- 10 Sep 2020
- 43
- 26
Единствената „позиционна“ сила с финансов, организационен, силов и цигански ресурс в България е ГЕРБ – казва социологът в специално интервю за „Гласове”, чието продължение ви предлагаме тук. Според него обаче тя е симбиоза между подземие, тайни служби, милиционерски ресурс и натрупване на финансови потоци: „Но проблемът на ГЕРБ е, че неговата легитимност е псевдополитическа – затова трескаво беше структурирано усмихнатото западноподобно и либералноподобно лице на т.нар. Реформаторски блок. Последното, което той може да обясни, е в какво се изразява неговото реформаторство” – допълва доцентът. За бъдещето на БСП смята, че е неизбежно най-сетне да се самоопредели що за политическа организация е, чии интереси представлява
<p><span><strong>- Демонстрирате нескрит скептицизъм към клишета от типа „гражданско общество в България”. Съзирате ли някакво „око на бурята” във вътрешнополитически план и къде е то? Всъщност кой разбърка и кой реди картите у нас?</strong></span></p>
<p><span>- Има една турска поговорка: „Ако го кажа, много ще стане. Обаче ако не го кажа, дерт ще ме хване“. Ще се опитам да бъда максимално дипломатичен. Нещата са прости. Съществува сблъсък между два олигархични клана, в които са концентрирани властовите, икономическите, финансовите ресурси в България. Едните дойдоха на власт на последните избори, а другите бяха елиминирани от властта – което те дълбоко не очакваха. Визирам групировката ГЕРБ и съответните финансови и ако щете, чисто милиционерски елити, които стоят зад тях. Това – от една страна. От друга – конфигуриращата се в момента властова групировка. ГЕРБ изпаднаха от властта или по-скоро бяха изтласкани в една или друга степен от нея – защото все още не са я напуснали окончателно. Разигра се активното мероприятие, наречено „конституиране на нов десен субект“ и разбира се – възраждането на т.нар. „гражданско общество“. А то е просто един идеологически вирус без никакво социално-емпирично съдържание, засягащо българската действителност. В крайна сметка този сблъсък се изроди в позиционна война, в която всяка от страните очакваше другата да сбърка – като, колкото и да звучи странно, титулярите във властта си дават сметка, че времето работи за тях. Те бавно, тихо подмениха първия, втория и третия ешелон на администрацията. Очевидно текат някакви преговори за установяване на контрол най-вече върху митническите и стоковите потоци, които вървят – защото България отдавна вече няма работеща икономика, за да се регенерира ресурс вътре в страната. Така че контролът върху външните ресурси добива огромно значение за концентрацията на финансови потоци и оттам – за формирането на някакви политики. И третото много важно нещо: с фарса на 4 септември ясно пролича кой всъщност организира и кой финансира цялото мероприятие. Лидерите от ГЕРБ за пореден път показаха, че при тях мисленето е дефицит и те го избягват.</span></p>
<p><span><strong>- В политическата карта на България цари пълен хаос. Никой не знае кой кого представлява, кой какъв е и защо е. Отгоре на всичко формациите и вляво, и вдясно – доколкото има очертани такива пространства – са се нароили като тъй наречените „мравки“ от СДС през 90-те години. На вас как ви изглежда картината?</strong></span></p>
<p><span>- Очевидно е, че единствената „позиционна“ сила, която разполага с финансов, организационен, силов и цигански ресурс, е ГЕРБ. Отчитайте тази особена симбиоза между подземие, тайни служби, милиционерски ресурс и натрупване на финансови потоци. Не забравяйте и все още сериозната поддържка за тях отвън. Това – от една страна. Но проблемът на ГЕРБ е, че тяхната легитимност е псевдополитическа – затова трескаво беше структурирано усмихнатото западноподобно и либералноподобно лице на т.нар. Реформаторски блок. Последното, което той може да обясни, е в какво се изразява неговото реформаторство. Когато нямаш какво да кажеш, използваш глупави клишета като „гражданско общество“. Проблемът е, че сега трудно върви комбинацията между незападоподобното, но реално тяло на ГЕРБ, което може да решава реални задачи на терена, и западоподобното или либералноподобно усмихнато лице на Реформаторския блок, което е едно електорално нищо. Въпреки десетте процента, които му бяха дадени на последните социологически проучвания. Следователно търси се опит за синтез между двете и предполагам, че тази есен ще бъде използвана за това.</span></p>
<p><span><strong>- Твърдите, че Реформаторският блок и ГЕРБ все пак ще намерят форма, под която да се колаборират?</strong></span></p>
<p><span>- Ще има силен външен натиск те да се обединят – било като алианс, било под някаква форма на коалиция. Макар да твърдят, че са взаимно изключващи се.</span></p>
<p><span><strong>- Вече не твърдят това. Лидерът на ДСБ Радан Кънев преди дни пред „Гласове“ не беше никак убедителен какво точно е бъдещето им с ГЕРБ. ГЕРБ пък открито се присягат към Реформаторския блок, оповестявайки, че са готови на всичко, за да съборят „коалицията“.</strong></span></p>
