- Автор: Явор Дачков, "Гласове"
- 31 Май 2025
- 9118
- 70
„Асансьорът на Америка слиза надолу, а този на Китай се качва нагоре. Америка има нужда от таймаут“.
Явор Дачков разговаря с проф. Иво Христов за войната в Украйна, многополюсния свят и европейската бутафория.
Акценти от разговора:
Мисля, че у Тръмп никога не е имало желание за мир в Украйна. Не трябва да бъркаме фразеологията и пропагандата с действителните намерения на отделните играчи в конфликта. За Тръмп и за неговата реторика, за неговата стилистика може да говорим много, но тя не е съдържателна. Това е част от играта, разбира се. Не твърдя, че това е дори съзнателно провеждана от него демагогия.
Това е част от природата му, но той очевидно играе добре с оглед на функцията и ролята, която му беше поставена. Аз съм обхванат от съмнението, че дълбоката държава допусна Тръмп до властта. Има някакъв консенсус с реалните властови американски елити, че така повече не може и че трябва да се промени курсът.
Елементарно и примитивно е да се смята, че новият курс в Америка се свързва с личността на Тръмп и още пет-шест души около него. Става въпрос за драматично обръщане на геополитическите процеси и пластове в Америка. Истинският американски елит, властническият елит – това, което сега наричат финансово-технократична върхушка – си дава ясно сметка, че с този ограничен и намаляващ ресурс не може да осъществява глобалните функции, които имаше до този момент.
Америка има нужда от таймаут. Тя има нужда от това, както казваше княз Горчаков по отношение на Русия след поражението ѝ в Кримската война: „Русия не се сърди, тя се съсредоточава“. Америка има нужда да се съсредоточи. Дали ще се съсредоточи? Аз лично съм умерен скептик. Че все още това е най-могъщото и богато място в света – това е повече от ясно. В условния триъгълник Русия – Китай – САЩ Америка е най-мощна, но вече има нови кандидати за славата. Техният ресурс непрекъснато се увеличава и с тях трябва да се съобразява.
Америка влиза не в структурна криза на системата, а в системна криза. Това не е просто криза на един елит, на една форма на икономика или на една култура. Това е цялостна системна криза, от която няма излизане.
Тези кризи могат да траят много дълго. Има нещо, което наричаме „акселерация на историята“ по Хабермас. Но Римската империя е умирала 300 години. А тази работа може да свърши за 30 години. Като я умножим по чудовищните деструктивни възможности, които има съвременният свят, това може да се превърне в кошмар. Проблемът е, че асансьорът на Америка слиза надолу, а асансьорът на Китай се качва нагоре. В хода на тези два процеса САЩ се опитват или – образно казано – да прережат въжетата на качващия се асансьор, или по някакъв начин да пуснат разпънките за спиране на движението на техния асансьор надолу. От плавно слизане надолу това може да премине в свободно падане.
Ако новата американска администрация искаше мир в Украйна, за 24 часа можеше да прекрати всякаква помощ за режима в Киев. Европа по никакъв начин не може да замести САЩ в това отношение. Подозирам обаче, че на Америка ѝ трябва конфликт с ниска и средна интензивност в тази част на света. По този начин тя постига каскада от цели.
Първата, много важна цел: в момента Русия е готова да скочи на врата на Америка. Това е тяхната тайна мечта – да се превърнат в стратегически партньор. А на Америка ѝ трябва Русия като контрабаланс срещу Китай.
От друга страна, един конфликт като този в Украйна окончателно ще закопае Европа, което е и целта на американската администрация. Заради това и тя не противодейства особено на лунатиците в Брюксел и Лондон.
Гигантските за европейските мащаби средства, които уж ще се дадат за превъоръжаване, за демилитаризация – логиката на този процес е ясна. Те с Русия няма да воюват. Както каза Тръмп на Старнър: „Ти имаш ли възможност да се изправиш срещу Путин?“
С целия този милитаристки бяс и пропаганда те си купуват историческо време, показвайки гигантския враг – Русия. От една страна – бензиноколонка с ракети, която не е в състояние и утре, даже вчера щеше да фалира. От друга – щяла да стигне до Бискайския залив. Да решат кое от двете – и двете едновременно не може.
Ясно е, че това има по-скоро консолидационни задачи вътре за Европа, тъй като Европа нищо не я обединява. Европейският проект е американско изобретение след Втората световна война с една-единствена цел. Лорд Исмей, първият секретар на НАТО, беше отговорил просто на въпроса каква е целта на НАТО: „Да държим руснаците отвън, ние отгоре, а германците – отдолу“.
Големият проблем е, че Европа не може да съществува, и тя е съществувала само като американски инструмент в геополитическото противодействие. Това беше причината за европейския златен век, за социалната държава, за ниските военни разходи. Момчетата от Оклахома щяха да ги бранят, докато тези богатеят.
За Америка това беше удобна сделка, тъй като по този начин тя финансираше своето присъствие в Европа. И отглеждаше елит, който сега се оказва изцяло отгледан от американците. Но тъй като в момента геополитическите пластове и цели се изместват, а техните ресурси намаляват, те трябва да ги концентрират в решаващото направление – Китай. Това ще доведе до нейното изтегляне от Европа и залозите, които Европа дава.
Русия може да продължи войната в Украйна дълго. Решила е, че ще я води до изтощение и че времето работи за нея. Зад Русия са гигантските арсенали на Китай и Северна Корея. Само Северна Корея произвежда толкова снаряди, колкото обединена Европа не може да произведе. Смята се, че хиперинвестициите във военния сектор ще доведат до възраждане на европейската икономика – френската, германската и частично – английската. Но аз си мисля, че това са сметки без кръчмар.
Големият проблем е, че българските русофили и русофоби въобще не познават предмета на техните любов и омраза. Те не познават руската история, не познават руската култура, не познават руските цивилизации, не познават съвременна Русия. Те моделират и работят с техните клишета. Като Мечо Пух, който винаги в зоологическата градина заставаше до клетката на любимото животно и не поглеждаше никакво животно встрани. Или: „Като Русия няма втора – тя е земният рай, отражението на Бога на земята.“ Или пък: „Това е Мордор“ – и целият словесен блудкаж, който се използва от нашите провинциални русофоби.
Съвременното руско общество няма аналог с това, което е било в Русия. Това е градско общество. В СССР и в Русия беше извършен гигантски преврат – социален. Това е урбанистично общество. Това не е селско общество. Нова сталинска диктатура не е възможна. Това са градски хора, те искат други неща.
На второ място – това е страна-континент, и тя не е нито на Изток, нито на Запад. Тя е там, където е. Тя е ориентирът.
Сегашната Германия е иронична реплика на великата страна от преди Първата и Втората световна война. Прави се опит Германия да се използва като острие на антируската политика.
Тези опити са логични – който контролира Германия, той контролира Европа. За първи път начело на Германия е човек, който е на директен повод на международния капитал. Германия е била победена, окупирана, разпарчетосана, но никога нейната управленска върхушка не е била на такъв ръчен повод, както е в момента. Сегашният канцлер идва от „Блекрок“. Дори Меркел го отстрани от голямата политика.
