като цигулар, и като диригент. Той имаше много приятели сред българските си колеги. Особено близки бяха с проф. Владимир Аврамов. Срещали са се по конкурси, обменяли са безценен опит на артисти и педагози. Интересно би било в коментарите под статията ми някой български музикант да разкаже по-подробно своите впечатления от срещата си с великия Ойстрах.</p> <p><br /> Огромен брой записи остави, за щастие, Давид Ойстрах. 50-ина концерта, още толкова ансамблови произведения&hellip; Да не забравяме и малкото записи, в които маестрото бе на диригентския пулт. &bdquo;Рядко слушам записите си &ndash; твърди Ойстрах. &ndash; Вероятно от страх. Все едно да изучаваш собствената си физиономия пред огледалото. Определено не се любувам на гледката. Ако има проблем, той е в неимоверно бързото развитие на звукозаписната техника. В този аспект много от ранните ми записи въпреки по-доброто изпълнение губят от своето качество. Записът е отражение на точно фиксиран миг&rdquo;, обобщава Давид Ойстрах.<br /> Над 400 са концертите му в десетилетния път по световните сцени. На много от тях пианистът Лев Оборин е бил не само пряк свидетел, а и участник. &bdquo;В началото на 60-те години в Париж му устроиха невиждано посрещане по време на конкурса Лонг-Тибо&rdquo;, връща лентата Лев Оборин. &bdquo;Сякаш бе кралска особа! Възцари се невероятна тишина, щом лъкът докосна струните, а накрая залата гърмеше от овации&hellip; Така бе и в Турция, Чехия, Германия, Англия&hellip; Навсякъде по света! Критиците не намираха думи, за да изразят възторга от интерпретациите на Ойстрах. Твърдяха, че силата му се откроява в произведения на Бах и Бетовен, на Моцарт и Брамс, на Чайковски и Рахманинов, на Сибелиус и Стравински, на Прокофиев и Шостакович&hellip; Бих казал, че Давид Фьодорович свиреше всичко с изумителен инстинкт за звук, щрих, фраза и стил&rdquo;, обобщава Лев Оборин. И днес записите на Давид Ойстрах и Лев Оборин на сонатите на Бетовен продължават да са в челото на дискографските класации. Ето едно рядко видео от техен концерт в Париж през 1962 г. &ndash; втора част от Пролетна соната, Бетовен:&nbsp;</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/aRGPQ8i-RQU?wmode=transparent&amp;jqoemcache=hMIv2" width="425"></iframe></div> <p>&bdquo;Истинският музикант трябва да е новатор &ndash; убеден е Ойстрах. &ndash; Длъжен си, щом си избрал този път, да прочетеш по нов начин партитурата на произведението, изпълнявано безброй пъти преди теб. Така влагаш частица от себе си. Вграждаш я в авторовия текст. В записите, които остават&hellip; Не винаги стигаш върха. Самото изкачване по собствена пътека обаче носи неизмерима наслада&hellip;&rdquo;<br /> В последното си интервю, публикувано през есента на 1974 година в списание &bdquo;Фонофорум&rdquo;, великият майстор споделя: &bdquo;На концерт понякога се получава по-добре. По-свободен съм. Не мисля чак толкова за техническото съвършенство. Публиката ми помага в това отношение. В студиото обаче съзнанието ми трябва да възстанови подобна атмосфера. Стремя се да правя записите без монтаж. Макар правилата да налагат да се избере по-добрият вариант. Когато записвахме с Франц Конвични концерта на Чайковски за &bdquo;Дойче Грамофон&rdquo;, изсвирих ІІ и ІІІ част без прекъсване. Усещах сила в себе си и никой не можеше да ме спре! Получи се добър запис, струва ми се&hellip;&rdquo;, с присъщата си скромност говори Давид Ойстрах за един от любимите записи на меломаните от 1954 г., с който завършвам представянето на този велик музикант:</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/IFdP5AFIAVU?wmode=transparent&amp;jqoemcache=ysyq7" width="425"></iframe></div> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>