- 03 Май 2025
- 1854
- 53
Автор: Тома Биков, "Филтър"
Какво ще учат децата в часовете по религия?
„Училището нe е църква.“ Този лозунг е най-значимото нещо, което успяха да измислят противниците на въвеждането на предмет по религиозна грамотност в българското образование, докато тече обществената дискусия по темата. Споменавам лозунга, за да подчертая пълната несъстоятелност на онези, които се оказаха защитници на „светското начало“ на българската държава. Ако „светското начало“ разполага с подобна интелектуална мощ, то неговото бъдеще наистина би било под огромен риск. Слава Богу, още преди 2000 години християнството е формулирало разделението между светска и духовна власт с думите на самия Иисус Христос: „Кесарювото кесарю, Божието Богу“. В този смисъл никой, най-малко християните, искат да отменят светската държава, защото те са в нейната основа.
„Училището не е църква“ е симптом на истинска неграмотност – не само по отношение на религията, но и по отношение на историята. Съвременното училище, не само в България, но и в целия християнски свят е продукт точно на Църквата. Образователната дейност в историята на нашата цивилизация започва през Средновековието в манастири и храмове, а едни от най-големите научни открития на Ренесанса са направени именно от монаси.
В българския случай началото на образованието е сложено от учениците на Светите братя Кирил и Методий, които, както учителите си, са християнски монаси. Те отварят книжовни школи, за да подготвят свещеници, които да могат да разпространят светите книги по българските земи. Първите български училища по време на Възраждането (килийните училища) също са продукт на Църквата, като по-късно са надградени от светски училища, в които изучаването на християнската религия е силно застъпено. Тази тенденция продължава до 1944 година, когато на власт идва атеистичен тоталитарен режим, който в своята същност се стреми да унищожи религията.
От този лозунг тръгват и серия от несъстоятелни аргументи срещу формирането на религиозна грамотност сред българските деца. Министерството на образованието предлага децата и техните родители да имат право на избор. Те могат да изберат да учат християнство, ислям или история на религиите. Впрочем подобен подход е валиден в повечето европейски държави, като само в две не се изучава религия – това са Франция и Люксембург. В православните ни съседки Румъния и Гърция изучаването на религия е задължително, като гръцката образователна система предлага и изучаване на ислям заради живеещите в Западна Тракия мюсюлмани. Зад идеята на Министерството на образованието застават както Българската православна църква, Главното мюфтийство и останалите религиозни общности, така и всички университети, в които се преподава специалност „Богословие“. В това число влиза и СУ „Св. Климент Охридски“ (забележително е, че най-старият български университет носи името на християнски светец на фона на „Училището не е църква“).
Първата несъстоятелна теза на противниците на религиозната грамотност е, че България е светска държава и е недопустимо в образователната система да има предмет по религия. Тук трябва да попитаме – теокрации ли са повечето европейски държави, в които този предмет се изучава задължително? Би било добре да получим отговор и на въпроса теокрация ли е било Третото българско царство, в което изучаването на религия също е било задължително? Очевидно отговорът е не. Това са светски, но не и атеистични държави. В този смисъл въвеждането на религия не отменя светското образование, а отменя атеистичното образование, чиито основи са поставени веднага след 9 септември 1944 година. Тогава правителството със своите правомощия проваля изучаването на религия през учебната 1944–1945 година, а след това направо отменя предмета. Без дискусия, без изслушване на различни мнения и без обществено обсъждане. Така вече 5 поколения българи се образоват с водещото начало на атеизма, който изобщо отрича съществуването на религията. Затова и тя не присъства в учебните програми. Този факт води до редица дефицити най-вече в хуманитарното образование. Например как бихме могли да обясним на децата „История славянобългарска“ на монаха св. Паисий Хилендарски, а оттам и борбата за църковна независимост, която стои в основата на съвременната българска държавност, без да се познават елементарните принципи на християнството? Това е само малък пример за чисто образователните щети, които нанася религиозната неграмотност. Такива примери са стотици, защото цялата българска история и литература, подобно на историята и литературата на християнската цивилизация, са неразривно свързани християнството.
Вторият неадекватен аргумент е по отношение на индоктринирането на децата. Разтреперани радетели за прогресивно човечество се питат какво ще учат децата ни в час по религия. Ами ще учат десетте Божии заповеди и делата на Иисус Христос, които са пропити от любов, толерантност и смирение – все качества, които липсват толкова много на нашите поколения, които са продукт на атеистичното образование. Може би част от децата ще изберат да бъдат вярващи християни, а други ще тръгнат по друг път, но всички те ще познават генезиса на цивилизацията, от която са част. Религията и религиозността са значим факт от действителността, който няма как да бъде пропускан от образователната система, защото едно от най-важните задължения на образованието е да интегрира индивидите в общото цяло, което наричаме общество. А религията и нейните начала са не просто част от общото цяло, но много често стоят и в неговата основа.
Третият неадекватен аргумент на противниците на изучаването на религия е, че през християнството ще се води пропутинска пропаганда. В Русия православието било превърнато в идеология и по този идеологизиран начин то щяло да бъде преподавано и в България. Първо е важно да уточним, че в Русия изучаването на религия не е част от образователната система, точно както и у нас в момента. Второ – християнството, харесвано или не от някого, не е идеология, а религия. Идеологии са национализмът, социализмът и либерализмът, които в различни периоди от нашата история са били силно застъпени в българската образователна система, и то без да се провеждат дискусии и дебати. И ако сме против идеологиите в образованието, то би трябвало да извадим и елементите на либерализма от него.
Към казаното дотук могат да се добавят и още много абсурдни твърдения, като например: всички учители по религия ли ще бъдат добре подготвени и адекватни (днес не всички учители по математика са добре подготвени и адекватни, но това не ни кара да извадим математиката от учебните програми); няма ли да претоварим децата (лично аз бих сложил часовете по религия на мястото на часовете по трудово обучение, които отдавна са загубили смисъла си).
В контекста на сблъсъка на цивилизации и все по-сблъскващи се културни идентичности в света на геополитиката религиозната грамотност, а оттам и идентичността ще се превръщат в много по-значими факти на действителността. Да се правим, че религията и идентичностите не са част от живота, не само няма да ни помогне да изградим здраво общество, но и би могло да ни доведе до обществен разпад. Светът се намира в преломен момент и по всичко личи, идва краят на цяла епоха в развитието на човечеството. Този край ще доведе до размествания на пластове, ценностни кризи и обществени турбуленции. Процесът на преход, който вече е в ход, ще трае поне няколко десетилетия, докато бъдат установени нови правила и нови отношения. Затова нашето поколение дължи на децата си подготовка за този нов свят, в който религията и културната идентичност ще играят много по-важна роля от идеологиите, чиято смърт вече е факт.
Източник: "Филтър"
