"Каква полза за обикновения народ от Френската революция? Важно ли е за него, че вече не живее при монархия, а при републикански режим? Или при Директорията? Или при империята? Или при Реставрацията? Не го интересува дали е експлоатиран от един режим или от друг. Той сменя оковите, но не и положението си, пребоядисват игото му, но винаги има такова. Защото революциите - би трябвало по-често да си задаваме въпроси за етимологията, защото тя носи истинския смисъл на нещата… - никога не са нещо повече от въртеливи движения, които връщат най-скромните в изходната им точка! След като се случат, те заменят една тирания с друга. Махат диктатора, за да направят място за подобен нему: той просто носи други дрехи". В книгата си “Величието на обикновения народ” (Grandeur du petit peuple), дневник, писан всеки ден, френският философ и писател Мишел Онфре разказва за едногодишния бунт на “жълтите жилетки”. Откъс от него публикува “Фигаро”.
Народът сменя господарите, но не и игото си

 

В памет на баща ми Гастон, който беше селскостопански работник,

На майка ми Елен, която беше чистачка,

На брат ми Ален, който е механик в кариера,

На жена му Натали, която е лавкаджийка,

На племенника ми Людовик, който след обучение за дървосекач, е чирак водопроводчик

На племенницата ми Виржини, която е санитарка

 

Историята се повтаря. Но би било безполезно и нелепо да пригласяме на марксисткия припев, че това, което първият път се случва като трагедия, винаги се връща под формата на комедия. Невярна мисъл на истински овце, интелектуален мързел и реторична леснота. Всеки, който все още има малко памет и култура, знае, че това, което се случва, вече се е случвало и още ще се случва според същите принципи. Доброто познаване на Тацит и Тит Ливий, Сетоний или Полибий е достатъчно за усилието на онзи, който иска да разбере последните ни двадесет века - и още повече последните двадесет и пет години, ако не и последните двадесет и пет месеца… 

 

Гракхите* описват морфологията на всички народни движения: как се раждат, растат, живеят, умират и изчезват, смилани от властниците и собствениците. Когато с двамата братя Гракхи плебсът се разбунтува срещу патриархата, той трябва един ден да плати цената за бунта си и то с кръв. Също като Спартак, тракийският гладиатор, който въстава срещу Рим и в крайна сметка е разпънат на кръст заедно с 6000 свои другари в бунта на километри по протежението на Виа Апия. Историята на Европа е богата на жакерии, бунтове, метежи, въстания, размирици, в които всеки път се чува думата на унизения, наранен, лишен, изтощен, обложен с данъци, такси, удръжки, осакатен народ.

 

Народът не се стреми да смени политическия режим, на който се подиграва при първия си глад, защото той иска хляб за семейството си, мляко за децата си, лоена свещ за бедното си жилище и сапун за чистотата си. Той не е чел “За обществения договор” на Русо, нито “Духът на законите” на Монтескьо и не го интересува дали най-добрият начин да промени живота си е република, вдъхновена от римляните, или конституционна монархия, заимствана от англичаните: той иска да може да печели своя къшей с труда си, да купува всекидневния си хляб, да храни жена си и децата си, да пере бельото си и да мие тялото си, опустошено от работа, мизерия и бедност. Каква полза от генералните щати на краля или разискванията на претъпканото Учредително събрание на якобинците, ако остава експлоатиран? Сменя господаря си, това е всичко…

 

Каква полза за обикновения народ от Френската революция? Важно ли е за него, че вече не живее при монархия, а при републикански режим? Или при Директорията? Или при империята? Или при Реставрацията? Не го интересува дали е експлоатиран от един режим или от друг. Той сменя оковите, но не и положението си, пребоядисват игото му, но винаги има такова. Защото революциите - би трябвало по-често да си задаваме въпроси за етимологията, защото тя носи истинския смисъл на нещата… - никога не са нещо повече от въртеливи движения, които връщат най-скромните в изходната им точка! След като се случат, те заменят една тирания с друга. Махат диктатора, за да направят място за подобен нему: той просто носи други дрехи.

