- 10 Sep 2020
- 109
- 3
Публикуваме поредицата на Недялко Недялков посветена на Кеворк Кеворкян, която тръгна в днешния брой на в. „Ретро“. Преди време Недялков и съпругата му Милена Трандева издават две книги на Кеворк Кеворкян и ги пускат с в. „Уикенд“ с цел по-голям тираж. Тогава Кеворкян, по различни поводи, не подписва договор с тях, а тези дни от страниците на в. „Шоу“ обвини Недялков, че му е откраднал авторските права. Отговорът на Недялков ще бъде публикуван в няколко броя на в. „Ретро“, а в него има доста любопитни подробности от професионалното битие на Кеворкян, като например как е започнала дългогодишната му и славна кариера на доносник на ДС.
<p>Недялко Недялков е:<br /><strong><em>„Тип с дългогодишна практика на клеветник”.<br />„Човек, който с години се храни от мерзости”.<br />„Негова е фразата: „да опозорим известните хора в тази страна, докато са живи”.<br />„В него няма нищо човешко”.<br />„Патологичен ум”.<br />„При него всичко е обтекаемо, както говорят пияни типове в градските тоалетни”.<br />„Мазен измамник”.<br />„Пъзльо”.<br />„Шишкаво момченце”.<br />„Подлога”.<br />„Личен теляк на Алексей Петров”.<br />„Хили се като малоумен”.<br />„Някакво човече”.<br />„Кой си ти бе всъщност, какво си направил в жалкия си живот?”<br />„Аморално същество”.<br />„Жалко джудже”.<br />„Уплашено кутре, стъпило в лайната”.<br />„Продавач на сплетни за великата „Всяка неделя”.<br />„Подлоги на лъжата – с баща му Н.Йорданов – това са тези типове”.<br />„Главният клеветник на републиката”.<br />„Доносник сто карата”.</em></strong><br /><br />Това е езикът на „легендарния телевизионен водещ”, употребен спрямо моята скромна персона в негово интервю за „Шоу”. За което, естествено, той ще отговаря в съда.</p>
<p>ХХХ</p>
<p>Горкият Кеворк, горкият посрамен доносник на ДС... Жал ми е за него. Отритнат отвсякъде, мразен от всички, нахъсен срещу целия свят, задушаващ се в пяната на собствената си злоба, във втръсналата претенция, че е моралният стожер на тази нация и трябва да му сваляме шапка, щом го видим...</p>
<p>Едно пенсионирано, мърморещо и самотно старче, хокащо келнерите в лобито на „Кемпински”.<br />Дали Тошо Тошев и „Труд” някога ще се усетят, че кле/ве/тникът ползва вестника за бухалка срещу неудобни колеги? И като тетрадка за стъкмяване на нови доноси. Този път – публични.</p>
<p>Сега Кеворкян е изпаднал до Георги Ст. Илиев – Четника, бащата на вестник „Шок”, и до неговото „Шоу”. Пардон – „Шок”, защото това е мимикриралият „Шок”. И до агенция „Блиц”, която пак е на Четника и която се издържа, като преписва дописки от чужди вестници. И до Веселина Томова от „Афера”.</p>
<p>Няма спор – подходяща компания. Падна си на мястото.</p>
<p>Защо да се чудя, агент Димитър години наред е услужлив информатор на жълти вестници. И услужливо ги залива с помия за гилдията.</p>
<p>Съветват ме оттук-оттам – не се заяждай с този тип! Който се е захванал с него, добро не е видял.</p>
<p>В тази загриженост на приятели и близки съзирам останките от атавистичния страх към Кеворк Кеворкян. Съзирам същински демоничен архетип – Кеворкян е някакво изначално зло, отвъд историческите и политически предели, с което шега не бива.</p>
<p>Има и аргументи. Какъв трябва да си, примерно, за да запорираш апартамента на болната от рак Маргарита Михнева, и то само защото те е нарекла онова, което си и което официално е обществено достояние – „ченге” и „кредитен милионер”?</p>
<p>Какъв трябва да си, за да съдиш и сплашваш половината държава, да отнемаш международни паспорти и имущество, и то благодарение на здравите си връзки и обедите с поредния главен прокурор?<br />Как спиш нощем, имаш ли съвест?</p>
<p>Трябва да си пропит от силите на мрака, от бесовщината, тревожат се по-суеверните.</p>
<p>И добавят: като го видиш, не шапка трябва да му сваляш, а да се прекръстиш.</p>
<p>За мен обаче Кеворк е рядко щастие. Докосна ли го, може и да се изпръскам, но пък накрая ще пусна сифона и ще го оставя да се оттече в канализацията. Образно казано, разбира се.</p>
<p>ХХХ</p>
<p>„Синът на Недялко Йорданов ме измами” – пише кле/ве/тникът във вестник „Шоу”. (Ха-ха, каква чест ми приписва – да успея да измамя тариката арменец!)</p>
<p>Завел жалба в прокуратурата и ГДБОП срещу мен, че съм издал книгите му без договор и не съм му платил.</p>
<p>Става дума за двете книги „Тайните дневници”, които излязоха преди години с „Уикенд”.</p>
<p>Жалбата е стъкмена по добрите стари правила на класическия донос. Личи си ръката на майстора. Би следвало да съм потресен от стопроцентовата лъжа, а ми е смешно.</p>
<p>Агент Димитър се е активирал, за да угоди на конюнктурата на деня. При всеки режим и при всяка власт той е на разположение. В това е тайната на неговото оцеляване, не в демоните.</p>
<p>XXX</p>
<p>Когато излиза анонсът за тази поредица, не подозирам какъв ще бъде откликът. Звънят ми всякакви хора. И от най-високо място. Предупреждават, съветват, окуражават. Усещам прилив на ентусиазъм – хайде, давай, разбий го, време беше.</p>
