- Автор: "24 часа"
- 01 Юли 2025
- 1912
- 60
Автор: Мила Гешакова, 24chasa.bg
„Паричната независимост е мит – икономиката се гради на взаимна зависимост.“ Това заяви проф. Пенчо Пенчев от УНСС в интервю за „24 часа“, коментирайки страховете около въвеждането на еврото от 1 януари 2026 г. „Недоверието към властта е напълно рационално – то идва от историческия ни опит и многократните грабителски реформи,“ подчерта той. Според професора „българският лев е символично ценен, но реално никога не е бил самостоятелна валута.“ Пенчев припомня, че още преди Освобождението българите са използвали турски, руски, френски, индийски и дори китайски монети. „Истинският суверенитет идва от честността, трудолюбието и инициативността, не от метала в монетата,“ допълни той.
- Толкова ли е страшно еврото и основателни ли са страховете на българите от въвеждането му от 1 януари 2026 година, проф. Пенчев?
- Дали са основателни, или не, е малко трудно да се каже. Дългата история, която имаме на Балканите, свързана с манипулации, чрез които властта отнема богатство, и която носим като генетичен товар на гърба си без дори да я познаваме, вероятно ни дава някакво основание.
Страхът на хората е разбираем и напълно рационален заради недоверието, което изпитваме към властта. От друга страна, магическата реалност, която много често обитаваме, също влияе.
- Не е ли прекалено мнителен българинът, след като вече над 20 години в страната действа валутен борд - левът първо беше “вързан” за германската марка, а после за еврото? Част от коментаторите се аргументират със скъпотията в Хърватия. Друга - с Чехия, Полша, Дания, Швеция, които се въздържат от въвеждането му. Ние защо се дърпаме?
- Има достатъчно факти и в едната, и в другата посока. Но тези факти винаги са така подбирани, че да обслужват определена теза. А това е част от острата политизация и поставяне на еврото в съвременния геополитически сблъсък на Балканите. От това идва и подклаждането на страховете. Губи се смисленият, спокойният, рационалният разговор.
- Какво означава лозунгът “Да запазим независимостта на българския лев!”, след като независим е бил единствено в периода 1990-1997 г., както сам казвате?
- Аз лично не разбирам понятието “парична независимост” в икономиката в който и да е негов смисъл - икономически, исторически, социологически и т.н. От момента, когато сме слезли от дърветата, еволюцията се крепи на задълбочаващата се взаимна зависимост, в която разчитаме, че един ще оре, друг ще чете, трети ще се бие, четвърти - еди-какво си, пети, шести, седми ще ни произвежда бирата, часовниците и компютрите. Това намира отражение в парите и няма как паричната система да бъде независима, изолирана и самодостатъчна.
А доколкото в българския лев се влага някакъв суверенитет, той е по-скоро на символично и на емоционално ниво. Добре е да се отчитат националните чувства. Затова в Латинския монетен съюз, създаден през 1865 г., има френски франк, италианска лира, швейцарски франк със съответните национални символи. Но е добре да се знае, че златното и сребърното съдържание на монетите на държавите членки е било едно и също, макар и с различни национални мотиви.
- Ваши колеги, а и вие споделяте пред медии, че докато сме били под властта на Османската империя, сме използвали всякакви видове валути: турски лири, европейски монети, руски рубли, американски долари, индийски рупии...
- И китайски сребърни монети! Включително на всички европейски държави, съседни или не на Османската империя, но и на доста далечни, както споменахте. Намират се в хранилищата на днешните български музеи. Толкова разнообразна е била паричната система, че малко преди Освобождението в оборот са били някои до такава степен изтрити от употреба монети, че не може да се разбере какви са по произход. Но са се ползвали, защото в тях имало някакво сребро или злато, което се е отчитало от сарафите.
Има и друго, което трябва да си кажем - в миналото значението на парите във всекидневния живот на обикновения българин е било по-малко.
- В предишно интервю ми разказахте, че златото и среброто са били по-предпочитани за разплащане от банкнотите. Защо?
