"Сегашната веганска мода не е нито проява на пламенна емпатия, нито форма на “защита на биосферата”. Трябва да я приемем такава, каквато е: нова утопия. Това е именно ключът към нейния успех сред част от обърканата от политиката градска младеж. Ако привлича толкова благородни сърца, вдъхновени от алтруистичен идеал и безграничен егалитаризъм, то е именно защото тя обявява не “обетована земя, в която текат мляко и мед” (родени от експлоатацията на животните), а свят без хищничество и страдание, накратко без Зло". Френският философ Франсис Волф анализира причините за успеха на животозащитната кауза. Срещу тази крайна идеология той предлага да предефинираме задълженията си към животните. Професор по философия в “Екол нормал сюпериор” в Париж, последната книга на Франсис Волф е “Три съвременни утопии” (Trois utopies contemporaines, 1917 г.).

 

Протест на ПЕТА, Лондон, 2014 г.

 

Облекчаване на страданията на хората или на животните, кой би могъл да е против този благороден идеал? Въпреки това, веганската мода не е внезапен изблик на алтруистична треска. Благотворителните асоциации го установяват всекидневно, независимо дали се занимават с бедственото положение на бездомните или с приемането на бежанци: 

 

сякаш животозащитната мания засенчи най-елементарната хуманитарна тревога. 

 

Борбата срещу повишаването на продуктивността на индустриалното животновъдство, което често свежда животните до обекти, не е ли добродетелна цел? Въпреки това, аболиционисткото движение, представено например от асоциацията L214, не защитава подобряването на условията на животновъдство, а неговото премахване: няма добро животновъдство, то непременно е експлоатация на най-слабите.

 

Не трябва ли да защитим домашните любимци, като знаем какво утеха носят на самотните хора? Въпреки това, движенията за “животинско освобождение” се опират на идеология, която, точно обратното, се бори за премахване на домашните любимци: просто фетиши в служба на нашия нарцисизъм, които би трябвало да живеят свободни! За да се предотврати разпространението на тези робски раси, те трябва да се кастрират, както препоръчват животозащитните партии. 

 

Във време на екологични бедствия, причинени от свирепата експлоатация на природата, не е ли време да се върнем към зачитането на всички форми на живот? Въпреки това 

 

днешната животозащитна идеология няма нищо общо с екологията. 

 

Първата се интересува само от индивидите, способни да страдат, втората се тревожи за цялостното равновесие между видовете и не прави разлика между чувствителните и нечувствителните живи същества. Различни в своите принципи, те имат и противоположни последици: за да се съхрани равновесието между екосистемите, понякога трябва да се борим срещу вредните видове, но, от гледна точка на защитниците на животните, нито един вид не е вреден. Така спортният лов се осъжда от животозащитниците, докато често се признава за благоприятен за околната среда.

 

Сегашната веганска мода не е нито проява на пламенна емпатия, нито форма на “защита на биосферата”. 

 

Трябва да я приемем такава, каквато е: нова утопия. Това е именно ключът към нейния успех сред част от обърканата от политиката градска младеж. Ако привлича толкова благородни сърца, вдъхновени от алтруистичен идеал и безграничен егалитаризъм, то е именно защото тя обявява не “обетована земя, в която текат мляко и мед” (родени от експлоатацията на животните), а свят без хищничество и страдание, накратко без Зло. 

 

Въпреки че животозащитническата утопия и веганската идеология днес са склонни да объркват всичко, не бива да заключаваме, че нямаме задължения към животните. Те се подчиняват на четири прости принципи, с които би трябвало да се съгласят разумните умове. 

 

Първо, човешките същества са хора.

 

Каквото и да е доброто отношение, което дължим на животните, те не са хора. Хората формират морална общност на равни, обвързани от взаимни и абсолютни права и задължения. 

 

Втори принцип: домашните любимци ни даряват със сърдечното си присъствие; в замяна на това, ние им дължим защита и обич.

