Акценти от печата: Един милион за президента

<p><strong>"Незаконните гета в София ще бъдат съборени.</strong> Живеещите в тях роми пък ще трябва да се приберат по родните места. Това е голям проблем, но нямаме време да го отлагаме", заявява в интервю за "Стандарт" столичният кмет Йорданка Фандъкова. Районният кмет на "Люлин" вече е премахнал някои от съборетините. Приключила е и проверката в "Орландовци", където са описани постройките без документи. Същото предстои и в останалите квартали, където има такива. "Всеки е добре дошъл в София, но не може да живее в незаконни постройки и на терени, които не са негова собственост", изтъква Фандъкова.</p> <p><strong>Седем месеца обсъждане в парламента, президентско вето, няколко блокади на центъра на София и контрапротести в страната.</strong> През това минаха поправките в Закона за горите, преди да бъдат приети окончателно от депутатите, подчертава "Труд". От тях отпадна т.нар. поправка "Витоша ски", която трябваше да позволи по-лесно и по-евтино изграждане на спортните съоръжения в горските територии.</p> <p>За "Новинар" политологът Румяна Коларова коментира: <strong>"Състоя се вот на недоверие, който има напълно ритуална функция</strong>, но е абсолютно задължителен. Една пълна година го дели от предишния. Това е последният възможен срок, след който всеки би казал, че изключителната немощ и слабост на опозицията в парламента е безспорна. В рамките на част от парламентарните демокрации вотовете на недоверие са задължителни, а през втората половина на мандата те трябва да са по няколко на година. За България те бяха по 7-8 за 4-годишен период на управление. Даже има страни, в които тези вотове са по 3-4 на година, което пък прави 16-20 за един мандат. И за да не се твърди, че опозицията у нас е напълно безсилна дори когато правителството се дестабилизира, БСП не можеше да изкара две пълни парламентарни сесии без вот на недоверие.</p> <p><strong>"Представители на израелските служби за сигурност, пристигнали в България, са узурпирали цялото разследване на атентата в Бургас</strong> и почти не допускат служители на българското контраразузнаване и останалите специални служби да си вършат работата, твърди под глава "24 часа". Според източници от ДАНС темата е била разисквана и на вчерашното заседание на Съвета по сигурността при премиера. Представители на нашите служби се жалвали от създалите се унизителни обстоятелства пред министър-председателя, с чиято политическа воля израелците са получили пълни правомощия за работа у нас.</p> <p>В интервю за "24 часа" политологът, експерт по конфликти и тероризъм Татяна Дронзина прави два основни извода: "Първо, <strong>трябва да променим оценката, че страната ни е обект на непосредствена терористична заплаха</strong>, защото това не е вярно. И второ, нашата политика в областта на сигурността трябва да очертае по-прецизно съществуващите заплахи и да престане да разглежда тероризма като възможна, но малко вероятна опасност".<br />Дронзина прогнозира че все повече европейци, приели радикален ислям, ще бъдат използвани за живи бомби. Експертът предупреждава още, че радикалните организации ще нанасят удари там, където е логистично възможно, а не където символът е най-ярък.<br />"Не виждам смисъл да изразходват ресурси, за да се доберат до труднодостъпни символи, след като с тях и без тях международният отзвук е гарантиран", аргументира се Дронзина.</p> <p><strong>Терористът от Бургас не отговаря на съвременния профил на камикадзе, описван от криминалните психолози</strong>, категорично заявява пред "Преса" военният хирург Венцислав Мутафчийски.&nbsp;"При класическия случай атентаторът носи широки дрехи, движи се леко затруднено, защото има бомба върху тялото, а не носи експлозивите си в раница, както в Бургас. Тук имаме човек, който изглежда европеец, прилича на обикновен турист, който според записа на камерите се мотае из летището. Поведението му е странно и не е типично за камикадзе. Като че ли е вярна тази версия, че някой го е взривил от разстояние", смята Мутафчийски.</p> <p>"Труд" съобщава, че <strong>военните ни аташета ще имат възможност да рекламират оръжие, произведено от български фирми</strong>. Това било договорено на среща между директора на служба "Военна информация" Веселин Иванов, шефове на 15 оръжейни фирми и военните аташета. Идеята е разведките в чужбина да бъдат в помощ на родните производители и своевременно да ги информират къде и от какво оръжие и боеприпаси се нуждае даден пазар.</p>