- Да, особено златото. Всеки го е предпочитал дълго преди и след Освобождението. А който е успявал да се снабди по някакъв начин със златни монети - турски, френски франкове или други, е предпочитал да си ги скрие и запази за себе си, а във всекидневния живот е използвал сребърни или медни дребни монети.
- Създаването на Българската народна банка и българския лев внася ли някакъв ред във всичко това?
- БНБ е малко по-стара от българската държава - създадена е през януари 1879, а първото българско правителство - по-късно. Когато се ражда БНБ, още не е приета Търновската конституция! Важно е да се знае, че първоначално БНБ е била търговска банка, т.е. няма монетен двор, нито права да сече монети или да печата банкноти. Това става по-късно, когато тя се трансформира в централна банка.
В първите години от създаването ѝ идеята е била да улесни търговския кредит, защото по българските земи не е имало кредитни институции. Трябвало е да приема депозити и да изплаща лихви по тях, както правят сега нормалните търговски банки. Но тогава парите са били с толкова малка значимост, че БНБ не е приемала депозити, защото не е имало на кого да се дадат тези пари като кредит. И от този кредит да се получи някаква печалба, през която да се изплати лихвата на хората с депозитите.
- Как се ражда българският лев?
- Ражда се със закон, внесен на 21 май 1880 г. за първо четене във Второто обикновено народно събрание от министър-председателя Петко Каравелов. Изключително известна личност, брат на Любен Каравелов, баща на Лора Каравелова, един от истински честните български държавници, за когото може с убеденост да се твърди, че не е корумпиран, макар да да има и своите политически грешки.
Законопроектът е приет и след по-малко от седмица минава второто четене. В комисията за създаване на българския лев влизат 7 души, а ръководителят ѝ е Григор Начович. Член на тази комисия е и Йосиф Ковачев, известен учител и педагог. Днес в София има училище на негово име, за построяването на което е дарил земя.
Без много дискусии комисията подготвя законопроекта, който е приет на второ четене също без караници, без драми, без онова, което днес свързваме с лева. А на 4 юни “Държавен вестник” публикува приетия законопроект за рязане на монети и това може би трябва да се приеме за рождения ден на българския лев.
- Сам казвате, че тогава българите нямат сантимент към новата си валута и как с години не били разбрали, че са изсечени български монети. Каква е причината?
- Ами първо, голямата част от българите тогава излизат много рядко на пазара - тоест пари не им трябват. И второ, голяма част от тези хора са били неграмотни. Нито са се интересували, нито са имали достъп до държавата, нито са разбрали, че се е случило нещо такова. И най-накрая - това, че е приет закон за българския лев, не означава, че на следващия ден в България изведнъж изчезват съществувалите до този момент монети и ги заместват левове.
Чак на следващата 1881 година са сечени първите български стотинки. А в Източна Румелия, тъй като там не е станало Съединението, продължава да действа османската парична система с цялото разнообразие, което описахме.
- Имало ли е златни български левове?
- Всъщност златни левове са сечени само два пъти - през 1894 и 1912 г., и твърде рядко се срещат в обращение, защото и българи, и чужденци извън България предпочитат да ги държат в себе си като колекционери, като съхраняване на стойността.
- Какво става с българския лев по време на войните?
- На 10 октомври, няколко дни след избухването на първата Балканска война, излиза едно министерско постановление, с което се забранява свободният обмен на банкноти в златни или сребърни монети.
От 1912 г. насам в обращение в България имаме банкноти. После има частични опити да се пуснат малко сребърни монети, но ако преди войните, когато е било възможно да отидеш в банката и свободно да обмениш наличните си левови банкноти в злато и в златни монети, след това никога повече не се повтаря. А се твърди, че българският лев има съответното покритие. Истината е, че понякога го е нямало. Но златото практически изчезва от паричното обращение.
- В какво друго влагат притежанията си българите?
