Стратфор: Москва ще използва експанзията на НАТО в Европа

Снимка: stratfor.com

Сами по себе си ротационните развръщания няма да нарушат съществено военния баланс между НАТО и Русия и ще им липсва дълготрайността, на която се надяваха Полша и прибалтийските държави. В интерес на истината, за да може ефективно да задържи Русия при хипотетичен сблъсък, НАТО ще се нуждае на фронтовата линия от поне седем пълни бригади, всяка от които да се състои поне от седем батальона. Независимо от това тези развръщания са предназначени да покажат на Източна Европа, че НАТО се ангажира да защити региона, и да създадат недвусмислена предпазна бариера на европейския източен фронт.

Русия се присмя на срещата във Варшава и обвини НАТО, че създава нестабилност в страха си от „въображаема” и „несъществуваща” заплаха. Тъй като парламентарните избори през септември наближават, Кремъл не иска да изглежда слаб у дома, докато Алиансът нахлува все по-надълбоко в бившата съветска сфера. И все пак Русия може да се възползва максимално от случая.

Предпоставки за руска консолидация

Ако Кремъл успее да представи САЩ като фактор, който подтиква НАТО към по-агресивна политика, ще бъде в състояние да повлияе на по-миролюбиви европейски държави като Франция и Италия. Те ще смекчат амбициите на Алианса и ще заглушат полските и балтийските гласове. На срещата се разнесоха слухове, че Франция е основният двигател зад решението да се гарантира, че оперативният контрол над построения от американците ракетен щит в Европа ще е в ръцете на всички членки на НАТО, а не само на Щатите.

Също Франция твърдо настояваше да бъде организирана среща между Алианса и Русия, за да се облекчи напрежението в Москва. В началото на срещата в Полша френският президент Франсоа Оланд отправи пропити с голизъм думи: „НАТО няма никакво право да определя какви трябва да бъдат отношенията между Европа и Русия. Франция не възприема Русия нито като враг, нито като заплаха”. Точно от такова независимо европейско мислене ще се нуждае Русия, за да не позволи на Съединените щати да създадат обединен западен фронт. А в един пост-Брекзит свят, когато европейският скептицизъм проправя път на националистическите идеи, подобно мислене може да се открие навсякъде.

Освен това Русия може да се възползва от концентрацията на натовски сили на изток, за да оправдае своя военна експанзия. В очакване на войски от НАТО в Източна Европа, тя вече е започнала да възстановява бригади в своята западна военна област и да ги превръща в дивизии. Москва ще използва експанзията на НАТО в Европа, за да обяви, че Беларус е твърде уязвима и следователно се нуждае от руски военни подкрепления.

Самата Беларус ще остане предпазлива. Тя ще се съгласи да подсили военното сътрудничество в някои области, но няма да позволи по-големи отстъпки, като например да разреши на Русия да построи военновъздушна база на нейна територия. Въпреки че може да се облагодетелства от търканията между Русия и Запада, като получи отстъпки и от двете страни, Беларус се опитва да избегне позицията между чука и наковалнята. САЩ и Европа ясно са заявили, че не смятат Минск за заплаха, и ще продължават да правят отстъпки в замяна на политическо и икономическо съдействие, както и ангажимент за ограничаване на руската военна експанзия. Досега, предизвиквайки раздразнението на Москва, Минск изпълнява своята функция на балансьор, опитвайки се да подобри икономическата си конкурентоспособност чрез връзки със Запада.

Дори без безрезервното сътрудничество на Беларус Русия ще отговори на експанзията на НАТО. Нейната реакция ще надхвърли конвенционалната война и ще стигне до ядрените оръжия – Москва силно се фокусира върху изграждането на стратегическа ракетна сила. В опитите си да преодолее американската мрежа от антибалистични ракети в Европа, тя вече е започнала тестване на междуконтинентални балистични ракети, както и нови тактики за разгръщане.

На свой ред американският президент Барак Обама ще се опита до края на своя мандат да намали риска от нарушения на ядрените договори, като отправи нови предложения към Москва, за да се разширят и укрепят текущите споразумения. Русия обаче ще приеме подобни предложения само ако Съединените щати предприемат ясни стъпки да намалят своята ракетнобалистична защита в Европа – искане, което Вашингтон едва ли ще уважи, при положение че се опитва да демонстрира отговорност към европейските си съюзници, а и мощта на ядрения си чадър. Неотдавнашното решение на Щатите да предадат оперативния контрол върху ракетния щит на НАТО ще помогне диалогът с Русия да не бъде прекратен, но Москва ще изисква много повече от този жест.

Междувременно НАТО се подготвя Русия да изпълни заплахата си да разположи модерни ядрени ракети в Калининград, а вероятно и в Крим. Но споровете за по-високи военни разходи ще подхранят бездруго вече ожесточения дебат в Кремъл за заплахите от превишаване лимита на военния бюджет, докато рецесията в държавата продължава, а чуждестранните инвестиции все още са недостатъчно.