<p><span>- На всеки що-годе обективен анализатор му е ясно, че Реформаторският блок не може да спечели избори, а от друга страна ГЕРБ е политически нелегитимен. Не им остава друго, освен да търсят синтез помежду си. </span></p>
<p><span><strong>- Може ли да има парламентарен вот по-рано от май, когато са изборите за евродепутати?</strong></span></p>
<p><span>- Не, освен ако не настъпят някакви непредвидени събития. Аз даже не съм сигурен, че през май може да има парламентарни избори.</span></p>
<p><span><strong>- Допускате ли, че е възможно правителството на Пламен Орешарски да изкара пълния си мандат?</strong></span></p>
<p><span>- Допускам, да. Напълно го допускам, защото времето работи за него. Обаче то работи и срещу ГЕРБ – защото е ясно, че той е всичко друго, но не и политическа партия в нормалния смисъл на понятието. Всеки ден извън властта за ГЕРБ означава извън финансовите, властови, икономически и т.н. потоци. Тъй като говорим за типична клиентелистка групировка. Ако клиентелата не се захранвана със съответните ресурси, тя умира от глад<strong>. </strong></span></p>
<p><span><strong>- Неофициално, но битуват мнения в обществото, че българите имаме нужда от експроприация, от нов Девети септември. Вашият коментар?</strong></span></p>
<p><span>- Разбирам моралния патос на тези, които го мислят, но за съжаление ще кажа нещо, което може би няма да се хареса на вашите читатели. За жалост в България обществено-икономическият модел е необратимо преобърнат преди повече от 20 години. Страната вече е влязла в чудовищен ступор, а късните комунистически елити направиха всичко необходимо да вземат навреме лакомите парчета от така наречената общодържавна собственост. Всичко останало беше разрушено – било користно, било заради присъщата българска мърлявщина. Да речем, голямата част от бившите ТКЗС-ета. Експроприация вече на какво? Страната отдавна няма икономика! А ако искаме да експроприираме финансови активи, те не са в България! Могат да се експоприират единствено кухите фрази на нашите псевдополитици, но от това полза няма.</span></p>
<p><span><strong>- Има ли според вас България шанс да диктува един ден политическата мода в Европа – нещо, за което претендират неприетите членове на ЕС Сърбия, Босна, Македония?</strong></span></p>
<p><span>- Големият ни късмет ще бъде, ако до средата на това столетие въобще оцелеем като нация, като народ. Друго, каквото и да било – за мен е крайно нереалистично. </span></p>
<p><span><strong>- А реалистично ли е пак някой Берлускони да мери с педя плешките на някой Борисов?</strong></span></p>
<p><span>- И сегашният Борисов на този етап не е загубил подкрепата си отвън. Външните центрове, заинтересовани от явлението „ГЕРБ“, имат интерес от запазването му като субект на властта. Няма какво да се лъжем, този тип култура – политическа, организационна – този тип манталитет и поведение имат сериозна подкрепа сред част от все по-деградиращото българско население. И не трябва да си затваряме очите за това. Авторитарните нагласи в България не са от вчера. </span></p>
<p><span><strong>- Обаче много често анализатори, които не са в състояние да обяснят системните причини за едно или друго социално явление, се занимават с „дълбочината” на особения български морал, психика, балкански манталитет на бай Ганьо…</strong></span></p>
<p><span>- Да. И излиза, че има народи, които по принцип са морални и продемократични, и други, които не са. Това, освен че е глупаво, е и смешно. И най-вече невярно. Трябва да си дадем сметка за един много по-широк исторически аспект: да си отговорим що за общество е това, що за народ е това; откъде сме тръгнали и къде сме в момента. Да не забравяме, че ние сме народ едва второ поколение с обувки! Допреди три или даже две генерации България е дълбоко селска страна – с всички негативи и позитиви на селскостта. Ще го кажа метафорично – народ, който, след като си измете двора, си изхвърля боклука на улицата, не може да има държава. Това, което се случва по време на комунизма, е рязка модернизация в икономическите сектори и показатели, но за сметка на чисто съдържателни аспекти. Довчерашните селяни бяха вкарани в градовете и бяха превърнати в псевдопролетариат, което след време – имам предвид събитията от 1989–1990 година – доведе до тотален срив. Защото днешният български „човешки материал“ – ще прощавате, но цитирам Класика от Банкя – е съставен от хора, които не са селяни, но не са и граждани. Говоря за особената прослойка обитатели на панелните спални. Тук вече ще съм директен – на лумпен пролетариата, който служи като социален стълб на всяка примитивна авторитарна диктатура. Там търсят опората групировки като ГЕРБ. Такъв тип режими, такъв тип очаквания „някой да ни оправи“ – което само по себе си показва тежка социална инфантилност – произвеждат чудовищата на днешния ден.</span></p>
