Навършват се сто години от атентата в църквата „Света Неделя“

На 16 април 1925 г. се навършват сто години от атентата в църквата „Света Неделя“. Това е най-големият терористичен акт в българската история, в който 134 души загиват на място, а 79 от около 500-те ранени умират по-късно от раните си, с което броят на жертвите достига 213. Заради случилото се в катедралния храм, 16 април 1925 г. е известен и като „Кървавия Велики четвъртък“.

След преврата на 9 юни 1923 г., убийството на лидера на БЗНС Александър Стамболийски и потушаването на Септемврийското въстание, БКП, под натиска на Коминтерна, решава да продължи въоръжената борба чрез терористични акции. През зимата на 1924-1925 г. са извършени няколко покушения, в планинските проходи действат чети. В края на 1924 г. е взето решение за извършване на голям атентат, с който да се „обезглави“ властта. За тази цел бившият член на БКП и клисар на софийската катедрала „Света Неделя“ Петър Задгорски помага на заговорниците да укрият на тавана на храма оръжия и боеприпаси.

Патриарх Даниил: Атентатът в „Света Неделя“ е престъпление, за което няма и не може да има никакво оправдание

До освещаването на храм-паметника „Св. Александър Невски“ църквата „Света Неделя“ е софийска катедрала. Построена през 1863 г. на мястото на стар параклис, в който е погребан сръбският крал Стефан Урош Трети Милутин, тя е наричана още „Свети Крал“. Поради този факт военната организация на БКП, под ръководството на Коста Янков, племенник на Райна Княгиня и зет на Димитър Благоев, взима решение да се убие достатъчно високопоставен политик, чието опело би събрало в катедралния храм цялото ръководство на политическия елит. Изборът пада върху о. з. ген. Коста Георгиев, депутат от Демократическия сговор, който на 14 април в 20 часа е застрелян до църквата „Свети Седмочисленици“, където отива на вечерна служба с дъщеря си. Погребението му започва в 15 часа на 16 април в църквата „Света Неделя“, присъстват Александър Цанков начело с министрите си, много народни представители и офицери. Липсва цар Борис Трети, срещу който два дни по-рано е извършен атентат в прохода Арабаконак. 

Взривът се случва в 15:23 ч., докато софийският митрополит Стефан води церемонията в храма. Куполът на катедралата се срутва и много хора умират под развалините. Между ранените са премиерът Цанков, вътрешният министър ген. Русев, подпредседателят на Народното събрание Борис Вазов, както и  Андрей Ляпчев, Атанас Буров и военният министър ген. Вълков. По-късно на 16 април правителството се събира в Министерския съвет. Решено е да се обяви военно положение, което става с царски указ от 17 април. 

Атентатът в църквата „Света Неделя“ дълго време е основна тема в чуждата преса. Западните и балканските издания анализират подробно причините и последиците от най-големия дотогава терористичен акт в Европа. В бюлетин „Преглед на чуждия печат“ на БТА четем:

За атентата в Св. Неделя

Белград, 17 април 1925 г. /Белградер Цайтунг/ Политически фанатици са извършили вчера атентат в София, който по жестокост и брой на жертвите няма равен в безкрайната върволица от политически атентати в световната история. В една от най-големите църкви в София били убити и ранени стотици хора през време на едно опело, на което присъствали повече от 1000 души - цялото правителство, началниците на учреждения и др. – чрез взрив на адска машина, чиято сила разрушила църквата. Сега засега това е венеца на кървавите дела, които се извършиха напоследък в България. Преди три дни се стреля срещу царя и двама души от свитата бяха убити; същия ден пада от злодейска ръка народния представител от правителствената група генерал Георгиев и последва тоя ужасен атентат. В България е обявено военно положение, границите са херметически затворени, та не могат да се добият подробни сведения за атентата. Пристигналите новини в Белград идат от Царибродската гранична станция и от пристигналите пътници в Белград. По нататък вестникът предава… това, що му разправили пътници от София, пристигнали в Цариброд. Описанията на пътниците са доста обективни, но на някои места преувеличени. Така според тях убити били двама министри, но това се пазело в тайна.

