Сделката за “Булгартабак” - набързо, на тъмно и без пазарлък

<p>Първият сигнал, че продажбата на тютюневия холдинг няма да се движи изцяло по пазарната писта, беше допускането на финансови инвеститори в процедурата. Този тип инвеститори по правило са временни собственици, които в по-добрия случай играят за своя сметка с цел да оздравят финансово компанията и след това да я препродадат на печалба на някой, който се занимава с този бизнес. В по-лошия - от самото начало играят за сметка на клиент, който не отговаря на условията на продавача към кандидат-купувачите. И така се заобикалят тежките изисквания, с които се похвали при старта на процедурата за &ldquo;Булгартабак холдинг&rdquo; Агенцията за приватизация.<br /><br />Опитът на съседните страни и най-вече на Сърбия и на Румъния показа, че когато държавата иска да развива определен бранш, тя се опитва да привлече някой от световните играчи в него. Подобен опит за цигарената индустрия българското правителство направи в края на 2004 г. Той беше неутрализиран от Ахмед Доган. Но за ролята на ДПС лидера в сагата &ldquo;Булгартабак&rdquo; ще стане дума по-късно.<br /><br />Съмненията, че ще станем свидетели на предварително свирен мач, се затвърдиха, когато приватизационната агенция обяви критериите към офертите на кандидатите за &ldquo;Булгартабак&rdquo;. Отказът да се следва пазарната логика чрез тежестта, която получи изкупуването на тютюна, беше ясен сигнал към стратегическите инвеститори, че не са желани участници в надпреварата. На практика оценката на кандидатите за потенциала на &ldquo;Булгартабак&rdquo; да запази и разшири пазарния си дял - която се дава чрез цената за компанията - се оказа маловажна за управляващите. Защото истинската цел беше не да се намери най-добрият частен собственик, който ще развие цигарените фабрики, а да се откажат всички конкуренти на предварително определения победител.<br /><br />В добавка, на фона на наближаващите избори, се изигра и публичният театър как ГЕРБ се грижи за електората на ДПС. Без значение, че 90% от българския ориенталски тютюн вече се изнася, а &ldquo;Булгартабак&rdquo; отдавна не е дори в топ 5 на компаниите, които го изкупуват.<br /><br />В крайна сметка целта беше постигната - корейската компания KT &amp; G, за която тютюневият холдинг беше възможност да стъпи на европейския пазар, се отказа още в началото на състезанието. Същото направи и японската &ldquo;Джапан табако интернешънъл&rdquo;, която се сочеше като втори вероятен кандидат. Единствен почти до финала остана &ldquo;Бритиш Американ табако&rdquo;, неуспял преди 6 години. Като и досега анализаторите спорят дали и този път компанията е имала сериозни намерения, или просто е дразнила предизвестения купувач.<br /><br />Кулминацията дойде с подаването на една-единствена оферта за тютюневия холдинг от дружество, регистрирано специално за целта и собственост (чрез поредица от офшорни фирми) на руската държавна Външнотърговска банка. По-точно, на нейното лондонско инвестиционно поделение.<br /><br />Агенцията за приватизация не се стресна от надбягване с един кон. Нито се заинтересува от информацията в руските медии, че банката играе за свой клиент. Името на истинския собственик на &ldquo;Булгартабак&rdquo; се оказа маловажно за българския продавач. С удобното извинение, че условията в приватизационния договор - видите ли - били толкова железни, че няма значение кой ще е собственик на тютюневия холдинг. Тогава кому беше нужно същата тази АП да разиграва театрото &ldquo;вън офшорките&rdquo;, тоест неизвестните купувачи, когато обяви критериите за кандидатите за &ldquo;Булгартабак&rdquo;?