Американският сериал "Чернобил" успя да бие всички рекорди: той е с най-висок рейтинг в историята. В Германия обаче "Чернобил" не предизвика такива възторжени реакции, както в САЩ и в постсъветското пространство. Защо?


Тази седмица в САЩ, Великобритания и Украйна приключи излъчването на минисериала "Чернобил". В тези страни филмът на американската телевизия HBO привлече огромен интерес и породи разпалени дискусии в социалните мрежи. В Русия възторгът след първите епизоди отстъпи място на скептицизма, но и там се водят разгорещени дискусии - и то не само сред кинокритиците.

 

В Германия няма и следа от възторг

 

В Германия обаче почти никой не говори за филма. Което е доста странно, като се има предвид, че, първо, катастрофата от Чернобил не само даде важен тласък на младата тогава Зелена партия, която десет години по-късно дори влезе във властта, но и наистина промени из основи нагласите в страната. Бавария бе сред най-засегнатите региони: и до днес там има заразени почви.

 

Второ, днес в Германия Зелените отново са във възход, а според някои проучвания дори изпреварват всички останали партии, като този път стремглавото им изкачване се дължи на опасенията, породени от глобалното затопляне.

 

В Германия, където един блогър предизвика широк обществен дебат със своята критика срещу управляващите заради техния провал в екополитиката, където всеки петък хиляди ученици излизат да протестират в защита на природата, където след катастрофата във Фукушима бе взето историческото решение за отказ от ядрената енергия, филмът за Чернобил изненадващо не се превърна в събитие.

 

 

Възможно е това да се дължи на факта, че сериалът бе излъчен от платената телевизия Sky, чиято аудитория е ограничена. Или пък причината се крие в това, че "Чернобил" не предизвика вълна от положителни реакции в пресата, макар че всички големи издания писаха за сериала. Като цяло оценката гласеше, че това е един добър, но твърде драматичен филм.

 

"Взрив от лъжи"

 

Една от най-критичните рецензии публикува "Зюддойче Цайтунг", където журналистката Марлене Вайс, физик по образование, определя "Чернобил" като една "по-скоро несполучлива екшън-драма". На сайта на вестника статията на Вайс е озаглавена "Прекалено много драма за сметка на истината", докато в печатното издание заглавието гласи "Взрив от лъжи". Това може да се тълкува не само като препратка към лъжите след аварията в Чернобил, но и като критика към самия сериал. Вайс обвинява създателите на филма, че са се престарали.

 

Така например журналистката определя като пресилено предположението, че освобождаването на радиоактивна пара, каквито опасения имаше в първите дни след аварията, може да унищожи напълно Киев и Минск и да направи половин Европа непригодна за живот. Вайс смята, че създателите на сериала са заложили на преувеличенията, за да постигнат максимално висока степен на драматизъм.

 

"Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" излезе с доста по-благосклонна рецензия, но авторът все пак намира "слабото място" на сериала: в него най-голямата опасност произтича от изотопа на уран-235, макар други изотопи - на цезий-137 и на йод-131 - да са били основните замърсители около атомната централа след инцидента. Още по-неудачно, според автора на рецензията, е решението на създателите на филма да покажат катастрофата с хеликоптера във втория ден след аварията, докато в действителност той се разбива в района на централата много по-късно - чак през октомври 1986 година.

 

 

Докато над тях се сипе радиоактивна пепел

 

Една от най-подробните рецензии за сериала публикува берлинският "Велт ам Зонтаг". Според автора, филмът се занимава не толкова с причините за катастрофата, колкото с последствията и реакцията на различни нива. Изданието хвали сериала най-вече заради "контраста между красотата и ужаса", давайки пример със сцената, в която деца най-спокойно си играят, докато над тях се сипе радиоактивна пепел.

 

С положителна рецензия излезе и списание „Шпигел“, но само на сайта си. В печатното издание така и не се намери място за темата. Единственото, за което изданието критикува сериала, е хиперболизираният образ на съветските апаратчици. Това със сигурност е повлияно от американското кино от времената на Студената война, пише авторът на рецензията и добавя, че целта на създателите на сериала е била не толкова да реконструират историческите събития, колкото да породят нов дебат по темата.

