"Единствената отговорност на киното е да развлича. Като режисьор се опитвам да внеса дълбочина и съм изпълнен с уважение към публиката. Но нищо не налагам на другите. Ако един режисьор иска да провокира, той е свободен да го направи". Това казва в интервю за "Пари мач" Кристофър Нолан. След световния успех на трилогията “Батман”, режисьорът създаде космическата одисея “Междузвездно” (Interstellar).
<p><strong>- Как се зароди страстта ви към киното?</strong></p>
<p><span style="color:#454545">- Първият ми шок беше “Междузвездни войни”. Изпитах усещане за необятност, когато открих свят, по-широк от този, в който аз живеех. Друг голям спомен е от деня, в който баща ми ме заведе да гледам “</span>2001: Една одисея в космоса” в голямо кино на Лейчестър Скуер в Лондон. Екранът беше огромен и аз бях заслепен от този зрелищен филм. А седемгодишен започнах да експериментирам с 8-милиметровата видеокамера на баща ми и да правя малки филми.</p>
<p><strong>- Какво ви харесва в научната фантастика?</strong></p>
<p>- Възможността да преувеличаваш реалността и да я изместваш отвъд границите на възможното. Когато бях дете, перспективата да отида на Луната или на Марс беше страшно вълнуваща. Това беше времето на първите космически совалки и абсолютната мечта бе да станеш астронавт. Вече не е така. Технологичният прогрес в последните години вече не е обърнат навън, а навътре. Това, което е важно, е какво имаме в джобовете и какво гледаме по телевизията. Не би ли било по-интересно да погледнем отново към звездите? Да потърсим нашето място във вселената?</p>
<p><strong>- Семеен филм ли е “Междузвездно”?</strong></p>
<p>- Да, въпреки че думата “семеен” има отрицателни конотации, той е такъв в най-добрия смисъл на думата. Замислих филма си в духа на “Челюсти” или “Близки срещи от третия вид” на Стивън Спилбърг, които бяха по-хапливи, напрегнати и предизвикателни от който и да е друг блокбастър. Но, аз правя жанрово кино. Това, което ми хареса в “Междузвездно”, бе връзката на астронавта с неговите деца. Аз съм баща на четири деца и тази тема ме засяга. Това е също средство да се внесе чувство в една история, която разказва за края на света.</p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44186_AIWgtjqvJMIuaxR2iP9dJY7sUWvQEJ.jpg" /></p>
<p><em>Кадър от "Междузвездно"</em></p>
<p> </p>
<p><strong>- Перспективата за нашето изчезване изглежда ви разярява.</strong></p>
<p>- Яростта е хубаво чувство. Въпреки това аз съм оптимист и имам доверие в човечеството. Вярвам, че всички заедно ще бъдем способни да разрешим проблемите. Но всеки има свой собствен прочит на филма. Някои виждат в него края на света. Други - пътуване, в края на което сме спасени. Надеждата почива в човешките отношения. </p>
<p><strong>- Мислите ли, че един филм трябва да бъде разбран, за да бъде оценен?</strong></p>
<p>- Не мисля така. <span style="color:#454545">“</span>2001: Една одисея в космоса” на Стенли Кубрик е сред малкото изключения, в които главното в кинематографичния разказ са образът и звукът. Това е филм, който внушава всеобщи чувства. И няма нужда да разбираш всичко, за да почувстваш красотата.</p>
<p><strong>- Откъде идва силата на партньорството ви с вашия брат и съсценарист Джонатан?</strong></p>
<p>- Учихме се заедно, той има много оригинален поглед върху нещата. Защитава с нокти и зъби гледната си точка.</p>
<p><strong>- А с вашата съпруга Ема Томас, която е продуцент на филмите ви?</strong></p>
<p>- Тя е един от най-добрите продуценти в света за киното, което аз правя. Предимството да работя с членовете на семейството ми е, че те не говорят двулично, нямат личен интерес или скрити мотиви. Те са искрени. Това е важно, защото създаването на един филм е преди всичко огромно усилие на екипа. Режисьорът е обективът, през който минават многобройни визии. И той изяснява нещата.</p>
<p><strong>- Не срещнахте ли съпротива, когато измислихте космически кораб, който сърфира върху огромна вълна?</strong></p>