 

Трети принцип: селскостопанските животни ни дават от неолита своето мляко, кожа, яйца, плът или вълна

 

в замяна на това им дължим подслон, защита срещу хищници и условия за живот, съобразени с биологичните изисквания на техния вид. Накрая, спрямо всички диви видове, с които не ни свързва никаква индивидуална връзка, имаме общи задължения: да защитаваме биоразнообразието, да гарантираме съхраняване на биотичната общност и да осигурим устойчивост на човешкия живот.

 

Общество, в което тези четири разумни принципа се спазват, е по-добро. Със сигурност по-добро, от онова, което ни обещават защитниците на веганския живот. Защото, както всички утопии, то се ражда в приятните сънища за утрешния ден, а при пробуждането се оказва само кошмар. 

 

Последиците от тази утопия се ограничават засега до кампании срещу месния сектор, натиск над животновъдите, новите парии в едно общество, което често ги пролетаризира, и до няколко забрани или заплахи: срещу еврейските и мюсюлмански ритуални кланета на животни, делфинариумите, зоопарковете, цирковете с животни, развлекателния лов и риболов, боя с бикове, дресирането и състезанията с коне, фармацевтичните изпитания, кулинарните специалитети, кожите и т.н. 

 

Но искаме ли да приложим утре веганската програма? 

 

Искаме ли свят, в който граждански събрания забраняват консумацията на месо, риба или ракообразни? В който пазители на морала ще бдят над спазването на забраната да се използват кожи, вълна или коприна? В който инспектори на Министерството за положението на животните ще проверява по къщите дали всички “селскостопански” животни или домашни любимци са били кастрирани? В който ще трябва да върнем на дивите животни всички земи, които сме им откраднали от палеолита? Може би това би бил “възможно най-добрият свят”. Но не е сигурно, че е светът, в който искаме да живеем.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