***

Виена, 18 април 1925 г. /Нойе Фрайе Пресе/ Престъплението в София е едно от най- страшните досега. Нечуваната жестокости на атентата изпъква още по-ясно, ако си представим, че убиването на генерал Георгиев е целяло само да послужи като повод за голямо погребение, на което да участват видни лица, за да се приложи големия убийствен план. Авторите са знаели непременно, че цялото правителство и ръководните лица в парламента, както и видни чиновници, ще се съберат в черквата по случай погребението и че тука само с един удар ще може да се пожъне най-богатата жътва. Подбудителите на тоя атентат трябва да се търсят в редовете на комунистите и дружбашката емиграция, която след падането на Стамболийски употребява всички средства, за да си възвърне властта. Водителят на тази емиграция отначало беше най-близкият сътрудник на Стамболийски Райко Даскалов. След убийството му в Прага от един млад и интелигентен българин, централата на това движение продължи да работи в Прага. Напоследък между дружбашите на Стамболийски настъпи двойно разцепление. Останалата в родината селска опозиция, под ръководството на Ц. Бакалов заяви изрично, че не одобрява агитацията в чужбина и подчерта, че ще се стреми да постигне целите си само по легален път. Емиграцията също така не е единодушна. След една конференция, която свикаха групите й в Ниш, дойде се до открито разцепление между явно преговарящите с III Интернационал Недялко Атанасов и другите двама близки сътрудници на Даскалова - бившия министър Обов и Тодоров, които водят главно същинската пропаганда от Прага и Белград.

Единодушни са групите на емиграцията само в признаването на терористичната политика: в прилагането на бомбите и одобрението на политическите убийства. При откриването на големия план за въстание, който, както изглежда, е изработен от комунистите и от привържениците на Н. Атанасов, са заловени и точните наредби за революционизирането на цяла България. Най-силно впечатление прави обстоятелството, че един други следващите атентати през последните дни съвпадат точно със срока, в който трябваше да започне удара на дружбашо-комунистичните бойни ядра, както ги наричат по московски образец. (…) Ако тия намерения не можеха да бъдат приложени изцяло, то все пак изглежда, че атентата върху царя, убийството на Георгиев и експлозията в катедралата принадлежат тъкмо към атентатите, чиято цел трябваше да бъде размирици в София и възбуждане паника сред населението. Светът не може да остане равнодушен пред това положение и тази съдба.

***

Атентатът в софийската катедрала 

Париж, 18 април 1925 г. /Виктоар/ Българският печат съобщаваше в началото на месеца, че е разкрит болшевишки комплот кроен от земеделци и комунисти и ето, на 14 април Цар Борис бе нападнат, минавайки с автомобил през една планинска местност. Неколцина от свитата му бяха убити. В същият ден бе убит в София на улицата запасния генерал Георгиев, правителствен депутат. В деня на погребението му, когато се бяха събрали в катедралата многобройни почитатели на покойния, избухна страшна адска машина, която покоси стотици животи. Полицията, прочее, не се е лъгала, като е предвиждала революционен комплот. Каква е целта на тия терористи? Да отмъстят за Стамболийски, казват някои. Да премахнат монархията, казват други, и да провъзгласят комунистически режим по подобие на руския. (…) Трябва впрочем да се отбележи, че след погубваното на Стамболийски, министър Цанков управлява България с толкова енергия, колкото и с мъдрост. България, Полша и Румъния са страните, които издържат с най-голяма енергия дръзките атаки на болшевиките. Би трябвало да cе държи повече сметка за това в Европа и особено в Англия. Българският печат често обвинява сръбските власти, задето оказват твърде голяма благосклонност към българските революционери, избягали в Сърбия. Разни преврати - казват - се били организирали в сръбска територия. Ако това е тъй, българо-сръбските отношения, които Западна Европа би желала да види, че стават искрено приятелски, очевидно ще се компрометират. (…)

***

Британската преса сравнява атентата в „Света Неделя“ с „Барутния заговор“ на Гай Фокс от 1605 г.:  

Събитията в България 

Лондон, 20 април 1925 г. /Дейли Телеграф/ Страшната трагедия в София за момент е приковала вниманието на Европа върху България. Европа не се потриса лесно от съобщения за насилия в една страна, където в продължение на 30 години политическите убийства са били по-обикновени отколкото в която и да било друга страна по света - освен Русия - безразлично дали цивилизована или не цивилизована. Престъпление от такава величина не може да се остави никъде ненаказано и неотмъстено. Престъплението е замислено с една дяволска хитрост. То е било предназначено да бъде акт на унищожение на едро. Заговорниците са замислили едно дело от образеца на Гай Фокс (английски заговорник и атентатор от XVI в.), но с много по-смъртоносни експлозиви и те са били опасно близо да успеят напълно. Мислим, че в историята на убийствата е ново нещо да се дебне така първия смъртоносен удар и да се разпръсва смърт между приятелите на жертвата, докато те присъстват на последните обреди над неговото тяло в черквата. Поне тази граница бе призната за „правата“ на убийците. Но в София дори това сдържащо чувство на приличие и човещина е било „безпощадно пренебрегнато“.

