- Автор: Гласове
- 23 Юни 2024
- 11957
- 11
Иисус Пантократор, Андрей Рубльов
Характерната особеност на празника Петдесетница е свързването на литургийното и вечерно богослужение в едно, в края на което свещенослужителят, коленичил на царските двери, с лице обърнато към богомолците, чете специални молитви, с които изпросва изливането на обилни благодатни Божии дарове върху тях. Още от дълбока древност у нас тези молитви се наричат "Молитви на коленопреклонението". Те са съставени за този ден от свети Василий Велики ( 300 - 379 г. )
Първата молитва е отправена към Бог Отец: да прости всички грехове на младостта в нашето незнание; да не ни изостави в старостта ни и да посети сърцата ни с благодат и ги утвърди в светите Свои закони; да ни събере в небесната Църква.
Втората молитва е към Бог Син: да ни подаде дух на премъдрост, разум и страх Божий за достойни молитви към Него и за полезно за нас наставление в живота.
И третата молитва отново моли Сина Божий да упокои всички починали с надежда за тяхното възкресение и да отслаби мярката на тяхното осъждане, а нас живите да благослови.
Света Троица, Андрей Рубльов
Първа молитва
Пречисти, нескверни, безначални, невидими, непостижими, неизследими, неизменни, непобедими, неизмерими, незлобиви Господи!
Ти едничък си безсмъртен и живееш в непристъпна светлина; Ти си сътворил небето, земята, морето и всичко създадено на тях; Ти на всички, преди да просят, изпълняваш просбите.
На Теб се молим и Тебе умоляваме, Владико човеколюбче, Отче на Господа Бога и Спасителя наш Иисус Христос, Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Светия Дух и от Приснодева Мария - преславна Богородица.
Той, учейки първо с думи, а след това показвайки с дела, когато претърпя спасителните страдания, даде на нас, смирените, грешни и недостойни Твои раби пример, как да Ти принасяме молби коленопреклонно и с наведени глави за нашите собствени грехове и за греховете, извършени от народа по незнание.
Сам Ти, многомилостиви и човеколюбче, послушай ни, в който ден и да Те призовем, а особено в тоя ден Петдесетница, в който нашият Господ Иисус Христос, след като се възнесе на небесата и седна отдясно на Тебе - Бога и Отца - прати на светите Свои ученици и апостоли Светия Дух, Който и застана върху всеки един от тях, и те всички се изпълниха с неизтощимата Негова благодат и говореха на различни езици за Твоите велики дела и пророкуваха.
И тъй, послушай сега нас, които Ти се молим: помени нас, унизените и осъдени, и възвърни от плен нашите души, като имаш Твоята милостивост молителка за нас. Приеми нас, които падаме пред Тебе и казваме: съгрешихме.
Към Тебе сме привързани още от утроба; още от майчината ни утроба Ти си наш Бог. Понеже отлетяха в суета нашите дни, ние изгубихме Твоята помощ, лишихме се от всяка възможност за оправдание.
Но, насърчени от Твоите щедрости, викаме: съгрешенията на нашите младини и съгрешенията, извършени по незнание, не припомняй, и от нашите скрити грехове очисти ни; не ни отхвърляй на старини; когато оскъдее нашата сила, не ни изоставяй; преди да се възвърнем в земята, удостой ни към Тебе да се обърнем, и обърни внимание на нас с благосклонност и благодат.
Измери нашите беззакония с мярката на Твоите щедрости.
Бездната Твои щедрости противопостави на множеството наши съгрешения.
Милостно погледни от Твоята света висота, Господи, на Твоя народ, който предстои и очаква да получи от Тебе богата милост.
Посети ни с Твоята благост, избави ни от насилничеството на дявола, утвърди живота ни с Твоите свети и свещени закони.
Твоя народ повери на ангел, верен пазител.
Всички нас събери в Твоето царство; дай прощение на ония, които се надяват на Тебе; прости на тях и на нас греховете; очисти ни чрез действието на Твоя Свети Дух; разруши насочените против нас коварства на врага.
