Църковният въпрос в Украйна не е в това кой кого ще подкрепи – Константинополската или Московската патриаршия – въпросът се свежда до самото съществуване на Православната църква такава, каквато тя винаги и особено от времето на Вселенските събори е била – една и съборна. Представяме на вниманието на читателите ни интервю по тази тема, дадено за Аналитичния център "Св. Василий Велики" в Мосвка от Видинския митрополит Даниил от Българската православна църква.

 

 

- Ваше Високопреосвещенство, радваме се да Ви приветстваме! Днес е неспокойно време и за вселенското Православие, и за отделните поместни църкви. Често хората виждат преди всичко някакви земни, светски причини за случващото се: парите, борбата за власт и слава, геополитическите сблъсъци между САЩ и Русия. Според Вас какви са дълбоките духовни причини за случващото се? Защо ние, православните, стигнахме до такава ситуация?

 

- Здравейте г-н Иванов, благодаря за поканата за този разговор. 

 

Да, живеем в неспокойно време. Говори се за глобализация – опити за привеждане на света под нов световен ред, с един център на управление за целия свят. Същевременно, свидетели сме на политическo и икономическo напрежение между различни държави по света. Има военни конфликти, миграция на огромен брой хора от и към редица страни, което изправя света пред множество предизвикателства.

 

Наред с тези и други процеси, може да кажем, че обществата в почти всички страни по света са в процес на безпрецедентни промени в ценностната система - променя се начинът на живот на хората, променя се техният личностен облик, нравите, поведението, обликът на цялото общество. Православната църква, макар да не е от този свят, живее в света. Ние живеем в този свят и, уви, случващото се в него неминуемо влияе върху нас.

 

Може би все по-малко е разбирателството между нас, православните. Като че ли синдромът на Вавилон ни влияе все по-силно. Езикът, с който сме си служели досега и с който сме се разбирали прекрасно – българи, руснаци, гърци, сърби, румънци, араби, американци, грузинци и въобще православните от всички народи по земята – езикът на православната вяра, евангелските принципи, църковните правила – всички тези неща, които „всички, навсякъде и винаги“ (св. Викентий Лерински) в Църквата са разбирали еднакво и са служели за нашето единство, днес този език – редица ясни понятия в него – започват да търпят превратна интерпретация и това вече започва да разстройва нашите взаимоотношения. 

 

Случва се нещо като това, което е било във Вавилон, когато човеците се възгордели и решили да построят кула до небесата, т.е. да построят непоклатимо зданието на обществения си живот и да увековечат своята обществена уредба, но устроена по законите на своите страсти.С други думи, искали са да устроят земен рай тук на земята, но без Бога – както болшевиките буквално говореха и както съвременните глобалисти също подлъгват хората. 

 

Искали са на своите греховни страсти – високомерие, жажда за власт, алчност, както казахте, разпуснатост на нравите, противоестествени грехове и др., да придадат божествен авторитет, да ги увековечат и да ги направят неизменен закон за цялото човешко общество. Но се оказало, че този им стремеж ги довел до такова състояние, на което Господ ги предал – повреда в мисленето им, в разбирането им за нещата. Един искал вар – работниците му носели вода, друг тухли – те му носели нещо друго и така опитът им да построят земен рай със своите греховни страсти, без Бога, се провалил, както разбира се винаги се е случвало в истрията на човечеството при подобни опити.

 

Днес в православния свят сме свидетели на подобно нещо. Господ ни е казал: „думата ви да бъде да, да; не, не; а каквото е повече от това, то е от лукавия“ (Мат. 5:37). Но ние не обръщаме внимание на тези думи. Някои човеци, които донеотдавна недвусмислено заявяваха по най-официален начин, че признават както териториалната цялост и интегритет на РПЦ – МП, включително на територията на държавата Украйна, така и нейните неотменими права на самостоятело управление на църковните дела в нейните канонични територии, отскоро се отметнаха от собственоръчно подписаните от тях множество документи, с които потвърждаваха това. 

 

Така например патриарх Вартоломей многократно бе потвърждавал, че приема и признава църковнoто наказание низвержение на бившия Киевски митрополит Филарет Денисенко (а освен низвергнат от сан, Денисенко е и отлъчен от Църквата), наложено от архиерейския събор на РПЦ, както и окончателността на решението. Т.е., че това решение е напълно в компетенциите на РПЦ и не подлежи на апелация. След всичко това, миналия октомври Константинополският патриарх прие неговата и на т.н. „митрополит“ Макарий Малетич апелационни молби и в разрез с църковните правила и с елементарните правила за църковно съдопроизводство ги „възстанови в сан“, а вече влезе и в евхаристийно общение с техните разколнически групи. Така думата на патриарх Вартоломей от „да“, стана „не“. 

 

Още по-голям проблем спрямо православното разбиране за взаимоотношенията между поместните православните църкви е и решението на Константинополската Патриаршия да отмени  документ с повече от 330 годишна давност, след чието издаване от Константинополския патриарх Дионисий IV през 1686 за всички православни църкви Киевската митрополия е била органична част от автокефалната РПЦ – МП. 