27 коментар/a

веган на 17.12.2017 в 10:48
Принципът на Дънинг-Крюгер ''позволява' на човек с такава инерция в мисленето да пише статии за веганството. Колко хубаво щеше да бъде, ако всеки правеше това, което умее и пишеше само, ако умее. Може би тогава щяхме да имаме журналистика, защото сега нямаме. Четвъртата власт е смислена точно колкото и първите три. Проблемът /на авторът/ не е това, че не разбира емпатията към животните и за по-лесно я отрича или че не споделя мечтата и пророкуването на гения:'' Ние живеем от смъртта на другите: ние сме гробище за трупове. От ранни години имам непоносимост към ползването на месо, и ще дойде времето, когато хората, както мен, ще гледат на убийството на животно като на убийство на човек. - Леонардо да Винчи Авторът вярва,че несправедливостта е вечна и нарича обратното утопия, но в същото време смята, че нещата в човешкото общество могат да се подобрят. Обаче ''Общество, което се отнася със жестокост към животните, винаги ще бъде бедно и примитивно.'' Лев Толстой Ясно е, че живеем в свят, който повечето хора съзнателно или е харесват, но тези, които не са в групата, те би трябвало да извадят главите си от неолита и да видят връзката между мизерията а човешкото общество и гаврата със животните от страна а хората. Най-ясно е изразена тази връзка от Кундера, мисля:''“Истинският морален тест за човечеството, неговият основен изпит, се състои в отношението му към тези, които зависят от неговата милост: животните. И в това отношение човечеството е претърпяло огромен неуспех, един толкова фундаментален провал, че всички останали провали са само следствие от това " - Милан Кундера
халтурата на нета на 17.12.2017 в 11:17
Веганството е възхвала тъкмо на нечовешкото, но откъм онова, което е над човека, а не в името на онова, което е под него, както си е самовнушил авторът, езнайно защо нарекъл себе си философ. Цялата индийска философия от хилядолетия проповядва веганство. Пита се защо? Чистата сатвична храна изчиства съзнанието, прави мисълта гъвкава, даже открива хоризонти сънищата на разума да бъдат стопирани, защото свойството им е да създават илюзии и да ги втвърдяват в повторенията на твърденията. Всичко, изписано по темата в тази статия, е от определени гледни точки абсолютна глупост, изхождаща от лекомислени и почиващи на популярни научни идеологеми начални предпоставки.
ужас ужасов ужасен на 17.12.2017 в 12:11
веганството е болест изведена в идеология
Пламен Узунов на 17.12.2017 в 12:20
Не знам защо и откъде човек черпи права да убива и изяжда други живи същества. Те са не по-малко чувствителни. Имат душа както и ние. Хората живеят в заблуда, че са последното и върховно достижение на вселената и всички останали са им длъжни.
The Lion King на 17.12.2017 в 12:46
Пламен Узунов Можете да "питате" FMNH 23970 и FMNH 23969 какво мислят по въпроса :)))
Психиатър на 17.12.2017 в 18:15
Веганите са психично болни хора. Веганството е малко по-лека форма на анорексията , но е почти толкова опасно като нея. Веганите са болни , невротици с невярна /антинаучна и антимедицинска/ представа за нормалното хранене на човешкия вид. Те имат ниска самооценка съчетана с агресия спрямо околните , нормалните хора. Социопати .Те не могат да се водят от разумни и рационални аргументи , отричат съвременната цивилизация , науката , здравословното хранене ... но в агресията си те са много опасни. Докато психически нормалните хора лесно могат да се защитят от агресията на вегана и да го оборят в налудностите му , не така е с малките /бебета/ , както и с домашни животни. Многобройни са вече случаите на бебета отглеждани от вегани , докарани до тежки форми на хипотрофия и кахексия в резултат на непълноценно хранене. Това е подсъдно. Многобройни са и случаите на терор над домашни животни , карнивори в природата , каквито са кучета , котки ... заставяни да се хранят само с растителна храна... Тези примери показват че веганството /за разлика от вегетарианството/ трябва да се обособи в нозологична единица /болест/ в списъка на СЗО , и да бъде обект на психиатрично лечение / и соматично в тежките случаи/ , така както се лекува анорексията.
Helleborus на 17.12.2017 в 19:12