Благословен си, Господи, Владико Вседържителю, Който си осветил деня със слънчевата светлина, и нощта си уяснил с огнени зари, Който си ни удостоил да преминем деня и да се приближим до началото на нощта; послушай нашите и на всички Твои люде моления, и, като простиш на всички нас волните и неволни грехове, приеми вечерните ни молитви и изпрати на Твоето наследие великите си милости и щедрости.
Огради ни с Твоите свети ангели, въоръжи ни с оръжието на Твоята правда, обкръжи ни с Твоята истина, укрепи ни с Твоята сила, избави ни от всяка напаст и от всеки злоумисъл на противника. Дай ни и тази вечер с настъпващата нощ и всички дни на нашия живот да бъдат съвършени, святи, мирни, без грехове, без съблазни, без мечтания: чрез молитвите на Пресвета Богородица и на всички светии, които от века на Тебе са благоугодили. Амин!
Втора молитва
Господи Иисусе Христе, Боже наш! Ти си дал на човеците Твоя мир и още в живота Си ,бидейки с нас, винаги си подавал на верните дара на Пресветия Дух като неотнимаемо наследие. А по-явно тая благодат си изпратил днес на Твоите ученици и апостоли, като си утвърдил техните усти с огнени езици.
Чрез тях ние - целия човешки род - след като чухме на свой език и получихме познание за Бога, просветихме се със светлината на Духа, избавихме се от заблуждението, като от тъмнина, научихме се да вярваме в Теб по свръхестествено въздействие - чрез раздаване на чувствени и огнени езици, и се озарихме да богословстваме, че Ти с Отца и Светия Дух си едно Божество, една сила и власт.
И тъй, Ти, сияние на Отца, неизменно и недвижимо начертание на Неговото същество и естество, извор на премъдростта и благодатта, отвори устата и на мене грешния и ме научи как е прилично и за какво трябва да се моля. Защото Ти знаеш голямото множество мои грехове, но Твоето благоутробие ще победи тяхната безбройност.
Ето, със страх стоя пред Тебе, като в морето на Твоята милост съм хвърлил отчаяната си душа. Управи живота ми Ти, Който с думи, чрез неизречената сила на премъдростта Си, управляваш всички твари.
Тихо пристанище на обуреваемите! Кажи ми пътя, по който да тръгна. Духа на Твоята премъдрост подай на моите помисли, духа на разума дарувай на моето неразумие, с дух на страх пред Тебе осени моите дела, дух прав обнови във вътрешността ми и с владичествен дух утвърди подхлъзването и нестабилността на мислите ми, та, наставляван всеки ден от Твоя благ дух към полезни неща, да се удостоя да изпълнявам Твоите заповеди и винаги да помня Твоето славно пришествие, изпитателно за извършените от нас дела.
И не ме оставяй да се подмамвам от тленните красоти на тоя свят, но ме укрепи в желанието да получа бъдещите съкровища. Защото Ти, Владико, си казал: каквото някой поиска в Твое име, безпрепятствено получава от Твоя присносъщен Бог и Отец.
Затова и аз, грешният, при идването на Твоя Свети Дух моля Твоята благост: каквото просих, дай ми за спасение.
Да, Господи, богат и благ подателю на всяко благодеяние, понеже Ти даваш преизобилно каквото искаме!
Ти си състрадателният и милостивият, Който безгрешно си станал участник на нашата плът, като добросърдечно се скланяш към ония, които прекланят колена пред Тебе, бидейки очистване за нашите грехове.
И тъй, Господи, дай на людете Си Твоите щедрости; послушай ни от Твоето свято небе; освети ни със силата на Твоята спасителна десница; покрий ни с покрова на Твоите криле и не пренебрегвай делата на Твоите ръце.
Пред Тебе едничкия грешим, но и на Тебе едничкия служим. Не знаем да се кланяме на чужд бог, нито да простираме ръцете си, Владико, към друго божество.
Прости ни съгрешенията и, като приемеш нашите коленопреклонни моления, простри към всички ни ръка за помощ, приеми молитвата на всички като кадило приятно, възприемано в Твоето преблаго царство.
Господи, Господи, Който си ни избавял от всяка стрела, що лети денем, избави ни и от всяко нещо, що става в тъмно.