<p>- Аз не налагам нищо, просто питам: “Имаме ли средства, за да създадем тази щура сцена?”. След това внимателно проучвам цената. Някои режисьори имат нужда да влязат в конфликт с финансистите на киностудиото, защото това стимулира творческия им процес. Аз предпочитам да ми покажат цената, така че винаги обяснявам много точно какво правя и защо. Защото най-добрият начин да запазиш своята независимост е никога да не надхвърляш бюджета си и да приключиш навреме.</p>
<p><strong>- Смятате ли се за холивудски режисьор?</strong></p>
<p>- Да, защото Холивуд е международна общност, в която киното е универсален език. Това е неговата сила. Всички го разбират, всички сме израснали с едни и същи референции.</p>
<p><strong>- Оказва ли натиск върху вас успехът?</strong></p>
<p>- Разбира се. Но натискът е още по-мъчителен, когато никой не се интересува от вас и не му пука какво правите. Това е голямото препятствие, което трябва да преодолееш, когато започваш кариерата си. Аз бях млад независим режисьор, знам колко е тежко това. Ако натискът продължи да съществува, то е защото хората, които вземат решенията, харесаха това, което правя, остават любопитни и ми имат известно доверие. След това неизбежно някои ще бъдат разочаровани, но аз не бих сменил мястото си с никой друг.</p>
<p><strong>- Вашите филми са блокбастъри. Все пак имате ли социално съзнание?</strong></p>
<p>- Не и непринудено. Като се има предвид какво правя, бих се чувствал не на място, ако трябваше да мисля как да впиша някакво “послание”. Това ми се струва дидактично и дори лицемерно. Имам нужда да се концентрирам върху една история и да направя каквото трябва, за да бъдат истински моите герои.</p>
<p><strong>- Значи не смятате, че киното трябва да носи отговорност?</strong></p>
<p>- Единствената отговорност на киното е да развлича. Като режисьор, аз се опитвам да внеса дълбочина и съм изпълнен с уважение към публиката. Но нищо не налагам на другите. Ако един режисьор иска да провокира, той е свободен да го направи. </p>
<p><strong>- Въпреки това вашият филм говори за образование, екология, НАСА… Не е ли това най-добрият начин да стигнеш до милиони хора, повече отколкото една дълга реч на Обама?</strong></p>
<p>- Силните послания минават през една написана и разказана от героите история, които защитават страстно гледната си точка. Тези филми оставят отпечатък. Но, аз станах режисьор, за да развличам, не за да влияя. Това е единственият ми двигател. </p>
<p><strong>- С вашата трилогия за Батман как комбинирахте блокбастъра за супергерои със зрялото авторско кино?</strong></p>
<p>- Имах късмет, че студиото разбира какво искам да направя и ме подкрепя. Освен това мисля, че жанрът позволява подкопаване. Но не толкова непринудено, колкото ако бе драма. Тъй като сърцето на филма почива върху супергерой, зрителите са готови да отидат с него доста далеч във фантазията. </p>
<p><strong>- Как избягвате пропагандната проамериканска страна?</strong></p>
<p>- Голямото предимство на Батман е, че той не въплъщава славна американска фигура. Той винаги е бил много мрачен и измъчен герой, който живее в сянката. Това е доста удобно място в сърцето на поп културата.</p>
<p><strong>- Оставяте независимостта, която дават супергероите. Дали това е, за да се завърнете към кино, което е продукт само на вашето въображение?</strong></p>
<p>- Много се забавлявах в продължение на близо десет години. Но цикълът на супергероите приключи за мен. Направих филми от оригинални сценарии, адаптирах романи, истории, написани от брат ми… Няма значение откъде идва материалът. Това, което е важно, е: има ли хубава история за разказване?</p>
<p><strong>- Загрижен ли сте за публиката?</strong></p>
<p>- Независимо дали съм на снимачната площадка или в монтажната зала, аз ставам нейното око, неин адвокат, неин свидетел. И като първи зрител на моите филми, аз съм публиката.</p>
<p> </p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/Lm8p5rlrSkY?wmode=transparent&jqoemcache=2PQwW" width="425"></iframe></div>
<p><em>Трейлърът на "Междузвездно"</em></p>
<p> </p>
<p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>