 

Повече от 330 години пред никоя поместна православна църква не е стоял въпросът например за валидността на избора на Киевския митрополит, валидността на епископските ръкоположения и избора на правоправещи архиереи в диоцеза на днешната Украинска Православна Църква – Московска Патриаршия, както и за всички управленски решения и решенията на църковните съдилища в тази църква. 

 

Тоест, в отношенията на поместните църкви спрямо РПЦ, не само е установен един обичай да се уважава самостоятелното управение делата на тази църква от нейния епископат (включително на територията на Украйна, където на православната църква е даден автономен статут), но този обичай е препотвърден в практиката на междуправославните отношения с множество документи от всеправославен характер. 

 

Безспорно е, че спрямо цялата канонична територията на РПЦ – МП, включително на територията на Украйна, в междуправославните отношения през всичкото това време в пълна сила са важели църковните правила отнасящи се за несмесването на юрисдикционните граници на поместните църкви и неразпростирането властта на техните предстоятели в границите на други поместни църкви, като напр. 2 правило на II Вселенски събор и 8 правило на III Вселенски събор.

 

Бихме казали, че никой днес няма основание и право едностранно да отмени действито на тези правила спрямо териториалната цялост, както на РПЦ – МП, така и на всяка една от каноничните поместни автокефални църкви. Но ето, че претенции за такива права се предявиха. 

 

Ето тази промяна у някои човеци на „от векове утвърденото“ разбиране за каноничноправния ред в Православната църква, който определя начина й на управление и опитът им да наложат това свое виждане на останалите православни църкви, води до напрежение и разстройване на взаимоотношенията в междуправославен план.

 

- Владико, в интервю за портала „Гласове“ с право отбелязахте, че „спорът в Украйна не е просто спор между две поместни църкви. Той засяга цялата православна Църква“. В тази връзка, какви последствия за Българската Православна Църква могат да имат действията на Константинополската патриаршия и нейната специфична „еклезиология” на „източния папизъм“?

 

- Към настоящия момент действително имаме най-официално заявени претенции от страна на Константинополския Патриарх за изключителни привилегии на Константинополската църква за „надгранична юрисдикция“ не само в териториите на т.н. диаспора, но и в териториите на автокефалните поместни църкви – както самият той се изразява за „надгранично изцеряване на всички църковни въпроси“. 

 

В т.н. Томос, който Константинополската патриаршия издаде на 06.01. т.г. открито се постановява, че новоустановената църковна структура в Украйна признава за свой глава Константинополския патриарх и се прави опит това положение да се установи също и спрямо останалите поместни църкви с израза, че тези църкви също признават Константинополския Патриарх за свой глава. 

 

Тези претенции са в пряко противоречие с 34 апостолско правило, което постановява начина на управление на дадена поместна църква и от друга страна на 2 правило на 2 Втория вселенски събор и 8 правило на 3 Вселенски събор, които, както казахме забраняват главите на поместните църкви да простират своята власт в териториите на други поместни църкви.

 

Тоест, налице е опит да се подмени значението на автокефалния статут на поместните автокефални църкви. Говори се за автокефалия, самоуправляемост на дадена поместна църква, но всъщност правомощия за управление на тази църква се прехвърлят към Константинополския престол.

 

Такова присвояване на правомощия се съдържа и в условията, които предвижда т.н. Томос. В него пише, че епископите и клириците на новоучредената църква имат право да прибягват за апелация към Константинополския патриарх, като такива претенции Патриарх Вартоломей заявява спрямо всички останали поместни църкви. Това само по себе си е опит за пряка намеса в делата на всяка една поместна църква, като същевременно подобни претенции са в пряк конфликт с правила 28 (37) и 125 (139) на Картагенския събор, които чрез 2 правило на Пето-шестия вселенски събор (чрез което са кодифицирани каноните на Църквата) добиват общоправославна валидност. 

 

Също, вменява се в задължение на новата структура в Украйна, при по-важни въпроси да се обръща към Константинополския патриарх за авторитетно становище, като отново се споменава за компетенции на тази църква да даде авторитетно разрешение на дадения въпрос, без необходимостта той да се поставя на всеправославно обсъждане. Според Томоса Константинополската патриаршия се явява своеобразен каноничен „посредник“ между новоучредената структура и останалите поместни църкви. Тук отново е налице опит от страна на Константинополската църква за присвояване на правомощия и качества, които са присъщи за цялата Съборна Православна църква.

 

Необходимо е да се подчертае, че само поради тези и други подобни на тях текстове в т.н. Томос, с които се прави опит да се легализират претенциите на Константинополската патриаршия за надгранична юрисдикця, е изключително важно поместните църкви да не приемат този документ за валиден. В противен случай не само за БПЦ – БП последиците ще бъдат катастрофални, но под заплаха е единството и съборността на цялата Православна църква.

 

Това е важно да се има предвид от поместните църкви, защото в публичното пространство църковният въпрос в Украйна се измества в плоскостта на това кой кого ще подкрепи – дали Константинополската или Московската патриаршия. Докато тук въпросът не се свежда до това, а до самото съществуване на Православната църква по начина, по който тя съществува от времето на Вселенските събори. 