Издигането на нашите ръце приеми като вечерна жертва.
Удостой ни и нощното време без порок да преминем, неизкушени от зли неща, и избави ни от всякакво смущение и боязливост, която от дявола ни идва.
Дарувай на душите ни умиление и на помислите ни загриженост за изпитанието, което ще бъде на Твоя страшен и праведен съд.
Прикови нашата плът към страха пред Тебе и умъртви нашите членове, които са земни, та и при сънната тишина да просияем чрез съзерцаване на Твоите съдби.
Премахни от нас всяко неприлично мечтание и вредно пожелание. Издигни ни във време на молитва, укрепени във вярата и преуспяващи в Твоите заповеди. Амин!
Снимка: "Гласове"
Трета молитва
Христе Боже наш! Ти си вечно и изобилно течащ, пълен с живот и просветителен извор.
Ти си съвечна на Отца творческа сила.
Ти прекрасно изпълни всички разпоредби за спасението на човеците.
Ти разкъса несъкрушимите окови на смъртта и ключалките на ада, а множеството на лукавите духове потъпка.
Ти принесе Себе Си непорочна за нас жертва и пожертва Своето пречисто, неприкосновено и недостъпно за всякакъв грях тяло, като с това страшно и необяснимо свещенодействие ни дари вечен живот.
Ти слезе в ада и разчупи вечните лостове; на ония, които седяха в тъмнина, показа пътя за възход, а най-злобния и намиращ се в дълбините на ада змей улови чрез богомъдра примамка, свърза го с веригите на мрака и го хвърли в пъкъла - в неугасващия огън и във външната тъмнина, като го свърза с Твоята безмерна сила.
Ти, великоименита премъдрост на Отца, се яви велик помощник на постигнатите от напасти и просвети ония, които седяха в тъмнината и сянката на смъртта.
Ти, Господи на вечно изхождащата слава и Сине възлюбени на Всевишния Отец, Светлина вечна от Светлина вечна и слънце на правдата!
Послушай нас, които Ти се молим, и упокой душите на Твоите раби - на преди починалите наши отци и братя, на сродниците ни по плът и на всички близки по вяра, за които и помен правим сега, защото в Теб е властта над всички и в ръката си държиш всички краища на земята.
Владико Вседържителю, Боже на Отците и Господи на милостта, Създателю на смъртния и безсмъртния род и на всяко човешко естество, сглобявано и пак разрушавано, на живота и на смъртта, на пребъдването тук и на преселването там!
Ти отмерваш време на живите и определяш час на смъртта;
сваляш в ад и извеждаш;
свързваш чрез немощ и развързваш чрез сила;
настоящето Ти полезно устройваш и бъдещето съобразно с целта направляваш;
наранените от жилото на смъртта живи запазваш чрез надеждата за възкресението.
Сам Ти, Владико на всички, Боже, Спасителю наш, надеждо на живеещите по всички краища на земята и на ония, които са далече в морето - и в тоя последен велик и спасителен ден на празника Петдесетница Ти ни показа тайната на Светата, единосъщна, съвечна, неразделима и неслитна Троица, и слизането и идването на Светия и животворящ Твой Дух във вид на огнени езици върху светите Твои апостоли, които постави за благовестници на благочестивата наша вяра и ги провъзгласи за изповедници и проповедници на истинското богословие.
Ти и в тоя всесъвършен и спасителен празник си ни сподобил да Ти принасяме очистителни молитви, които приемаш за намиращите се в ада, като ни даваш големи надежди за облекчение на измъчващите се от обхваналите ги мъчения и за изпращане от Тебе утешение.
Послушай нас, Твоите смирени и достойни за съжаление раби, които Ти се молим,
и упокой душите на преди починалите твои раби на място светло, на място тучно, на място прохладно, където няма никаква болка,скръб и въздишка, и настани духовете им в жилищата на праведните, като ги сподобиш с мир и облекчение.
Защото не мъртвите ще Те възхвалят, Господи, нито ония, които са в ада, ще дръзнат да Ти принесат изповядване, но ние живите Те благославяме и молим, и очистителни молитви и жертви Ти принасяме за техните души.