<br /><br />Така или иначе последва светкавично одобрение на офертата на &ldquo;БТ инвест&rdquo; и също толкова скоростно парафиране на приватизационния договор. Всичко, и финалното &ldquo;да&rdquo; на надзорния съвет на агенцията, приключи за 5 работни дни. От гласуването на надзора стана ясно, че за ГЕРБ и за останалите парламентарни партии - с изключение на БСП - не е важно кой ще стане собственик на холдинга, който все още държи над 30% от пазара на цигари в страната. И който всяка година внася в бюджета близо 1 млрд. лев акцизи и ДДС.<br /><br />Единственият опит за противопоставяне дойде от икономическия министър и досегашен принципал на &ldquo;Булгартабак&rdquo; Трайчо Трайков. Но както и в предишни случаи бързо бе потушен. А самият Трайков - принуден да се включи в одата на радостта за цената, която надхвърля само със 100 000 евро собственото му минимално очакване. И която беше приета без какъвто и да е опит за пазарлък от страна на продавача.<br /><br />От предишните четири опита за раздържавяване на цигарения холдинг само два стигнаха почти до финалната права. И бяха препънати от ДПС.<br /><br />През 2002 г. царските юпита се опитаха да продадат &ldquo;Булгартабак&rdquo; на точно определен финансов инвеститор. Тогава тютюневият холдинг все още беше монополист на един изкуствено затворен чрез високите мита пазар. Но до сделка не се стигна след намесата на... Ахмед Доган.<br /><br />Същото, но с много по-драматични нотки, се повтори две години по-късно. Тогава лидерът на ДПС предотврати шанса на &ldquo;Булгартабак&rdquo; да се превърне в регионален център на втория в света тютюнев гигант. В края на 2004 г. вече беше ясно, че българският тютюнев холдинг е изкуствен мастодонт, който не може да оцелее в този си вид. Офертата на БАТ беше откровена - купуваме четирите цигарени фабрики, едната ще закрием, две със сигурност ще развиваме, а последната - ако оцелее. Придружена и с обещанието основните производствени мощности на компанията за Балканите да се съсредоточат у нас.<br /><br />Този път отпорът на Доган се нуждаеше от силен политически знак, за да придобие легитимност. Цената, за да оцелее още 6 месеца кабинетът &ldquo;Сакскобургготски&rdquo;, се оказа оставката на вицепремиера Лидия Шулева и земеделския министър Мехмед Дикме, които водиха преговорите с БАТ. За Доган това беше удар на няколко заека с един куршум - отърва се от непослушния Дикме; прати в пета глуха един от най-силните министри на царя; за пред обществото за пореден път изигра ролята на ангажиран с поминъка на електората си лидер.<br /><br />Та същият този Ахмед Доган днес се държи като човек, на когото &ldquo;Булгартабак&rdquo; не му говори нищо. Нито лидерът, нито който и да е от обичайните му спикъри пророниха и дума, докато течеше сегашната приватизационна процедура. Затова изречението отпреди ден на Доган, че тепърва ще се запознава с подробности по сделката и пак можел да й попречи, не предизвиква друго освен досада. Защо ще й пречи, след като неговият представител в надзора на АП гласува &ldquo;за&rdquo;? И как точно, след като пред джиросването на акциите и влизането на &ldquo;БТ инвест&rdquo; във владение остава само формалното одобрение на Комисията за защита на конкуренцията.<br /><br />В случая мълчанието на Доган и неглижирането на сделката от негова страна е най-силният знак на подкрепа, който лидерът на ДПС може да даде. Ситуацията е недвусмислена - този път истинският купувач е одобрен от Доган. И едва ли има значение дали клиентът на руската ВТБ е само собственикът на една българска банка, която живее от парите на държавните фирми, и неговият партньор - медиен октопод, или комбинацията е по-широка.<br /><br />Проблемът е, че от две години Доган формално е извън властта, а обръчът му е все така жив и от ден на ден става все по-хищен. Което няма как да стане без някаква подкрепа и от ГЕРБ.</p> <p><em>Коментарът е публикуван във <a title="http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1028938" href="http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1028938">в. "Труд"</a></em></p>