Колко струва детското щастие?

<p><strong><br /></strong></p> <p><strong><br /></strong></p> <p><strong>Креативната ваканция &bdquo;Какво има зад буквите?&rdquo; с думите и четките&nbsp; на децата</strong></p> <p><strong>Христо:</strong>&nbsp;&nbsp;&nbsp; Беше хубав преди обяд, когато се срещнахме на автогарата пред автобуса.</p> <p><strong>Митко 1:</strong>&nbsp; В 12.30 ч. потеглихме. Докато пътувахме не ни беше скучно, защото Христо ни разказваше приказки и истински истории. Когато&nbsp; пътувахме, всички си говорехме. За някои пътуването бе приятно, за други - не чак толкова.</p> <p><strong>Върбан:</strong> После всички си поспахме здраво и пристигнахме в Равда към 19.30 ч. Рашко и Милена ни посрещнаха и ни настаниха по стаите.</p> <p><strong>Митко 2</strong>: И отидохме на вечеря.</p> <p><strong>Слави:</strong> На другия ден беше най-хубаво на басейна. И на морето беше хубаво . Ходихме на Аквапарк и се забавлявахме. Плувахме, спускахме се от водни пързалки. Друго нищо не мога да измисля...</p> <p><img src="/uploads/editor/IMG_9410.JPG" alt="" width="600" height="449" /></p> <p><em>Вася: Милена, много е дълго това море...</em><br /><strong></strong></p> <p><strong>Анио:</strong> Някои хора, за разлика от други дойдоха по-късно. Например аз. За мен беше голямо удоволствие да дойда отново тук. Докато пътувах само за това си мислех, че ще се повтори всичко от миналата година. Тази година бяхме по-малко деца, но като миналата година пак рисувахме, разказвахме си и дописвахме &nbsp;приказки. Много се изкефих на стената, която ни дадоха да изрисуваме.</p> <p><img src="/uploads/editor/IMG_9656.JPG" alt="" width="599" height="448" /></p> <p><em>Анио, 20 г.</em></p> <p><strong>Аничка:</strong> Не ми харесва ставането сутрин. Щото не съм свикнала, ама все тая. Сега като се върна ще ставам сутрин, за да си мисля, че съм тук.</p> <p><img src="/uploads/editor/IMG_9448.JPG" alt="" width="600" height="450" /></p> <p><em>Автопортрет</em></p> <p><strong>Здравка:&nbsp;</strong> За мен ваканцията минава много бавно и това много ме радва. Така ще останат по-дълготрайни спомени в мен - от горещите следобеди, в които проектирахме въображението върху лист хартия. Историите на Христо винаги са интересни. Много ме кефи.</p> <p><img src="/uploads/editor/IMG_9436.JPG" alt="" width="600" height="449" /></p> <p><em>Христо Нейков и децата</em></p> <p><strong>Анио:&nbsp;</strong> Тази ваканция научих много неща за нашия фолклор и легенди, благодарение на нашия художник Христо. Опознах някои от децата, с които съм живял преди време в дома. Театър на маса също ще стане много интересен и хубав. Мусаката на Пламен много ми хареса. Утре пълнените чушки също ще са много хубави. Очаквам ги с нетърпение.</p> <p>&nbsp;&nbsp; <img src="/uploads/editor/IMG_9534.JPG" alt="" width="602" height="410" /></p> <p><em>Илюстрация на африканската приказка "Войната между птиците и животните"<br />&nbsp;Анио, 20 г.</em></p> <p><strong>Галя:</strong> Макар и рядко, ходехме и до морския бряг. Тази година установихме, че по-голямата част от морската ивица е заета от чадъри и шезлонги и нямаше много свободното място за нас. По-малките деца събираха мидички. Здравчето събра най-много, защото има идея да направи подарък на приятелската си - обувки от миди.</p> <p><img src="/uploads/editor/IMG_93801.JPG" alt="" width="599" height="449" /></p> <p><em>Деца, скрийте очите!&nbsp;</em></p> <p><strong>Върбан:</strong> Още първия ден, когато отидохме до морето и започна да вали дъжд. Валеше малко. И щом спря, ние вчички влязохме във водата. И трудно ни изкараха. После се прибрахме в хотела и право в басейна.</p> <p><img src="/uploads/editor/IMG_94221.JPG" alt="" width="600" height="449" /></p> <p><em>Митко: И като скочиха в басейна, мистериозно изчезнаха 5 см.&nbsp;</em></p> <p><strong>Митко 2:</strong> Пошле плувахме, излезохме и се се попечохме на шузлонгите. И се прибрахме, ишъпахме се, гледахме малко телевизия и слязохме на вечеря при г-жа Галя. Най-интерешно ми е да ришувам. Друго, друггоооо... ми харешва стаята. И когато шлушаме приказки...</p> <p><br /> <img src="/uploads/editor/IMG_9496.JPG" alt="" width="600" height="449" /></p> <p><em>Лия: Искате ли сега аз да ви чета приказка? Како, ще ми помагаш ли?</em> <br /><br /> <strong>Лия:</strong> Мен ми харесва всичко! Басейна, морето, пързалките, пържолките, книжките, приказките, четките, боичките - всичко.</p> <p><img src="/uploads/editor/IMG_9524.JPG" alt="" width="600" height="451" /></p> <p><em>Илюстрация на народната приказка "Когато дядо Боже ходел по земята" автор: Лия, 8г.</em></p> <p><strong>Анио:</strong> Беше много приятно и барбекюто, което приготвихма с Рашко. Тук развиваме още няколко таланта - фотография, рисуване, пеене дори. Комуникиране - това талант ли е? Разказване също, фризьорство. Цял живот съм търсил четирилистни детелини, а тук намерих толкова много, че подарих на почти всички.</p> <p><img src="/uploads/editor/IMG_9686.JPG" alt="" width="603" height="451" /></p> <p><em>Детски фантасмагории</em></p> <p><strong>Христо:</strong> Имахме възможност да творим върху цяла една оградна стена. Всяко едно дете хвана четката и изрази себе си върху предварително очертани контури на картини. По този начин вдъхновихме всички гости на хотела. Всички искаха да рисуват.</p> <p><img src="/uploads/editor/IMG_9515.JPG" alt="" width="603" height="444" /></p> <p><em>Илюстрация на африканската приказка "Легенда за Бауле" автор: Ники, 13 г.</em></p> <p><strong>Ники:</strong> Когато запълвахме квадратите в които щяхме да рисуваме по стената, аз изпуснах мечето с боята върху тениската ми и станах целия в боя.</p> <p><strong>Вася:</strong> На мен ми хареса, когато влезнахме с Рашко и Миленка в големия басейн. Тогава се забавлявахме доста. И театърът беше много смешен. Особено, когато Рашко смачка мишката.</p> <p><img src="/uploads/editor/IMG_9752.JPG" alt="" width="599" height="449" /></p> <p><em>Театър на (върху) маса: "Котаракът в чизми"</em><br /><em>Участват: Рашко Младенов, Слави, Анио, Митко, Христо и Здравчето</em></p> <p><strong>Анио:</strong> Искам да си остана тук. Щото-о-о... в София има сметки, даскало, практика и няма творчество, басейн, море, мусака - нищо няма. Направо не ми се тръгва.</p> <p><strong>Аничка:</strong> Да, и на мен.</p> <p><strong>Вася:</strong>&nbsp; За край? Ядохме, пихме и се веселихме!</p> <p><img src="/uploads/editor/IMG_9514.JPG" alt="" width="604" height="452" /></p> <p>Кога е измислен курбанът? или просто HAPPY END&nbsp; автор: Лия, 8г.</p>