- 04 Май 2025
- 125
- 0
Игумен Никон Воробьов (1851-1918)
Драга м. В.,
Благодаря Ви, че не ме забравяте, и за добрите пожелания.
Все повече и повече се разкрива пред мен дълбокото падение на човечеството, а оттук - и значението на Спасителя Господа Иисуса Христа. С делата си няма да се спаси никоя душа, само едно е спасението - Христос, който спасява вярващите в Него и осъзнаващите нуждата от Спасител, понеже те се считат за грешни, недостойни за царството Божие. Точно такива грешници е дошъл да призове към покаяние и към спасение Иисус Христос.
Целият втори том [на св. Игнатий Брянчанинов] е посветен на молитвата изобщо и на Иисусовата молитва. Ако имате този втори том, нямате нужда от първия, пък и изобщо време Ви е да имате вътрешен учител ... четете по малко изреченията на отците от Отечника на Игнатий Брянчанинов. Ако го нямате, има го Л. Аз ù го подарих преди три години. Тази книга вдъхва свежест.
Предайте на Л., че няма смисъл предварително да пита за нещо, което може изобщо и да не се случи. Когато потрябва, тогава и да пита, тогава Господ може да внуши нужния отговор, а тъй тя изкушава и Господа, и мене, като на себе си причинява зло.
Господ да ви благослови всички, да ви вразуми и утеши.
Простете на мен, ленивия. Напролет се надявам да дойда при вас по работа. Исках вече да свършвам това писмо, но реших да напиша още няколко думи.
Цялото човечество и всеки отделен човек се намират в състояние на дълбоко падение и поквара, и сам човек не може да се поправи, да се спаси и да стане достоен за царството Божие. Човек може да бъде поправен от Господа Иисуса Христа, Който затова и дойде на земята. Ала Той поправя ония, които вярват в Него, Христа, и съзнават своята развала, или както сме свикнали по-често да казваме — своята греховност.
Господ така и казва: „Не съм дошъл да призова праведници (т. е. тези, които считат себе си за праведни и добри), а грешници към покаяние (Мат. 9:13) — тоест хората, които са видели своята развала, греховност и безсилие да се поправят със собствените си сили и които се обръщат за помощ към Господа Иисуса Христа, или по-точно умоляват Господа за помилуване, за изчистване от греховните рани, за изцеляване на душевната проказа и за даруване на царството Божие единствено по Божията милост, а не заради някакви наши добри дела.
Човекът, който правилно върви по духовния път, започва да вижда в себе си все повече и повече грехове, докато накрая не види с духовното си зрение себе си цял в грях, в душевна проказа, докато не почуствува с цялото си сърце, че е кал и нечистота, че е недостоен дори да призовава името Божие и само, като митаря, без да смее да повдигне очи към небето, със сърдечна болка зове: “Боже, бъди милостив към мене, грешния”. Намирайки се продължително време в подобно душевно състояние, човек в свое време ще излезе от него оправдан, какъвто е излязал и митарят.
Ако пък човек смята себе си за добър и отделните си, дори тежки грехове — за случайни, за които е виновен не толкова той, а най-вече външни обстоятелства или други хора, или бесове, а той самият е малко виновен, то това устроение е лъжливо, това е явно състояние на скрита прелест, от каквото да ни избави Господ.
За да вървим по правилния път, трябва да следим себе си, да сравняваме своите дела, думи, помисли, влечения и др. със заповедите Христови, да не се оправдаваме за нищо, да се стараем да се поправим, доколкото е възможно, да не обвиняваме и осъждаме другите, да се каем пред Господа, постепенно да се смиряваме пред Бога и пред хората — тогава Господ малко по малко ще разкрива пред такъв човек неговото падение, развала, неизплатимия му дълг. Един дължи петстотин динария, друг — петдесет, и все едно и двамата нямат с какво да се разплатят. Необходимо е Господ по милостта Си да прости и на двамата. Значи, няма такъв праведник, който да не се нуждае от милостта на Спасителя.
И ето премъдростта Божия! — Явният грешник по-скоро може да се смири и да отиде при Бога и да се спаси, отколкото праведниците по външност. Затова е и казал Господ Иисус Христос, че митари и грешници влизат по-напред в царството Божие от мнозина външни праведници.
По великата Божия премъдрост греховете и бесовете съдействуват за смиряването на човека, а чрез това и за спасението му. Ето защо Господ е заповядал да не се изскубват плевелите изсред пшеницата — без плевелите лесно би могла да се роди гордост, а Бог се противи на горделивите. Гордостта и високомерието са гибелни за човека.
Какъв е изводът от казаното? — Опознавайте своята немощ и греховност, не осъждайте никого, смирявайте се и Господ ще Ви въздигне в свое време.
Боже, бъди милостив към нас, грешните. Простете и се помолете за мен.
Н.
1952 г.
Източник: СПЖ