 

Амбициите на Константинополския патриарх за първенство не само по чест, но и по власт в Православната църква не са случайни. Очевидно е, че тази власт не е самоцел. Днес, за постигане на своите амбиции той не се посвени да извърши вероломство, като навлезе в чужда територия и съдейства на държавната власт в Украйна в гонението й срещу две трети от православните украинци. 

 

Кой доктор, за да излекува една рана изрязва две трети от здравия организъм, като му поставя диагноза „болен“ и оставя едната трета, която при сериозна болест е диагнисцирана като „здрава“? Такова безпрецедентно вероломство не може да бъде самоцел и както официално са заявени претенциите за право на юрисдикция над цялата Православна църква, патриарх Вартоломей няма да престане с опитите за налагането им. 

 

От друга страна, като се има предвид силната намеса на различни влиятелни държави и тяхната подкрепа на действията на Константинополската Патриаршия в Украйна, мисля, че има връзка с глобалните процеси и амбициите за съсредоточаване на надюрисдикционни правомощия в ръцете на Константинополския патриарх.

 

Използва се методът на сваряване на жабата с постепенно затопляне на водата, при който жабата не усеща как идва момент, в който тя не е в състояние да изкочи от съда. Ако тя бъде хвърлена в съд с гореща вода, тя би изкочила, но размекната от постепенното затопляне на водата, тя вече не е способна да направи това. 

 

По същия начин православните поместни църкви са подложени на тези зашеметяващи действия от страна на Константинополската патриаршия от последните месеци и седмици. Ако сега не се предприеме решителното действие, като поместните църкви се разграничат и не приемат за валидни действията на Константинопол и по този начин се опази единството и съборността в Православната църква, има опасност заблудата за право на надгранична юрисдикция на Константинополската патриаршия, която ловко се подхвърля като се прави опит да добие валидност чрез т.н. Томос от 06.01., т.г., да подейства разслабващо на нашето разсъждение, съвест, воля, пастирска отговорност и така незабелязано да „изгубим онази свобода, която ни е дал със Своята свещена кръв нашия Господ Иисус Христос, Освободитела на човешкия род“, (8 пр. на Трети вселенски събор), което да не дава Бог да се случи!

 

- Владико Даниил, в писмата, разпратени до поместните православни църкви, патриарх Вартоломей заявява, че има изключителното право да се намесва във вътрешните дела на всяка Църква. Освен това, той отдавна съслужава с католиците, поддържа икуменизма и етнофилетизма, разреши второбрачие на духовенството. А сега патриарх Вартоломей призна анатемосаните разколници за „православни“ и съслужи с тях, а гражданите (не са членове на Църквата) Сергей Думенко и Николай Малетич – за „митрополити“. Какво мислите за това? Има ли предпоставки за това останалите поместни православни църкви да прекратят поменаването на патриарх Вартоломей и съборно да осъдят неговите убеждения и действия?

 

- Преди всичко, както  вече споменах, мисля, че е изключително важно, поместните православни църкви в този момент да кажат истината за неканоничността на действията на Константинополския патриарх в Украйна. Това, вярвам, би спомогнало много за опазване на единството на Православната църква. 

 

Вярвам, че това би спомогнало и за въстановяване на евхаристийното общение между Московската и Константинополската патриаршии. Това е много важно. Не искам да мисля за последиците от друго развитие на нещата.

 

- Руските християни днес недоумяват защо поместните църкви до момента не са се изказвали открито относно действията на Фенер. Можем ли да очакваме в близко бъдеще решение на Светия Синод на Българската Църква по украинския въпрос, предвид това, че седем митрополити вече се обявиха в защита на каноничната Украинска Православна Църква-Московска Патриаршия?

 

- Някои поместни църкви през изминалите месеци нееднократно изразяваха своята позиция на несъгласие с действията на Константинополската патриаршия. Позицията на БПЦ – БП до този момент винаги е била в подкрепа на каноничността. Преди последните драстични събития, които започнаха през април миналата година, Св. Синод е изпращал писма, с които е засвидетелствал, че признава за единствено канонична църква в Упрайна УПЦ – МП с предстоятел Негово Блаженство Киевския митрополит Онуфрий. Изпращани се и писма до президента Петро Порошенко, в които Св. Синод е изразявал своето безпокойство от намесата на държавната власт в делата на църквата в Украйна. Личното ми мнение е, че Светия Синод няма моралното право да изменя тази своя принципна позиция. Да се молим Бог да помогне тази позиция да се отстои! 

 

-Ваше Високопреосвещенство, дълго време сте бил викарен епископ в Българската задгранична епархия на САЩ, Канада и Австралия. Имало ли е някакви конфликти в отношенията на Константинопол с българската диаспора?

 

Не, конфликти с Гръцката архиепископия, КП не сме имали - нито между архиерейте, нито между клира, енориите и вярващия народ. Българската задокеанска епархия от дълги години се ръководи от Негово Високопреосвещенство на САЩ, Канада и Австралия митрополит Йосиф, който има голям принос за благоустройването на църковния живот в епархията и за поддържането на традиционно добрите взаимоотношения с епархиите на православните църкви в тези страни. 

