Братя, защо Църквата нарича кончината на Божията Майка не смърт, както обикновено се нарича човешката кончина, а успение, или което е същото, упокоение или мирно заспиване, и не само не скърби, не плаче при Нейния гроб, а напротив, пее радостни и тържествени песнопения за Нейния изход от този свят?
Победата над смъртта. Слово на празника Успение на Пресвета Богородица

 

„Воспою, радуяся, Твоя Успение.”
Ирмос на първа песен от канона

 

 

Това, че преблагословената Майка на нашия Господ всъщност не умряла, както обикновено умират хората, а като че заспала незадълго с мирно заспиване след тежките скърби на живота и че Нейният гроб за нея станал врата към Небесното Царство, съдържа в себе си много радост за християните. От този гроб, както от гроба на възкръсналия Господ, към нас струи небесно нетление, или по-добре да се каже – този гроб несъмнено обещава и на нас безсмъртие по душа и нетление по тяло, унищожавайки в нас страха от смъртта.

 

Слава на Победителя на смъртта, Господ Иисус Христос! До времето на Неговото пришествие смъртта била много страшна за човека, защото тя похищавала своите жертви безвъзвратно, а нямало никакви средства за избавление от нея, тъй като грехът, благодарение на който смъртта имала сила, се разливал подобно на морско наводнение и никой нямал сили да спре това наводнение. Между другото се знаело, че хората, похитени от смъртта, оставали там, където обикновено отивали хората след смъртта. Имало наистина два-три примера на хора, които не изпитали смъртта, а един чрез молитва и сълзи получил отсрочка, когато смъртта вече била протегнала към него убийствената си ръка, но на нея й било заповядано да не се докосва до него още петнадесет години. Но какво са тези два-три примера в сравнение с милионите умиращи хора – капка в морето. При това последният пример съвсем не бил утешителен за хората, защото цар Езекия не могъл съвсем да се избави от смъртта, но само измолил отсрочка за себе си, а първите двама – Енох и Илия – се смятали за неподражаеми по светостта на своя живот, заради което били взети живи на небето.

 

Какво виждаме сега след явяването в плът на нашия Господ и след победата, която Той удържал над греха и смъртта? Целият ужас от смъртта изчезнал; тя се превърнала в мирно заспиване, след което се очаква да настане радостното утро на всеобщото възкресение. Според това доколко всеки от нас побеждава живеещия все още в нас грях, а сега са ни дадени всички средства да го побеждаваме (виж: 2 Пет. 1:3), изчезва и страхът от  смъртта, тъй че тържествуващите победители на смъртта с радост посрещат смъртното ложе и вече не умират, а именно заспиват с мирно заспиване. „Сега, казва св. Иоан Златоуст, Господ съкрушил портите на ада и унищожил самото лице на смъртта. Но какво говоря аз: лицето на смъртта?! Дори самото име на смъртта променил, защото тя вече се нарича не смърт, а упокоение и сън”.

 

Най-очевидният пример за тържество над смъртта виждаме в Пречистата Божия Майка. Тя се упокоила в гроба само за кратък отдих на плътта. Казваме „за кратък отдих”, защото според свидетелството на преданието на третия ден след смъртта Нейното тяло вече не било намерено в гроба, то било възкресено и взето на небето, където заедно с душата започнало да се наслаждава на небесното блаженство.

 

След Божията Майка виждаме апостолите и мъчениците как с радост посрещат смъртта, като голям приятел, който в замяна на скоропреходните блага на настоящия живот или в замяна на неговите беди и скърби им дарува вечна радост в небесното царство. След тях виждаме всички светии, които гледали на смъртта също с радост, виждайки в нея края на земните трудове и началото на небесната слава. Светата Църква се старае и в нас да посели такова безстрашие по отношение на смъртта, увещавайки ни да прогонваме страха от нея чрез постепенно изкореняване на греховете в себе си, и своите мъртъвци тя вече назовава не иначе, а упокоили се, тоест като че заспали, защото безсмъртният живот в бъдещия век за нас е толкова несъмнен и правото да го наследим е толкова явно, че ние не можем и не трябва да гледаме на смъртта иначе, освен като на сън.

