Започвам с един кратък откъс от документалния му филм от тази година Musik, eine Reise fürs Leben:
Малко факти: учил е композиция при своя баща – Лучано Шайи, бил е студент в консерваториите в Перуджа и Милано, негов преподавател по дирижиране е бил Франко Ферара, а освен това като юноша е свирил... на барабани в рок група. На крехката 20-годишна възраст става асистент на Клаудио Абадо в Миланската Скала, където дебютира на пулта през 1978 година. През 1985 идва световното признание – дебютира на пулта на един от най-престижните световни оркестри – Концертгебау Амстердам, а от 1988 до 2004 г. е негов главен диригент. В Амстердам Шайи се посвещава на изпълнения от класическата и романтична симфонична традиция, най-вече на творчеството на Бетовен, Брукнер и Малер, но също така изключително разширява репертоара на оркестъра с музика от ХХ век и съвременни творби. Така например с Кралския Концертгебау оркестър Шайи реализира цялото творчество на Едгар Варез за компанията Decca, на която е ексклузивен артист. Сред забележителните проекти на Шайи в Амстердам е и Малеровият фестивал от 1995 г., с който бе чествана 100-годишнината от първия концерт на самия Густав Малер с Концертгебау. Предлагам ви да видите фрагмент от Девета симфония на великия австриец, запис от 2004 г:
През 1986 г. на Залцбургския фестивал Шайи за първи път дирижира оркестъра на Гевандхаус – Лайпциг, след като самият Херберт фон Караян го е представил на оркестъра. Следващото му гостуване в Лайпциг е през 2001 г., а през август 2005 той официално е обявен за главен диригент на Гевандхаус. В едно интервю журналистът Игор Торони-Лалич отбелязва, че след ерата на Шайи с Концертгебау са останали някои бляскави записи, но след това той е отишъл в Лайпциг и много хора не са разбрали „какво прави, за бога! Някой беше казал, че това е все едно Бил Гейтс да отиде от „Майкрософт” в „Самсунг!”. Шайи обаче е на съвсем друго мнение. За него Гевандхаус не само е най-старият симфоничен оркестър в историята, а и завет на самия Херберт фон Караян. Той и Абадо са двете личности, оказали най-сериозно въздействие върху Шайи в първите години на кариерата му, а Караян е бил този, който искал точно тази комбинация – Гевандхаус и Шайи в Залцбург, през 1986 година. В интервюто Шайи споделя, че Караян прекарал цял следобед в разговор с него, убеждавайки го в качествата на този състав, описвайки звука, идентичността, традицията и историята, превърнали се в неотменима част от културата на Германия. За Караян Гевандхаус е бил майката на всички симфонични оркестри и той е изпитвал огромно уважение към лайпцигския състав. Рикардо Шайи изпитва същото уважение, преклонение и възторг към музикантите, с които работи вече осем години. Вижте Девета симфония от Бетовен, брилянтен концертен запис от новогодишният концерт в Лайпциг, 2013 г.:
Една от последните му инициативи е международен Малеров фестивал в Лайпциг, който добавя името на Густав Малер към лайпцигския пантеон на Бах, Вагнер и Менделсон. Малер е бил млад диригент в Лайпцигската опера през 1886–1888 г. и е създал в този град първата си симфония. Шайи покани десет различни оркестъра за участие в събитието, завършвайки величествената серия от концерти със забележителни изпълнения на Втората и Осмата Малерови симфонии.
Накрая едно лично мнение. Според мен точно Шайи е правилният човек за Берлинската филхармония след оттеглянето на Ратъл през 2018 г. Жалко е, че там гласят латиноамериканеца Дудамел да поеме поста, а не поканят един наистина фантастичен диригент като Шайи, който може да вдигне нивото на състава от времето на сънародника си Абадо. Но... нека не забравяме, че живеем в комерсиалния ХХI век...
Завършвам с може би най-доброто изпълнение на симфониите на Брамс в последния четвърт век (след смъртта на Караян) – тандема Гевандхаус – Шайи. Непременно, ако обичате Брамс, си набавете тези концертни записи от Decca, фантастични са:
и