 

Мога да кажа дори, че при сериозните несъгласия, които, като представители на БПЦ – БП в епископското събрание на САЩ сме имали най-вече с представителите на Константинополската патриаршия, по повод опитите да се приеме проект от Събранието за привеждане на Православната църква в САЩ под една администрация, (която във всички разработвани проекти се предвиждаше да бъде подчинена на Константинопол), взаимоотношенията ни с гръцките архиереи, клир и вярващи са били винаги приятелски. Мисля, че това до голяма степен се дължи също и на личните качества на Архепископ Димитрий, който е прекрасен духовник – дълбокомъдър, кротък, благ незлобив. 

 

Напрежение е имало, когато като представители на нашата поместна църква, сме отстоявали канонически обосновано правото на поместните църкви за юрисдикция в територията на т.н. диаспора, но Архиепископ Димитрий не е позволявал това напрежение да се отразява на взаимоотношенията ни. Мога да кажа, че не сме чувствали дори хладина помежду си, напротив много пъти, като църква с много по-добре благоустроен църковен живот, са ни оказвали помощ там, където наша православна общност има нужда от това. Благодарни сме им. Бог да помогне тези взаимоотношения да се запазят и занапред.

 

- Бих искал да обърна внимание и на една друга тема. Владико, ще успеят ли българските енории зад граница да водят мисия сред местните народи, да обръщат техни представители към Православието? Има ли някои интересни примери по този въпрос?

 

- Има интересни примери за мисията на наши енории в САЩ на първо място сред българските общности при тези енории. Както знаем, днес в нашите православни страни има множество хора, които възприемат себе си по традиция като православни, но вярата няма особено приложение в живота им. Традицията обаче ги свързва с православния храм, с православния свещеник. 

 

Има доста случаи с наши сънародници в чужбина, които са имали вяра, но православната духовност не им е била позната, когато водени от нуждата от молитва при различни житейски случаи са идвали в храма и съприкосновението с молитвата, с богослужението така е подействало у тях, че те са преоткривали вярата и тя реално е променяла живота им. Те са виждали, че богослужението не е само един церемониал, както мнозина извън църквата мислят, а напротив, чрез молитвата, особено молитвата на църквата, Бог общува с нас, стига разбира се да сме искрени и внимателни в това общуване. 

 

За тези хора подобен духовен опит, при който Божията благодат по свой начин засвидетелства за своето действие у тях е изненада. Те не са и предполагали, че общуването с Бога може да бъде толкова конкретно и лично. По този начин, чрез Църквата за тях се разкрива цял един духовен свят, който те не са и предполагали, че съществува. 

 

Свидетел съм как такова духовно преживяване е променило живота на доста хора, цели семейства. За тях идването на богослужение в неделния ден става радостно събитие, което те очакват през цялата седмица. Те започват да осмислят живота си като част от църковната общност – братските взаимоотношения, вниманието и грижата за човека до теб, и въобще искренното общуване между хората се възприема вече не просто като добри нрави, не просто като нещо което създава добър обществен порядък, а се осъзнава като духовното богатство, с което душите им реално се обогатяват вследствие на проявата на братска любов към околните. Те виждат колко реални са думите на Господ Иисус Христос: „Там където са събрани двама или трима в Мое име, там Съм и Аз посред тях“.  

 

Тези хора започват да виждат как постъпките продиктувани от егоистичните наклонности, (например от скъперничество или от нежелание да жертваме времето си или от това, че презираме слабите да откажем да помогнем на човек изпаднал в нужда, или пък навика винаги да настояваме на своето мнение и да нямаме мир докато не го наложим, или да се чустваме уязвени, да изпитваме завист, ако в наше присъствие се казват добри думи за някой друг човек), разстройва взаимоотношенията с хората около тях и  нещо което е много важно – лишава ги от радостта, която са имали преди проявата на тези страсти. 

 

За тях вече не е страшно да виждат своите слабости и грешки, защото осъзнават, че Бог е наблизо и е готов да помогне тези слабости и грешки да се преодолеят. Борбата със своите егоистични, греховни наклонности става за тях едно вдъхновение, защото осъзнават, че Божията благодат реално им съдейства и е силна да ги промени, да изкорени даден греховен навик. Това за тези хора е истинско вдъхновение, живота им добива една особена жизнерадостност, житейските трудности не са вече така обезкуражителни, защото те напрактика виждат, че с Божията помощ всяка трудност е преодолима и дори в това да приемем кръста, да преминем през трудностите които Бог ни възлага има голяма утеха. 

 

Множество подобни случай има и сред местните хора, които живеят в близост до български енории зад граница. Освен това, в презокеанската епархия на БПЦ имаме енории, в които свещениците и народа са предимно местни хора, американци. Във всяка една от тях има хора, които в продължение на забележете – една, две или повече години се подготвят за свето кръщение – т.н. оглашени.  Тези примери свидетелстват, че всички тези енории осъществяват своята мисия да свидетелстват за православната вяра и да съдействат на Божия промисъл за спасението на човеците, които желаят да се спасят. 

 

- Накрая бихме искали да Ви помолим да дадете духовен съвет на всички хора – нашите братя и сестри – които ще прочетат това интервю.

 

- Нека безропотно носим своя християнски кръст и да се молим усърдно Господ да избави Църквата Си от разделения!