Показвайки връзката между другите терористични дела и злодеянието в „Св. Неделя“, както и проектираното въстание на 16 април, вестникът продължава: „Положението е тежко. С плановете за въстанието са разкрити, в същото време и на същото място, съобщения от III Интернационал. Червената ръка на Москва е в това дело, както и във всички подобни интриги на Балканите и другаде, и че съветското правителство е забъркано в този заговор за селско въстание е тъй сигурно, както и неговото участие в неотдавнашното въстание в Естония. (…)

Всяка една от балканските страни е заплашена от дейността на съветските емисари в Австрия, но най-вече България, защото там враждата между земеделската партия и буржоазните партии е най-ожесточена и революционните комунисти имат споразумение за работа с опозицията. Докато земеделците не се отделят от комунистите, малка надежда има бурната вражда между политическите партии в България да се помири. Стамболийски – може да се припомни това – тури някои от бившите министри на цар Фердинанд в железа и ги накара да работят като затворници по пътищата, за да покаже своето милосърдие, че им е пощадил живота. Политическият живот, воден в такъв дух, води право до свирепства, които ужасиха Европа. (…)

***

Лондон, 21 април 1925 г. /Ройтер/ Вестниците разглеждат надълго събитията в България. „Уестминстър Газет“ пише, че въпреки болшевишките опровержения всички обстоятелства доказват пряката отговорност на Москва в атентата в София. България, добавя вестникът, не е в състояние да живее спокойно, ако не се направят някои промени в постановленията на мирния договор, промени, които да позволят на българите да се предадат изключително на земеделието и индустрията. Политиката на европейските държави може и трябва да има за цел да подобри положението на България и да попречи последната да стане разсадник на смутителите на реда.

Според „Дейли Телеграф“ никой разумен човек не може да даде вяра на болшевишките опровержения относно отговорността за атентата в София. Не ще съмнение, че Посланическата конференция, добавя същия вестник, макар и при известни условия, ще удовлетвори българското искане да се увеличат със 10 000 души българските военни сили. Непосредствено заинтересовани относно това увеличение са Румъния, Сърбия и Гърция, които също са застрашени от агитациите на Балканската Комунистическа Федерация. Що се отнася до англичаните, те ще извлекат поука от атентата в София, защото същите конспиратори действат сега между тях. Накрая същият вестник кани английските работници да внимават с кого се побратимяват.

В. „Дейли Кроникъл“ пише, че опитът да се избие едновременно всичкия личен състав на българското управление издава московските агитации. И единственото и печално преимущество, което светът ще извлече от събитията в София е, че ще може да види ясно към къде клонят московските агитации. Трябва да се върнем три века назад, за да намерим в Европа опит подобен на софийския атентат, а именно несполучливия заговор на католическия офицер Гай Фокс в 1605 г. Касае се да се започне на практика революцията чрез унищожение, проповядвана от комунистите във всички страни, включително и в Англия.

За „Морнинг Пост“ болшевишкият проект цели да се предизвика революция не само в България, но и във всички балкански страни, както и да се заместят днес установените в тия страни власти със съветски републики. Болшевишкият начин на действие се състои в това, да се обвиняват бъдещите жертви в чудовищни злодеяния. Така Цанков бе окачествен от болшевиките като палач и кръволок. Държавните мъже ще направят добре да проучат въпроса за мерките които трябва да се вземат в Европа против болшевишките агитации. Накрая в. „Морнинг Пост“ кани правителството да вземе мерки против комунистическата пропаганда и заключава: „Щом болшевиките са способни да вдигнат във въздуха една катедрала в София, те могат да направят същото и в Лондон“.

***

Българският терор

Женева 21 април 1925 г. /Журнал дьо Женев/ Ужасният атентат, който се извърши в софийската катедрала е знак за демонския начин, по който се води в България комунистическата агитация. Този атентат е станал венец на дълга редица други атентати. По всичко се вижда, че генерал Георгиев е бил убит на 14 април само, за да могат да се съберат на едно място всички членове на правителството. Никой не се съмнява, че този атентат произхожда от комунистите. Достатъчно се знае, че III Интернационал е избрал България като поле за опитни действия, за да създаде там преди всичко голям център за действие на Балканите и сетне ако обстоятелствата позволят, съветско управление.

