АЕЦ “Белене” приключи още като се отказа RWE. Защо немците избягаха?

<p>На пресконференция през октомври 2009 г. изпълнителният директор на Българския енергиен холдинг Галина Тошева обяви, че германската компания RWЕ излиза от проекта АЕЦ &ldquo;Белене&rdquo; заради &ldquo;финансово-икономическата криза в световен мащаб&rdquo; и &ldquo;непостигането&rdquo; на два от етапите по проекта, включени в споразумението&nbsp;&ndash; окончателен договор с изпълнителя и финансово структуриране на проекта. Изявлението й отчасти отразяваше писмото на RWE, с което те обявяват на българската страна решението си.<br /><br />В немския печат по онова време има публикации, че RWE участва в рисков проект за АЕЦ в земетръсен район, поради това компанията е атакувана и от зелените. След като RWE&nbsp; се оттегли от българския си проект, немският печат писа, че причината е увеличаващите се разходи по АЕЦ &ldquo;Белене&ldquo;.<br /><br />В някои немски издания се промъква допълнение, че причините са и заради намерения на оформящата се нова власт в Германия да възстанови част от собствените атомни мощности, което променя значително политиката на енергийната компания. По-късно, след аварията в Япония, Германия се отказа от ядрената енергетика и прие план за постепенно закриване на атомните централи. Това обаче не накара RWE да се върне към проекта &ldquo;Белене&rdquo;.<br /><br />Оттеглянето на RWE беше донякъде предизвестено и очаквано от много експерти. Дори тогавашният министър на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков заяви, че RWE нямат никакъв регламентиран ангажимент към проекта и всеки момент могат да се оттеглят от него. Ядреният експерт Георги Касчиев още през 2008 г. в интервю за e-vestnik предупреди, че финансовата криза пак ще спре проекта &ldquo;Белене&rdquo;. Но в българските медии, силно мотивирани финансово от ядреното лоби у нас, се поддържаше оптимистичен тон колко изгодно ще е построяването на АЕЦ в Белене.<br /><br />Преговорите за подписването на основния договор между НЕК и RWE за прехвърляне на акциите са се проточили почти година. Забавянето е основно заради пазарлъците с руския изпълнител &ldquo;Атомстройекспорт&ldquo; как да се изчислява оскъпяването на проекта. За ядрената част е подписан договор с изпълнителя за 3,997 млрд. евро, но с възможност за индексация на сумата.<br /><br />Ръководителя на RWE Юрген Гросман изпраща официално писмо до изпълнителния директор на НЕК Георги Миков и до министър Трайчо Трайков, в което обяснява защо германския енергиен гигант се отказва от участие в АЕЦ &ldquo;Белене&rdquo;.<br /><br />В писмото Гросман казва: &ldquo;Състоянието на проекта &ldquo;Белене&rdquo; беше обсъждано на различните последни срещи, отчасти и на най-високо равнище. Въпреки достатъчно конструктивното отношение и усилията на всички страни и особено на новото българско правителство, оглавявано от министър-председателя Борисов, е необходимо да се признае, че ключовите етапи, съгласувани в Договора за съвместно предприятие между НЕК и RWE, не бяха достигнати&hellip; От RWE многократно са подчертавали необходимостта от цялостна финансова концепция за проекта, което е от &ldquo;изключително важно значение в контекста на световната финансова и икономическа криза&rdquo;.<br /><br />Непредубеденият читател може да съпостави това с думите на бившия министър Румен Овчаров в парламента вчера, който се обърна към правителството: &ldquo;Спирате икономически най-изгодния проект в областта на атомната енергетика в момента!&rdquo;<br /><br />В тогавашното си писмо шефът на RWE Гросман отбелязва успокоително, че в определени области са постигнати успехи. &ldquo;Например, съвместната проектна работа с НЕК потвърди, че техническият проект на реактора тип АЕЦ-92 на руския доставчик &ldquo;Атомстройекспорт&rdquo;, а също предназначението на площадката &ldquo;Белене&rdquo;, отговарят на съответните високи международни изисквания&rdquo;.<br /><br />Който чете внимателно това писмо, разбира, че с проекта за АЕЦ &ldquo;Белене&rdquo; има сериозен финансов проблем. Но и след оттеглянето на RWE у нас продължават да търсят варианти за строителство, да се пазарят за цената с Русия.