 

- Благодарим Ви, владико!

 

----------------------------

 

Евгений Иванов e научен ръководител на Аналитичния център "Св. Василий Велики." в Москва

Източник: stbasil.center

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

30 коментар/a

Helleborus на 08.02.2019 в 13:06
Ако трябва да го кажем на по-прост език. Първоначално всички основани от апостолите църкви са били автокефални и многобройни. Те са признавали първенството не толкова на Йерусалим, колкото духовния авторитет на апостолите и техните ученици. Които ученици не са били структурирани в някаква териториална единица, а са били именно част от Едната вселенска и апостолска църква. Църквата започва да се разделя на области и да забранява на свещеници да прелитат от едно място на друго и да проповядват, когато е изгубен този авторитет, както предричаше и апостол Павел, че след смъртта му в църквата ще влязат вълци грабители. Без тези силни и неоспорими авторитети е започнало боричкането, в което истинските последователи са останали единни в Духа, което е неизбежно, защото Духът е единственият обединител и гарант за единството. Но институционализираната църква, която започва да се оформя като движение и събира плътските множества, цели народи и властимащите, се нуждае от регулация. Тогава тя се разделя на пет – Рим и Константинопол в Европа, Антиохия и Йерусалим в Мала Азия и Александрия в Египет. Ислямските нашествия заличават църквите в Мала Азия и Африка, а Рим и Константинопол се разделят поради претенциите на Константинопол да стане втория Рим. През 870 година нашата, българската църква, най-древна от всички, тъй като е и старозаветна, като по чудо и с Божията благодат, става първата независима автокефална църква, призната от Константинопол. Т.е. петте стават шест, но практически силни са само Рим и Константинопол. Тук историята мълчи относно това как Руската църква, появила се едва през 15 век и призната едва през 16 век е успяла да подмени историята така, че се е подредила по старшинство след Константинополската, освен това е сложила под шапката си всички църкви, употребяващи нашия език, който те наричат славянски. Защото по принцип се зачита старшинството!!! И сега какъв е проблема, всички църкви, които са се борили за автокефалност, с времето са я получили, те винаги са преминавали през разкол и отхвърляне, докато бъдат признати. Самата руска църква е чакала един век, докато бъде призната, същото и с много други. Автокефални означава, че са съвсем независими и признават единствено символичното първенство на Константинопол. Автономията се измисля, за да не се освободи истински една църква и да стане автокефална, автономните църкви не прекъсват връзки с майките си. Така Вселенската патриаршия контролира автономните Финландия и Естония, а Руската контролира Китай, Япония и сега иска да контролира и Украйна. Но тук въпросът е принципен, ако се препятства на една държава да има независима църква, то не отричат ли всички и собствената си история? Константинопол се е отделил, България се е отделила, Русия се е отделила... не се ли получава нещо като двоен стандарт, ти самият да си воювал за своята автокефалност, а да пречиш на други?
русите, даже и в днешна Уркайна, никога няма да са орки, вещае оракулът на 08.02.2019 в 13:19
Руската църква тръгва от Киевска Рус /това към тогавашно време не значи Украина!/, Хеле борус е дал пример с църквата на по-късната Московска Рус, което си е изопачаване. Така че Русия е покръстена от 988 г., а Киев е руски град, а освен това и град на Първоапостола св. Андрей Първозвани. Това, че на една проамериканска хунта й е наредено Киев да се отцепва от руския свят, не се отнася до църковната история такава каквато ни я разказва Хеле борус.
Манго на 08.02.2019 в 13:51
Интелигентно интервю! В този ход на мисли не може да не се направи аналогия с Кримската война, която мнозина обявяват за Нулевата световна! А и подскока на Микрон по отношение на Северен поток-2, не е случаен! За неведущите - води се война срещу славянството и православието по всички фронтове! А такива като Helleborus, колкото и да парадират за достоверност, не им се получава! Не ви се получава, бе! А и както е тръгнало, скоро Москва може да заяви съвсем справедливо претенциите си за Водач в православния свят!
Киевската Рус на 09.02.2019 в 02:03
Е създадена от викингски завоеватели (варяги на местния език) и носи името на тяхното племе. Що се отнася до православните попове, монаси и владици, време е да започнат да се бръснат като цивилизовани мъже и да престанат да носят рокли. Външният им вид говори единствено за изостаналост и няма нищо общо с предположението, че преди 14 000 000 000 години Бог е създал Вселената с Големия взрив.
Helleborus на 09.02.2019 в 13:23
08.02.2019 Да, вярно е, че Василий Българоубиец е дал сестра си на княз Владимир, срещу няколко хилядна войска, а княз Владимир е трябвало да бъде кръстен в Крим, за да се ожени за нея, защото в очите на българоубиеца той бил варварин, недостоен за сестра му. Докато Българоубиецът е бил велик "християнски" владетел, разпространяващ християнската вяра, нали така? Малко преди това същата сестра е била предлагана и на един от братята на цар Самуил, за да се всее раздор в царското семейство, преди "християнинът" Василий да предприеме военни действия против българите, които застрашавали елинизма! И да им изгори очите. За съжаление не виждам нищо величаво в тези събития, но както и да е. Несъмнено много преди това е имало проповедници, предимно български, които са проповядвали вярата и със сигурност християнството е било разпространено там, най-малкото и заради Велика България на Кубрат, които са били християни. Само че и по нашите земи е имало християнство от най-стари времена, обаче БПЦ не ги брои тези неща. Тя официално се датира от момента на избиването на голям брой християнски фамилии, обявени за езичници, за да се приеме конкретно имперското християнство на Константинопол. Така че тази точно църква държи да подчертае приемствеността си от Константинополската патриаршия. Сам разбираш, че всичко това е толкова светско и земно, че теологическите спорове на висок език са ми винаги леко нелепи. Т.е. позоваваме се на много свещени понятия, за да оправдаваме действия на не до там почтени хора. Какво християнство изобщо може да бъде наложено от цар над целия народ, било в България, било в Русия, Христос кога е искал подобно нещо? Кой на кой бил подчинен, старшинства, това си е геополитика, на всички е ясно. Пак питам, как Русия подмени историята, че да се нареди по старшинство като първа след Константинопол? И основният въпрос, не са ли получили всички православни църкви автокефалния си статут, след изпадане в разкол и дълги борби за независимост? Ако не се бореха, все още щяхме да сме в положението на Самуил, чийто войници били обявени за бунтовници и си заслужавали ослепяването.
Виждаме как на дело,световният банков на 09.02.2019 в 14:13
елит стриктно и методично изпълнява указанаията на апологета си Бжежински (вече покойник) : ,,Победихме комунизма, а сега нашата главна борба трябва да е срещу Православието"-казано на тайно събрание в Америка,на което присъствал и дегизиран православен гръцки свещеник, благодарение на който думите на този сатанист са достигнали до нас.Ето и друго негово изказване : „Новият Световен Ред, под хегемонията на САЩ, се създава против Русия, за сметка на Русия и на развалините на Русия. Няма съмнение, че и тя, рано или късно ще падне под нашето робство. Трябва да създадем условия за междуособни войни между православните държави, например украинците да се бият срещу Русия, мислейки, че се бият за своята самостоятелност и независимост, като в същото време паднат в пълна зависимост от нас, също така и да развращаваме младежта им ”- изказани на тайно събрание в гр. Львов.Те винаги се събират на тайно и решават съдбините на света!„ Вижте какво казва друг техен сатанист от същста глутница чакали : "Ние се намираме в зората на глобални преобразования. Трябва ни само добре управлявана великомащабна крупна криза или война и народите ще приемат новият ни световен ред"-думи на Дейвид Рокфелер - почетен президент на съвета по международни отношения, почетен председател на тристранната комисия, член на билдербергската комисия - септември 1994г.Ето думите на още един сатанист- кандидат собстеник на света : "Ние имаме световно правителство, независимо дали това на вас ви харесва, или не. Единственият въпрос е, дали то ще бъде натрапено със съгласие или насилствено”- думи на Пол Вартбург - член на съвета по международни отношения, изречено февруари 1950 г. в сената на САЩ. Вижте какво е казал за тези сатанисти кмета на гр.Ню Йорк,още в далечната 1922г.:,,Истинската заплаха за републиката е това невидимо правителство, което като гигантски октопод разпростира гадните си слузести пипала над града, щата и нацията. Като истински октопод, той оперира зад прикритието на създаден от себе си защитен параван. Главата му е представена от интересите на Рокфелеровата компания ,,Стандарт ойл” и малка група могъщи банкерски къщи, наричани международни банкери. Тази малка котерия от международни банкери-хиени в действителност и ръководи правителствата на САЩ, в името на своите егоистични цели. Те практически контролират и двете политически партии...” За жалост думите на кмета, важат и днес с пълна сила, но вече не само за Америка, а за цял свят! С кървавите си пари те са купили всички правителства на държавите от ЕС, които усилено и предано(някои и не подозират) работят в интерес на световните банкери - сатанисти и против народите си.Обединението на всички държави в една.Обединението на всички държави в една,е предсказано още преди 2000г.в последната книга на Библията-Откровение(Апокалипсис),където Бог алегорично ни е предсказал както съдбата на църквата Си,така й събитията предхождащи края на човешката история в този й вид-а именно с думите:,,...даде му се власт над всяко коляно,народ,език и племе"-виж.Откр.13:7,Оня Който вижда края още от началото,т.е.Бог недвусмислено ни е предсказал,че на земята ще дойде такова време,когато всички езици,народи и племена ще бъдат обединени в една държава,над която ще стой някой,който ще бъде овластен от някого така,че властта му да се простира над всички човешки институции и държави по цялото земно кълбо.В Откр.13:18,този някой е наречен алегорично звяр,с име 666:„Тук е мъдростта.