 

Възхвала на народа от старата школа

 

Как да се преборим с тази проказа на периферната Франция? Като очерним движението, за да попречим да се чуе това, което има да каже. По силата на поговорката, която е все по-актуална, че мъдрецът показва луната, а глупакът гледа пръста му, институционалната преса разполага с изпитана техника: да дискредитира ищеца, за да дискредитира искането му. По какъв начин? Достатъчно е да ги представи като кресливи селяндури, кретени от полето, простаци от горите, тъпаци от селата, неграмотници, дошли от гората. Това е триумфиращият аргумент, откакто парижките бобита** отдясно и отляво възхваляват заслугите на маастрихтската либерална държава - свикнали сме!

 

Следователно това е Франция на пиячите и пушачите, на ловджиите и шофьорите, които носят жълтата жилетка. Тези хора, забележете, не пият Сприц на терасите на Сен-Жермен-де-Пре, не пушат хашиш в шикозните апартаменти в Маре***, не са вегани в тавански помещения с гледка към Айфеловата кула, следователно са селяндури, селяни, говеда, с една дума: варвари…

 

Преди “Жълтите жилетки” научих един урок: този народ, когото дългогодишната либерална образователна и културна политика се опитаха да оскотят, видиотят, затъпят, кретенизират, този народ, повреден от десетилетия от лишено от култура училище, безмозъчни телевизионни предавания, форматирани книжни продукции, пропагандаторски речи, масово препредавани от печатните, радио и телевизионни медии, този народ, угояван като гъска от телевизионните риалити и вариете, от религията на футбола и опиума на игрите на късмета “Франсез де жу”, този народ, за който казах веднъж, че е народ от старата школа и го обичам, този народ: той мисли. И той мисли точно и правилно. Доста по-добре от Макрон, за когото казаха, че е бил асистент на Пол Рикьор, и от неговото обкръжение и предани избраници. Чуваме малко, много малко, да не кажа изобщо народа от старата школа, прославян някога от мозъчния тръст “Тера Нова”****.

 

Вижте емблематичния Матьо Касовиц, който туитва: “Народът, който се бори да защити комфорта си, не ми харесва” (25 ноември 2018 г.) - да защити комфорта си, докато той получава минимална или почти минимална работна заплата! Иначе са много мълчаливи хората от шоубизнеса, киното, литературата, песента, които толкова често виждаме в медиите, за да се борят с Глада и Мизерията с главни букви, стига само да не ги карат да вземат страната на гладуващите и мизерстващите с малки букви, които живеят под носа им… Това завръщане на стария народ, който прави Историята и иска да разчисти стария свят - фалшивият проект на Макрон - ми връща усмивката.

 

Републиката е нападната с палетна количка 

 

“Жълтите жилетки” хвърлиха електрическа палетна количка (следователно екологична и  незамърсяваща: точка за тях…) срещу вратата на министерството на Бенжамен Гриво. Хубава работа! И ето, че вместо резюме за тази нова жълта събота, палетната количка почти е представена от журналистите като танк, “Рафал” последно поколение, ядрена подводница, оръдие за стелт война, последния вик на смъртоносната технология на държавата, малкото тайно бижу на “Дасо”. Казват ни също, че палетната количка била изстреляна лично срещу Републиката. Ей Богу! Ако Републиката е застрашена от една палетна количка, значи или силата на количката е голяма, или Републиката е много слаба, или тези, които говорят подобни неща, смятат слушателите си за глупаци. 

 

По-скоро поддържам последната хипотеза… Двусмислицата тук е свеждането на VIII действие на “Жълтите жилетки” до тази работа с нападнатата с палетна количка Република! Една палетна количка разбива вратата на едно министерство и вече всички палетни колички разбиват едновременно всички врати на министерствата с цел да свалят Републиката! Трябва да заключим, че тази скромна палетна количка, на която бяха кацнали персонажи, излезли направо от Рабле, които се превиваха от смях, докато разбиваха вратата, са имали за цел да разпалят държавен преврат, както някога Пиночет с танковете на чилийската армия… Нищо по-малко, иначе какво?

 

Възстановяване

 

Бих искал да представя на моите читатели анонимното свидетелство на един от многобройните непознати приятели, които ми изпращат съобщения, защото ме четат или гледат по моята WebTV, и свидетелстват непресторено за състоянието на света. Оказва се, че този непознат приятел бил част в същия този ден от силите на реда в подножието на Триумфалната арка. Ето какво ми написа той - и което възпроизвеждам с негово съгласие: По време на демонстрация при мен дойде една “жълта жилетка”, за да ми каже колко е тъжен от случилото се при Триумфалната арка. Неговият баща бил загинал във войната и тялото му никога не било намерено. Оттогава, каза ми той, се чувствал виновен, че носи същата емблема, като онези, които според него са опустошили гроба на баща му. Около нас цареше пълно мълчание и дори и да плачеше, този човек имаше възхитително достойнство. Тогава му припомних, че също “жълти жилетки”  защитиха гроба на незнайния воин и нито един военен не може да го забрави. Прегърнахме се и мога да ви уверя, че този момент ще остане силен спомен от професионалния ми живот. Това е всичко. 