Боже велики и вечни, свети и човеколюбиви, Който ни удостои и в тоя час да застанем пред Твоята непристъпна слава, за да възпяваме и хвалим чудесата Ти! Очисти нас, Твоите недостойни раби, и подай ни благодат, щото със съкрушено сърце и без превъзнасяне да Ти принасяме три свято славословие и благодарност за великите Твои дарове, които си давал и винаги даваш на нас.
Спомни си, Господи, за нашата немощ и не ни погубвай с беззаконията ни, но с унижаването ни прояви и велика милост, та, като избегнем греховния мрак, да ходим в деня на правдата и, като се облечем в оръжието на светлината, безбедно да пребъдем от всякакъв злоумисъл на лукавия и с дръзновение да прославим за всичко Тебе - единия истинен и човеколюбец Бог.
Защото, вярно, в Твоя власт е, Владико и Творче на всичко и наистина велико тайнство е както временното разтление на тялото и разлъката на душата с него, така и съединението им след туй и вечното упокоение.
Към Теб отправяме благодарност за всичко - за влизането ни в тоя свят и за излизането, които, според Твоето истинско обещание, ни дават надежда, че при бъдещото Твое второ пришествие ще получим възкресение и нетленен живот.
Защото Ти си и на възкресението ни началник, и на тия, които са живели, неподкупен и човеколюбив съдия, и на въздаянието Владика и Господ.
Ти от крайно снизхождение стана равен на нас участник в плът и кръв и прие нашите неотстраними страсти, когато, поради велико милосърдие, доброволно се подложи на изпитание; и, в каквото си пострадал, Сам бидейки изкушен, в същото и на нас изкушаваните си станал самообещан помощник и по този начин си ни съиздигнал в Твоето безстрастие.
И тъй, Владико, приеми нашите молби и молитви и упокой на всекиго от нас бащите, майките, чедата, братята, сестрите, всичко еднородно и едноплеменно нам и всички преди починали души с надежда за възкресение в живот вечен.
Впиши техните имена в книгата на живота и настани духовете им в недрата на Авраама, Исаака и Иакова, в страната на живите, в небесното царство, в сладостния рай, като чрез Твоите светли ангели въведеш всички в Твоите свети обители, като съвъздигнеш и нашите тела в деня, който си определил, съгласно с Твоите свети и истински обещания.
Господи, излизането ни от тялото и идването ни при Тебе, Нашия Бог, не е смърт за Твоите раби, а преместване от многоскръбното към многополезното и многосладостното, към упокоение и радост.
Ако с нещо сме прегрешили пред Тебе, бъди милостив към нас и към тях, понеже пред Тебе никой не е чист от сквернота, дори и ако само един ден живее.
Само Ти едничък си се явил на земята безгрешен, Господи наш Иисусе Христе, и чрез Тебе всички се надяваме да получим милост и прощение на греховете. Затова на нас и на тях,като благ и човеколюбец Бог, облекчи, развържи и прости грехопаденията ни, волни и неволни, явни и скрити, извършени в съзнание и в несъзнание, с дело, с помисъл и с дума, при всички наши превратности и движения.
На заминалите дарувай свобода и прощение, а нас, които сме тук, благослови, като даруваш добър и мирен край на нас и на всички Твои люде.
На страшното и ужасно Твое пришествие отвори ни милостивото Си и човеколюбиво сърце и направи ни достойни за Твоето царство.
Боже велики и вишни! Ти едничък си безсмъртен и живееш в непристъпна светлина, премъдро си създал всички твари и си разделил светлината от тъмнината, като си поставил слънцето да управлява деня, а луната и звездите да управляват нощта.
Ти си удостоил нас грешните и в настоящия час с изповедание да се явим пред Твоето лице и да Ти принесем вечерна служба.
Сам, човеколюбче Господи, направи да се издигне молитвата ни като кадило пред Тебе и приеми я като благоуханна миризма.
Дай да преминем мирно тази вечер и настъпващата нощ.
Облечи ни в оръжието на светлината, избави ни от нощен страх и от всяко нещо, което става в тъмно.
И съня, който си ни дарувал за успокоение поради нашата немощ, дай да бъде свободен от всяко дяволско мечтание.
