Акценти от печата: Офшорките вън от обществените поръчки

Акценти от печата: Офшорките вън от обществените поръчки
Офшорка ще стане забранена дума при обществените поръчки у нас. Над 1400 български фирми, чиито собственици са в Панама, Сейшелите и на други екзотични места, ще загубят правото си да участват в обществени поръчки, пише "Преса". Ограниченията за офшорките са заложени в проектозакон, внесен в Народното събрание от депутатите Йордан Цонев и Делян Пеевски от ДПС. Фирмите с неясни акционери ще загубят още куп възможности за участие в икономическия живот - от концесии и приватизации през енергетика до медии. Вратата за тях ще се отвори само ако огласят реалните си собственици.
<p>&nbsp;</p> <p><img src="/uploads/editor/311.jpg" alt="" />За над 11 г. съществуване пенсионните фондове, на които се разчита да осигурят по-високите пенсии на родените след 1959 г., са събрали повече пари от такси и удръжки, отколкото са спечелили от инвестициите на осигуровките на българите. Това става ясно от отчетите им в Комисията за финансов надзор през годините, пише на първа страница "Сега".</p> <p><img src="/uploads/editor/35.jpg" alt="" />Над 4.6 млрд. лв. брутни постъпления от вноски са се натрупали към края на юни тази година в универсалните пенсионни фондове за 11 г. и 3 месеца. В същото време нетните им активи са нараснали до 4.9 млрд. лв., т.е. увеличили са се с малко над 300 млн. лв.</p> <p>В момента спестяването в частни пенсионни фондове е по-изгодно от заделянето на пари в банков депозит, допълва по темата "Труд". По информация на сайта на БНБ към август средната лихва за влогове със срочност до 1 година е 3,8%.</p> <p><img src="/uploads/editor/36.jpg" alt="" />Според челото на "24 часа" лихвите по кредитите вече са на нивата отпреди кризата. Въпреки това интерес към тегленето на заеми няма, показва статистиката на БНБ. Спадът засяга най-вече ипотечните кредити и тези за малки и средни предприятия.</p> <p>Банкерите прогнозират, че лихвите ще продължат да се понижават.</p> <p><img src="/uploads/editor/37.jpg" alt="" />В България има поне 400 000 лоши длъжници, сочат данните на Камарата на частните съдебни изпълнители, анонсира под глава "Труд". Тази година за първи път, откакто преди 7 години събирането на дългове стана частно, съдебните изпълнители имат по-малко дела.</p> <p>От новите производства 60% са за дългове към бизнеса и 20 на сто - към банки.</p> <p><img src="/uploads/editor/38.jpg" alt="" />"Свършват резервите за по-евтин ток", е заглавието над интервю в "Труд" с председателя на енергийната комисия към парламента Рамадан Аталай.</p> <p>"Винаги съм започвал с изречението, че трябва да направим всичко възможно, за да увеличим доходите на населението. Да повишим стандарта на живот, да няма енергийно бедни в България, тоест да няма хора, които пращат 10 процента от доходите си за енергия. Цената на тока в България не е висока в сравнение с нашите европейски партньори, но заплатите ни са ниски", коментира Аталай.</p> <p><img src="/uploads/editor/39.jpg" alt="" />"Някой иска да лапне дял от НЕК", заявява пред "Преса" Константин Тренчев, президент на КТ "Подкрепа". "Задълженията на компанията са около 2,5 млрд. лв. Тенденцията към увеличаване е повсеместна - и в "Мини Марица-Изток" и АЕЦ, и "Булгаргаз"... Нали знаете какво се прави?Най-накрая задлъжнелият обявява фалит и се боя, че в нечии глави се върти идеята да се стигне до вариант дълг срещу собственост.</p> <p>Има още някое и друго апетитно парче из България, те са много малко вече, защото благодарение на нашите политици държавата се разпродаде за жълти стотинки, но все още тук-таме има по нещо, и то най-вече в енергетиката, затова мисля, че някои хора са си направили план да намажат филията от двете страни за сметка на все още останалите на тая територия около 7 милиона българи", споделя Тренчев.</p> <p><img src="/uploads/editor/310.jpg" alt="" />"За две трети от сирийците сме транзитна дестинация", заявява в интервю за "Новинар" Мариана Стоянова, ръководител на "Бежанско-мигрантската служба" на БЧК.</p> <p>"Може би един на сто споделя, че е искал да стигне до България. Всички други казват имам роднини тук или там, или пък е чувал за Германия, за друга европейска страна. И не само със сирийците е така, защото потокът е смесен. Преобладават сирийците, но има и афганистанци, ирански семейства, все още има иракчани, които се опитват да намерят закрила. Има и от няколко африкански държави Мали, Кот д'Ивоар, Камерун, при тях също се забелязва повишение", казва Стоянова.</p> <p>По думите й 6-7 хиляди души не би трябвало да натежат на системата на една държава от 6 млн. "Проблемът е, че няма адекватен прием. Ако имаше функциониращи центрове, както бяха "Овча купел", Пъстрогор преди масовото навлизане, нямаше да го има това напрежение, което се създаде. Всички тези битови неуредици създават допълнителни настроения, както за българските граждани, така и за хората, които са настанени", категорична е Стоянова.</p>

Коментари

Напиши коментар

Откажи