Каменните павета на София - френски, гранитът - шведски, а жълтият “килим” преди век покривал 18 улици и 5 площада

18 улици и 5 площада с обща площ близо 60 хиляди кв. м в централната част на София са били с жълти павета преди повече от век. Улиците са подробно описани в протокол от 8 декември 1909 г., с който комисия на Столичната община приема обектите с поставена керамична настилка от дружество “Изида”. Документът се пази заедно с други подробности за паветата в няколко огромни папки в Държавна агенция “Архиви”.

Днес “златните” павета остават емблема на българската столица, но, уви, не всички са запазени до днес. Преди 100 години в жълто са блестели и части от улиците “Раковска”, “Славянска”, “Бенковски”, “Левски”, “Гурко”, както и “Вълкович”, несъществуващите днес “Знеполска” и “Търговска”. Също и площадите “Св. София” (днес пространството пред едноименната църква) и “Бански” (пред Централната баня) и др.

Когато идват войните и София е подложена на бомбардировки, много от тези улици и площади са разрушени. И тъй като жълти павета вече не са се произвеждали и е нямало откъде да бъдат внесени, постепенно настилката е подменяна - първо с обикновени гранитни павета, а години след това и с асфалт.

План на София за 1887-1912 г.

Как започва всичко?

“Освобождението заварва София в доста неугледен и неприветлив вид. Тя е от малкото български градове, които не са опожарени при османското отстъпление, може би благодарение на присъствието на чуждестранни консули в града и тяхната активна намеса в критичния момент. Градът е с около 10 хил. души население с доста пъстър етнически състав”, разказва председателят на Държавна агенция “Архиви” доц. Михаил Груев. По данни от преброяването на столичани през 1878 г., съхранявани в ДАА, тогава в София живеят 6560 българи, 3538 евреи, 839 турци, 757 цигани. В града има 2599 къщи, 1497 дюкяна, 34 църкви и 11 училища.

Председателят на ДАА доц. Михаил Груев показва папките с многобройни документи за паветата. Вляво - софийски студенти на жълтите павета в началото на 40-те години на ХХ век.

Година по-късно - на 3 април 1879 г., София е обявена за столица. Предложението е на проф. Марин Дринов. Постепенно започва адаптацията на този османско-ориенталски град към европейския му облик. Княз Александър I се заема с преустройството на стария конак в прототип на дворец. През 1882 г. започва изграждането на сградата на Народното събрание. Тя е построена на мястото на старо турско гробище, но малко известен факт е, че първоначално в мазето на парламента е била изградена и баня, разкрива доц. Груев. Много сериозен тласък на развитието на града дава кметуването на Димитър Петков в последното десетилетие на ХIХ век. Тогава се правят градското планиране, разширяването на улиците, създаването на тротоари, въобще въвеждането на модерното европейско градоустройство. Разрушени са немалко османски сгради, но и синагога, и християнските църкви “Св. Никола” и “Св. Спас”.

Решението за поставяне на емблематичната керамична настилка в центъра е взето при кметуването на Марин Тодоров. Протоколът, с който Столичният общински съвет взема решение за провеждане на търг за паветата, е от 14.10.1906 г. Това опровергава градската мълва, че те били сватбен подарък за княз Фердинанд от негов втори братовчед. Обществената поръчка се печели от фабриката “Изида” - най-големия производител по онова време на керамични изделия, но тя няма капацитета и технологията да произведе пътна настилка. Затова дружеството купува жълтите павета от една фалирала австро-унгарска компания за производство на керамични изделия в Будапеща, разказва доц. Груев.

В документите няма данни защо е избран този цвят - навсякъде се говори само за керамични павета. Най-вероятно към онзи момент във фабриката е имало налични само жълти. Те са изработени от мергел - вид варовик, обработен при много висока температура.

В папките с документацията за паветата на София има разчертаване на улиците, по които ще се слагат те.

 

Точни схеми и указания как да бъдат редени паветата в София, се пазят в документацията, която се съхранява в Държавна агенция "Архиви"

 

Точни схеми и указания как да бъдат редени паветата в София, се пазят в документацията, която се съхранява в Държавна агенция "Архиви"

Според запазен документ, носещ името “Привременна ситуация №1”, първата доставка е на 380 хиляди павета, с които да се покрият 10 хил. кв. м, като цената им е 150 хиляди тогавашни лева. След това се купуват още. Но тъй като общината няма достатъчно средства, се подготвя законопроект за павиране на столичните улици. В него е разписано създаването на специален фонд, средствата за който се осигуряват под формата на данък: от стопаните на имотите, покрай съответните улици; от такси от автомобили, камиони и коли; от временната трудова повинност.

