През последния четвърт век България загуби около 2,5 млн. от своите граждани и това, като дял от общия брой на населението, е значително повече от загубите в съседна Румъния или в прословутата Полша (вж. Свързани текстове). Загубата на повече от една четвърт от гражданите на България (включително и очакваният естествен прираст) е най-тежкият грях на некадърната и продажна българска политическа класа, особено през последните едно-две десетилетия.
Може да се чуе понякога от български заселници в благополучни държави нескопосното оправдание, че те били „безкористни посланици на България в чужбина”; по-безсрамна глупост е трудно да се измисли даже. Напускайки родината ни, безродните преселници се заклеват да служат на чужди държави, да работят за тяхното благоденствие; а и не се е чуло някой от българските заселници по света да е добил някакво съществено влияние там освен трима-четирима – а и те не искат да чуят дори за българските си корени.
Тъжната истина е, че българите се изселват поради отчайващото състояние на българското общество, където безнадеждността и бедността са сполучливо съчетани с изумителното нахалство, алчност и продажничество на българската управляваща класа, особено през последните 20-ина години, но и поради собствените стремления на българските изселници за спасяване поединично; „България кучета я яли”, както твърдеше съвсем сериозно наскоро един завърнал се за малко далечен познат, важното е вие – изселниците, да сте добре, нали така...
Ако влиятелни български заселници отсъстват практически навсякъде, където съществува българска общност, то просяци, проститутки и всякакви черноработници сред българските изселници има колкото щеш.
В една от сериите на доста гледан чуждоземен телевизионен сериал портиерът на жилищна сграда е съветван от свой приятел, преди да отиде да пази от крадци подземния паркинг, да научи как е на български „Стой, ще стрелям” – поради особеностите на испанския език този български израз портиерът изговаря като „Естой, ще стрелям”. Ясно е защо именно на български трябва да научи предупредителния израз героят в сериала – предполага се, че крадците на коли в Испания би следвало да са българи.
Отново испанското кино ни показа преди няколко години една противна до негледаемост кинотворба, чийто сюжет се въртеше около влюбването на испански хомосексуалист в проституиращ български младеж; сълзливата сюжетна линия се развиваше необичайно – испанският хомосексуалист дори придружи българския си „приятел” до България, за да кумува на сватбата с приятелката му. Гаден до лепкавост, филмът можеше да се догледа единствено с масирано превъртане.
Истинността на подобни житейски сюжети обаче не подлежи на съмнение; значителен брой журналистически материали – от последните десетина години особено – ги потвърждават. За достоверност аз също издирих двама български граждани, които разказаха как заработват в чужбина (вж. Успоредици във втората част на този текст следващата неделя).
А от всички възможни исторически успоредици може да се направи един-единствен извод – в нито един случай не се забелязва каквото и да е по-масово завръщане на българи след преселването им другаде – техните деца, внуци и правнуци поголовно забравят български език, губят твърде бързо и националното си самосъзнание; всякакви опити да се твърди обратното противоречат рязко на историческата истина.
* * *
Хайка за преселници без документи в София в началото на м. август 2016 г. Младите мъже, една-две млади жени, както и няколко деца бяха заставени да седят на настилката пред Централната софийска баня (ще минат десетилетия, докато софиянци започнат да възприемат тая сграда като Музей на София) поне два часа.
Въпреки опасностите за България от икономическите преселници, които авторът е посочвал често (вж. Свързани текстове), поведението на софийските полицаи не може да се възприеме като нормално – те или не забелязват преселниците, дори когато явно нарушават закона, или са безпричинно груби.
Снимките не са твърде качествени, защото авторът ги направи с малък телефон, скрит в дясната му длан – на въпроса дали може да се снима полицаите отговориха хорово с едно грубо „Не!”, неизвестно защо. Понеже не съществува никакво законово основание за този отрицателен отговор, авторът все пак направи няколко снимки, които, макар и с лошо качество, дават представа за събитието. Все пак лицата на полицаите – макар те да не са от специалните части – на тези снимки са замъглени, както е редно да се прави при такива акции.
Българската, с извинение, еврокомисарка Кристалина Георгиева, която отдавна е на чужда хранилка, едва ли някой още се съмнява в това – впрочем тя и българка е колкото обитателите на Луната, имаше наглостта да ни осведоми в началото на преселническата криза в Централна и Западна Европа, че преселниците от Азия и Африка ще възродят българското стопанство. Не от глупост тази жена предложи всъщност да отдадем земята си заради някакво митично стопанско възраждане, така й бяха наредили задокеанските й началници.
Ние обаче добре знаем – на основата на потискащия гръцки опит – какви злощастия може да донесе на България един по-многоброен преселнически натиск от югоизток. Опразнена от повече от 2 млн. етнически българи (приемаме пресмятанията, според които около 400 хил. от българските изселници са от малцинствените групи), българската земя няма да издържи обединена турско-циганско-преселническа атака; дори днес – без преселническия елемент, в две български области българите вече са малцинство – в Силистренска и в Кърджалийска.
Накрая нека направим едно уточнение – този текст не е предназначен за алчните и нискочели наши властници; те нямат време да се занимават с подобни въпроси, имат по-важни предизборни задачи; нали така...
Свързани текстове:
http://glasove.com/komentari/45941-bejanci-li
(Бежанци ли?!)
http://glasove.com/komentari/45663-emigrantskata-treska-moje-i-da-nqma-letalen-izhod
(Емигрантската треска може и да няма летален изход)
http://glasove.com/komentari/43393-prokudeni
(Прокудени)
http://glasove.com/komentari/43669-otnovo-prokudeni
(Отново прокудени)