 

Ако действително е имало такъв замисъл, в Германия целта не е постигната. Поне засега.

 

Източник: dw.com

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

11 коментар/a

А американски филм за Хирошима и Нагасаки на 08.06.2019 в 18:13
Или то не е важно, когато умишлено се ползва ядрено оръжие?! С пълното съзнание, какво следва
Чернобил или демоните в съзнанието на 08.06.2019 в 20:00
Глупаво заяждане. Темата не е Хирошима. Изобщо. Със същия успех можеше да изкоментираме и японските зверства в Китай, довели до многократно повече смърт отколкото Холокоста. Китай дава най-много жертви в световната война. Темата е Чернобил. А подтемата е как от многобройните положителни рецензии, включително и в Русия, се появи точно тази, негативната. Не съм гледал филма, но руски коментатори, които заслужават уважение според мен, твърдят, че е проявен респект към усилията на съветските спасителни екипи и героизма им. Би могло да се коментира и намерението да се снима контрасериал, в който да се покаже пъклената роля на агентите на ЦРУ. Този филм пък вече категорично не бих гледал.
ГЮРО на 08.06.2019 в 23:58
Вероятно следващият филм на ТИЯ ще е за катастрофата във "Фукушима", която е в пъти по-голяма от чернобилската. Но гьобелсчетата мълчат като бити задници. Не е политкоректно да се сравняват демократични с тоталитални ядрени катастрофи. Нищо, че Тихи океан вече свети от радиоактивнос и че стотици хиляди тона радиоактивна вода се изливат непрекъснато от десет години. Това е добре, за него няма нужда да се говори. https://avatars.mds.yandex.net/get-zen_doc/1888335/pub_5cf4b9196d847900afdd4ebb_5cf4b96bddc81b00afb21c76/scale_2400
anonimen robot на 09.06.2019 в 01:48
"Този филм пък вече категорично не бих гледал." *** Edva li nqkoi se symnqva v tova... Vazhnoto e che si viarvash.
Рисунки от руските сайтове на 09.06.2019 в 06:37
Голямо доказателство, няма що. Че в Япония биели негрите.
Констатация на 09.06.2019 в 07:59
"Филмът осъжда съветската система. И всичко щеше да бъде съвсем убедително, ако не беше Фукушима. Там всички показаха пълната си безпомощност – и американците, и японците!"
уй1 на 09.06.2019 в 22:17
хубава статия сериала е гнуснопропаганден.
Брок на 10.06.2019 в 17:49
Чернобил си е чиста диверсия.Руснаците както винаги се оказват безпомощни,пълно безхаберие и некадърност,да ги пази Бог,явно немогат сами.
Неприятно,но факт на 10.06.2019 в 18:57
Сериалът е много добър и най-вече честен към руските хора. Направен е с любов и уважение към героизма им. Описани са без фалш, без пропаганда. Има много документални руски филми в нета. На участници в събитията. На руснаци, украинци и белоруси , които казват същото,до най-малки детайли години преди този сериал. Има архивни кадри,не сме 1986 вече.Вижте ги, сравнете ги. Пишете после.
NVN на 10.06.2019 в 19:49
Защо само говорим за руснаците,дали са били безпомощни или не. Все пак Чернобил е в Украйна.
По-гнусно е, отколкото изглежда на 18.06.2019 в 13:03
Пропаганда. Долнопробна, поръчкова и професионално поднесена. Не случайно от доста време Сорос тръби, че зелените партии ще спасят Европа. Зад лиричната красива борба за екология всъщност е скрит екстремисткият авангард на неолиберализма с целия му комплекс от мръсновати и долни цели. Казано е - по делата им ще ги познаете. Паметта на хората е къса, но нека си спомним колко струват идеалите им, например кресливия пацифизъм на зелените, да речем в Германия, когато под сурдинка единодушно подкрепиха войната срещу Ирак... заради прословутата епруветката с прах за пране на Колин Пауъл. Та ще видим още много манипулации като този сериал, които да сенсибилизират зомбирания избирател за "свещената зелена кауза". Апропо, бившият терорист и тогавашен председател на зелената партия Йошка Фишер, днес е на дебела заплата в един от соросовите инкубатори...

Напиши коментар