България си взе вагабонтин и любовчия

България си взе вагабонтин и любовчия
Хитрият Лотар без съмнение е погледнал първо къде точно се намира България в световната ранглиста на ФИФА и виж ти – открил е, че тя е 54-та – т.е. значително по-напред от Американска Самоа, която е 203-та. Малко са медиите, които гледат на новината сериозно, или по-скоро неутрално. Едно от тези издания е "Ди Велт". Вестникът съобщава, че договорът на 49-годишния Лотар Матеус е едногодишен с опция за удължаване с още две години и че първата му задача е свързана с мача от квалификациите за Европейското – на 8 октомври срещу Уелс.
<p><strong>Намери се кой да купи "непродаваемия" треньор</strong></p> <p>В. "Зюддойче Цайтунг" и агенция ДПА отбелязват, че бившият футболист с рекорден брой изяви /150/ като треньор е демонстрирал предимно посредственост и качества на вагабонтин. Ако в Германия Матеус не се ползва със славата на добър треньор, в България уважението му е гарантирано &ndash; пише още изданието. С това обаче се изчерпват общо взето неутралните оценки.</p> <p>Като цяло преобладават иронично-саркастичните коментари за досегашните изяви на Матеус като треньор. Не липсват и задявки с личния му живот. Съвсем доскоро германските медии споменаваха Матеус единствено в контекста на новата семейна драма в четвъртия му досега брак, свързващ го с 26 години по-младата Лиляна.</p> <p>Силно подигравателен е "Бадише Цайтунг", който пише, че Матеус отива в България, защото при търсенето на нова работа в интернет бил изписал "България &ndash; възможности за брак". Още от първия сайт, отворил се пред очите му, той разбрал, че там може да намери истинската любов. Пита се само &ndash; злорадства вестникът &ndash; какво ще прави с Лиляна...</p> <p>Същото издание съобщава, че във Франкфурт и Нюрнберг имало истински бунтове на фенове, които разбрали, че клубовете им преговарят с Матеус за треньорски пост. "Райнише Пост" също изобилства от иронични подмятания за тренора, който в Германия е смятан за "непродаваем". Изданието пише, че Матеус е човек, който рядко изпълнява договорните си задължения. Във Виена бил уволнен, после самоволно напуска Партизан Белград, а от Атлетико Паранензе в Бразилия се отказва още на първия месец, по семейни причини...</p> <p><strong>Лотар &ndash; майстор на крилатите фрази</strong></p> <p>"България е новият му шанс да докаже качества, за които е убеден, че са важни, но не и когато трябва да ги спазва самият той" - пише "Райнише Пост". Булевардният "Билд Цайтунг" дори пуска на сайта си анкета с въпрос: Смятате ли, че Матеус ще има успех в България? Отговорите&nbsp; отдолу са почти единодушни и се простират между "Не, в никакъв случай" и "Явно не са намерили друг глупак".</p> <p>Не по-малко интересни са подборките от "крилати изрази на Матеус", предлагани по сайтовете на медиите. Ето две от тях: "Важното е в продължение на 90 минути с пълна концентрация да се мисли само за... следващия мач" или&nbsp; "Сигурен съм, че до няколко месеца ще науча английски толкова добре, че да може да ме разбира всеки втори германец." В този ред на мисли - успех и бон воаяж!</p> <p>Текстът е публикуван в сайта на <a href="http://www.dw-world.de/dw/0,,619,00.htm" title="http://www.dw-world.de/dw/0,,619,00.html">"Дойче Веле".</a></p>

Коментари

  • Тодор Янакиев

    24 Sep 2010 7:13ч.

    Съвсем нормално е тези от БФС да изберат точно Матеус - много вероятно е в неговото положение /а и пък може да има и такава нагласа/ да не развали алъш-вериша им. Освен това е много удобен да компрометира идеята за чуждестранен треньор. Голямо име като футболист /без реално да е бил такъв/ и пълен провал като треньор. Този филм го гледахме вече с един &quot;нашенец&quot;. Много пъти съм казвал, че повечето от т.нар. &quot;лидери&quot; на т.нар. &quot;четвърти в света&quot; са унищожителите на българския футбол. Но комплексите на българина и липсата на елит, който да се съпротивлява на примитивните екзалтации, превърна в национален триумф и национални кумири хора, които могат да бъдат всичко друго, но не и пример за подражание и съзидатели. Затова и четвъртото място на световното в САЩ на &quot;Ицо&quot;, &quot;Наско&quot;, &quot;Данчо&quot;, &quot;Боби&quot;, &quot;Емо&quot; /впрочем, един почти невиждан късмет бе видян като едва ли не подвиг на гении/ бе пиров триумф, който още тогава категорично разпознах като трагедия за българския футбол, а не като някаква бляскава кулминация и залог за развитие. &quot;Големите&quot; играчи, които още тогава бяха приватизирали националния отбор, впоследствие отново си го направиха техен бизнеспроект и като &quot;ръководители&quot; на &quot;футбола&quot; ни. С тях - толкова. И с т.нар. народ и с т.нар. елит-фен на такива - такава държава и такова битие. Българска работа. П.С. Балъков е по-друг случай - в него има позитивизъм и стремеж към съзидание, които, разбира се, също добре се осребряват. Както в т.нар. водещи демокрации. Както се казва, прихванал е от Европата. Ама, за да стане това, е носил нещо у себе си. Затова и той винаги е бил малко встрани от &quot;прочутите&quot; си &quot;колеги&quot;.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи