"Това не е национален проблем, който да се реши с национални мерки. С такива донякъде може да се облекчи, но те трябва да са съобразени с европейските регулации за максимална ненамеса на пазара и трябва разрешението на ЕК за допустима държавна помощ. Много други страни вече повдигнаха този въпрос", коментира пред "Дневник" Калоян Стайков, главен икономист на Института за енергиен мениджмънт.
Цяла Европа под натиск
Според Калоян Стайков настоящата ситуация е можело спокойно да се прогнозира и е странно, че Европейската комисия не го е направила, а още по-лошото е, че не дава признаци да готви мерки след 2 месеца на екстремно високи цени на тока.
"Можеше да се очаква, че ще се стигне дотук и Европейската комисия в това време не направи нищо да изготви насоки, като по този начин се удължава финансовият натиск върху фирмите. Те може да предложат помощ с ретроспективен характер, но в това време фирмите сами трябва да се оправят. Нещо подобно на това, което гледахме в България с мерките заради коронавируса - пандемията започна от март и леко затихна в началото на лятото, а мерките сработиха през есента", илюстрира той.
Допълва, че тъне в неизвестност и въпросът с цената на квотите въглеродни емисии, но очаква тяхното поредно поскъпване, което товари финансово замърсяващите производителите, поне да бъде отложено.
Всичко това се знаеше
Икономистът посочва, че случващото се сега се е очаквало още от миналата година. Причина за това са прогнозите още тогава, че икономиката ще се възстанови след удара от пандемията, това, което не се е очаквало, е това да стане толкова бързо. Последното допълнително е тласнало цените нагоре, но това също не е нещо неочаквано.
"Еврокомисията трябваше да има идея вече, а дори да не беше ясно, това положение е вече факт втори месец. Ако й отнема 3 месеца да изготви насоки за държавна помощ, очевидно нещо не е наред", заключава Стайков.
Напомня, че част от проблема идва тъкмо по линия на екологичните политики на Брюксел, голяма част от които са свързани с намаляване на емисиите при производството на ток, което означава, че автоматично се намалява делът на ток от въглища и от ядрена енергия и така големият дял от производството в ЕС идва от централи на природен газ и ВЕИ.
"Но това лято хем е топло, което вдига потреблението, хем нямаше достатъчно вятър за ветрогенераторите. Добивът на въглища се базира на прогнози и ако не се очаква търсене, няма как изведнъж да нарасне добиването им. Освен това потреблението им веднага вдига цената на квотите", описва ситуацията икономистът. Посочва, че наистина случилото се е в резултат на наслагването на всички тези фактори, но е трябвало да се адресира от Брюксел.
Същевременно политиката на обезсърчаване на производства, при които се отделят вредни емисии, водят до намаляване производството на газ и липса на инвестиции в нови находища в момент, в който глобалното търсене се повишава.
"Тази политика излага и целия сектор на електроенергетиката на ценови шокове. Това е слабо място в целия преход към нисковъглеродна икономика. Вероятността всичко това да се случи наведнъж наистина не бе голяма, защото много фактори трябва да са налице едновременно, но голяма част от проблема е в европейската политика", посочва Стайков.
Чака се да отмине
Поради това, че става дума за екстремна ситуация, която е малко вероятно да се повтори през следващите години, представители на ЕК я третират тъкмо като нещо временно, което ще изчезне.
Може да е временно, но като потопи половината бизнес, каква е ползата, че догодина цените ще са нормални?
Според него политиците третират кризата все едно е 1974 година и страните, които добиват природен газ, просто са решили, че ще намалят добива и ще вдигнат цената. "Не е това ситуацията. Търсенето изпреварва предлагането. В Европа заради възстановяването на икономиките, в други страни - заради несигурността", подчертава той.
Какво да се прави
В тази ситуация е очевидно, че няма как просто увеличаване на ВЕИ мощностите да даде гаранция, че ще има достатъчно производство. Компенсирането може да дойде от т. нар. сторидж батерии, но дори и за тях все отнякъде трябва да дойде енергия. Не можем да разчитаме, че правим стратегия за 10 г. напред и да разчитаме, че на петата година ще има батерии, които могат да се инсталират веднага, казва Калоян Стайков.
Според него в тази ситуация ключово е бизнесът да упражни натиск върху европейските политици за мерки, защото въпросът е колко бързо се прави този преход към нисковъглеродна икономика, колко надеждна е тя и колко струва. Допълва, че освен това в различните европейски страни могат да си позволят различна цена на тока, но в същото време по-голямата част от Европа не е стигнала до такова развитие, че да понесе каквито и да било цени на енергията.
