Петър Младенов няма да скъса с живковизма

<p><strong>Р. Узунова:</strong> Янко Янков? Румяна Узунова се обажда от Радио &bdquo;Свободна Европа&rdquo;. Бих искала да взема интервю от вас и първият ми въпрос е: какво мислите за слизането на Тодор Живков от политическата сцена на България?<br /><strong></strong></p> <p><strong>Янко Янков:</strong> Слизането на Тодор Живков от политическата сцена в България е събитие, което изисква тънък анализ. Несъмнено то е повод за нарастване на надеждата за демократизация на обществото, но само по себе си не е гаранция за същински демократични промени. Новият партиен лидер е творение може би не изцяло на самия Живков, но във всички случи на живковизма, като вид нов сталинизъм. Петър Младенов е обвързан генетически с живковизма и неговото видимо отношение към самия Тодор Живков не е и не може да бъде гаранция за скъсване с живковизма. Внимателният анализ на политическите изяви на новия партиен лидер досега показва, че неговите намерения гравитират около идеята за модифициране на живковизма, за установяване на живковизъм без Тодор Живков, или нека го наречем &ndash; неоживковизъм. Очевидно Петър Младенов не би имал нищо против това да прехвърли цялата вина за тоталната криза на нашето общество лично върху Тодор Живков, върху неговото семейство и върху неколцина от неговите приближени. Но очевидно е и това, че Петър Младенов няма намерението да позволи да бъдат обвинявани останалите виновници за нашата национална трагедия, просто защото и самият той е сред тези виновници. Поради това лично аз не бях съгласен с доминиращите изявления за даване на доверие на кредит на Петър Младенов. Петър Младенов няма никакъв реален шанс да скъса с живковизма, така както например Хрушчов нямаше реалния шанс да скъса със сталинизма. Доверието на кредит на Петър Младенов е обречено на загуба.</p> <p><strong>Р. Узунова: </strong>Следващият въпрос, който бих искала да ви задам, Янко Янков, е за вашето мнение за промените в политическия и управленчески живот в България?</p> <p><strong>Я. Янков:</strong> След смяната на Тодор Живков в политическия и управленския живот в България настъпи видима динамика. Аз съм израснал на село и тази динамика ми напомня една картина от селския бит &ndash; вързаното животно се радва на свобода дори когато синджирът просто е удължен с няколко метра. Мисля, че на този етап Петър Младенов е направил точно това и че плановете му са да динамизира нашето общество точно по този начин. Все пак ситуацията беше такава, че в твърде висока степен от самите нас зависи с колко метра ще удължим синджира и дори дали ще се освободим от него. Има надежди, има възможности да се освободим и тези надежди и възможности са във възникващите неформални клубове, дружества, организации. Динамиката тук е голяма и оптимистична. Но съществува още един динамичен процес, който поставя в известна опасност първия. Лицата от политическия и управленския апарат, които бяха публично ангажирани и обвързани с Живков и живковизма, са обхванати от изключително динамична мимикрия с двупосочно измерение. Една част паднаха в краката на новия господар и започнаха предано да въртят опашка пред него, а другата част, по-далновидните, се насочиха към дейността на неформалните демократични сили, където се опитват не само да се имплантират, но дори и да поемат инициативата и ръководството в своите ръце.</p> <p><strong>Р. Узунова:</strong> И един последен въпрос, Янко Янков. В събота бе разтурено Шесто управление при Държавна сигурност. Как оценявате този ход?</p> <p><strong>Я. Янков: </strong>Беше съобщено, че Петър Младенов е взел решение да разтури зловещото Шесто управление при Държавна сигурност. Всъщност не е напълно ясно дали става въпрос за цялото Шесто управление или само за 6-и отдел при Шесто управление на Държавна сигурност. Считам, че е необходимо да бъде създадена гражданска комисия от видни интелектуалци, която да проучи престъпната дейност на това Управление и да настоява за наказателна отговорност. Българската общественост няма пълна и ясна представа за това с какво точно се е занимавало това Управление. Моята информация е, че това Управление се е състояло от 12 отдела, които са се занимавали със събиране и анализ на информация за всички лица с висше образование, независимо къде и какво работят, за всички лица, независимо от образованието им, работещи в сферата на изкуството, културата, образованието и науката, а също така и по-будните ученици и студенти. Събираната информация е от най-всевъзможен характер: за битовите и интимните навици на всяко отделно лице, за кръга от познати и приятели, с кого и какво си говори, за общо културната и най-вече политическата характеристика на всяко лице и пр., и пр. Цялата тази колосална информация в един определен момент се пуска в манипулативен ход за постигането на политически и репресивни цели. За всеки български гражданин, притежаващ интелектуална личностна характеристика, съществува отделно досие. Документите се подшиват в папки, точно по 300 страници, като 301 страница е в следващия том. Трудно е да се каже от колко тома се състоят отделните досиета. При моето арестуване например успях да разбера, че първите документи са били събрани още докато съм бил ученик в гимназията, и за около 20 години досието ми е нараснало на около 40 тома, като най-интензивен е бил растежът на досието през времето, докато бях научен работник. Обществеността трябва да настоява да бъде уведомена за няколко неща: 1. къде ще бъдат изпратени на работа специалистите манипулатори, работили толкова много години в това зловещо VІ управление при ДС. Няма ли опасност да бъдат изпратени в други управления, където ще продължат да се занимават със същата дейност? 2. какво ще стане с колосалните пирамиди от досиета? Ще бъдат ли скрити или унищожени? Каква е гаранцията, че ще бъдат унищожени, а не скрити? Всеки, който пожелае, ще има ли възможност да се запознае със собственото си досие и да го използва пред съда, ако спрямо него е било извършено престъпление? От отговора, от решението, което Петър Младенов ще даде на тези няколко въпроса, ние ще разберем дали той наистина има намерението действително да деживковизира нашето общество, или има намерението само да реформира живковизма. <br /><strong></strong></p> <p><strong>Р. Узунова:</strong> Благодаря ви, Янко Янков.<br /><br /><em><strong>26.11.1989 г.<br />Радио &ldquo;Свободна Европа&rdquo;</strong></em></p>