Наскоро гледах по енимъл планет филм за лъвовете. След което една седмица ми се беше вдълбал в мозъка. Лъв убива всички малки лъвчета, деца на съперниците си, след което влиза в неравен бой с други лъвове, които го парализират и умъртвяват в продължение на часове, по садистичен начин. Природозащитници снимат и не се намесват, за да не нарушат естествения баланс. Насилието е в самата природа. Живеем в свят, който е поставен на такава база. Непознаването на причините за това и на естеството на нещата води до подобни безумия. Злото в света не може да бъде изкоренено, това го знае всеки човек над определена възраст. Защото го виждаме първо в себе си, в своите слабости, зависимости, страхове, депресии, мании, егоизъм. Ние сме непрестанно нападани от своите скрити врагове. Ако човек проявява емпатия, редно е да тръгне от спасението на човешките същества, изцелението от тези болести, зависимости, да тръгне от помощта към сираците, към бедстващите. Да се намеси в политиката така, че силните на деня да не ограбват цели континенти, докато местните жители измират и костите на децата се броят. Да не виждаш това, да не го преживяваш по-силно от смъртта на едно животно, не ме кара да уважавам тези хора. Аз също не мога да търпя жестокост над животни, когато говорим за садистични действия. Но домашните животни са и вид технология, която е дадена на човека, жива технология. Кравата например е една мощна биолаборатория, но човек с мислене, че е бил маймун, не го възприема така. Живеем в свят, който е като една утроба за нас, в която намираме нужното за себе си. Пчелата, овцата, всички полезни животни са тук за да ни служат, което означава да подобряваме живота им, доколкото можем. Но почти никое от тях не би оцеляло без човека. Кучето, нали тези хора оставиха кучетата да скиторят по улиците. Ама куче без господар не може, то не пасе трева, не лови мишки, не кълве семена. Не може и без човешка защита и грижа. Човекът е господар на всичко това или ще го управлява добре или ще го управлява зле, обаче не може да си измие ръцете и да се оттегли. Или си добър стопанин и настойник или си лош, друга опция няма. Според мен тези течения се инженират точно за да създадат усещането за борба със злото, в по-наивните млади хора, които в младежкия си фанатизъм ще си причиняват щети, но и реалното зло ще остане без противник.
ужас, по-ужас, най-ужас, веганство! на 17.12.2017 в 21:10
ужас, по-ужас, най-ужас, феминизъм!
"Имат душа както и ние." на 17.12.2017 в 21:11
Леле... Патология?!
"Хората живеят в заблуда, че са последното и върховно достижение на вселената и всички останали са им длъжни." на 17.12.2017 в 21:17
Не всички са така, такива са предимно веганите и англо-саксонските елити.
Българин от Б на 17.12.2017 в 22:38
тези талибани, веганите, защо убиват картофите, доматите, дините, (и един мноооого дълъс списък от всякакви едливи растения)? Само питам...
сат чит ананада на 18.12.2017 в 09:07
Един известен мъдрец: "Месото едно дава, десет взима" (Това да се тълкува широко). И още: "Ще дойде време, когато хората ще се гнусят от месоядството (б.м.: пак да се разбира в широк смисъл) така, както днес всички се гнусим от канибализма".
истината не вирее в конвенционалното знание на 18.12.2017 в 09:10
Психиатър на 17.12.2017 в 18:15 , Г-не, написаното от вас не бих класифицирал другояче, освен като ЕПИСТЕМОЛОГИЧЕН ТЕРОРИЗЪМ. В този смисъл, неслучайни са злобата и ожесточението ви, вложени при писането на тоя пасквил.
Helleborus на 18.12.2017 в 12:14
Колкото до индийската култура, тибетска и т.н., тя не е донесла просперитет на онези, които я прилагат. Когато изобилства жестокост към човека, когато в културата има такива "просветени", гурута и учители, които управляват и третират хората си като роби, а също ги принуждават да участват във всякакви зловещи ритуали и практики, тези "просветени" няма как да са за пример. Пропускам това, че основната им чиста храна, маслото гхи е животински продукт. Много по-здравословен е бил живота по нашите земи, където взаимоотношенията и между хората и спрямо животните са на грижа и зачитане, като животните са отглеждани в максимална свобода и връзка с природата. Живеят с много грижи и според нуждите си, до смъртта си. Да не говорим как това допринася за природата, едни от най-полезните растителни видове гъби и билки, оцеляват и живеят в симбиоза с тях. Любителите на животни би трябвало да се грижат за оцеляването на видовете и отглеждането им с грижа, а не за изчезването им от света. Чудя се, дават ли си сметка, че генофондът на много от зеленчуковите и овощни стари български сортове са затрити, а институтите, които трябва да ги съхраняват, продават американска червена боровинка? С такива природозащитници, човечеството няма да оцелее. Няма как да запазим природните богатства на България, автентични растителни и животински видове, ако не ги отглеждаме, а ние не бихме ги отглеждали, ако не извличаме и нашата полза от тях.