 

Слава на безкрайно благия Бог! Преди над мъртъвците дълго и безутешно ридаели и дори повелявали над самите мъртъвци да се източват сълзи. „Чедо, казва един богопросветен мъдрец, пролей сълзи над умрелия и, като да си подвъргнат на жестока злочестина, почни да плачеш… горчив да бъде плачът ти, и топло риданието, и продължи тъгуването си по него, според достойнството му (Сир. 38:16-17), а сега вместо надгробно ридание ние пеем Алилуя или Хвалете Бога, възхвалявайки божествената премъдрост и благост, по силата на които смъртта станала преход към безсмъртие.

 

Братя, причастници на небесното призвание, вие сте виждали на иконата на всечестното и славно Успение на Богоматер как Тя мирно почива. Какво спокойствие и отражение на небесната слава е запечатано на Нейното лице! Това е наистина сън, кратък преход от земята към небето. Нека се поучим и ние самите и със стремеж към добродетели и презрение към порока да направим нашата смърт мирно заспиване. Докато в нас царува грехът, дотогава за нас ще бъде страшна смъртта, защото „страшна е смъртта на грешника” (Пс. 33:22 - слав.). Грехът е причината за смъртта. Казано е: „платката, що дава грехът, е смърт” (Рим. 6:23).

 

Нека според силите си побеждаваме греха в нас, щом той е причината за смъртта. Да се побеждава грехът само в началото е трудно, а после става леко и сладостно, тъй като според мярата на увеличаване на „страданията”, причинявани от борбата с греха, „ще изобилва и нашата утеха чрез Христа” (2 Кор. 1:5) в нас, и Господ, Който е казал, че Неговото „иго е благо и бремето леко” (Мат. 11:30) наистина ще направи леки и животворни трудовете на подвижниците. При това, което с труд се постига, то повече се цени и толкова повече ще се наслаждаваме. За трудове сме създадени ние, а не за бездействие. Да, безкрайната небесна слава без съмнение си струва посилните трудове на целия живот. Това несравнимо блаженство, това царство на славата даром не се дава. Казано е: „царството небесно бива насилвано”, тоест със себенасилване се придобива, „и насилници го грабят” (Мат. 11:12).

 

Но защо ние сме тъй лениви в това да побеждаваме в себе си страстите и злите наклонности, не затова ли, че в нас е слаба вярата в живота в бъдещия век? Но този живот е така несъмнен, както настоящия ни живот. Нима Този, Който ни е дал начатъка на живота тук на земята, няма да ни даде пълноценен и съвършен живот на небето?! Да, това неизбежно трябва да стане, по-трудно е това да не стане, отколкото да стане. И в това ни уверява истинното слово Божие. „Всички, които са в гробовете, казва то, ще чуят гласа на Сина Божий и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане (Иоан 5:28-29).

 

Братя! Вечният живот зад гроба не подлежи на никакво съмнение. Но също тъй не подлежи на никакво съмнение това, че той е двояк: за праведниците е блажен, а за неразкаяните грешници – мъчителен. Смъртта е предел, граница между сегашния и бъдещия живот и ние не знаем далеч ли е тя от нас или е близо. Нека затова бъдем готови винаги да застанем на тази страшна граница между двата живота. Амин.

 

Слово на Успение Пресвятой Богородицы

 

Превод: прот. Божидар Главев

 

 

 

Източник: budiveren.com

 

 

 

 

Още от категорията

1 коментар/a

Димов на 18.08.2021 в 10:01
Честито Успение на Пресвета Богородица! Пресвета Богородице, спаси нас! Господи, помилуй! Амин.

Напиши коментар