Който има ум,нека пресметне числото на звяра, понеже е число на човек,и числото му е 666". От I Иоана,2:18,22 виждаме,че този човек-звяр с име 666,е наречен още антихрист и противник на Бога,а появата му ще е сигурен белег за това,че човечеството живее в последните времена преди края на света! Напишете в НЕТА антихрист,нов световен ред,чипиране на хора и си четете библиите братя българи православни християни!Да всички ще бъдем чипирани! Вижте какво е отговорил за смисъла на поголовното задължително чипиране на хората, единият от глутницата сатанисти – кандидат собственици на света, Ник Рокфелер попитан от Аарон Русо, по времето когато Русо се кандидатирал за губернатор на щата Невада (Aaron Russo–вече убит от тях, поради разгласяване на тайните им): „Нашата цел е да имаме световно правителство, контролирано от нас и всички пари на хората да са в чип, монтиран подкожно на всеки човек по отделно, а ние да вземаме когато си искаме и колкото си искаме пари дигитално от всеки, а ако някой протестира - просто му изключваме чипа и той няма да може да си купи дори и хляб...” - за справка виж https://www. youtube. com/watch? v=7ydmAAOQUCc–от 20-та до 24-та минута.В Библията пише,че обединението и чипирането ще стане с хитрост и в II Сол.2:7 Бог го нарича ,,тайна на беззаконието" и ,,когато рекат мир и безопасност"-виж I Сол.5:3. А ВартолоЗмей е купен от враговете на Православието и работи за тях.Това вече и малките деца го виждат.
Буди, буди на 09.02.2019 в 14:36
за Будата и неговите последователи, крепители и пазванти! Мадуро бил нелегитимен, а Буда и с-ие са легитимни, след като всички избори от 1991 г. насам са ... шменти-капели ... каза тази сутрин ... Крум Зарков. Включително и тези спичелини от мама ... БСП, а за ЦИК и дума да не става ... Ралица Негенцова и с-ие.
Фриц Клингенберг на 09.02.2019 в 15:05
Само за сведение Helleborus по твоите бръщолевения - историята с "ослепяването" на воините на Самуил е МИТ на имперската политика, т.е. историята по всяка вероятност е казано на съвременен език - ПРОПАГАНДА за времето си; Руската църква не може да се мери с Българската единствено по старшинство, а по влияние и значение, а ... освен това през 1589 г. има само Охридска архиепископия и българска Константинополска патриаршия /реално, а не номинално - понеже по това време все още един от четирите езика на османската султанска канцелария е славянския, т.е. славянобългарския църковнославянски по това време/. За твърдоглавите сърби има Печка патриаршия с много българи и Рилски манастир; Ранното християнство си е юдейска ерес на пуническо-финикийска подложка - антиинституционална, антиримска и по същество и антидържавна, следователно няма как да служи за фундамент на църковния храм на православието. От 4 век християнството и религията, посредством църквата се институционализират на вселенска основа - отдават се на забвение старите източни вярвания, празници и традиции на народите, сливайки се в християнския православен канон, за да пребъде ... Рим, Втори, че и Трети; Ако не си разбрал и не знаеш - Москва получава томос преди смутното време и преди Брестката уния. Това е геополитика, при това насочена срещу контрареформаторите и за опазване от протестантско влияние върху великоруските земи. През 16 век Рим получава най-жестокия си удар в историята от Мартин Лутер, но онова което не го убива го прави по силен в лицето най-вече на ... ордена на Исус. И затова в началото на 17 век имаме вече не само Московска патриаршия на Изток, но и Англиканска църква на Запад, а по средата ... Лутеранството! В Константинопол по това време да не са били малоумни, че да позволят да им избяга цяла Източна Европа, пък сега за 30 сребърника "пъдарят" на 500 гърци в Истанбул и два еГейски острова се прави на ... Вселенски. Жалко, че и смешно е това което се случва; Да по българските земи и преди окончателното институционализиране на Църквата /заради иконоборците/ е имало християнство, но това християнство не е служило на държавността и затова е отишло в забвение, а освен това е идентифицирано като "чуждо" от езичниците - каквито са били всички народи преди Христа с нашата Ера - даже богоизбраните евреи, да не говорим за гърци, римляни и прочие; Ако считаш и приемаш Константинополската патриаршия и Източната римска империя за елински ... си в дълбока заблуда ... по Папаригопулос и по същество по британско-американската пропаганда за античното гръко-римско наследство - и значи приемаш, че Македония е гръцка. Колкото и Новорусия е полска. АМИН
Helleborus на 09.02.2019 в 17:22
