Можем ли да бъдем консерватори, либерали и социалисти едновременно?

<p><br />Колаковски израстна по време на нацистката окупация на Полша и навърши пълнолетие, когато нацистите бяха заменени от руснаци. "Освобождението" в Полша се нарича краткият период изпълнен с хаос между два агресора. Колаковски даде всичко от себе си да мисли спрямо времето, в което живее. <strong>Той започна като марксист &ndash; не много абсурдна позиция за млад антифашист по онова време.</strong> Все пак не беше и позиция, която всеки уважаващ себе си източноевропеец би подкрепял след средата на 50-те години. А Колаковски имаше себеуважение. <br />И тук става интересно. Без да е истински или някакъв друг вид "другар", Колаковски търси различен нюанс. В социалистическото мислене имаше неща, които той харесваше. <strong>Смяташе себе си за фундаментално консервативен.</strong> Това е сложна позиция, с чудесна възможност да остане неразбран. За добро или лошо, Колаковски беше твърде умен, за да му пука. Той написа уникално есе, с което се опита да обясни тази несигурна интелектуална гледна точка. То е кратко, дръзко и брилянтно.<br />Нарече го "Консерватор, Либерал и Социалист." <br /><strong></strong></p> <p><strong>Невъзможно е да бъдеш едновременно консерватор, либерал и социалист. С изключение на Колаковски.</strong> Той го направи. Неговиият аргумент е толкова лесен и очевиден, че никога не беше истински уловен. Умните хора харесват сложни и изтънчени думи. Само истински брилянтните като Колаковски са способни да не бъдат толкова сложни и да се върнат към простичките разбираеми думи.<br />Есето на Колаковски е модел на стегнатост. Неговите три централни предложения могат да се сумират със следното:</p> <p><strong>Първо, Колаковски е консерватор</strong>, защото "няма "щастлив край" в човешката история" и "ще направим добре като се готвим и очакваме най-лошото". Като поляк това е заложено в него. Добрата "просветена" идея, че ще усъвършенстваме човека, чрез по-добри институции най-малкото му се струват съмнителни. Обикновено ние прецакваме нещата. Така че, по-добре да се върнем назад, отколкото да дадем допълнително правомощия на тези, които биха направили обществото гигантски поправителен ГУЛАГ. Защото винаги има един изрод, който ще е щастлив да направи точно това.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Второ, Колаковски е Либерал,</strong> защото вярва, че държавата има своето място. Ако не друго, то тя гарантира едно базово ниво на сигурност. Тази сигурност създава място, в което хората могат да се конкурират за стоки и услуги, правейки бизнес като нормални хора. Не е нещо грандиозно, но малко или много работи. Ще продължи да има много нищета в света, но все пак "не е работа на държавата да прави хората щастливи."</p> <p><strong>Трето, Колаковски е социалист</strong>, защото той не приема голямото социално неравенство за даденост. Не трябва да си чак такъв консерватор, оправдавайки всеки гаден начин, по който хората се отнасят един към друг като естествения ред на нещата. Или, както Колаковски добре го казва: "Този вид консервативен антропологичен песимизъм, доведе до удивителното схващане, че прогресивните подоходни данъци са нечовешка гадост. По същия начин е подозрителен и историческият оптимизъм, върху който се гради архипелагът Гулаг. Социални механизми, които създават по-голямо ниво на равнопоставеност могат да бъдат много добри. Не е невъзмжно, от време на време да бъдем по-добри един към друг ".</p> <p>Правейки тези три извода, Колаковски завършва така:<br />"Доколкото аз виждам, този набор от регулативни идеи не си противоречи. Ето защо е възможно да бъдеш консерватор, либерал и социалист. Това е еквивалентно на твърдението, че тези три отделни цели вече не са взаимно изключващи се опции.</p> <p>Чисто, лаконично, разумно. Всеки път, когато чета това есе си спомням факта, че е дяволски мъдро. Един мъдър човек си отиде от Земята преди няколко седмици. Разбира се, той би бил първият, който ще се съгласи, че на никой няма да му пука.</p>