Акценти от печата: ДПС минира опита на Орешарски да избегне скандални назначения

<p>"И бъдещите правителства ще са обречени на... ДПС", коментира "Сега". След подреждането на фигурите от последните избори се разбра, че явно отсега нататък ни чакат коалиции.</p> <p>След горчивия си опит по време на тройната коалиция соцшефовете не си взеха поука по една-единствена причина - без ДПС няма власт. Хората на Ахмед Доган няма да пропуснат да осребрят поредното си пребиваване във властта... с още повече власт. Те разширяват позициите си с всеки ход, така че очевидно и следващите правителства ще са обречени на ДПС. И далеч не само защото формацията е центристка. На хоризонта не се вижда друга, която да ги измести от ролята им, твърди изданието.</p> <p>"Труд" коментира: За да работи парламентът, хората на Волен Сидеров трябва да осигуряват всеки път кворума. А това всеки път ще го "изобличава" като третия в коалицията на БСП и ДПС. Бойко Борисов пък има шанс да изземе протестния потенциал на улицата изпод краката на "Атака". Но и "Атака" има шанс - да стане единствената опозиция. А БСП и ДПС - да приемат по-лесно, при нисък кворум, каквото си пожелаят.</p> <p>"Дума" коментира: В групата на ГЕРБ има 97 депутати, които могат да бъдат много силен, смислен и шумен коректив на властта, ако решат и имат такава цел. Парламентаризмът съществува именно с такава цел - да има територия на дебати, където опозицията да не дава мира на кабинета и на мнозинството и да ги влудява постоянно.</p> <p>Нали партията на Борисов твърди, че няма да участва в никакви договорки? Как точно ще ги спре, ако има такива, когато няма да ги има в зала? ГЕРБ демонстрира позабравени парламентарни реакции и действия като напускане на пленарната зала. Ясно е, че гарантирането на кворума не е по силите само на БСП, ДПС и "Атака" и сега ГЕРБ има основания да демонстрира своята парламентарна тежест чрез блокиране на заседанията.</p> <p>Но в дългосрочен план последствията от подобна тактика са абсолютно непредвидими, коментира в "Стандарт" политологът Румяна Коларова. Според социолога Кольо Колев тази тактика за саботиране на нормалната работа на парламента ще продължава. Очевидно ГЕРБ се стреми към една дестабилизация от типа "тук и сега" с цел предизвикване на нови парламентарни избори &ndash; колкото се може по-бързо.</p> <p>"Кабинетът има големи шансове да изкара мандата си докрай", прогнозира в интервю за "Новинар" депутатът от ДПС Четин Казак. Той посочва, че парламентът навлиза в работен ритъм. "Постепенно управлявалата доскоро политическа партия ГЕРБ започва да осъзнава факта, че вече не е на власт. Надявам се да загърбят политиката си на бойкот и да започнат да работят като конструктивна опозиция.</p> <p>Парламентът да започне да работи по един нормален начин, защото законодателната програма го налага. Нашите очаквания, а и очакванията на българското общество са въпреки трудната конфигурация и сериозното противопоставяне между политическите сили все пак да надделеят разумът и чувството за отговорност пред хората, които са ни избрали", отбелязва Четин Казак.</p> <p>"Общински рекет срещу бизнеса", акцентира в свой брой "Труд". Пълен хаос цари в общинските услуги и тормози бизнеса и гражданите. За едно и също нещо различните кметсква искат различин документи и налагат различни такси. Скоростта за извършването на еднакви услуги също се различава драстично. Местните власти администрират около 200 услуги. В анализ на Световната банка за бюрокрацията на местно ниво се казва, че разностилието при определянето на правилата затормозява изключително много бизнеса.</p> <p>Трябва да има поне няколко десетки милиона годишно за развитие на е-правителство, казва в интервю за "Сега" Роман Василев, бивш министър за развитие на електронното правителство в служебния кабинет на Марин Райков. Според него може да се намери подходящ механизъм за публично-частно партньорство или друг начин за финансиране, който не изисква само държавата да дава пари.</p> <p>Повечето популярни е-услуги биха могли да се самофинансират. Но трябва да има ясен план с приоритети. Трябва да има електронни обществени поръчки, с които бизнесът ще работи по-бързо, ефективно и прозрачно. Трябва да има е-здравеопазване, е-образование, трябва да има много електронни елементи, които да бъдат разработвани не на парче, а с ясна визия и разбиране.</p> <p>"Жабите от гьола "Белене" пак се разкрякаха", коментира "Сега". Едва поел изпълнителната власт, премиерът Пламен Орешарски направи странно изявление - имал усещането, че проектът АЕЦ "Белене" ще бъде довършен и че почти сигурно руската компания "Атомстройекспорт" ще спечели дело за 1,25 млрд. евро, което води срещу България. Всички изтълкуваха това като знак към Москва.</p> <p>Само че сигналът не прозвуча като покана за преговори, а като признание, че нямаме козове. Най-странното е, че Москва говори за иска в бъдеще време, а българският премиер го коментира като свършен факт. Всички, които твърдят, че "Белене" е изгоден проект, трябва да отговорят на един-единствен въпрос - защо няма опашка от частни инвеститори, потриващи ръце за големите и сигурни печалби? Тревожно е, че българските управници гонят дивото, вместо да се погрижат за питомното.</p> <p>В момента приоритет трябва да е удължаването на живота на V и VI блок на АЕЦ "Козлодуй." Часовникът неумолимо тиктака и след 15 години внезапно можем да се окажем с нула ядрени реактори вместо с два или три, посочва изданието</p> <p>Две притеснителни неща за бюджета, посочва в "24 часа" икономистът Лъчезар Богданов, Индъстри уоч. Първото е в областта на приходите. Допълнителни приходи могат да се търсят само по линия на повишена събираемост, но не и на увеличаване на данъчната тежест. Акцентът остава в качеството на работата на приходната администрация. Второто е фискалният резерв. Положението с него сега е добро, дори за плащанията, които предстоят през август, но няма никакъв резерв за допълнителни извънредни ситуации.</p> <p>"Аз съм професионалист в транспорта и нищо друго", така представя себе си в интервю за "24 часа" Данаил Папазов, министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията. За него е смайващо наследството в БДЖ.</p> <p>Счетоводителите са над 180. Има 25-има юристи, а по делата се наемат външни. Назначени са 66-има специалисти по IT, а няма никакви връзки. Холдингът има задължения към кредитори от 709 млн. лева. "Моето предложение е да се разчистят задълженията към Националната компания "Железопътна инфраструктура" със замяна на дълг срещу собственост. Да се вземат някои от имотите на БДЖ и да отидат в НКЖИ", е идеята на Папазов.</p> <p>Той възнамерява да спре приватизацията на товарните превози. Дори да се продадат, ще влязат само някакви 200-250 млн. лева. И всички задължения ще останат.</p>