Българските медии в Сърбия ще получат 535 хиляди евро годишна субсидия. Това потвърдиха днес след срещата с представители на българското малцинство президентите на България и Сърбия Румен Радев и Александър Вучич, съобщи БНР. Двамата президенти се срещат с българската общност в сръбския град Димитровград. Това е първа по рода си среща на толкова високо ниво с наши сънародници от Западните покрайнини за повече от десетилетие.

 

„Девет медии на български език дадоха своите заявки, три пъти повече от това което се финансира в момента. Снощи президентът Вучич разписа три пъти по-голям бюджет, който ще влезе в сила от 7 до 10 дни“, заяви българският държавен глава.

Той посочи, че по въпроса за образование на български език нещата се решават и след като 30 години не са издавани учебници на български език, от миналата година вече има издадени.

„На срещата бе поставен един интересен въпрос за окончанията на фамилните женски имена. Защото тук например се води Боряна Димитров. Нашите сънародници настояха да имат възможност да записват Димитрова. Президентът Вучич пак отсече: „И това ще бъде факт“, каза Румен Радев.

„Въпросите бяха конкретни, аз казах на президента Радев, че много се бори за правата на хората тук... Все едно гледам себе си - като отида някъде в региона и се боря за правата на сръбския народ. За това гледам какво да помогна“, каза колегата му Вучич.

Българският президент подчерта важността от добросъседските отношение, но и призова общността за спазване на сръбските закони.

„Съдбата на това национално малцинство е от изключителна важност не само за България, но и за Сърбия и за двустранните отношения и за европейската перспектива на Сърбия. Има ангажираност на българската държава и личен ангажимент на президента Вучич. Но трябва да има и спазване на сръбските закони. Защото понякога нетърпението да се свърши нещо, води до нелепи ситуации. Така бе със задържането на двете паметни плочи, така бе и със задържането на нашите медици“, каза българският президент.

Радев нарече срещата на двамата президенти с българската общност в Западните покрайнини „знакова“, а Вучич каза, че е много съм щастлив от визитата и изрази надежда българския държавен глава отново да дойде на посещение.

„Днес ще отидем на Нешков връх двамата, ще положим цветя, където са погребани 49 сърби и 58 българи, загинали в братоубийствената война от 1885 г.“, каза Вучич и продължи: „Надявам се да успеем винаги да се наричаме помежду си братя. Мисля, че дълго не осъзнавахме грешките си във времената на двете световни войни. Мисля обаче, че в бъдеще не само ще се почитаме взаимно, но ще се обичаме и ще умеем да живеем едни до други и заедно“.

Според Вучич сърбите обичат българите. „Искрено казвам, че при нас няма нито един сърбин, който не обича българите... И ако някой каже, че се нуждаем от България само за да продължим по пътя към Европейския съюз, това не е така. Нуждаем се от България като съсед, като приятелска държава“, каза той.

 

 

 

 

Още от категорията

4 коментар/a

Въртоп на 22.06.2018 в 16:51
И, все пак, какво ще стане с двете паметни плочи? Сърбия, която обича българите, ги "арестува", а в същото време в чест на годишнината от клането в Босилеград преименува улица в широкия център на Белград от "Гоце Делчев" на "Коста Печанац". Става дума за босилеградския касапин.
Потоп на 22.06.2018 в 19:08
Аз пък искам направо за официален в Сърбия да се обяви българския език! Какво ще си играем на малцинства! А сръбския в Ужице да стане малцинствен. И във Войводина и без това има много езици и те така ...
Айде, айде! на 23.06.2018 в 09:19
Хм, имаше един стар израз - лъжлив като сърбин, крадлив като хърватин. Или беше обратното? Все тая!
Няма айде, айде! на 23.06.2018 в 18:57
По-голяма част от настоящата сръбски или по-точно сърбиянска /както съвсем коректно и разговорно я водят/ територия е исторически българска. Даже Ниш са го водили през 40-те години на XIX век - столица на България. По това време границата на васалното сръбско княжество е била нагоре при Ягодина. За Белград какво да говорим до 1868 г., а? Вярно, после го посърбиха и сега е една гмеж от цяла екс-Югославия, нещо като Войводина. Но, действително на сегашната територия на Сърбия се говори приемуществено посърбен стар български. Нещо като "мЪкидонския" язик. Чист сръбски или по-точно сърбохърватски /това е сръбския, SIC!/ се дума от Кралево на запад и от Валево на юг. И в Босна и Дубровник естествено. И Цръна гора. И Сплит. А там пък онези наопаки се пишат хървати, само и само да са контра на сърбиянците. И в Цръна гора - също, даже нямат собствена валута, ами с евро. Измекяри. И Баце щял да ги интегрира. Смех!

Напиши коментар