До 09.02.2019 в 14:13 Силно си противоречиш, приятел, от една страна ми цитираш пророчества, за които вярваш, че са истина и които недвусмислено казват, че Антихристът има власт над всеки народ и език, а от друга страна се мъчиш да представиш Русия като недокосната от злото. Пророчеството е вярно, а ти не си прав, това е, ама не ми се сърди. Това, че ти пазиш книги и учение, което е само по себе си вярно, няма нищо общо с това колко реално хора изпълняват тези неща. Много големи тълпи слушаха Исус, те наистина слушаха думи, които надвишават всичко, което ние можем да чуем в съвременните храмове, но пак не дадоха плода на това. „Никой не може да дойде при Мен, ако не го привлече Отец...“/Йоан 6:44/ Дори самите думи на Сина Божи нямаха сами по себе си силата да обърнат невярващото сърце и мнозина оставаха слепи и глухи. Как точно се ПРАВИ „силна“ църква? Ще рече да има много искрено посветени християни, мъдри, силни, не користолюбиви, не похотливи, не властолюбиви, ...а ние имаме ли технология за превръщането на масите в такива хора? Аз мисля, че нямаме, това ми напомня на амбициите за масово образование, сякаш можеш да вложиш във всеки човек любознателност... Както казваше Христос, „които Ти Си ми дал, тях опазих“, колкото са, толкова, може да са една шепа хора...Твоята представа за силна църква, всъщност съвпада с представата ти за силна държава, за амбициозни хора, които събират власт и влияние, нищо повече. Ако Христос търсеше такава „сила“, Той нямаше да ходи изложен на опасности, нито да остави последователите Си в гонения. Той остава разпнат и днес, другото са човешки илюзии.
Helleborus на 09.02.2019 в 18:03
До Фриц Клингенберг на 09.02.2019 в 15:05 Ще пропусна историята на Самуил и Василий, защото се съмнявам, че има нужда да се доказва тя, гърците не се гордеят с нея, но не могат да я заличат. Но като говорим за бръщолевене, написаното от теб поставя държавата над Христос, така че явно не подхождаш от позицията на християнин, а на апологет на светската държава и абсурдната връзка между светската държава и църквата, която някои поне се опитват да поприкриват. Много жалко, ако цялата БПЦ мисли като теб. Какво означава това, „Ранното християнство си е юдейска ерес на пуническо-финикийска подложка - антиинституционална, антиримска и по същество и антидържавна, следователно няма как да служи за фундамент на църковния храм на православието.“ Значи ранните християни са еретици, макар да са последвали и повярвали проповедите на Христос, Когото лично са слушали и на Неговите свети апостоли, които лично са основали и ръководили общностите им? Но не са достойни да са основа на вашата БПЦ, защото не са достатъчно светски и признати? Знаеш ли, по-скоро вие не сте достойни за тях. Ако БПЦ не е наследник на ранната църква, както твърдиш, тя изобщо не е наследник и на Христос, човече. Все говорите за приемственост и за трона на Св. Петър, но той не е живял през 4 век.
Да Helleborus на 09.02.2019 в 23:47
Ранното християнство си е ерес по всякакви стандарти. Ако не знаеш! Целта му е била да се зомбират чуждоезичните народи в Римската империя - за борба с Блудницата Вавилонска. А чуждоезичните /според триезичието/ са били главно латините и гърците (за първите е евангелието на Марко, а за вторите - на Лука). За богоизбраните с юдейското було и с картагенска мантия (по Матея) целта е била политическа, замаскирана като религиозна със "свещения" Йерусалим, ама ядоха пердаха както винаги от времето на Сципион до това на Адриан. И после Константин обърна играта, понеже всичко е нож с две остриета - за сикариите! Та точно така е. Иначе за вяра, пророчества, религия може да си говорим много.. но извън синоптиката има и нещо пророческо - по Йоан, любимият..
Re: на 09.02.2019 в 23:57
Целият православен свят има един полезен ход на това вселенско кощунство на продажния фанариот - признаване на Турската православна църква с диоцез на турска територия, а диоцеза в Северна Гърция остава за ... Северна Македония. По евроатлантическите ценности е така - ако имаш две ризи - дай една на ближния българин! Нали ти е брат, според канона! Турската православна църква има за първи предстоятел патриарх Евтим I ... само колко елинистично звучи ...
Ха ха ха ха ха ха на 09.02.2019 в 23:58
Накрая ще има май ... хитрата гръцка сврака ... с двата крака ... в Босфора. По примера на Кирил Лукарис!
Helleborus на 10.02.2019 в 01:28
Ранното АПОСТОЛСКО християнство е ерес по всички стандарти на по-късното ИМПЕРСКО християнство. В този случай, обаче, трябва и обратното да е вярно. Как си позволяваш да говориш каква била "целта" на ранното християнство, на последователите на Самия Божи Син и апостолите, след като тези хора са били в гонения и Римската империя е проляла толкова мъченическа кръв? Ранните християни са предавали имотите си, плащали са с живота си за вярата си и са били подложени на такъв ужасен натиск от мъченическа смърт, че между тях вероятно не е имало нито един единствен лицемер! Римската империя ли е измислила учението за свои цели или по-скоро го е преследвала до смърт? Вие сте като мюсюлманите, според тях Христос не се справил със задачата Си, ужасявам се дори да го напиша, та Бог изпратил Мохамед. Та и вие така, ранната църква основана от апостолите била ерес, та трябвало Византийският император да оправи църквата. Наистина не знаеш какво говориш.
OLD на 10.02.2019 в 08:58
Не знам какво става на хората-човеци , коментиращи различни неща от съществените , споделени от НВП Даниил. С натрупаното комплексно или избирателно познание и в каква полза ? Така и споделено, вероятно . Той говори не за РПЦ, независимо , че интервюто е от такъв по народност източник, не е сервилно , -: )) ?! А за нас и за другите като нас . И за възможното да ни се случи-Православен папа и глобални " решения".И в чия полза ? На Човеците !- : )) Май скоро някой не е препрочитал историите на Шехерезада и причината да ги разказва на толкова много страници . Вероятно от любов към цар Шахриар ?

Напиши коментар