Какви мерки може да вземе България
След всичко казано излиза, че реално България в момента не може да вземе никакви локални мерки още по-малко в условия на липсващ парламент, макар служебният кабинет в началото на седмицата да даде заявка за някакви стъпки.
Според Калоян Стайков все още няма основания поскъпването на тока за бизнеса да е влязло в крайните цени, които са за потребителите. Напомня, че инфлацията в страната започна да расте далеч преди тези цени на тока - заради възстановеното търсене, по-високите цени на горивата. Ефектът върху потребителите той очаква да се види най-вече през цената на ВиК услугите и на парното заради природния газ.
Напомни и че сближаването на доходите с тези в ЕС няма как да мине без сближаване на разходите, тоест на цените. "Затова и инфлацията е по-висока, защото българската икономика е догонваща. Същото е и с пазара на ток, няма как да избегнем това", заключава Стайков.
Според него опасността в случая е България да изпадне в "някакви популизми", които да счупят пазара, който години наред е създаван. Това означава да не се предприемат мерки, които принципно променят начина на работа на енергийния пазар. Според него са допустими други като например данъчни облекчения за засегнатите бизнеси, намаления на ДДС, на акциза, на данъка върху оборота. Другото важно е тези мерки да не са насочени към ограничаване на търговията - като например на износа, тъй като това няма да бъде одобрено от ЕК, посочва икономистът.
Ден напред ли?
От създаването на енергийната борса на няколко пъти имаше сериозни подскоци на цените, които не бяха обусловени от общи европейски проблеми и за които бизнесът имаше предположения, че се дължат на нерегламентирани действия на търговци на ток, на необяснимо поведение на производители и т. н. В началото на август, когато това отново се случи, се появиха същите подозрения.
Особеност на българската енергийна борса е, че основните количества енергия се продават на сегмента "Ден напред". Звучи нелогично за големи предприятия всеки ден да купуват по този начин.
Според Стайков България е стигнала по естествен път до този проблем, а не че някой злоумишлено е заложил такива правила за функционирането на енергийната борса. Посочва, че 85% от търгуваната на борсата електроенергия преминава именно през сегмента "Ден напред".
"Което означава, че всички фирми са изложени на ценовия риск .Традиционно пазарите не работят така, а две трети се търгуват по дългосрочни договори", обяснява той. Това е и обичания механизъм, по който действат предприятията с 24-часов цикъл на работа, които си прогнозират потреблението. "Но тези продукти ги няма, защото и законодателната и регулаторната рамка са фокусирани върху "Ден напред". А купуването от днес за утре трябва да го има, но за да обере флуктуациите, защото няма как абсолютно всичко точно да се прогнозира", обяснява икономистът.
И след като политиците и регулаторите вперили поглед този сегмент, съответно участниците на пазара са били насърчени във времето да търгуват именно на него вместо по двустранни договори. "Сбъркана нормативна уредба, която води до това изкривяване", обобщава той. Посочва, че макар и млада борсата в България е минало достатъчно време да се видят дефектите и да се отстранят.
От какво се страхува КЕВР
След предходни поскъпвания на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) бе вменено да контролира и дали борсата работи по правилата. Проблемът на регулатора обаче е принципен и той е, че не смее нищо да направи, защото има твърде голям политически натиск върху него, обяснява Калоян Стайков. "Сега няма правителство, но натискът е от различни политици, постоянни коментари и нападки, които са изключително вредни и е напълно естествено комисията да е консервативна", посочва той.
Напомня предишни случаи, най-нашумелият сред които бе, когато КЕВР направи 12-месечна прогноза за цената на природния газ, при което се наложи парното да поскъпне докато в това време България тъкмо бе получила отстъпка от цената на газа от Русия. Напомня, че прогнозата е била вярна и е отразявала промяната, по която се формира цената за вътрешния пазар. "Но когато политици атакуват по този начин независим уж регулатор, тогава самите решения стават по-консервативни", обясни той.
Посочва, че същевременно регулаторът трябва да има по-голяма роля, защото има административно създаден монопол, тъй като цялата енергия се търгува на борсата и никъде другаде и затова трябва да се регулатор като всеки друг монопол, обяснява той.
"Не става така. Или има независим регулатор, на който не се месят политиците, освен ако не върши глупости, или нямаме. И ние сме във втората хипотеза", заключава икономистът.
Източник: "Дневник"