 

В този ден имаше най-малко два вида “жълти жилетки”: тези, които я използваха, и онези, които служеха на същата тази емблематична жилетка - тези, които изпълниха вариация на Конбендитската тема на опикаване на гроба на незнайния воин, и онези, които го защитаваха. Първите дойдоха от предградията - трябва да се видят видеозаписите, те говорят сами по себе си -, това са екземпляри на прочутия народ “стимулатор”, който Друе (Ерик Друе, самопровъзгласилият се лидер на “жълтите жилетки”, близък до крайната левица - бел. ред.) призова да се присъедини към него, защото вярва, че “жълтите жилетки” в тяхното разнообразие и в тяхната съвкупност, е той и само той. Това е комплексът на Нерон… Фалшиви “жълти жилетки” носеха жилетката, за да крадат, грабят, да разбият лицето на Мариана, да плячкосват, да задигнат жалките продукти на търговския туризъм от този паметник. Именно това племе от нехранимайковци героят на Меланшон, напълно напомпан с теориите му, превърна в герои…

 

Носен от медиите, които живеят само от шума, харесван от Макрон, защото радикализира движението, следователно го дискредитира и лишава от симпатии, ухажван от Меланшон, защото е лесен за съблазняване и заблуждаване, Ерик Друе е полезният идиот на левицата, която сама по себе си е полезният идиот на ислямо-левичарството, което е Троянският кон на зеления фашизъм, призван да последва в историята кафявата му, националсоциалистическа формула, и червената, марксист-ленинистка. Камю ни беше предупредил в края на “Чумата”: заразените плъхове никога не са далеч… Дотук стигнахме.  

 

Ако “жълтите жилетки”, които защитиха гроба на незнайния воин, са неспособни да се организират, тогава фалшивите “жълти жилетки”, които го напднаха, ще надделеят. И Триумфалната арка ще бъде за тях само началото: това ще бъде началото на края. Възстановяването ще се случи и както при всички революции, обикновеният народ ще е сменил господарите, това е всичко. 

 

* „Гракхите“ е името, дадено на двама римски братя и държавници, Тиберий Гракх и Кай Гракх, известни с неуспешния си опит да реформират римската социална система. Гракхите са от знатно плебейско семейство, синове на консула Тиберий Семпроний и Корнелия Африканска, дъщеря на победителя на Ханибал - Сципион Африкански (бел. ред.).

** Бобита - от bobos - буржоа бохеми (бел. пр.)

*** Сен-Жермен-де-Пре и Маре са модни квартали в Париж (бел. ред.)

**** Тера Нова е френски независим либерален мозъчен тръст, считан за близък до Френската социалистическа партия и сега близък до френския президент Еманюел Макрон (бел. ред).

 

Със съкращения. Заглавието е на "Гласове".

Източник: Michel Onfray: «Les révolutions sont des girations qui reconduisent les plus modestes à leur point de départ!»