За България бе определена ролята, която се опитаха през 1919 г. да възложат на Унгария и от която последната щастливо се отърва. Но не може всичко да се обясни с комунистическите агитации или по-право, те са сами по себе само един резултат. Ако комунизма се прикрепва към България, то е затова, защото там намира благоприятна почва… Само комунизмът не обяснява смутовете в България. Би могло, обратно, да обясним комунизма, със смутовете. България е страна изчерпана, морално и стопански, поради дългите войни. От 12 години тази страна няма покой, тя преживя две тежки катастрофи, чиито последици тежат на плещите й. Когато виждаме какво значи поражението за една голяма страна със здрава основа, каквато е Германия, не трябва да се учудваме, че в една още слаба и млада страна като България поражението се последва от такива нещастия. Преди всичко от стопански нещастия. (…) Стопанството на страната няма необходимата гъвкавост, за да може да създаде условия за поминък. Това са безработни и при това безработни граждани. България понесе, излизайки от войните, неразрешими външни въпроси. Тя е откъсната от естествения си излаз на Бяло море, от Дедеагач; отделена от българското население което населява южна Добруджа, отделена най-сетне и главно от Македония. Македонците винаги са играли в българската политика предимствена роля. Една трета от населението на София е съставена от македонски бежанци и от техните потомци.

От световната война насам в България са дошли нови 400 000 бежанци от Македония и Тракия. Това е едно множество неугъваемо, за което не съществува истинско производително занятие и което образува грамаден запас от разбойници и атентатори. Поради тия именно бежанци разбойничеството сред бял ден и политическия терор направиха напоследък толкова страшен напредък. В тази именно среда се развиха политическите агитации през последните години. (…)

***

Положението в България

Париж, 21 април 1925 г. /Виктоар/ Вестникът печата опровержението на парижката българска легация по повод разпространяваните умишлени слухове за смутове в България. „От Виена се разпространяват – се казва в това опровержение – фантастични слухове за положението в България. Българската легация е упълномощена да заяви за лишен път, че законната власт е пълен господар на положението и че в никоя област на царството не е била прогласявана република. Навсякъде в страната цари ред, ненарушен никъде, от никого. Полицията е успяла да открие ценни документи, във връзка с конспирацията. Тя е открила главния виновник за атентата в Св. Неделя, бившия офицер от пионерските войски Минков, който е бил убит по време на съпротивлението, което е оказал на полицията“.

Същия вестник предава без коментари още някои допълнителни сведения по убиването на двамата главни организатори; за искането на българското правителство да се позволи на България да увеличи армията си, за строгите мерки на полицията и пр.

***

Положението в България след атентата

Лондон, 21 април 1925 г. /Дейли Телеграф/ …Софийската експлозия… звучи твърде високо в нашите уши. Защо? Защото същите архиконспиратори са на работа срещу мира и на нашата страна. Москва изпраща своите емисари в Лондон, също тъй както в София. Не казваме, че трябва да се опасяваме от повтаряне на престъплението в съборната църква. Мисионерите на комунизма нагласяват доктрините и похватите си според онези, които те искат да спечелят. Дори глупавите водители на английските трейдюниони (синдикални съюзи във Великобритания), които се възхищават от „чудесата“, постигнати от болшевиците в Русия, едва ли биха одобрили един план да се събори купола на лондонската съборна църква „Св. Павел“ върху главите на министрите и на войсковите началници, събрани на някое публично погребение.

По официални данни от атентата до края на юни само в Пловдивския и Варненския гарнизон са задържани 23 764 души. В София във връзка с преследването на замесените във взрива на „Света Неделя“ са убити между 330 и 400 души. Между тях са братът на Георги Димитров – Тодор, поетите Гео Милев, Сергей Румянцев и Христо Ясенов, и бившият пръв директор на Дирекцията по печата (с отдел БТА) Йосиф Хербст.

На 1 май 1925 г. започва делото по атентата. Подсъдимите са десет, но пред съда застават петима, останалите са убити или избягали. От тях само клисарят на храма Петър Задгорски пряко участва в атентата. Смъртни присъди получават Задгорски, Марко Фридман и Георги Коев. На 27 май тримата са обесени публично в София. Според Димо Казасов това е последната публична екзекуция в България.