Ватиканът за първи път допусна, че може да ограничи достъпа на туристи до Сикстинската капела. А това значи ограничен достъп и до фреските на Микеланджело, които през 2012 г. навършват 500 години. Те илюстрират някои от най-внушителните сцени, описани в Стария завет. В центъра на тази обширна творба е една от най-прочутите творби на западното изкуство: изображението на Бог, който сътворява Адам.
<p style="margin-bottom: 0cm;"> </p>
<p style="margin-bottom: 0cm;">За някои наблюдатели обаче помещението е станало жертва на собствената си слава и величие. Те твърдят, че вътре влизат прекалено много туристи.</p>
<p style="margin-bottom: 0cm;">12 хиляди посетители прекрачват ежедневно прага на Капелата. Това прави повече от 5 милиона души годишно.</p>
<p style="margin-bottom: 0cm;">Известният литературен критик Пиетро Читати наскоро предприе унищожителна атака срещу Ватикана за това, че допуска в Капелата толкова многобройни тълпи. Той изсипа цяла страница с обвинения в „Корриере делла Сера“, като дори нарече количеството посетители „невъобразимо бедствие“.</p>
<p style="margin-bottom: 0cm;">„В цялата блъсканица никой нищо не успява да види“, пише господин Читати. А в интервю за Би Би Си той още повече втвърди позицията си, като описа по следния начин свое неотдавнашно посещение в храма: „Сикстинската капела беше претъпкана с хора – огромна тълпа, в която всички бяха залепени един за друг... и всички дишаха! Това беше начин съвсем осезаемо да се сблъскаш с цялото човечество! С човешката му пот. Беше отвратително“.</p>
<p style="margin-bottom: 0cm;">Господин Читати каза, че тази безкрайна, извисяваща се и влажна „стена от човешки дъх“ може да увреди безценните фрески на тавана.</p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"> <img src="/uploads/editor/Michelangelo_Hands_of_God_and_Adam_Detail_from_the_Creation_of_Adam.jpg" alt="" /></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><em>Микеланджело, ръцете на Бог и Адам, детайл от "Сътворението на Адам"</em></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><strong>Ватикана между чука и наковалнята</strong></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;">В отговор на тази критика директорът на ватиканските музеи Антонио Паолучи призна, че „проблемът е сериозен“. Той каза, че цялата доктрина на Католическата църква е изобразена по стените на Сикстинската капела и че той би искал всеки посетител да може да оцени тази символика.</p>
<p style="margin-bottom: 0cm;">Но господин Паолучи призна, че това надали може да стане в една претъпкана зала. „Наоколо става шумно, хората се объркват, блъскат се, трудно е да се разбере нещо“, каза той. „Когато има прекалено много хора, те не се чувстват удобно... и това създава проблем за запазването на фреските“.</p>
<p style="margin-bottom: 0cm;">Господин Паолучи каза, че скоро ще бъдат оповестени плановете за подобряване на вентилацията, с което да се превъзмогне проблемът с влагата. Но той каза и това, че в крайна сметка може да се прибегне включително и до ограничаване на броя на хората, които едновременно да се намират в Капелата. „Досега сме се опитвали да избегнем подобно развитие, защото Сикстинската капела не е само място, свързано с изкуството, но също и духовно, религиозно място“, добави той.</p>
<p style="margin-bottom: 0cm;">Съществуват достатъчно аргументи в полза на това, че всеки вярващ, който посещава Рим, за да види точно това фундаментално за католическия свят място, би трябвало да стигне до него по най-лесния начин. И само преди няколко седмици господин Паолучи каза в една своя статия, че ограничаването на достъпа до Сикстинската капела би било също толкова немислимо, колкото и ограничаването на достъпа до светилището на Богородица в Лурд.</p>
<p style="margin-bottom: 0cm;">Но критично настроеният господин Читати има по-мрачни обяснения за нещата: той смята, че всичко се прави за пари. Църквата печели значителни суми от посетителите на Капелата и на други забележителности от Ватиканските музеи. Всеки, който издържи огромните опашки на площад "Свети Петър", плаща по 15 евро за билет.</p>
<p style="margin-bottom: 0cm;">Блъсканицата може да бъде избегната, ако можете да си позволите да платите 220 евро за частна обиколка. В такъв случай ще бъдете включени в група от около 10 души, които имат право да посетят организирано Сикстинската капела в извънработно време.</p>
<p><img src="/uploads/editor/Botticelli_Temptations_of_Christ.jpg" alt="" /></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><em>Ботичели, "Изкушението на Христос" (1480-1482)</em><strong><br /></strong></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><strong>Гьоте в Сикстинската капела</strong></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;">Господин Читати далеч не е първият, който се захваща с темата за количеството допускани до Капелата посетители. Малко преди да почине изкуствоведът Робърт Хюз си спомни нещо, написано от Гьоте – един посетител на Капелата отпреди 200 години. По онова време Сикстинската капела била „място, където човек можел да се усамоти или почти да се усамоти – в компанията на гениалните творби“, пише Хюз.</p>
<p style="margin-bottom: 0cm;">„Днес самата представа за това изглежда абсурдна. Онова, което за съвременниците на Гьоте е било удоволствие на съзерцанието, днес е превърнато от масовия туризъм в истинско мъчение, което много повече прилича на ръгби сблъсък при спорна топка“.</p>
<p style="margin-bottom: 0cm;">Той пише и друго: че рисуването е мълчаливо изкуство и че то заслужава да бъде посрещнато в тишина от онези, които искат да го видят.</p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><img src="/uploads/editor/Michelangelo_The_Last_Judgement1.jpg" alt="" /></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><em>Микеланджело, "Страшният съд" (1937-1547)</em><strong><br /></strong></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><strong>Микеланджело – милионер?</strong></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;">Само че в наши дни Сикстинската капела е изпълнена със звука на мърморещата маса посетители и не е никак лесно да игнорираш приказките на хората наоколо.</p>
<p style="margin-bottom: 0cm;">„Можете ли да си представите, че някой е нарисувал това... с една четка!“ - това възклицание чух от един американски турист, попаднал наскоро в Капелата. Хората от неговата група после взеха да обсъждат колко ли са платили тогава на Микеланджело. Малко по-късно те се разсмяха с пълно гърло, защото очевидно нещо много ги беше разсмяло, и един пазач дойде да им се кара и да вика „шшштт!“.</p>
<p style="margin-bottom: 0cm;">Това беше едно от онези преживявания, които отнемат духовната плътност на мястото, а тъкмо тя е тази, която Микеланджело е искал да създаде.</p>
<p style="margin-bottom: 0cm;">Робърт Хюз беше казал, че модерната атмосфера в Капелата отразява „нещо като живия мъртвец на високата култура, озовала се в ръцете на масовата култура“. И покрай подхванатите сега приказки за ограничаването на посетителите Ватикана може би започва да се чувства точно по този начин.</p>