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

Още от категорията

53 коментар/a

нън на 23.01.2020 в 09:25
Мъдрият бай ганьо е казал - народа е брашнян чувал, изтупаш ли го пуска.
По тоя повод/ народът е безсилен на 23.01.2020 в 09:37
Тия дни ми се случи да ида в Сливен и имах една любима уличка, та минах по нея. Старата РИМСКА баня я нямаше, просто един изкоп за нова сграда. Спрях се да питам, кой събори банята? Толкова години не я бяха пипнали, а сега изведнъж, щели да строят шест етажна сграда. ...... Отговорът беше, ами Мъндев строи тук, някакъв местен бабаитин предполагам. Сградите там стават все едно да си прескачат в балконите, толкова са близко. Къде ще си паркират колите, също не е ясно. .............................. Но е ясно, че един обект като РИМСКА баня, просто вече не съществува. Предполагам и снимков материал няма. Усещате ли нечистоплътността на така наречените силни на деня? Нечистоплътни, вони! .......................................... В Америка, някаква скапана дървена барака на 150 години, била местното първо училище, та я заградили, та я обявили за паметник на културата едва ли не, а ние вековни обекти срутваме заради Онуя на някакъв си местен глупак. ........ Кой архитект е разрешил да се срути банята? Та само камъните от които е била съградена на по-ценни от БМВ то на господина, предполагам кара такава марка или подобна. .............................. Как да спрем да ни мачкат, как!
dsf на 23.01.2020 в 09:47
като начало партиите трябва да се забранят. само по един мандат в събранието, за да няма политическа класа, доживотни политици.
Капитан Кук на 23.01.2020 в 10:39
Ама и редакторите грамотни: "...знатно плебейско семейство!" Трепач! О, неграмотни времена, о, плебейски нрави!
нъвв на 23.01.2020 в 10:49
Добре е че пролетарския по произход онофре се е замислил,че народа не може да управлява, може само да се бунтува.
Сега на 23.01.2020 в 11:47
обществото е общество на свободните граждани и гражданки. Гражданите са върховен суверен в обществото и това е записано в Конституцията. Така е записано и в Руската Конституция, която Путин иска за замени. В една Великобритания върховен суверен е кралицата или кралската монархична Конституция. Но за мен правилното е суверен да са свободните граждани. Те имат право само да гласуват през 4 години, но нямат права да контролират трите власти. Могат да правят протести, шествия, гражданско неподчинение, бдения, демонстрации, митинги, манифестации, с които да казват на другите три власти, че има проблеми в обществото. В България сега хората правят най вече протести, и то за да насочат вниманието на властите към дадени проблеми на общността и правителството да реши тези проблеми. Защото ако не правят протести хората, никой от правителството няма да знае за проблемите им. Но напоследък правят поне на 5-10 места протести, и правителството не може да реши всички проблеми. Аз обаче мисля, че гражданите трябва да имат своя четвърта контролна гражданска власт, която да контролира другите три власти и да има права да отзовава депутати, министри, съдии и общински съветници, които крадат, нарушават законите, обогатяват се незаконно използвайки властта си, корумпирани са и т.н.. Такава власт трябва да се конституира в Конституцията и да се предлага и избира от гражданите. Не от партиите или от държавата и църквата, а от гражданите. Тогава гражданите наистина ще са суверен в обществото. А сега уж опозицията контролирала властта. Това са пълни заблуди. Но партии има и винаги ще има, както и демокрация. И аз мисля, че както разделението на властите е взаимствано от Жан Жак Русо, ако се не лъжа, от църквата и от догмата за Света Троица, то при диамантената цивилизация, с четири единен Бог, трябва да има и четири власти в обществото. От тук идва идеята за четири власти, и реална Четвърта контролна гражданска власт. По принцип медиите са четвърта власт, но в България и света, медиите са собственост на бизнесмени или на държавата, и те, а не главните редактори определят редакционната политика на медиите. Само в някои държави, които са много напред, има независими медии
аха - за Сега на 23.01.2020 в 11:47 на 23.01.2020 в 11:55
Аха?! Започвам и свършвам с последното Ви изречение! """""Само в някои държави, които са много напред, има независими медии """""" Вие наистина ли смятате където и да е по света има независими медии?! Та те нашите мнения трият и не допускат дори във форуми да се изкажем, а Вие говорите за свободни медии някъде си. .......................... Чували ли сте, дали в месните гета на Америка имат собствена преса? Дали там някой се осмелява в някаква страница в интернет да извика и закрещи за живота в гетата? Или пък натиканите потомци на индианците, живеещи на помощи и със осигурени игрални зали, за да ги пристрастят и направят абсолютно неадекватни за действителностт? Независим преса няма! Защото пресата е ВЛАСТ! И тази власт принадлежи на някого и се контролира от страха от по-силния на деня. Мислите Дачков не би искал да публикува и други мнения и статии. Иска навярно. Но смее ли! И не го упреквам, всички се снишаваме.