<p><span><strong>- Кои са новите политически ВИС, СИК, ИПОН и други „силоваци“? </strong></span></p>
<p><span>- Е, историята никога не се повтаря. Групировките се имплантираха във властта. Те не бяха продукт на свободна пазарна инициатива, както си го говорят разни псевдолиберални анализатори. Те твърдят, че едва ли не в началото на 90-те години възникнала нуждата от търсенето на силова защита и видите ли, пазарът произвел съответните креатури на това търсене. Това могат да го кажат хора, които или са тежки демагози, или нямат понятие от българските реалности. Силовите групировки, не е тайна, бяха създадени от Тайните служби на България, от ДС, с цел да служат като щита и меча в примитивната приватизация, за да убият всякакви икономически и социални алтернативи на хищния посткомунистически елит. Впрочем, те си свършиха добре задачата и след това бяха елиминирани. Резултатът е, че нямаме средна класа, защото ни липсва съответната икономическа база, която да я произведе Това също не беше случайно, тъй като средната класа – отвъд клишето, означава икономически и съответно, политически независими хора. Нито един от управляващите български елити нямаше интерес от това. Така че налице са купища икономически и социални предпоставки за несъществуването на гражданско общество в България.</span></p>
<p><span><strong>- А ако се върнем към късния социализъм?</strong></span></p>
<p><span>- Тогава беше създадена т.нар. „средна класа“. Имаше доста хора, които притежаваха кола, вила; можеха да си позволят почивка на море и т.н. Това беше икономическата и социалната инфраструктура, от която можеше да възникне и съвременната средна класа. Именно плодовете на късния социализъм бяха захапани от комунистическата номенклатура и тя алчно взе икономическите благини от близкото минало в своите ръце! </span></p>
<p><span><strong>- И така се формира олигархията…</strong></span></p>
<p><span>- Да, да… И олигархията не се е появила вчера. Още през 80-те години се работеше системно по нейната поява. И не виждам защо сега пляскаме с ръце и казваме: „Аааа, защо се случи това?!“. Ами случи се закономерно. Това е. </span></p>
<p><span><strong>- През април в свое интервю на въпрос: „Може ли ситуацията да се обобщи като: „Хубави протести бяха, Бог да ги прости?”, отговаряте: </strong>„<strong>Нека и тази генерация си поиграе на демокрация”. Отговорът ви на този въпрос с днешна дата?</strong></span></p>
<p><span>- Пак същият. Протестите и през февруари, и сега са всичко друго, но не и спонтанни. Или, както казва един уважаван от мене писател – единственото спонтанно нещо в България са абортите. Но трябва да се каже, че псевдополитическата система на прехода в България се изчерпа. Тя беше създадена в началото на 90-те години с назначените „ляво“ и „дясно“, за да свърши като политически декор и легитимация за гигантското разграбване с всичките му икономически и социални последици. Е, свърши своята задача, но „уморените коне ги убиват, нали“?! В момента сме в междувремие – между закономерната политическа смърт на нещо, което е изкуствено родено (визирам българските политически партии, като БСП е особен случай), и очевидните опити да бъде конституирана нова политическа конфигурация в широкия смисъл на понятието – която за първи път би се опитала да направи това, което е в основата на всяка нормална политическа система. Говоря за нормални политически формации, които да представляват реални икономически интереси на терена. Дали опитът ще е успешен, е друг въпрос. </span></p>
<p><span><strong>- Отива ли си Станишев и ако да, какво става с прегрупирането в БСП и съответно с влиянието й в политическия живот?</strong></span></p>
<p> </p>
<p><span>- Не знам дали си отива Станишев. Но че в партията цари огромно напрежение, е факт. БСП има обективен проблем и всички го знаем – това е нейният електорат. Той обаче я подкрепя не защото тя представлява неговите интереси, а по сантиментални, генерационни и всякакви причини. Проблемът е, че тези старци – моите уважения към застаряващия електорат на БСП – не могат да гарантират все по-големи изборни победи. Дори нещо повече – БСП да бъде сериозен фактор в политическия живот на страната. От тук нататък рязко се поставя въпросът за обръщането на БСП към други електорални групи. Това обаче не е технически въпрос. Това означава, че по същество БСП трябва да се определи що за политическа организация е, чии интереси представлява. Тъй като в момента тя е като кентавър – ни човек, ни кон! Тя е партия на олигархията, която трябва да мобилизира за избора си жертвите на олигархията. Трудна работа!</span></p>
<p> </p>
![Президентът се позиционира като основно "острие" на ГЕРБ](https://glasove.com/media/2020/09/10/40076/400x225.jpg?_=1644539441 "Президентът се позиционира като основно "острие" на ГЕРБ")