Мотивите на авторите на проекта са, че “времената са тежки и жертви се изискват от всички и всеки трябва със съзнание и добра воля да даде средства в едно благоустройствено дело”. Приет е от Столичния съвет, но се губят следите за приемането му от Народното събрание и влизане в сила.

Писмо от кореспонденцията през 1908 г. между кмета на София и директора на Народния театър Пенчо Славейков във връзка със спор кой каква сума трябва да плати за поставянето на паветата около сградата.

Сред запазените в архивите документи обаче има кореспонденция между кмета Тодоров и директора на Народния театър Пенчо Славейков в годините 1908-1909-а за това кой колко да плати за поставянето на паветата. Тъй като Славейков е поискал от общината да се поставят павета и пред двата входа - централния и царския, кметът иска от него да плати над 34 хил. лева. В посочената квадратура обаче влиза и площадът пред театъра. Започва спор и в крайна сметка Народният театър плаща само 10 хиляди за двата входа.

Също през 1907 г. кметът изпраща на председателя на 8-ото НС сметката от 6906 лева за 279 кв.м жълти павета пред сградата.

В запазените документи могат да се видят подробни указания какво трябва да представляват паветата. Има такива и дори схеми как се поставят - първо се трамбова чакъл, после пясък, най-отгоре паветата в точно указан ред, всяко от които се удря внимателно с чук от 5-7 кг тежест, за “да се намести по-добре и по-устойчиво”, накрая се уплътняват с друг пясък и т.н. След това се изчаква месец, за да се види дали има размествания, пукнатини и други дефекти и едва след това се приема обектът. Всичко е описано до най-малката подробност.

В архивите се пазят и други интересни документи, които разказват историята на София. Като например, че през 1886 г. се е плащала 2 лева такса за луксозно куче.

Имало е и такса бариерно право за търговците, които искат да продават стоката си в столицата. А през декември 1882 г. съветът на Софийското градско общинско управление удвоява налога, който плащат съдържателите на публични домове, като доходът от него се употребява за строеж на болница.

Паралелно през 1900 г. по улиците на София има 1700 лампи. Първата електрическа светва на 1 ноември същата година. Първата изцяло електрифицирана сграда е царският дворец, а електростанцията му е зад него на ул. “Московска” на мястото на известен днес ресторант. 28 години по-късно лампите в града вече са 4277, а домашно осветление преди век имат 32 хиляди абонати от население тогава около 250 хил. души.

Първият частен телефон пък е на Петко Каравелов, разказва още доц. Груев.

Двуосни трамвайни мотриси, произведени в Италия за София през 1938 г.

В края на ХIХ век в София тръгва и първият омнибус, задвижван от коне, който е наричан от хората трамвай. Началната му спирка е била на Гурковския площад (днес “Св. Неделя”), като се е движил в 3 посоки - до гарата, Княжево и Горна баня.

Много бързо животинската тяга е заменена с електрическа. Първият електрически трамвай тръгва на 1 януари 1901 г. В началото се движат 25 мотриси и 10 ремаркета по 6 маршрута с общо 23 км релсов път. Първите вагони са малки, двуосни, а салонът е разделен на първа и втора класа. Ремаркетата са открити, а пътниците се качват и слизат отстрани.

Трамвайната мрежа бързо се разраства и през 1928 г. в столицата има близо 26 километра релсов път, 40 мотриси и 30 ремаркета.

Години по-късно, вече по времето на кмета Иван Иванов, когато през 1938 г. се приема планът “Мусман” (изработен от арх. Адолф Мусман с цел да превърне София в един модерен съвременен град), започва масовото павиране и на улиците в по-крайните и бедните квартали, и на коритата на двете реки - Перловската и Владайската. И тогава повечето павета се доставят от чужбина. Каменните - от Франция, тези от порфир от Белгия, а от гранит - от Швеция. Те вече са под формата на куб и се редят в дъгообразни редици, за да са по-устойчиви. Според документите цената на 1000 павета е била между 2100 и 2400 франка. Започва да се полага и мозаечен паваж като в Германия. Той е от малки павета от базалт - кубове между 7 и 10 см, които се слагат в дъгообразни редици под ъгъл.

През 1879 г. градската управа нарежда масово чистене на домове и дворове

Всичките, без изключение, градски жители да пристъпят към капиталното очистване на домовете и дворовете си от нечистотии. Това постановява Софийският градски съвет на 24 февруари 1879 г. Столичани получават един месец, за да извършат почистването, а тези, които нямат кола, за да извозят боклуците си, ще си плащат за общинска.

Решението на тогавашната местна управа е сведено до знанието на столичани с обявление. Документът се пази в Държавна агенция “Архиви” и е особено актуален и днес, когато проблемът с чистотата на града отново е на дневен ред.