„Ние живеем от смъртта на другите!“ Всичко на този свят, което е жив организъм, функционира за сметка на СМЪРТТА НА ДРУГИТЕ! на 18.12.2017 в 13:20
Ние хората някак си се отучихме да ядем човешко месо, но продължаваме да ядем месо — на разни животни, птици, риби и т.н. — защото ако не ядем месо, ще се върнем в състоянието на плодоядните примати, които обитават клоните на екваториалните гори. Човекът е станал човек, защото е проял МЕСО. Несправедливостта е вечна! Да — така е! Ако анализираме доктрините на съществувалите досега религии, ще се убедим, че навсякъде се разглеждат ДВА ПАРАЛЕЛНИ СВЯТА. Единият е „светът на невидимата реалност”, в която Божиите създания съществуват под формата на „души“, „духове“ или нещо от този сорт. За съществуването на тези феномени е нужно те да се захранват, иначе ще загинат. Захранването на феномените от невидимата реалност можем да си представим, че става с енергия, която идва от Космоса, изпратена от Божеството, което е техен Създател. Но това е само една хипотетична фикция — ние не виждаме невидимите обекти, не виждаме как Божеството (за което само предполагаме, че съществува) ги захранва с необходимата им „питателна енергийна субстанция“. До тук ние може само ДА ПРЕДПОЛАГАМЕ. Видимият свят обаче ни е много близък — ние сме освен „души“, също така и „тела“, а телата могат да се пипнат, помиришат, чуят, видят и… вкусят. Това е видимата реалност. Тя е нашата реалност. Но религиите от най-дълбока древност до ден-днешен имат склонността да наблягат на предположението, че видимият свят е най-вероятно владение на друг сорт Божество, а не на онова, което е Творец на „душите“. Това Пара-божество, за което става дума, често е заклеймявано като Творец на Злото и се нарича Сатан, Звяр, Изчадие адово и т.н. Защо? Заради ЗВЕРСКИЯ ПРИНЦИП. Зверският Принцип е една философска категория, която подчертава неизбежната несправедливост на видимия свят. А именно: в условията на „видимата реалност“ един феномен (един видим феномен) може да съществува единствено и само ако се захранва с плътта на ДРУГИТЕ. Тук не е възможно захранването само с хипотетичната субстанция, състояща се от предполагаеми космически енергии, които Творецът на Духовния Свят ниспосля на подопечните си създания, за да ги поддържа сити и годни да съществуват. Според Зверския Принцип всяка твар е ЗВЯР, който се грижи сам да си набави онова, което му е нужно за препитанието му. Ако звярът е тревопасен, той унищожава тревата по ливадите (ако е коза — пресяга се да хрупа и клонките на дървесата наоколо). Тревите и дърветата пък преди това са МАРОДЕРСТВУВАЛИ — смукали са хранителни вещества от хумуса в почвата, получен от разтлението на органичната материя на умъртвените твари — сдъвкана и изплюта от микроорганизмите в земния грунт. При хищниците също е пределно ясно как става препитанието — тигърът издебва антилопата и след малко разкъсва плътта ѝ с наслада… Човекът от своя страна пък е малко по-сложен — отначало е бил плодояден, задоволявал се е с банани, след това — преминал на гъсеници и насекоми, а накрая — на риба, птици и тревопасни бозайници. В екстремните случаи човекът е посягал и на други човеци, считайки ги за бозайници с ядивна плът. Човекоядството ни изглежда недопустимо, но с какво се различава то от консумацията на месото на всички останали бозайници, птици и риби, които ние така много обичаме? С какво се различава то и от изяждането на растителната храна, с която сме свикнали — само като си дадем сметка, че това, което изяждаме като продукт от вегетацията на растенията, всъщност не е предназначено за нас, а за самите растения — за тяхното вегетативно съществуване и оцеляване. Излиза, че ако искаме да сме почтени към Природата, не трябва да ядем нищо. С други думи трябва да се върнем към състоянието ни на „души“ — такива, каквито ни е създал Добрият Бог и от чийто доблестен път ни е отклонил Злият Бог, тласнал ни към ГРЕХА: консумацията на растителна или животинска храна (а и на човешко месо — в екстремалните ситуации). Ужасът на ГРЕХА ние осъзнаваме пред лицето на смъртта, когато си представим, че след нашата гибел телата ни ще бъдат заровени под земята, където с нас ще се разпореждат червеите — най-сатанинските твари, за които можем да се сетим.

Напиши коментар