Разговор на Мира Баджева с д-р Николай Михайлов, Харалан Александров и Андрей Райчев в последното предаване "Отпечатъци" - част II

<p><em>(продължение)</em></p> <p><strong>Мира Баджева:</strong> Но не е ли заразителен и за българите този пример?</p> <p><strong>Андрей Райчев:</strong> Тъй като и Харалан Александров, и д-р Михайлов &bdquo;седят&rdquo; в човешката психика, аз ще ви го покажа като парадокс в самото общество. Бунтуващите се, съпротивляващите се в световен мащаб се състоят от два вида. Едните се съпротивляват срещу света такъв, какъвто е. А другите са недоволни от това, че той престава да е такъв, какъвто е.</p> <p><strong>Мира Баджева:</strong> Пример за последните са нашите съседи гърците или средната класа в Америка.</p> <p><strong>Андрей Райчев:</strong> Това е бунт от типа &bdquo;защо ми махат кумира, защо ми махат мола, защо не ми дават повече пари, за да ходя в мола&rdquo;. В това се състои половината, ако не и 60 процента от техния бунт. Гърция е класическият пример &ndash; там се бунтуват срещу този, който им дава парите, това е поразително. Но има и друг бунт, това е бунтът срещу потребителското общество. И той е страшно важен. Но той изисква не политици, а пророци. Той прилича на това, което се е случило при моралната криза на Римската империя, когато са се появили изведнъж някакви хора и те са заговорили съвсем други неща.</p> <p><strong>Мира Баджева:</strong> Ако това е вярно, значи ние много сме го закъсали, защото при нас никакви пророци не се виждат. Така ли е, д-р Михайлов?</p> <p><strong>Д-р Николай Михайлов:</strong> Вижте, вярно е, че има едно такова усещане, трудно за пряко вербализиране. Интуитивното осъзнаване, че живеем в един измислен свят, движим се върху една съноподобна сцена и този лунатичен начин на живот не може да продължава. Хората усещат, че подобна либерална утопия съдържа в себе си някакъв много дълбок интелектуален и морален дефект. Че това не може да продължи така, защото не съществува възможност за безконечно потребление и за щастие от такъв консумативен тип &ndash; особено при неговото масовизиране.</p> <p><strong>Мира Баджева:</strong> Защото няма за всички?</p> <p><strong>Д-р Николай Михайлов:</strong> Такива движения като &bdquo;Окупирай Уолстрийт&rdquo; изразяват идеята за справедливост като справедливо разпределение на хедонистичния шанс. От друга страна, те са и някакво самоопровергаване на този модел - като реплика на него самия - тип &bdquo;Така повече не може&rdquo;. Необходимо е нововъведението на някаква духовна аскеза. Най-накрая ще трябва да се ориентираме към онова, което се нарича смисъл - пророческите думи, за които спомена Андрей Райчев. Изтърваната по пътя на модерността, особено на тази късна модерност на потреблението, идея за осмислен свят е отново на дневен ред. Правят се вече някакви слабосилни, недъгави опити да бъде реабилитиран смисълът на живота, да бъдат изречени думи, които могат да обединят хората за саможертви. Защото така повече не може.</p> <p>Разгневената популация на света, младите, бунтуващите се &ndash; те не могат да формулират идеология. Те формулират всъщност едно глухо недоволство и са в особен режим на очакване. Трябва сякаш да получат просветление и, между другото, съобщават на света и на себе си онова, което повече не може да бъде толерирано и търпяно, защото то е несправедливо. Само че от гледна точка на &bdquo;разума&rdquo;, те не представляват алтернатива на това, което е инсталирано като обществена архитектура. Светът функционира включително и през дълбинните очаквания на масата - тъкмо и само по този модел, който те искат да съборят. Това е вътрешно противоречие, което е трудно за разрешаване.</p> <p><strong>Андрей Райчев:</strong> През 1968 г. бунтът на студентите в Париж също не е бил осмислен в началото. И даже лозунгът на вълненията тогава, ако си спомняте, е: &bdquo;Нямаш шанс &ndash; използвай го.