Болшевиките, които загубиха

<br>&nbsp;&nbsp;<span style="font-weight: bold;"> Преди 90 години, на 21 март 1919 г. е провъзгласена Унгарската съветска република. Без да се обръща внимание на днешната забрава, според болшинството историци, на първо място от страните в Централна Европа, този краткотраен болшевишки експеримент в Унгария заслужава да се помни. Ако беше успял революционният пожар, разгорял се в Русия, можеше да се прехвърли и върху останалите държави в Европа. Кой знае тогава по какви пътища би тръгнала историята...</span><br>&nbsp; <br>&nbsp;&nbsp; В социалистическата Унгарска народна република, изчезнала почти преди 20 години, за тези хора (официално) си спомняха като за герои и “борци за народното щастие”. Само че според будапещенският журналист Ференц Нади, “сега почти никой унгарски ученик и дори студент няма да си спомни веднага кой е бил Бела Кун. И то въпреки това, че сме народ, “обърнат” към трагичните епизоди от националната си история!”.<br>Унгария посреща есента на 1919 г. унизена и разпокъсана. След разпадането на Австроунгарската монархия в резултат на Първата световна война победилите западни държави и съюзниците им, на първо място Чехословакия и Румъния, настояват за радикално преразглеждане на унгарските граници. Президентът на Унгария Михай Карои и умереното му ляво правителство се опитват да отстояват някакви относително приемливи за унгарците граници. Но Антантата се ръководи от принципа “тежко им на победените”. На 20 март френското военно аташе полковник Викс връчва на президента Карои ултиматум: унгарците трябва да изведат войските си зад демаркационната линия, което де факто означава предаване на нови порции от територията на Румъния – съюзник на французите. Карои не приема ултиматума, но не намирайки изход от отчаяната ситуация, подава оставка. Властта преминава в ръцете на социалдемократите, които веднага сключват съюз с бързо набиращите популярност комунисти.<br>В същото време членовете на унгарската компартия, за която преди месец никой не бил и чувал, набъбват до 40 000 души. Това е заслуга на лидера на унгарските болшевики Бела Кун – талантлив оратор популист, който по време на Първата световна война се оказал в руски плен, където се и пристрастил към комунистическите идеи. Кун и съратниците му бързо избутали социалдемократите на втори план, провъзгласили Унгарска съветска република, обявили широкомащабна национализация и преход към “диктатура на пролетариата”. Кун напълно искрено вярвал, че от запалената от тях искра ще пламне пожара на европейската революция. Тя трябвало да допълни руската революция, на чийто вожд Ленин унгарският му ученик изпращал възторжени телеграми.<br>Експериментът на Кун продължил 133 дни. През това време комунистите успели да извършат куп неща. Младият фанатик Тибор Самуели, своеобразен унгарски Дзержински, кръстосвал страната с влак, съпроводен от стотина главорези, облечени в кожени куртки. Кръстили се “децата на Ленин”. Тези “деца” подхванали кампания на терор против “експлоататорската класа”. Самуели не се срамувал от действията си. Ето какво казва на заседание на ръководството на партията през април 1919 г.: “Тези, които искат да възстановят старият ред, следва просто да се обесят. Не трябва да се страхуваме от кръв. Тя, подобно на стоманата, укрепва сърцето и волята на пролетариата. Ако се налага, ще изпотрепем цялата буржоазия”.<br><br>&nbsp;&nbsp; За четири месеца “децата на Ленин” и другите червени успели да унищожат 600 души. Все пак не толкова много в сравнение с това, което се извършвало тогава в Русия. Но нали и Унгария е по-малка държава... Хиляди хора били хвърлени в затворите или принудени да бягат от страната. Що се отнася до Бела Кун, то пролятата от него кръв в Унгария съвсем не била последната в живота му. След падането на създадената от него република Кун избягал в съветска Русия, където от края на 1920 г. ръководел кампанията на разправата с “контрареволюционните елементи” в току-що завзетия Крим. Жертви на старанието му станали хиляди хора. Остава да добавим, че самият Кун, както и много чужденци комунисти коминтерновци, е разстрелян в СССР през 1938 г.<br>Неочаквано, борейки се за световната революция, вождовете на Унгарската съветска република влезли в ролята на защитници на националните интереси. Сформираната от тях Червена армия започнала да отвоюва от чехите и румънците земите, които унгарците смятали за свои. За кратко време Бела Кун станал много популярен, а бившите унгарски офицери от кралската армия, които изобщо не били комунисти по убеждения, със стотици се стичали под червеното знаме. Само че силите не били равностойни: след първите успехи на унгарците противниците им, заобикалящи Унгария от всички страни, предприели контранастъпление. Руските болшевики, на чиято помощ се надявал Кун, били много заети със собствената си гражданска война. Кун и Самуели избягали в Австрия (последният загинал при бягството) и в началото на август в Будапеща влязла румънската армия, извършвайки моментално небивали грабежи.<br><br>&nbsp;&nbsp; “Червената диктатура като бумеранг ударила Унгария – обяснява австрийският историк от унгарски произход Паул Лендваи. – Кун заложил на световната революция, но загубил. Затова пък французите, които и без това заемали много твърда позиция по отношение на Унгария, сега можели да размахват плашилото на болшевизма. И на мирната конференция във Версай лидерите на Британия и САЩ се убедили в необходимостта да засилят “румънската твърдост” като противовес на “червена” Унгария”. Макар че властта на унгарските болшевики не траяла дълго, нейните “последствия” се проточили с години. След изтеглянето на румънските и френските части от Будапеща на бял кон влязъл вожда на унгарските контрареволюционни сили адмирал Хорти (по-късно провъзгласен за регент). Унгарските бели развихрили своя кампания на терор, оказал се по-кървав и продължителен, отколкото терора на червените. Според различни данни неговите жертви са около 5000 души. Сред “ловците на червени” се откроява мрачната фигура на подполковник Пала Пронаи, откровен садист, чийто отряд убивал и изтезавал всички подред – и виновни, и невинни, селяни и интелигенти, унгарци и евреи...<br>За последните си струва да се разкаже отделно. Макар че по-голямата част от еврейската общност не поддържала червената диктатура, присъствието на евреи в ръководството на унгарските комунисти е неоспорим факт (не изключваме Кун и Самуели). Това позволило на адмирал Хорти да говори за “болшевишко еврейска съветска република”, а на неговите съратници да оправдаят извършените от тях след победата погроми. “Сега за Кун си спомнят малцина, но събитията от 1919 г. оказват върху обществото ни много силно и неблагоприятно влияние – казва журналистът Ференц Над. – Това не са само антисемитски предразсъдъци, прояваващи се до скоро у някои наши политици. Фактически това е проточила се с десетилетия “студена гражданска война”, в която десните и левите се възприемаха един друг не като граждани на една държава, макар и с различни възгледи, а като противници, подлежащи, ако не на физическо, то в крайна сметка на политическо и морално унищожение. За съжаление подобни исторически травми живеят много дълго”.<br><span style="font-weight: bold;"><br>Радио “Свобода”</span><br>19.03.2009 г.<br><span style="font-weight: bold; font-style: italic;">Превод от руски Веселина Гюлева</span><br><br>