- В условията на войните първо започва банкнотната инфлация. Причините са ясни. Държавата има нужда от средства, за да се разплати, защото войната е изключително скъпа. Печатат се банкноти, а с увеличаването на паричното обращение нарастват и цените. С увеличаването на парите, напечатани от държавата, те отиват у хората и те реагират със спонтанна рационалност. Виждайки, че по време на Първата световна война цените нарастват, някои спекуланти печелят. Но ако българските войници и офицери в това време се сражават изключително тежко на южния фронт в Добруджа, когато идват в отпуск в София, героите от войната са шокирани. “В София не можеш да разбереш, че е война. Непрекъснат купон, танци, музика, веселба”, разказват те. Спекулантите, които са малка част от българското общество, но доста често политически обвързана, печелят лесни пари и забогатяват. Понеже няма какво да ги правят, профукват ги така, както лесно са ги придобили. Никой сред онези от тях, които по време на Първата световна война забогатяват от държавни доставки през корупция и износ на български стоки, след приключване на войната не основава стабилна фирма, която по някакъв начин да остави следа в икономическото развитие на България.
- А с идването на комунистическия режим?
- Непосредствено след 9 септември парите изчезват. Хората са наясно коя политическа сила с каква най-обща идеология идва на власт и си крият парите. Макар че цените тогава се контролират, няма достатъчно пари да обслужват дори нормалния търговски оборот. След това са печатани доста пари, има огромни държавни разходи, има поредна инфлация. Но това се е случвало и по време на войните, и преди тях.
Когато войната свършва, след подписването на мирните договори, през март 1947 г., е направена първата парична реформа и тя е с грабителски характер. Идеята е официално да се обменят старите банкноти с нови. Но банката задържа всички суми над 2000 лв., които хората занасят за обмен. А месец след реформата задържаните пари са обложени с тежък прогресивен данък. На практика банката отнема пари не само на богатите, но и на много обикновени селяни със спестявания.
Подобна реформа е направена и през 1952 г. Тогава пак са обменяли парите, но по такъв курс, че обмениш ли малка сума, не губиш нищо, но колкото по-голяма сума стари банкноти обменяш с нови, толкова повече губиш. Идеята отново е да се намалят парите в обращение, да се овладее инфлацията, защото по време на комунизма не трябва да има инфлация. Но в крайна сметка пак отнемат парите не на богатите, а на отрудените инициативни селяни, защото голяма част от българското общество тогава е селско.
И как това се отразява в бъдеще? Отговор дава Чудомир в дневника си: “Когато се чу, че предстои реформа, всички хукнаха да си изхарчат парите по магазините”. Предпочитат да си купят нещо, което не им трябва, но да го имат поне, защото се страхуват, че ще им вземат парите. Та ето това е недоверието във властта, което е част от генетичния ни багаж по отношение на парите.
- От какво ще ни спаси въвеждането на еврото и кое освен прогнозата за по-високите цени, които плашат по-големи маси от населението, би ощетило хората след 1 януари 2026 година?
- Точен, рационален, научно обоснован отговор на този въпрос все още не може да се даде. Както има проблеми, така има и предимства. Това не може да бъде оценено, защото е затлачено в остро политизиран разговор.
Според мен плюсовете на предстоящата трансформация са малко повече, но със сигурност очакването на икономическо чудо и бързо забогатяване в резултат на еврото, е нереалистично, както и обратното - апокалипсис. Едната страна казва: “Еврото ще ни донесе светлото бъдеще, което чакаме още от времето на комунизма, но под нова форма.” Другата страна вещае края на света или поне края на България през лева. И двете твърдения пренебрегват факта, че икономическото ни бъдеще и богатство зависи и от много, много други фактори - нашето трудолюбие, инициативност, честност. Ама някой да говори за тези неща?
Проф. Пенчо Пенчев е роден в Казанлък през 1971 г. Работи от 2000 г. в Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Професор е по стопанска история, единственият в държавата по тази специалност. Сега е ръководител на катедра “Политическа икономия” в УНСС. Автор е на книгата “Стопанска България: 1879 - 2008 г.”, издадена миналата година, а неотдавна излезе и друга негова книга - “Ако Адам Смит беше жив”, с която отдава почит на големия шотландски мислител, който е негов интелектуален герой.
Източник: "24 часа"