&rdquo; Той нарочно е формулиран като оксиморон, като нещо абсурдно. И те просто обръщат колите и ги палят.</p> <p><strong>Мира Баджева:</strong> Това прилича много на онова, което се случва в момента &ndash; в Лондон, да кажем.</p> <p><strong>Харалан Александров:</strong> Това е парадокс, заложен в самото многообразие на ролите. Например, нямаме ясни класови деления, което в някакъв смисъл обезсилва неомарксистката интерпретация на неравенствата. Тъй като част от хората, които се бунтуват срещу корпорациите, са акционери в тези корпорации. Корпорацията все повече се осъзнава като психотично същество, като нещо чудовищно, чиято експанзия трябва да бъде спряна. Националните правителства&nbsp; не са в състояние да го направят и се налага да го прави гражданското общество &ndash; това в България вече почва да се вижда. Същевременно обаче голяма част от разгневените срещу корпорациите граждани имат дялове в същите тия или други подобни корпорации, които другаде някъде плячкосват и разрушават, да кажем, природната среда. Същите тези хора, освен граждани и собственици, са и потребители &ndash; на стоките, които тия корпорации произвеждат. Тоест конфликтът е вътрешно присъщ на късния капитализъм &ndash; и просто трябва да бъде разпознат, назован и деконструиран.</p> <p><strong>Мира Баджева:</strong> Но все пак бунтуващите се млади хора имат своята идеология &ndash; те се борят да отвоюват бъдещето си обратно, искат си правото си на перспектива...</p> <p><strong>Харалан Александров:</strong> От себе си обаче трябва да го отвоюват. Да отвоюваш свободата си от своите ненаситни, алчни фантазии, и да избереш да се смириш - много е класическо, но това е изходът.</p> <p><strong>Мира Баджева:</strong> Тази саможертва, за която говореше д-р Михайлов &ndash; или поне аз така я чета, означава сам да жертваш своите апетити, доброволно да се откажеш...</p> <p><strong>Андрей Райчев:</strong> Означава аскеза. Знаете ли, аз се притеснявах да не би този разговор да протече по баналния клиширан начин &ndash; той слава Богу не протече &ndash; който звучи така: &bdquo;Ето има добри, прекрасни хора, които някой подтиска, политиците влияят на медиите, медиите са страхливи, да видим кой на кого се е продал&hellip;&rdquo; Така щяхме да се въртим в клишето да търсим извора на нашата несвобода някъде извън нас самите.</p> <p><strong>Мира Баджева:</strong> А той е само в нас?</p> <p><strong>Андрей Райчев:</strong> Главният извор на несвободата в съвременния свят е в душата на потребителя. Друг е въпросът, че в България отделно, допълнително към тази основна несвобода, има и още една несвобода &ndash; и това е медийната стопанска несвобода.</p> <p><strong>Мира Баджева:</strong> Опряхме до свободата на словото у нас. Защо си говорим отново, че трябва да я отстояваме - не беше ли това необратимо уж демократично завоевание? И може ли изобщо да говорим за свободни медии в България в момента?</p> <p><strong>Андрей Райчев:</strong> Можем да размишляваме дълго върху създалата се крайно неприятна ситуация &ndash; не искам да обиждам никого, но тя е направо отвратителна. Стигнали сме дотам, че частните медийни собственици се състезават помежду си кой повече да се подмаже на правителството...</p> <p><strong>Мира Баджева:</strong> ...и кой по-бързо ще дискредитира и убие конкурента си, също така.</p> <p><strong>Андрей Райчев:</strong> Медиите се надпреварват да правят доноси за другарчето и да се пъчат пред властта: &bdquo;Аз съм ти по-голям слуга&rdquo;. Това е положението, уви. Не че е много драматично, поне не е като в Унгария, където правителството е тръгнало направо на поход срещу свободата на словото. Но правителството тук &bdquo;скромно&rdquo; иска от медиите непрекъснато да му ръкопляскат. И къде е коренът? Какво се случи, та медиите стигнаха дотук? Спомнете си само оная поза на Петьо Блъсков от началото на 90-те в стил &bdquo;Ние сме честни частници, велики пичове, а управниците са боклуци&rdquo;.