Почистващи машини в София през първата половина на ХХ век

Домовете на най-бедните ще се чистят на градски разноски, но в замяна на това те ще бъдат задължени да работят безвъзмездно за почистването на града толкова дни, колкото прецени Градският съвет, съобразно изхарченото за почистването на домовете им.

В тези къщи, в които има добитък, но и са разквартирувани военни с коне, си делят почистването и разходите по него, гласи още разпоредбата на столичната управа. Там, където няма животни, но има военни с коне, си почистват само те.

Тези, които не изпълнят разпореждането и не почистят, ще се “щрафуват” (глобяват - бел. ред.), предупреждават от Градския съвет.

68 литра вода на човек за ден през 1900 г., водопроводът от Рила спасява положението

68 литра - толкова вода се е полагала на един софиянец за денонощие през 1900 г. По това време в столицата живеят към 65 хил. души. Разположението ѝ на високо плато и далеч от пълноводна река е било неблагоприятно за обилно водоснабдяване, пише инж. Апостол Гъдев в “Юбилейната книга на град София” от 1928 г. Лоша била и канализационната мрежа. От изворите в полите на Витоша край село Бояна се е спускал зидан канал с пръстени тръби, каменни и бетонови корита, а на места и дървени канали.

Пет години по-рано - през 1885-а, разпределителната водна мрежа е 37 км. Падат се 60 л на глава от населението, което към онази година наброява между 40 и 50 хиляди. Точно тогава заменят стария канал с чугунен водопровод.

До 1907 г. 4-те извора над Бояна имат общ дебит 51 л/секунда, а водата е с превъзходно качество за пиене. През тази година е завършен Боянският водопровод, в който се добавят и владайските потоци, и дебитът вече е до 250 л/с.

В началото на 20-те години се правят проучвания за водопровода Рила - София, а през август 1924 г. Общинският съвет взема решение за изграждането му. Народното събрание пък гласува промени в закона за общинските данъци, с които образува фонд за отпускане на заеми на общините за водоснабдяване, осветление и благоустройство.

Рилският водопровод - уникално за времето си хидротехническо съоръжение, е открит на два етапа - през октомври 1926 г. се пускат водите до село Бистрица, а до София стига през 1933 г. Той е с обща дължина 76 км. С изграждането му е решен проблемът с водоснабдяването на столицата.

 

В София и селяните носели под носиите си най-модерните обувки

Как ширитите на жените станаха златни, а мъжете смениха белите гащи с черни панталони

В края на 20-те години на ХХ век - 50 г. след като е обявена за столица, в живота на София вече има коренна промяна. Не само населението бързо расте, но и модата се променя. Белите дрехи на мъжете вече са тъмни, семплите гайтани от роклите на жените стават златни, а забрадките им - шарени.

Това пише известният учен и етнограф проф. акад. Атанас Иширков в “Юбилейна книга на градъ София (1878 - 1928)”. Уникалното издание за 50-ата годишнина на града като столица се съхранява в Държавна агенция “Архиви”. В него проф. Иширков описва бита и живота на столичани - не само на елита и хайлайфа от централната част на града, но основно на селяните, които постепенно населват покрайнините и новите квартали.

1 август 1888 г. - жители на столицата на софийската жп гара

През 1920 г. в София вече живеят малко над 154 хиляди души. И ако през 1880 г. на 1000 души са се падали 594 мъже и 406 жени, то 40 години по-късно съотношението е променено, а разликата между двата пола почти стопена - мъжете са 519, а жените - 480. С порастването на града и пръсването на чаршиите и пазарите из него селяните и селянките вече не се отличават толкова. Започват да се придържат към градската мода.

Ето как проф. Иширков описва промените в облеклото на селяните в София в онези години: “По-рано шопите се смятаха за много консервативни и мнозина вярваха, че те дълго ще задържат своята носия непроменена. Действителността показа обратното. В 20-те години носията както на мъжете, така и на жените се промени. Младите мъже наместо беневреци с гащници носят черни панталони, често подгънати доле, вместо долактанци - джилетка, вместо капа - каскет, вместо опинци - градски обуща. Само везаната риза се не само задържа, но се и краси с повече.

Особено много промениха своята носия младите шопкини. Косичникът, прилепен с конопени шевета и украсен с различни монети, охлювчета, мидени черупки и други примитивни предмети за украса, изчезна и на негово място се явиха двойни коси и главата бива често наполовина покрита с тънка пъстра кърпа.

Широките сукмани се замениха с тесни, които приличат на трънските литаци и украшенията са от златни ширити. Полите на ризите са обшити с широки дантели, а ръкавите са от копринен плат, често пъти с различен цвят. “Обущите и чорапите са същите, каквито носят гражданките, и градската мода в това отношение се строго следи”.

Източник: "24 часа"