- Автор: Стефан Антонов за "Гласове"
- 20 Юни 2025
- 4052
- 34
След като вече втора година „Гласове“ описва как държавата манипулира инфлационните данни, за да ги напасне към критериите за приемане в еврозоната, международното издание Politico също би тревога, че цените се влияят по административен път и че без тази държавна намеса поскъпването на живота би било значително по-сериозно.
Изданието дава като пример понижаването на таксите за болничен престой с 82%. Това не е заплащане за здравните услуги по клиничните пътеки, а потребителска такса за престой в болница — ползване на легло, храна и обслужване — която се заплаща от пациентите.
„Единствената причина България да изпълни критерия се вижда ясно, ако погледнете данните. Всичко се дължи на държавно администрираните цени“, е коментирал пред изданието бивш представител на българското правителство. Той добавя, че е широко известно как статистическите данни се напасват, за да покажат резултати, които са по-благоприятни от реалните, особено в сектори като пощенски услуги, транспорт и здравеопазване.
Politico се позовава на експерти, според които само поевтиняването на болничната услуга е допринесло за понижаване на инфлацията с 0.89 процентни пункта, в резултат на което 12-месечното осреднено поскъпване на живота се е ограничило до 2.7%.
Изданието отбелязва също, че няма яснота какво ще се случи с болниците и как те ще бъдат компенсирани за загубения приход в резултат на понижената такса. Здравните заведения функционират като търговски дружества и, ако бъдат лишени от този приход, ще се принудят или да повишат свои цени, или да понижат качеството на услугите си, или да търсят компенсации от държавата чрез по-високи цени по клиничните пътеки.
За подобен проблем „Гласове“ писа още преди две години, когато Асен Василев като финансов министър в правителството на Николай Денков изтегли близо милиард и половина лева от Българския енергиен холдинг под формата на дивидент. Мярката беше подкрепена от депутати като Мартин Димитров и Георги Ганев, но нито един от тях не обясни какво ще се случи с холдинга — дали се нуждае от тези пари и как ще функционира при такава липса на ликвидност.
Тогава Асен Василев поиска от пресцентъра на Министерството на финансите да ограничи достъпа до свой брифинг за определени журналисти, предвиждайки, че подобни въпроси може да му бъдат зададени.
Василев също така е поискал с писмо до колегата си — министъра на енергетиката — да бъде изготвен нов финансов отчет на БЕХ, който да показва по-голяма печалба, за да може средствата да бъдат изтеглени. Откакто ликвидността беше извадена от холдинга, във всеки бюджетен закон Народното събрание одобрява държавни гаранции за заеми, които холдингът да изтегли. Това ясно показва, че бюджетният проблем, произтичащ от недостатъчни приходи и риск от свръхдефицит, беше прехвърлен от държавните финанси към баланса на държавната компания, чрез изтегляне на ликвидността на БЕХ и принуждаването на холдинга да поема нов дълг.
Именно това се случи миналата седмица, когато холдингът изтегли облигационен заем в размер на 800 милиона евро — сума, която почти съвпада с ликвидността, извадена от БЕХ.
„Гласове“ е писал и за други манипулации, с които държавата повлия на инфлацията. Преди два месеца правителството понижи цените за издаване на лични документи до нивата им от миналата година, след като те бяха повишени още през януари. Мотивът за по-високите цени беше повишената степен на защита от фалшификации на личните документи. Но априлското понижение съвпадна с факта, че конвергентните доклади на Европейската централна банка и Европейската комисия вземат за последен месец в наблюдението си именно април, а данните се публикуват в началото на май — няколко седмици преди управителят на БНБ Димитър Радев да се похвали, че разполага с чернова на докладите с положителни изводи.
По-рано тази година „Гласове“ съобщи, че Националният статистически институт е променил теглата, които различни стоки и услуги заемат в потребителската кошница, с която се изчислява хармонизираната инфлация. По този начин самата институция косвено участва в постигането на по-благоприятни резултати. Обновяването на теглата е рутинна дейност, но при последното осъвременяване именно поскъпващите стоки получиха по-ниска тежест.
В последните си дни правителството на Николай Денков също се опита да напасне инфлационните данни с изискванията на конвергентните доклади, които ЕЦБ и ЕК трябваше да публикуват миналата година. Тогава, точно през март и април, държавата понижи цените на дървата за отопление, които домакинствата могат да закупуват от горските стопанства. Това щеше значително да влоши финансовите резултати на горските предприятия, поради което веднага след публикуването на конвергентните доклади цените на дървата бяха върнати на предишните им нива.
Същото правителство опита да направи университетското образование безплатно, като прехвърли върху бюджета плащането на годишните такси за обучение, вместо те да бъдат поети от студентите.
Всичко това показва, че в България няма стабилност на цените и че практически целият публичен сектор е подложен на огромно напрежение, за да се постигнат положителни оценки в конвергентните доклади и страната да бъде приета в еврозоната.
Преди два дни стана ясно, че Комисията за регулиране на съобщенията иска да подпише меморандум с куриерските фирми, които предоставят пощенски услуги. Според информация на БНР в меморандума трябва да бъде заложено, че при превалутирането на цените няма да има закръгляване нагоре и че цените няма да поскъпват неоснователно — каквото и да означава това.
Директорът на НАП вече посочи, че повишаването на цените е започнало, като даде конкретни примери. Това е проблем, за който „Гласове“ отдавна предупреждава — не след приемането на еврото, а още в месеците преди това ще започне повишение на цените, за да не бъдат упреквани търговците, че го правят след като държавата замени валутата си с евро.
За да се справи с проблема, държавата се върна към речника от началото на 90-те години, с който отново заклеймява спекулата и обявява, че ще се бори с нея — без да уточнява какво точно в повишаването на едни или други цени може да бъде обявено за незаконно. А когато усилията се окажат недостатъчни, винаги може да се прибегне до контролирани цени. Както се шегуват експертите в публичния сектор: „НСИ не мами с публикациите си. На тях им се подава манипулирана информация, а те само я обработват по алгоритмите си.“