<br /><br />Точно в този период Борисов става защитник на АЕЦ &ldquo;Белене&rdquo; и изтърсва репликата, че ако не я построим, цената на тока ще скочи 18 пъти, което е абсурдно. А на едно изказване на министър Трайков, че готовият реактор може да се сложи в АЕЦ &ldquo;Козлодуй&rdquo;, Борисов гневно реагира в предаването &ldquo;Нека говорят&rdquo; по бТВ &ndash; &ldquo;Това да не е бидонче, да го преместим&rdquo;. Сега обаче правителството лансира точно идеята на Трайков.<br /><br />Евентуалната цена на АЕЦ &ldquo;Белене&rdquo;, която се е обсъждала от експерти, варира между 4 и 10 милиарда евро. 4 млрд. евро обаче е номиналната цена, на която подписан договорът, без оскъпяването във времето, без утежнения с лихви по кредити и др. Към цената трябва да се прибави задължението на държавата да построи електропреносна мрежа, оценявана на около 600 млн. долара (последно премиерът Борисов каза в министерския съвет, че цената за това ще е 1 млрд. лв.). След аварията в Япония се очерта ново тежко поскъпване, този път от изисквания за застраховки и застрахователи, също и от нови изисквания за безопасност.<br /><br />АЕЦ &ldquo;Белене&rdquo; е проектирана в началото на 80-те години, но в края на 80-те проектът е замразен, пак по финансови причини. Размразен е от кабинета на Симеон Сакскобургготски като алтернатива заради закриването на старите блокове в АЕЦ &ldquo;Козлодуй&rdquo; при приемането на България в ЕС.<br /><br />Дори към 2005 г. започва финансиране на проучвания и експертизи. Към онзи момент, преди кризата и аварията във Фукушима, проектът изглежда финансово оптимистично. Конкурс за строителството обаче е обявен при следващия кабинет на Станишев. Тогава министър на икономиката и енергетиката е Румен Овчаров. Условията на конкурса са такива, че дават предимство на &ldquo;Атомстройекспорт&rdquo; (да довърши стария проект на вече построената площадка), канадска фирма се отказва, а подава оферта и &ldquo;Шкода Алианс&rdquo;, в която пак има руско участие.<br /><br />Изпълнението на строителството е поверено на &ldquo;Атомстройекспорт&rdquo;, договорът е подписан в началото на 2008 г. Учреден е оператор на проекта, който трябва да финансира строителството и експлоатацията на АЕЦ - Belene Power Company, в която 51% държи НЕК, а 49% - RWE. Според плановете втората българска АЕЦ трябваше да заработи през 2014 г.<br /><br />След като RWE се оттегли, не се намери друг инвеститор, освен Русия. Ако правителството беше приело предложението на Русия, в България щеше да има руска атомна централа и като собственост, като за страната щеше да остане само ядреният риск. Плюс задължението държавата да построи електропреносна мрежа за нова АЕЦ и да изкупува ток, чиято цена не се знае докъде ще достигне.<br /><br />При това положение отказът от АЕЦ &ldquo;Белене&rdquo; е много логичен.<br /><br />Експерти предупреждаваха още нещо, за което не им даваха думата &ndash; че ако се построи нова АЕЦ, поради натрупването на две големи ядрени мощности (в Козлодуй и Белене), те не могат да работят на пълен капацитет. И тогава ще трябва да се спира или да работи на по-малка мощност старата АЕЦ в Козлодуй (с по-евтиния ток), за да може да се изплаща новата (с по-скъпия). Излишъкът на ток без налични дългосрочни договори за износ също така заплашва развитието на водни, слънчеви, вятърни и др. екологични централи.<br /><br />Както и да е. Драмата с АЕЦ &ldquo;Белене&rdquo; приключи. Но дали наистина приключи? Заинтересовани политици вече се заканват, че като падне Борисов от власт (което е неизбежно) ще подновят проекта. Дори самият Борисов може с лекота да обърне пак палачинката и да каже &ndash; намерихме инвеститор и т. н.<br /><br />Уви, повече от 30 години този проект не може да бъде завършен. Очевидно има непреодолими причини, които не зависят от правителства и режими. Дори предишното правителство, което най-активно поддържаше проекта, не успя да го задейства и да започне строителството. Само наляха пари на разни консултанти и проектанти, за да си разпределят комисионите.</p> <p><em>Текстът е публикуван в <a title="http://e-vestnik.bg/14314/aets-belene-priklyuchi-oshte-kato-se-otkaza-rwe-zashto-nemtsite-izbyagaha/" href="http://e-vestnik.bg/14314/aets-belene-priklyuchi-oshte-kato-se-otkaza-rwe-zashto-nemtsite-izbyagaha/">e-vestnik</a>.</em></p>