О, Владико на всички, Подателю на добрини! Дай ни и нощем на леглата си с умиление да си спомняме Твоето пресвято име; и, озарявани от изучаването на Твоите заповеди, с душевна радост да станем, за да славословим Твоята благост, като принасяме на Твоето добросърдечие молитви и моления за нашите грехове и за греховете на всички люде, които по молитвите на Пресвета Богородица милостно посети. Амин!
----------------------------
Св. Василий Велики е архиепископ на Кесария, вселенски отец и учител на Църквата, основоположник на кападокийското богословие.
Роден около 330 г. в Кесария Кападокийска (Мала Азия) в знатно и благочестиво семейство, което се отличавало с непоколебима вяра и християнски добродетели. Св. Василий завършил с отличие кесарийското училище. Тук той се запознал с бъдещия бележит църковен отец св. Григорий Богослов. Образованието му продължило в Константинопол, а по-късно и в Атина - център на културата и просвещението. Младият Василий получил богати познания по философия, литература, риторика, математика, астрономия, медицина, изучавал задълбочено и богословските науки.
През 356 г. той се завърнал в родината си и приел св. кръщение. Светската кариера не го привличала. Стремейски се към подвижнически живот, той предприел пътешествие в Сирия, Палестина, Месопотамия и Египет, за да се запознае по-добре с монашеския живот и да намери пример за подражание сред тамошните отшелници. След двегодишно странстване св. Василий основавал монашеско общежитие в близост до Неокесария, на брега на р. Ирис. При него дошъл и св. Григорий. Двамата се отдали на изучаване на Свещеното Писание и съчиненията на църковните отци и писатели, както и на физически труд и молитва.
Този период е белязан от засиленото влияние на арианската ерес, която въпреки осъждането й на Първия вселенски събор (365 г.), бил подкрепен от светската власт и продължил да смущава живота на Църквата. Св. Василий взел дейно участие в борбата срещу арианството.
През 364 г. той се завърнал в Кесария, приел презвитерски сан и станал близък помощник на Кесарийския епископ Евсевий. В продължение на шест години св. Василий се изявил като незаменим пастир за кесарийските християни. След смъртта на еп. Евсевий те го избрали за свой епископ през 370 година.
С голяма всеотдайност той организирал създаването на благотворителен институт, като около новопостроения храм бил изграден голям комплекс, съдържащ болница, страноприемница, работилници, училище, жилища за епископа, свещениците, лекарите и служителите, които приютявали болни и недъгави, крайно бедни бездомници и сираци.
Св. Василий отделял най-голямо внимание на богословските спорове със савелиани, ариани и македониани и ревностно защитавал православието, които се водели по негово време. Роден малко след Първия вселенски събор, св. Василий отдал целия си живот на теоретическото обосноваване на истината в православното богословие и успява богословски да подготви догматичното изповядване на вярата от Втория вселенски събор (381 г.), проведен само две години след смъртта му. Израз на своята православна вяра и богати духовни дарования, св. отец дал в творенията си, като при това постигнал изумително хармонично съчетаване на теорията с практиката. Така св. Василий се проявил като вселенски учител на Църквата, стремящ се да я запази от ересите и да я укрепи и въздигне като "стълб и крепило на истината" (ср. 1Тим. 3:15).
Св. Василий вдъхновено разкрил същността на основополагащия християнски догмат за Свeтата Троица (в Adversus Eunomium, De Spiritu Sancto), като разяснил как всяко от Трите Лица на Света Троица е със Свой личен Ипостас с лични отличителни свойства, но при обща за Трите Лица природа. Св. Василий дал ръководство за истински християнски живот в своите монашески правила, тълкувал Свещеното Писание, като особено в изясняването на Шестоднева разкрил големите си богословски, философски и естественонаучни познания, проявил се и като литургист, съставяйки литургия, известна и до днес под името "Василиева литургия".
Св. Василий починал на 1 януари 379 г. едва навършил 49 години. Паметта му се чества от Църквата на 1 януари (14 януари стар стил) и 30 януари (13 февруари).
Източник: pravoslavieto.com