</p> <p><strong>Мира Баджева:</strong> Имаше време, когато издателите и главните редактори бяха &bdquo;по-велики&rdquo; от всички премиери на България.</p> <p><strong>Андрей Райчев:</strong> Да, а сега сме в ситуация, при която 2-3 медийни групи вяло се дърлят кой да се подмаже по-добре на началството. Откъде идва това? Отговорът е ужасно тъжен за България и този отговор е стопански. Нито една от медиите не е печеливша.</p> <p><strong>Мира Баджева:</strong> И нито един журналист не е собственик на своята медия.</p> <p><strong>Андрей Райчев:</strong> Това обаче е следствие на онова, което ви казах. Ако направите 100 и не знам колко си вестници, 100 и не знам колко телевизии или радиа - като направите толкова много медии, резултатът ще е прост - всички ще бъдат на загуба. И съответно накрая ще бъдат купени от хора, които ги взимат, за да правят с тях не медии, а други сделки. Това се случи в България. Медиите се оказаха в ръцете на хора, които имат други интереси, не медийни, и търгуват с журналистите като с проститутки в името на своите лични и бизнес интереси.</p> <p><strong>Д-р Николай Михайлов:</strong> Освен това онези, които имат властта, търгуват със собствениците на медии като с проститутки (или ги третират като сводници). Следователно това е една каскада от проституиращи люде, специална система на перверзници, които боравят не с друго, а именно с материята на словото. И затова словото е в такова ужасно състояние днес тук. Ако говорим за свобода - а това е сега темата - ще трябва да кажем, че словото в България е в страшна ситуация на потъпкване, на фалшификация и на поругаване. Което значи, че ситуацията в България е систематизирана вече да не го допуска в неговия модус на свободно слово. Това е просто невъзможно наистина. Тези, които проддържат медии, за да ги продават като проститутки за собствени цели и изгода, рекрутират наемници, готови на всичко. Става дума за хора, които по своя антропологически и психологически силует - доколкото се продават за жълти стотинки &ndash; са способни буквално на всичко. Техните жестове са зрелищни и напоследък бяха разисквани публично като акции на агресивна безвкусица. Но тъй или иначе една извънредно грозна автоцензура шества по студиата, за да ни напомня, че живеем в режим на жълт медиен спектакъл, който фалшифицира реалноста и всъщност дисквалифицира човека. Тези медии и всички, които ги произвеждат, правят малко или повече невъзможен автентичния публичен живот в България. Това имам да кажа аз.</p> <p><strong>Мира Баджева:</strong> Четох в сайта на &bdquo;Дойче веле&rdquo; едно европейско изследване, което показва, че съществуването на свободни медии зависи пряко от броя на образованите граждани в съответната държава. Колкото са повече и по-образовани те, толкова повече си искат качествените и честни медии и не искат да консумират ерзаци. Как това се съотнася с България?</p> <p><strong>Харалан Александров</strong>: Зле. Показва, че българите са функционално неграмотни и не могат да сглобяват смисъла. Загубили са авторството върху свързването, върху контекстуализацията на изреченията. Тоест те могат да четат, знаят буквите и могат да сглобят думата, но не могат да сглобят посланието. Това, което хората трябва първо да отвоюват, е интерпретацията на света и на самите себе си, себепознанието и едва след това - да отвоюват територията си. Като говорим за образование, това, което се случи неотдавна &ndash; поредната трагедия в Студентски град, ясно показва, че тази територия, която би трябвало да бъде територия на знание и развитие, е деградирала до тежко гето. Това е място на развихрена чалга, на проституция, бардаци и дрога. Фактът, че такова нещо може да се случи там, където би трябвало да е сърцето на университетския живот, е много тежка диагноза за знанието и за знаещите в нашето общество. Но същевременно интерпретациите, които получава това второ убийство - в алтернативни медии, разбира се, като Фейсбук, социалните мрежи и интернет, подсказват, че младите хора започват сериозно да се стряскат. В един момент, след като загубиш контрол върху смисъла, губиш контрол и върху материалния свят &ndash; например, върху градчето, където живееш. То е на сутеньорите и на съдържателите на кръчми, а не на студентите &ndash; така рано или късно губиш контрол и върху себе си, върху тялото си. Тоест по това спускане надолу, надеждата, че ще се спрем в бедността, или безпътицата, или безизходността, е оптимистична надежда.