Превръщане на нестабилността в стратегия

Докато военните разходи за поддържане на този продължителен сблъсък със Запада се трупат, Русия все още разполага със замразени конфликти, с които да удари своите противници, щом се наложи. Ключът към възползването от замразен конфликт е да имаш подръка малки, но много такива, готови да влязат в действие в точното време, плюс достатъчно влияние, за да бъдат замразени отново, когато се постигне желаното. Русия вече има възможността да съживи старите конфликти в Източна Украйна, грузинските Южна Осетия и Абхазия и Приднестровието на Молдова.

Конфликтът в Нагорни Карабах се размрази, след като Азербайджан успя да си върне периферни територии, вероятно с мълчаливото съгласие на Кремъл. Сега Москва се стреми да потуши боевете при условия, които ще я облагодетелстват. Руски официални лица са заети да се движат между Ереван и Баку, за да прокарат предложение за редуциране на конфликта до допустими граници при условия, които ще позволят на Русия да разположи собствени миротворци на спорните територии. Чрез създаването на ситуация, в която Азербайджан ще зависи от нея, за да си върне територии, Москва ще задълбочи своето влияние над един ключов енергиен коридор, изтласквайки Турция и Иран от региона.

Сирия обаче остава в процес на развитие. Русия възнамерява да я докара от ситуация на гражданска война до замразена война, която да гарантира зависимостта на Вашингтон от сътрудничеството на Москва. Така руското влияние над едно от най-големите бойни полета в Близкия изток ще бъде осигурено – стратегия, която ще е още по-успешна, ако „Ислямска държава” може да бъде задържана в процеса.

Русия използва първата част от годината, за да докаже, че е в състояние да разстрои политиката на Съединените щати и техните съюзници в Сирия. Масирано руско военно участие подсили позициите на Иран и сирийските лоялисти срещу бунтовниците, създавайки огромна нестабилност и ерозирайки вложеното от САЩ и техните сунитски съюзници в бунта срещу правителството на сирийския президент Башар Асад и срещу „Ислямска държава”. Русия успешно се превърна в огромно препятствие на сирийското бойно поле, заради което опитите на САЩ – още по-малко на съюзници като Турция – да помогнат на местните си пълномощници, без да рискуват директна конфронтация с Русия, са почти невъзможни. Нещо повече, обсадата на Алепо, която Русия задейства, може да предизвика още по-голям миграционен поток към Турция и Европа, което пак ще налее вода в мелницата на евроскептиците и ще катализира разкъсването на Стария континент.

Москва обаче показа, че макар и за кратко, може да използва влиянието си и за добро. През второто тримесечие тя спря подкрепата си за лоялистите в северната част на Сирия, принуди държавното й ръководство да преговаря за прекратяване на огъня, макар и временно, и се фокусира в ИД. Размахвайки моркова и тоягата по отношение на Сирия, Русия може да примами САЩ обратно на масата за преговори. Тогава руският президент Владимир Путин ще може да продаде на Обама безпроблемен план за борба с „Ислямска държава” в Сирия, който да послужи като отправна точка към по-широка дискусия за ограничаване укрепването на военните позиции на НАТО в Източна Европа и Черно море. Това ще осигури на Русия кредит на доверие за облекчаване на санкциите и за приемане на нейни условия в замразени конфликти като тези в Украйна и Нагорни Карабах.

Умерени успехи

Досега руският план жъне умерен успех, проявява се известно крехко разбирателство. Въпреки че осигуряват непрекъснато военно обучение и подкрепа на желаещите да се присъединят към НАТО Украйна и Грузия, САЩ не бързат да ги вкарат в Алианса. Съединените щати и съюзниците им в Европа държат да помогнат на Украйна да се отдели икономически от Русия, но отказват да й предоставят военна помощ. Други потенциални пазарлъци също са в процес на развитие. Някои европейски държави, както и САЩ впрочем, са обсъждали предложения за облекчаване на санкциите към Русия, стига да тя изпълни своята част от сделката – да изтегли военни сили от Източна Украйна. Но понеже е много малко вероятно Русия да направи големи военни отстъпки в Украйна (гореща тема за руските националисти преди изборите през септември), основната сцена, на която трябва да наблюдаваме как се развиват преговорите между Москва и Вашингтон, е Сирия.

Съединените щати изиграха тиха, но жизненоважна роля за сдобряването на Турция с Русия до голяма степен заради събитията в Сирия. САЩ по-скоро биха отложили по-големите дискусии с Русия, за да могат да се съсредоточат изцяло в най-актуалния проблем – „Ислямска държава”. За да се ограничи джихадистката заплаха, Белият дом има нужда не само от една сътрудничеща Русия, но от Русия, която се държи добре с останалите членове на коалицията, предвождана от САЩ.