<p>Това е откъм „джаза на оптимистите”.</p>
<p>То се знае, има и песимисти. Сред тях са офицери от някогашната Държавна сигурност. Колеги по служба на нашия герой. Според тях няма да излезе нищо, защото кукловодите в сянка още мърдат, още дишат, дърпат конците на мустакатите подли човечета, които продължават да тровят живота ни.</p>
<p>Ето и една история за Димитър, която ми разказаха наскоро.</p>
<p>В навечерието на олимпиадата в Мюнхен през 1972 г. Сливен пламва от порнографски снимки. На крак е цялата милиция, на крак е КДС (Комитетът за държавна сигурност). Такова чудо не се е виждало в ония тихи времена на Брежневия застой.</p>
<p>Фотосите се предават от ръка на ръка, плъзват и в училищата. Стъпка по стъпка, възелът се разплита.</p>
<p>Порнографските материали всъщност били преснимани от две колоди карти. Обикновени карти за игра, за белот, да речем. Внасял ги от чужбина не друг, а шампионът по щанги Нураир Нурикян. Той пък ги давал на приятеля си</p>
<p>Кеворк Кеворкян, наскоро изкласил студент по право в София.</p>
<p>Кеворкян ги носел в родния Сливен и цакал белота с друг арменец – Завен Задикян. <br />Друго си е, разбира се, да цакаш белота с голи каки, особено през 1972-ра! Пък после защо да не ги щракнеш на лента и да тиражираш пикантните кадри тук-там...</p>
<p>Задействала се милиционерската машина и Завен Задикян бил привикан в участъка. Написал човекът сведение, признал си всичко, а от милицията препратили документа в Шесто.</p>
<p>Пред амбициозния студент по право Кеворкян имало два пътя. Или да се остави да го вербуват като доброволен информатор на Държавна сигурност под псевдонима „Димитър”, или да го разследват за разпространяване на порнографски материали. И съответно да не помирише никога възжеланото софийско жителство.</p>
<p>И Джагаров няма да те спаси, казвали на притеснения арменец близките му, визирайки неговия тогавашен покровител Георги Джагаров, председател на СБП и приближен на Живков.</p>
<p>Финалът на историята е предвидим. КДС печели един отличен информатор (Кеворкян) и един отличен оперативен работник по линия на арменците в България (Завен Задикян).</p>
<p>Е, как да не го ожалиш Кеворкян след този криминално-еротичен сюжет, разказан ми от живи участници в събитията?</p>
<p>Такава драма, такава дилема.</p>
<p>Как да не му простиш десетките доноси, окепазените съдби, прекършените животи, Дончо Цончев, Радой Ралин, Борис Димовски, Димитри Иванов...</p>
<p>Само че.</p>
<p>ХХХ</p>
<p>Само че през есента на 2008 г. плащам на Кеворкян 40 000 лв. за двете му книги „Тайните дневници”. Мои лични пари, извадени от джоба ми.</p>
<p>„Трябват ми кинти”, казва ми той и аз се отзовавам.</p>
<p>Преди това месеци наред е отказвал да подпише договор за книгите.</p>
<p>„Направете ми с Мартин коктейли-представяния в „Шератън”, друго не искам”, моли ни с Мартин Радославов, главния редактор на „Уикенд”.</p>
<p>И издателство „Милениум” плаща. За първия коктейл (500 души!) – 24 588 лв., за втория (500 души!) – 10 741 лв. Фактурите ги пазим за ГДБОП.</p>
<p>Да сте чували друго българско издателство да е пръскало толкова пари за представяне на автора си? За гъши дроб, сьомга, уиски, тъпи хостеси и кичозна декорация?</p>
<p>„Какъв договор, моята дума струва повече от всякакви договори. Лесна работа...”, е дежурният отговор.<br />Жена ми Милена, съуправител на „Милениум”, се ядосва. Не иска да пуска брътвежите му без договор.</p>
<p>Само че.</p>
<p>Само че аз гарантирам. И Мартин гарантира. Кево е пич, приятел, никога няма да ни подведе. Като не иска договор човекът, за какво да го мъчим?</p>
<p>Шофьорът ми Жоро (който в тези месеци му е лична гувернантка и угажда на всички капризи) носи парите – 40 000 лв., в торба до палата му в Бояна.</p>
<p>Доган имал сараи в Бояна... А виждали ли сте сарая на агент Димитър?</p>
<p>ХХХ</p>
<p>„ - Бареков пита: “А какъв е бизнесът на Кеворкян”? Какъв е бизнесът ви, г-н Кеворкян? Защо вашите доходи тревожат толкова някои?</p>
<p>- Издателство „Милениум” издаде с огромен успех последните ми две споменни книги, доста пликове с пари ми донесоха.”</p>
<p>Това е откъс от интервю на Кеворк пред любимата му агенция „Блиц”. Датата е ноември 2009 г. <br />„Доста пликове с пари...” – така беше, Кеворк, не отричам. Защо обаче няколко месеца по-късно ти забрави за пликовете и пусна жалба, че не си взел пари от „Милениум”?</p>
<p>Какъв си всъщност? Патологичен лъжец или обикновен кле/ве/тник?</p>
<p>ХХХ</p>
<p>И защо според вас е цялата тази злоба? Може би защото не е декларирал в данъчното онези 40 000 лева? Парите от пликовете... И само тях ли? Интересните разкрития тепърва предстоят.</p>
<p>В. „Ретро”<br /><em>Следва продължение</em>...</p>
![Президентът се позиционира като основно "острие" на ГЕРБ](https://glasove.com/media/2020/09/10/40076/400x225.jpg?_=1644539441 "Президентът се позиционира като основно "острие" на ГЕРБ")