</p> <p><strong>Мира Баджева:</strong> Винаги има по-голямо дъно, така ли?</p> <p><strong>Харалан Александров:</strong> Да, хората, загубили смисъл, губят преживяването за общност и се криминализират.</p> <p><strong>Мира Баджева:</strong> Ето как опираме пак до личните граждански свободи &ndash; да не те подслушват, да общуваш или да се придвижваш свободно, без да те следят постоянно и незаконно, без да си престъпник по презумция...</p> <p><strong>Андрей Райчев:</strong> Нашата нация е пред изпитание на рефлекса на самосъхранение. Това е пътят не към бедността &ndash; Харалан Александров добре каза, а към патологията. Ако продължим по този път, ще започнат такива неща, че не ми се говори - какво да разказвам за разложилото се тяло. Пътят не минава през това някой нещо да ни даде. Пътят минава през автоагресия, през мобилизация, през това да си забраним определени неща, да се откажем сами от тях. Пътят минава през това да намалим студентите наполовина веднага - защото 50 университета поддържат илюзия, а всъщност повечето от тях са боклуци. Да намалим броя на болниците на две, веднага. Нямаме лекари, имаме фалшификатори и надписвачи &ndash; не говоря за всички, разбира се, но за голяма част от тях. Нямаме нужда от никакви 100 телевизора. Всичко това е едно и също. Трябва да минем в режим на мобилизация. Ако трябва, да възстановим и казармата &ndash; говоря сериозно. За жалост, никой от нашите политици няма намерение да излъчи подобно нещо изобщо. Те само &ndash; пак повтарям &ndash; следят какво шепне тълпата, а тя шепне: &bdquo;Дай стоки!&rdquo;. По този път сме в кучи гъз, казвам ви. Това е пътят към много лошо място. Гето - място, много по-лошо от бедността. Ще идем в деградация. А деградацията на социалната тъкан е много страшно нещо - виждаме го в Русия &ndash; и трябва на всяка цена да го избегнем.</p> <p><strong>Д-р Николай Михайлов:</strong> Политиците са напълно несвободни да имат инициативата да предотвратят тази драматична деградация, този изключителен регрес на националния живот. Те са неавтономни хора. Те са много по-радикално несвободни, отколкото си мислим. Това - първо. Второ, ако в България нещо ще се състои - в порядъка на самозащитата и реабилитацията на един възможен смисъл &ndash; то задължително минава през ревизията на това, което бих нарекъл жълта медийна пораза. Този ужас, който струи от основните медии - изцяло зависими, епифеномен на здрачни интереси, същества, които надничат от джоба на тлъсти хора, собственици на медии... Аз се чудя защо няма широк граждански почин, някакъв вид разгневяване?! Вероятно това отсъства заради неговата относителна абстрактност - да бъде осъзнато, за да бъде систематизирано като действие. Но е съвършено очевидно, че през медиите тече една диктатура на крайния и унищожителен за нацията примитивизъм.</p> <p><strong>Харалан Александров:</strong> Трябва да озаптим страстите и мераците &ndash; тоест трябва да ги контролираме, ако искаме да сме свободни. И паралелно с това &ndash; трябва да освободим умовете. В момента е обратното: развихрили сме примитивните страсти и сме оковали умовете.</p> <p><em>Първата част на разговора може да прочетете <a href="/razgovor-na-mira-badzheva-s-dr-nikolay-mihaylov-haralan-aleksandrov-i-andrey-raychev-v-poslednoto-predavane-otpechatutsi--chast-i-19766">тук</a></em></p>