Едно по-близко приятелство с Турция, разбира се, е точно това, от което Русия се нуждае в момента. Стопляйки отношенията си с Анкара, Москва вече има по-добър шанс да договори ограничения в плана на НАТО да разшири присъствието си в Черно море. Инициативата за ускоряване на плана срещу засилването на черноморския флот на Русия в Крим пое Румъния. Но едно по-значително присъствие на НАТО в района ще се нуждае и от турско и българско участие.

България, която е запазила тесни връзки с Москва и не е склонна да усложни отношенията си с нея, изрази своето несъгласие с плана на Алианса. Българският премиер Бойко Борисов дори се изказа наскоро, че Черно море трябва напълно да се демилитаризира. Турция, която на практика контролира достъпа до морето според конвенцията „Монтрьо” от 1936 година, също е малко вероятно да подкрепи предложението на Румъния, след като основният й приоритет е да поддържа работещи отношения с Русия, за да постигне своите цели в Сирия. Тъй като не получи българска и турска подкрепа на срещата във Варшава, НАТО реши да отложи въпроса за засилване на присъствието си в Черно море поне до октомври – това е само един от многото начини, по които може да се отплати руската стратегия в Сирия.

Русия ще държи Турция на нокти чрез участието си в Сирия, за да е сигурна, че въпроси като флот на НАТО в Черно море няма да се изострят. За да демонстрира подновените икономически връзки, Москва ще възстанови търговията и туризма с Турция и отново ще влезе в преговори с Анкара за намаляване цената на природния газ и възобновяването на проекта „Турски поток”. Става ли въпрос за Сирия обаче, Турция все още ще трябва да пипа много внимателно. Поддържането на връзки с кюрдски екстремистки групировки ще помогне на Русия да оказва натиск над Анкара, ако е необходимо, и да използва военното си присъствие в страната, за да блокира експанзивните планове на Турция в Северна Сирия.

Без изгледи за голяма сделка

Русия разполага с много възможности да наклони везните в преговорите със САЩ в своя полза. Вашингтон най-накрая се отзова на призива на Москва за координирани действия в Сирия със свое предложение. (Подробностите за него очевидно са изтекли от недоволни представители на Държавния департамент, които са се опитвали да насочат политиката на САЩ към директна борба с правителството на Асад, вместо изцяло да се съсредоточат върху „Ислямска държава”.) Според изтеклата информация то предлага обмен на разузнавателна информация с Русия относно потенциални цели, както и съвместни бомбардировки срещу радикални бунтовнически групи като „Джабхат ал Нусра”. В замяна Русия трябва да прекрати въздушните си атаки срещу умерени бунтовнически сили, подкрепяни от САЩ.

На хартия планът звучи достатъчно логично. Но на практика той ще бъде изпълнен с усложнения. „Джабхат ал Нусра” е дълбоко внедрена в бунтовническия пейзаж, което прави задачата на Щатите да я изолира географски почти невъзможна, без да удари по своите собствени протежета сред бунтовническите групи и техните регионални спонсори. Освен това Москва няма да се съгласи Щатите да й казват кого да бомбардира и кого не.

Сегашната руска подкрепа на обсадата срещу Алепо е пример в това отношение. „Джаиш ал Фатах”, която включва голяма част от „Джабхат ал Нусра”, ще се помъчи да си върне контрола над жизненоважния път Кастело и да разбие обсадата на Алепо. Тъй като бунтовниците са изправени пред опасността да бъдат напълно обградени в Алепо, Русия може да се позиционира тактически в преговорите, за да извлече отстъпки от Вашингтон в замяна на облекчаване натиска върху кампанията на лоялистите. Дори и така, лоялистите и техните ирански поддръжници са склонни да продължат независимо от посоката, в която Русия ще се опита да насочи преговорите със САЩ.

В същото време Турция, Саудитска Арабия и други сунитски съюзници ще се чувстват задължени да задълбочат своето собствено участие в Сирия, за да осигурят адекватна подкрепа на бунтовниците, ако разберат, че няма да могат да разчитат на Вашингтон, тъй като е сключил сделка с Русия. Точно както Москва ще се бори да контролира своите съюзници, това ще прави и САЩ.

Въпреки всички маневри на Русия – и нейния умерен успех засега – способностите й да се наложи над САЩ по по-фундаменталните въпроси, които стоят в основата на неразбирателството между Москва и Вашингтон, са ограничени. Остават само шест месеца от мандата на Обама, а корените на съвременната студена война между двете държави ще са живи далеч след неговото управление. САЩ не са склонни да правят големи стратегически отстъпки на Русия в момента. Освен това Москва не може да разчита, че дори и да получи някакви обещания, те ще бъдат спазени. С две думи, днес не е време за грандиозни сделки. Днес е време, в което Русия и Америка трябва да начертаят своите червени линии и да търсят тактически компромиси, докато се борят да поддържат тайно преимущество, когато и където е възможно.

Превод: Филип Каменов

Източник: https://www.stratfor.com/weekly/making-most-nato-summit