- Автор: Иван Петрински
- 10 Sep 2020
- 380
- 17
Така преди време обявяваха за народен будител няколко години подред един бивш президент, пловдивчанин родом; спряха, щом падна от поста. Провъзгласяваха за будител и един главен секретар на МВР, скорострелен генерал, банкянец родом; сигурно поради някакви останки от приличие и него вече не споменават. Няколко пъти прокарваха за народна будителка една основателка на фестивал на татуировките; друг път – директорка на училище, която после се оказа най-обикновена крадла на държавни пари; а веднъж-дваж – и един скандален музеен директор-мутра също се бе уредил с това звание. Моден писател с извънземно самочувствие, от когото на издателите им настръхват косите, пък твърдеше, че будители били Буда, Исус Христос и Джон Ленън; и него самия обявяваха многократно за будител от едно списание. Паисий трябва да се е въртял като пумпал в незнайния си гроб през всичките тия години...
Ще кажете сигурно, че натегачеството никой не е отменял, и ще бъдете напълно прави. Тогава що за безумица през последните 15–20 години е опитът да се прикрие и принизи чудесният ни първоноемврийски празник с търгашеската задокеанска безвкусица. Само да не си помисли някой, че е случайно; никак не е даже.
Непонятното примитивно костюмиране в навечерието на деня, в който трябва да си спомним за най-светлите личности в българската история и дълбоко да им се поклоним за саможертвата в името на народа ни, не е толкова идеологическо нашествие; търгашески приумици като тези на 1 ноември и на 14 февруари са и идеология, разбира се, но те трябва преди всичко да напълнят касите на търговците, за това са и измислени – като търговски похвати, чрез които да се множат продажбите във времето на търговския „хиатус“ между голямото харчене по време на летните почивки и новогодишните празници, в случая с евтиното първоноемврийско преправяне; и между новогодишното изпразване на джобовете и пролетните празници в случая с лигавото нещо за „влюбени“ в деня на древния ни Трифон Зарезан.
Ускорената комерсиализация на измислените „празници“ в средата на февруари и в началото на ноември днес е в бесен ход; съвсем очаквано усилията са насочени към най-податливите на всякакви внушения – подрастващите и жените. Изработени от евтини материали и в огромни серии, принадлежностите за „влюбени“ и за маскиране са умишлено нискокачествени. Разчита се на масовостта на продажбите и това показва към кои обществени слоеве е насочено усилието – цел са най-малоимотните, практически маргинализирани части на обществото; при това предварително, целенасочено и съзнателно опростачени до видиотяване, за да приемат с лекота употребата на примитивните образи от търговската реклама. Придърпването на задокеански плиткоумия, които трябва да сменят древни български празници, е и идеологическо нашествие несъмнено, но поне в случая това е само съпътстващо; не че някой има нещо против тая екстра...
Създадено като примитивна и евтина забава за бедните, за необразованите и маргинализираните в най-ниските обществени слоеве от обществото, февруарското и ноемврийското търгашеско-идеологическо нахалство не прави впечатление на властниците ни и никой от тях и не мисли да му оказва отпор; и това не е чудно, същите тия временни български властници няма как да видят нещо нередно в този случай, понеже самите те (трябва ли да изброявам поименно?) произхождат точно от същите безпросветни и примитивни обществени низини.
Нито образователните, нито културните началници в частност имат нещо против създаването на общество, което затъва непрекъснато в духовна нищета, общество, в което цари малоумието, общество от индивиди, които притежават знания само колкото да пазаруват в моловете; от тези не чакайте противодействие, на тях това им е призванието. Те затова са турени, да работят усърдно за превръщането на българското общество в хаотично сборище от получовеци – то хем се управлява лесно, хем и алъш-веришът върви ускорено. Народът трябва непрекъснато да бъде приспиван; разбуден, той е страховит, помита лесно всякаква лъжлива сган.
Впрочем честит да ни е и тазгодишният Ден на народните будители...
* * *
Успоредици
Книжовник по време на работа, рисунка в Александрията, след ХІ в.
Обичайно като народни будители се възприемат възрожденските ни дейци; именно те будят „народната свяст“ в годините на турското робство. Време е обаче представите ни за будители да излязат от тясното определение; славата си средновековна България дължи не само и не толкова на силата на оръжието, духовната й мощ е неизмеримо по-видима. Тази неизменна характеристика на средновековната ни държава не бива никога да се подминава; безчет книжовници я създават неуморно в страдания и лишения.
Един от тях, Лалое, определил себе си като „грешен, непотребен и многострадален“ през 1359 г., когато преписал 227-те листа на един религиозен сборник. Впрочем смирението и скромността съпътстват винаги силните духом страдалци на перото. Друг от тях, книжовникът Георги, съставителят на Битолския триод в края на ХII в. в с. Стълп, Битолско, твърде бързал да завърши ръкописа, та често грешал. „Покой” [П] и „ръци” [Р] и „яд” [ят] написах заедно“, признава сам Георги в една приписка към все същия ръкопис и добавил с искрено разкаяние – „Простете ми”.
Стотиците приписки, които българските средновековни книжовници са оставили в празните полета на сътворените от тях книги, ги описват точно – страдащи, често гладни, разкайващи се за малките си грешки, но със самочувствие за великата мисия, която им е поверена или сами са избрали. Те са людете, призвани да вървят напред, да водят след себе си другите, да прокарват новото. Има за какво да сме им признателни.
Книжовникът поп Добрейшо, автопортрет в т.нар. Добрейшово евангелие, преди 1221 г.
И трябва винаги да помним имената им, защото са държали високо светилника на знанието, разсичали са мрака на безпросветността и редиците на хулителите ни, превземали са с щурм крепостта на невежеството. Не е нужно повече, за да искаме имената им да се знаят и помнят. Черноризец Храбър (Х в.), Константин Преславски (Х в.), поп Добромир (Добромирово евангелие, ХII в.), Георги Граматик (Битолски триод, ХII в.), поп Петър (Орбелски триод, ХIII в.), протопоп Стамат (Стаматово евангелие, ХIII в.), поп Добрейшо (Добрейшово евангелие, преди 1221 г.), Йосиф, Тихота и Белослав (Болонски псалтир, ХIII в), поп Драгол (Драголов сборник, ХIII в.) и още йеромонах Макарий, презвитер Георги, Теодор Граматик, Добриян, Драган, дяк Радомир, поп Рако и поп Добри, поп Драгия, Братолиновия син, Иван Драгослав, Костадин четец, наречен Войсил Граматик, поп Иван, поп Никола-Брата, поп Маноил, инока Аркадий и Васа Граматик, а през ХIV в. Станислав, Младен, инока Пахомий, друг един Станислав, Грубадин и Фудул, Теодосий, свещено-инок Лаврентий, Тахате мних, старец Йоан, инока Тахота, Първослав, Мемнон Книгописец са само част от българските средновековни книжовници до началото на ХV в., чиито имена са стигнали до наши дни. Не може да има никакво съмнение, че българските средновековни книжовници всъщност са стотици пъти повече. Тях трябва да почитаме и славим в деня на народните будители, защото заради тях е оживяла България.
Книжовникът поп Пунчо, автопортрет в неговия сборник, съдържащ жития на български светци и т.нар. първа преправка на Паисиевата история, както и разказ за покръстването на русите и възхвала на руския цар Петър I, 1796 г.