д г на 23.01.2020 в 12:03
Каквото е нивото на хората, такъв е и бунта им. Най-общо нивото се определя от културата, но не в цялостта й, а най-вече от образованието и социалното чувство на реципрочност между обикновените хора. Когато обикновените хора загубят каквото и да е уважение към управляващите ги, те обикновено развиват уважение към себеподобните си, тогава те се обединяват. Когато обаче в хода на революцията хората загубят уважение и към себеподобните си, тя губи енергия и накрая някой умел политик може да вземе неограничена власт. В случая на Френската революция такъв е Наполеон, който заявява че вдигнал и си положил френската корона която се търкаляла по улицата. Тогава вече е била изчерпана вярата че обикновените хора могат да поддържат обществения договор описан от идеолозите на Просвещението и Наполеон се е провъзгласил че той е революцията, а хората да си гледат своята работа и професия. Сега описаното от автора подобно разочарование между жълтите жилетки от морала на някои участници в движението им, също може да го изтощи. По-трудно е в България, тук хората са със слабо чувство за гражданско участие и уважение към себеподобните си.
Лазар Кузев на 23.01.2020 в 12:09
Този път четем нещо написано от французин, но не по френски - в бъбриво - естетизиран претенциозен маниер.Просто, стегнато и ясно, но умно. Най- трудно е да се пише просто и умно. Дори в изкуството е ползотворен аналогичен подход.Сещам се за художника Иванов /руски художник живял и творил в Италия/, чиято картина "Явяването на Христос" смаяла и пленила зрителите й със своята простота.Всички омаяно възкликнали"Ееее, колко просто!", на което художникът отговорил: След като работих 20 години върху нея успях да я направя проста." Поздравявам сътрудниците на сайта за избора и превода на този забележителен материал.
Така е записано и в Руската Конституция, която Путин иска за замени. на 23.01.2020 в 12:25
Трамвай, пак лъжеш като дрът сиганин! Молим модераторът да си влезе във функциите и да трие такива постове, в които истината се изопачава по същество, това е нещо недоустимо дори и в широко отворен форум като вашия!
Но партии има и винаги ще има на 23.01.2020 в 12:27
Докато се вярва на такава простотия че партиите са необходими резултатите ще са винаги едни и същи. Не може да очакваш различен резултат при едни и същи предпоставки.
И аз мисля, че както разделението на властите е взаимствано от Жан Жак Русо, ако се не лъжа, на 23.01.2020 в 12:28
Лъжеш се и лъжеш... наистина велико нещо е свободата на словото, щом недообразовани като тебе намират едно китно и уютно местенце да "раждат идеи", като животните си... Патентът на учението за разделението на властите в британски условия се държи от Лок (законодателна, изпълнителна и федеративна), а във френски - от Монтескьо (законодателна, изпълнителна и съдебна).
Авторът: "Фалшиви “жълти жилетки” носеха жилетката, за да крадат, грабят, да разбият лицето на Мариана, да плячкосват, да задигнат жалките продукти на търговския туризъм от този паметник" на 23.01.2020 в 12:36
Нима авторът допуска, че автентичните жълти жилетки няма да бъдат употребени, макар и по-фино и по-маневрено, за целите на някой (или оня същия) задкулисен кукловод? Или целта е просто да изразим една симпатия, току пред лицето на осъзнаването, че "народът сменя господарите, но не и игото си"... Така е отграничил автентичните от мнимите, сякаш излиза, че въпреки прозрението в заглавието, надеждите социалната промяна да дойде от унизените и оскърбените, все пак остават...
същността на моето като модус на преманентно революционизиращо (само)изличаване на 23.01.2020 в 13:05
Говорейки за смяната на одеждите, без да се променя нищо същностно, следва да уточним, че проблемът не се свежда до вида или типа на една или друга социална промяна, конфигурираща се в зависимост от една или друга политика или идеология, а до самата социална промяна като такава, чието лице (без значение какво е то) прикрива нищетата на човешкото - да се опредметява, вследствие безкрайното доверие в "нормалната непосредственост" и естезисността на даденото, забравяйки да се разпредметява, и да се самоотчуждава до фалшиви представителства, изключвайки или просто непознавайки всякакъв фалсификационизъм (по Попър) като контрапроцедура спрямо коя да е форма на отчуждение. Ето защо не вярвам, че Маркс се е самодекларирал като класов мислител; класовата борба в същността си - и в контекста на току-що казаното - не е субстанциално по-важна от расовата, джендърната, борбата според образователен статус или поколенската борба. Има една-единствена борба и това е "моята борба" (изличавайки всякакви експликации и препратки към онова толкова неудобно изповедно произведение) за онова, което тупти в ето тези гърди, и съгласно онова, което шепти отвътре и крещи отвънка ето този глас.
Мария Д. на 23.01.2020 в 13:28
Чудесна статия, написана по мъжки!

Напиши коментар